Раздайте теста, поместен в края на предишния урок. Студентите трябва да отговорят на въпросите по памет, без да ползват помощни материали или да разговорят помежду си.

Когато се стараем да усвоим модели и методи на служение, има опасност да започнем да уповаваме на човешките си способности да служим. Апостол Павел обаче казва: „Не че сме способни от само себе си…; но нашата способност е от Бога (2Коринтяни 3:5).

Павел заявява, че не проповядва с човешка мъдрост или убедителни думи, но с доказателство от Святия Дух, за да бъде вярата на слушателите му основана на Божията сила, а не на човешка мъдрост (1Коринтяни 2:4-5). Павел е бил високообразован, но не е очаквал знанията и уменията му да доведат до духовни резултати.

В своето послание до солунците Павел пише: „защото нашето благовестие между вас не беше само с думи, но и със сила, със Святия Дух, и с голяма увереност“ (1Солунци 1:5). Хората са приемали благовестието чрез Божията сила.

Исус обещава на апостолите, че Святият Дух ще обвини света за грях, за правда и за съд (Йоан 16:8). Исус още казва, че никой не може да дойде при Него, ако не бъде привлечен от Отца (Йоан 6:44).

• Той обвинява непокаяния грешник (Йоан 16:8).

• Той съживява духа на мъртвите в греха (Йоан 3:5, Ефесяни 2:1).

• Той е „печат“ за вярващите (Ефесяни 1:13, Ефесяни 4:30).

• Той изпраща вярващите (Деяния 13:2, 4).

• Той дава сила за служение на вярващите, които са получили поръчение (Деяния 1:8).

• Той учи вярващите (Йоан 14:26, Йоан 16:13; 1Йоан 2:27).

• Той води вярващите (Галатяни 5:25).

• Той дава сила на вярващите да умъртвяват телесните действия (Римляни 8:13).

► Каква е връзката между зависимостта от Святия Дух и подхода ни към благовестването? Какво правим по различен начин поради това, че зависим от Святия Дух?

► Какво е мястото на обучението и методите за споделяне на благовестието?

Призовани сме да споделяме с другите Божията истина и трябва да го правим по начин, по който най-добре ще ни разберат.

Не трябва да смятаме, че понеже зависим от Святия Дух, не трябва да развиваме нашите умения чрез обучение.

Павел казва, че се е опитал да убеди хората (2Коринтяни 5:11). Апостолът заръчва на Тимотей да се учи да бъде способен да излага правилно Божията истина (2Тимотей 2:15). Едно от уменията на служителя е способността му да поучава (2Тимотей 2:24).

Аполос е бил добър евангелизатор. Описан е като красноречив, силен в Писанията и усърден по дух (Деяния 18:25-26). Благодарение на комбинацията от естествени и духовни дарби той е бил голямо благословение.

Апостол Петър ни казва да бъдем винаги готови да говорим за нашата надежда в благовестието (1Петър 3:15).

Тези стихове ни показват, че Бог ще благослови и ще използва естествените ни способности и това, което сме научили, ако сме посветени да изпълним Неговите цели. Той ни призовава да вложим силите и уменията си в Неговото дело.

[1]В Деяния 1:4-5 Исус каза на учениците да чакат кръщението със Святия Дух, като го нарича „обещанието от Отца.“ Това събитие щеше да им даде сила да бъдат свидетели за Исус по целия свят (Деяния 1:8).

Въпреки че учениците са повярвали в Исус, те са имали вътрешна нужда, която да бъде посрещната преди да бъдат готови да служат без Исус да ги придружава физически. Макар че са прекарали три години в обучение при най-великия от всички учители, този вътрешен проблем все още не е бил разрешен. Преди да започнат служение, овластено и водено от Святия Дух, според както Бог го е планирал, сърцата им са имали специфична нужда, която да бъде посрещната от специалното действие на Святия Дух.

Проблемът се проявява в различни случаи по време на тригодишното им обучение. Понякога проявяват отмъстителност, когато искат огън от небето да слезе върху онези, които ги отхвърлят (Лука 9:54-55). Друг път горделиво се делят от останалите, когато забраняват на един човек, който не е с тях, да изгонва нечисти духове (Марк 9:38). Проявяват егоизъм и високомерни амбиции, когато двама от тях искат високи позиции в царството и си спечелват презрението на останалите (Марк 10:35-41).

Спорят за това кой е по-голям от другите (Марк 9:33-34). Фактът, че се срамуват да кажат на Исус за какво са говорили, когато Той ги пита, показва, че са осъзнавали, че мотивите им далеч не са похвални.

При последната им вечеря Исус измива краката на учениците и им заръчва да имат същото отношение на служене, което Той демонстрира (Йоан 13:14). Те все още нямат такова смирение и отказват да си послужат един на друг през онази вечер. Проблемът не е липса на знание, а гордост.

Исус им казва, че трябва да имат толкова силна любов, че да са готови да дадат живота си един за друг (Йоан 15:12-13). Учениците си мислят, че имат такава любов, но при залавянето на Исус се разбягват, въпреки твърденията си, че ще отидат и на смърт с Него (Марк 14:31, 50).

Това са мъжете, които ще поемат отговорността да водят и разширяват църквата, без Исус да бъде с тях физически. Знаейки, че те няма да са готови за това служение докато вътрешната им нужда не бъде посрещната, Исус им казва да чакат в Йерусалим докато получат обещанието на Отца (Деяния 1:4-5). Това обещание е кръщението със Святия Дух, което е абсолютно необходимо, за да продължат с установяването и разширяването на църквата.

Исус не им казва, че им трябва още обучение или дълъг процес на израстване. Те трябва да чакат в Йерусалим настъпването на духовна криза/кулминация.

Преживяването на учениците на Петдесятница е описано като изпълване със Святия Дух (Деяния 2:4). Макар че много неща се случват по време на това изпълване, по-късно Петър посочва, че най-важната работа на Святия Дух е била очистването на сърцата им (Деяния 15:8-9). Това е била нуждата на учениците. Всички проявления на вътрешната им нужда сочат към проблем в сърцето – унаследена поквареност, от която трябва да бъдат очистени. След като това очистване се случва при кръщението (или изпълването) със Святия Дух, техните безопасност или позиция спират да им бъдат основни цели.

[2]Събитието, случило се в деня на Петдесятница, слага началото на период, в който църквата усилено благовества. Тя напредва с радост и триумф въпреки доктриналните спорове, разпространението на ереси, според които християните трябва да спазват Мойсеевия закон, вътрешните противоречия, лицемерието, демоничните атаки, гоненията и трудностите.

Вярващите могат да имат същата нужда каквото имаха учениците. Тази нужда може да бъде посрещната от изпълване със Святия Дух.

Това не означава, че:

1. Вярващите нямат Святият Дух преди да преживеят това специално изпълване.

2. Святият Дух не действа във вярващите преди да са изпълнени с Него.

3. Няма друг вид изпълване с Духа освен това, което очиства сърцето.

4. Всеки, който се е изпълнил с Духа, ще има апостолско служение.

Не трябва да си мислим, че нашето преживяване ще бъде същото като на учениците. Независимо от това, нуждата от очистване на сърцето и овластяване за служение, продължава да бъде важна за нас.

От примера на учениците можем да видим следното:

1. Ако човек има тази нужда, той не е напълно подготвен за служение или за свят живот.

2. Бог не иска да остави човека в такова състояние.

3. Решението не е обучение или дългосрочен духовен растеж.

4. Възможно е тази нужда да бъде посрещната в един миг след като това е търсено по подходящия начин.

Как вярващите могат да получат делото на Святия Дух?

Петър казва, че го получаваме чрез вяра (Деяния 15:8-9). Исус подготвя учениците си да имат вяра като им дава обещание и създава очакване.

Затова, ако човек осъзнава нуждата си и желанието на Бога да я посрещне, той може да получи тази благодат чрез вяра.

Всеки студент трябва да изпита себе си в молитва и да отговори писмено на следните въпроси. Не е необходимо отговорите да бъдат предавани на водача на курса.

• Завися ли от Святия Дух или съм склонен да ограничавам постиженията си само до това, което ми позволяват собствените ми умения?

• Имам ли някои от характеристиките, по които си личеше, че учениците имаха нужда от изпълване със Святия Дух?

• Има ли действия, навици, отношение или цели, което не съм предал на Бога?

• Желая ли Святият Дух да ме очисти напълно, така че Бог да може да ме употребява за Негова слава?