► Нека един от студентите прочете пред групата 1Коринтяни 1:17-25. Какъв метод използва Бог, за да спаси изгубените?

Юдеите търсели сила, чрез която да се избавят и искали послание, което да е изпълнено със сила и придружено с подобаващи знамения.

Езичниците търсели мъдрост, за да разберат живота и да имат успех в света. Те искали послание, чрез което да постигна тези неща.

Кръстът е символ на предаване и саможертва. За търсещите сила юдеи той е изглеждал като слабост, а за търсещите мъдрост езичници – като глупост. В действителност силата и мъдростта на Бога се изявяват в смъртта на Христос. Кръстът сякаш прави Бог да изглежда слаб и глупав, но превъзхожда всяко човешко усилие.

Посланието на благовестието противоречи на естествените, греховни желания на човека. То е призив за покаяние и предаване на Бога и изглежда глупаво, защото това, което хората искат да чуят е, как да получат каквото искат.

Бог е избрал да използва благовестието, за да спасява хората и е възложил на вярващите да го разпространяват. Думата проповядване не се отнася само за говорене пред много хора, но и за споделяне на благовестието по различни начини. Идеята на пасажа е, че Бог работи чрез благовестието, а не чрез проповядването пред тълпите.

► Какво се има предвид в пасажа с твърдението, че проповядването на кръста е глупост за онези, които не вярват?

Думата проповядване може да бъде употребена в широк смисъл, за да опише различни форми на споделяне на Божието слово. В този урок обаче ще я използваме с обичайното й значение, тоест като отнасяща се за някой, който говори Божието слово пред група от хора.

Проповядването на благовестието представлява представяне на благовестието пред група хора. Това е именно представяне на благовестието, а не просто на някаква тема или пасаж от Писанията.

Чрез своето проповядване благовестителят обикновено цели да предизвика слушателите да реагират веднага и да се обърнат към Бога. Посланието е построено така, че да ги доведе до това решение.

Информацията в благовестителското послание е внимателно подбрана и неговата цел не е образователна. Проповедникът се стреми да информира слушателите, че трябва да вземат решение да се покаят и да се обърнат към Христос. Тази информация включва обяснение на основите на благовестието, как слушателят трябва да откликне и последиците от това решение.

Проповядването може да се случва в спокойната, обичайна обстановка на църковното събрание или пред множество хора, които са се събрали с друга цел. Хората може да са враждебно или приятелски настроени към посланието.

► На какви места сте виждали да се проповядва благовестието?

Тъй като има разлики между проповядването на благовестието в църква и пред друга група хора, първо ще дадем насоки, които се отнасят до проповядването му в църква. По-нататък в урока ще разгледаме и проповядването на благовестието извън стените на църквата.

(1) Изберете библейски текст и го обяснете.

Словото на Бога има сила и проповедникът трябва да го използва. Не е необходимо пасажът да е дълъг или да се говори дълго върху него. Проповедникът трябва да избере пасаж, който подкрепя посланието на благовестието. Основните му аргументи трябва да са подкрепени от Словото, за да може силата на Писанията да влезе в действие. Проповедникът не трябва да избира част от стиха, която може да има значение, различно от значението й в контекста.

(2) Дефинирайте понятията покаяние и вяра.

Слушателите могат да имат погрешна представа за значението на тези две понятия. Според тях покаянието може да означава да оправят живота си, за да бъдат приети от Бога. Трябва да разберат, че да се покаеш означава да съжалиш за греховете си и да искаш да бъдеш избавен от тях.

Възможно е слушателите да смятат, че да вярват означава да са религиозни или да извършват някакви религиозни ритуали. Те трябва да разберат, че спасителната вяра е пълно доверие в спасение чрез изкуплението, извършено от Христос.

(3) Наблегнете на това, че човек става християнин в момента, в който се покае и се обърне към Бога.

Много хора имат погрешна представа за това какво означава да си християнин и как се става такъв. Възможно е да си мислят, че проповедникът просто иска да станат по-религиозни или да се присъединят към неговата църква, или да започнат да живеят живот с по-строги правила. Наблегнете на това, че при обръщането грешникът се покайва, получава прошка и започва лично взаимоотношение с Бога.

(4) Опровергайте погрешните причини, поради които хората се мислят за християни.

В някои общества голяма част от хората се смятат за християни, защото са били в църква, вършат добри дела, вярват в определени неща или са имали някакво духовно преживяване. Не само акцентирайте върху обръщането, но и опишете живота във взаимоотношение с Бога и покорството, което следва след покаянието.

(5) Постарайте се хората, за които религиозните теми са чужди, да ви разберат.

Не използвайте терминология, която само религиозните хора познават и не споменавайте религиозни обичаи, които вашите слушатели не разбират.

► Кои термини, които използвате във вашата църква, ще бъдат неразбираеми за хората от квартала ви?

(6) Предложете прошка, взаимоотношение с Бога и вечен живот.

Това са най-важните ползи от новорождението. Покажете колко е сериозно състоянието на грешниците като опишете съда и вечното наказание, които ще бъдат участта на вярващите.

(7) Избягвайте да обещавате ползи, които благовестието не обещава.

Ако хората смятат, че спасението носи материални ползи с източник Бог или църквата, ако очакват то да им донесе просперитет, изцеление или положителна промяна в житейската им ситуация, може да се опитат да вземат ползите, без да се покаят истински.

Можете да обясните, че когато Бог управлява нечий живот, Той ще води, ще благославя и ще помага в проблемите, но не трябва да обещаваме, че когато човек започне да следва Христос, всичките му проблеми ще бъдат разрешени. Животът на някои хора може да стане дори по-тежък поради гонения.

(8) Не обвързвайте обръщането към Христос с членство в местната църква.

Когато даден човек предаде живота си на Христос, трябва да има възможност веднага да се включи в църква, но трябва да се запознае с условията на членство след обръщането си. Не говорете за изискванията за членство в църквата докато се опитвате да убедите човека да се покае от греховете си. Благовестителят трябва да се стреми да доведе този, който го слуша при Христос.

► Кои от изискванията за членство във вашата църква не са необходими за спасението?

(9) Не обвързвайте обръщането с изисквания, за които е необходима известна зрялост.

Призовете този, който ви слуша да се покае от греховете, които разбира. Не го занимавайте с правила за християнския живот, които няма как да разбере в началото на своето ходене с Бога. Призивът към покаяние и вяра е достатъчно труден. Не прибавяйте още трудности, които могат да накарат човека да отхвърли благовестието.

(10) Обяснете им какво да направят.

Не си мислете, че слушателите ви знаят как да помолят Бог за прошка, как да пристъпят напред и да коленичат. Когато ги призовавате да откликнат, ясно им обяснете какво искате да направят. Направете го възможно най-лесно за хората, които се притесняват в църковна обстановка.

Хората могат да се молят по много причини. Понякога пасторът издига различни молитвени нужди. Указанията, дадени тук, не се отнасят непременно за всички видове молитви, а за молитвата за тези, които са отговорили на поканата, отправена им в благовестителската проповед.

Пасторът трябва да се погрижи в църквата да има хора, които са обучени да помагат на търсещите. Когато се отправя призив за покаяние и обръщане, тези хора трябва да са в готовност.

Понякога се случва така, че този, който иска да помогне в молитвата, вместо това пречи. Пасторът трябва да следи за подобни ситуации и в случай на неразумно поведение или погрешен съвет, той трябва да направи каквото е необходимо, за да разреши проблема.

Ние вярваме, че човек може да се покае, да повярва и да преживее обръщане към Христос мигновено и това вярване определя подхода ни, когато се молим с търсещите.

(1) Поне един зрял вярващ трябва да помага на всеки търсещ, който се моли.

Не оставяйте търсещите да се молят сами и просто да си тръгнат. Нашето желание е търсещите да извоюват победа.

(2) Разберете за какво се молят търсещите.

Не бъдете сигурни, че те се молят за спасение. Дори и след проповед, която призовава към покаяние, хората излизат да се молят за различни неща. Не е необходимо молитвата им да бъде прекъсвана, но в някакъв момент помощникът трябва да ги попита „Какво искате Бог да направи за вас?“ и да се моли с тях за съответната нужда.

(3) Насърчете търсещите към пълно покаяние.

Попитайте: „Искате ли да се покаете за греховете си и Бог да ви избави от греха?“ Насърчете ги да се покаят пред Бог. Не е нужно да изповядват греховете си пред пастора или пред друг човек, освен ако не са извършени срещу тях.

(4) Уверете търсещите, че Бог ще им прости.

Кажете им да помолят Бог за прошка и да се доверят на Неговото обещание да прости. Ако се съмняват, им покажете обещанието в Словото (1Йоан 1:9, Йоан 3:16, Римляни 5:8).

Ако търсещите не знаят как да се молят със собствени думи, можете да им помогнете като се молите, а те повтарят след вас. Ето една примерна молитва:

„Господи, знам, че съм грешен и заслужавам вечно наказание. Покайвам се за греховете си и искам да ги оставя. Моля Те да ми простиш, не защото го заслужавам, а защото Исус умря за мен. Благодаря Ти за спасението. Отсега нататък ще живея за Теб.“

Обикновено, ако търсещите се затрудняват да постигнат победа в молитва, причината е грях, за който не са се покаяли. Няма как да вярват, че ще им бъде простено, ако не се покаят истински.

(5) Помолете търсещите да дадат свидетелство.

Ако търсещите постигнат победа, трябва да ги попитате „Какво направи Бог за вас?“ Насърчете ги да дадат конкретен отговор. Не е задължително да свидетелстват пред цялото събрание, но трябва да споделят поне с тези, които са се молили с тях.

(6) Дайте им някакъв писмен материал по темата за спасението.

Хората, които са се покаяли, трябва да получат писмени материали, в които да прочетат повече за спасението. Това ще им помогне да разберат по-добре какво им се е случило и да го обяснят на други.

(7) Организирайте първата стъпка към ученичество.

Първата стъпка към ученичество обикновено е среща с пастора или с някой зрял вярващ. Уверете се, че покаялите се хора разбират какво им се е случило. След това те могат да се присъединят към някоя малка група или да се срещат с някого редовно.

Също така, някой трябва да посети семействата на тези хора, да им разкаже за случилото се обръщане и да ги покани на църква. Може да се отвори възможност за споделяне на благовестието.

► Как се молите с търсещите във вашата църква? Какво бихте добавили към изброените по-горе неща?

Проповядването навън има за цел да достигне хората, които не идват в църквата. Трудно е, защото те може да са на дадено място по друга причина и да не обърнат внимание. Възможно е да има шум и безпорядък. Навън отсъства атмосферата на хваление, която събранието в църквата създава.

Този, който проповядва навън, трябва да има силен глас или да ползва микрофон.

Първото предизвикателство при проповядването навън е привличането на внимание. Хората, които са наблизо, бързо решават дали искат да слушат или не. Някои ще послушат за минута-две, други ще изслушат няколко изречения, преди да решат дали имат интерес.

Проповедникът трябва да използва кратки изречения, които носят силно послание и не трябва да забравя, че всяко изречение може да е първото, което някой ще чуе. Изтъкването на някакво твърдение с всяко изречение ще помогне за привличане на вниманието. Ако успее да събере група слушатели, може да успее да използва илюстрации и да се аргументира по-подробно.

По възможност проповедникът трябва да е придружаван от група вярващи. Ако минувачите видят, че други хора са се спрели да слушат, има по-голяма вероятност те също да се спрат. Ако преди проповедта има музика, това ще привлече хора.

Проповедникът трябва да покани слушателите да излязат напред и да се молят за спасение.

Помощниците трябва да раздават печатни материали в района.

► Има ли подходящи места за проповядване навън във вашия квартал?

Всеки студент трябва да разгледа благовестителската проповед, която е подготвил и да помисли как тя изпълнява десетте насоки за проповядване на благовестието. Трябва също да планира как да я преработи.

Възможно е да няма време проповедите на всички студенти да бъдат обсъдени по време на лекцията, но няколко трябва да бъдат обсъдени, за получат студентите пример.

Следващата лекция не трябва да покрива урок. Студентите трябва да представят своите благовестителски проповеди и да ги обсъдят. Не е необходимо да проповядват цялата проповед, а да я представят в рамките на 5-7 минути. Лекцията след тази практическа лекция трябва да бъде върху Урок 12.

Подгответе балговестителска проповед като следвате насоките в този урок. Проповедта не трябва да бъде изцяло разписана. Запишете само основните точки. Донесете я на следваща лекция, за да я обсъдите.