Учителското служение на църквата
При обръщането към Христос се случва трансформация. Повярвалият вече има нови желания и нови приоритети – промяната е толкова голяма, че Библията го описва като ново създание (2Коринтяни 5:17).
Някои неща обаче отнемат време. Новоповярвалият човек не може веднага да разбере как да прилага християнските принципи към всички сфери на живота си. Той първо трябва да научи тези принципи и след това да открие начини да ги прилага.
Освен това протича и процес на лично духовно съзряване. Новоповярвалият е бебе в Христос.
► Нека един от студентите прочете пред групата 1Коринтяни 3:1-2. Според тези стихове какво е характерно за един новоповярвал човек?
► Нека един от студентите прочете пред групата Евреи 5:13-14. Какво представлява млякото, за което се говори в тези стихове? А месото? Какво е характерно за духовната зрялост?
По-рано в този курс разгледахме Великото поръчение, което Исус даде на църквата. Нека да го погледнем отново.
► Нека един от студентите прочете пред групата Матей 28:18-20. Каква отговорност ни поставя Исус в тези стихове освен тази да благовестваме?
Преди да даде Великото поръчение Исус заявява, че Му е дадена цялата власт на небето и на земята. След това Той дава на църквата отговорността да привежда хората в покорство на Неговата власт.
Исус заръчва на учениците не само да проповядват благовестието, но и да учат хората на всичко, което е заповядал. Разпространяването на благовестието е само първата част от задачата. Процесът, в който новоповярвалите биват научени да се покоряват на Христовите заповеди, е процесът на ученичество. Провалът в ученичеството е също толкова сериозен, колкото и провалът в проповядването на благовестието.
Учителското служение на църквата се състои в това тя да доведе обърналите се към Христос до духовна зрялост.
В послание към ефесяните четем, че Бог призовава хората в различни служения с цел изграждане и израстване на вярващите (Ефесяни 4:11-14). В резултат на достигането на духовна зрялост, те ще бъдат утвърдени в правилните доктрини.
Пасторите носят специална отговорност за ученичеството. Павел казва на Тимотей: „…внимавай в прочитането, в увещаването и в поучаването” (1Тимотей 4:13). Той не говори за личното изучаване на Словото на Тимотей, а за служение. Служението на Тимотей е било да чете и разяснява Писанията, да дава духовни напътствия и да учи на християнските доктрини. Едно от изискванията към пасторите е да бъдат способни да поучават (1Тимотей 3:2).
Тъй като ученето е част от духовното изграждане, преподаването е част от делото на ученичеството. Учителите имат важно място в църквата и тя винаги трябва да работи за тяхното развитие.
[1]„И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат“ (2Тимотей 2:2). Тук Павел наставлява младия служител Тимотей от позицията на опитен благовестител и пастор. Павел не е бил уверен, че вярата е можела да бъде предавана само чрез проповядване. Било е необходимо хората да бъдат специално обучавани, за да могат да обучават други. След като подобно обучение не е могло да бъде осъществено чрез проповеди пред цялото събрание, тези верни мъже е трябвало да бъдат обучавани индивидуално или в малки групи.
Работата на учителя е много. Кой пастор има време за всичко, особено когато различните хора са на различно ниво? В Ефесяни 4:11 не се казва, че Бог е дал само пастори (само една личност и една роля). Бог е дал различни роли и различни хора, които да ги изпълняват. Бог призовава учители като им дава способността да поучават и чрез църквата ги подготвя за учителско служение.
“Първоначалната цел на плана на Исус беше да привлече мъже, които да свидетелстват за живота Му и да продължат работата Му, след като се завърне при Отец.”
- Robert Coleman,
The Master's Plan