Този урок не е предназначен за една лекция, както останалите. В него има много теми за дискусия и е възможно да се наложи да имате няколко занятия върху него.

Трябва да отделите специално време студентите да обсъдят бъдещите си действия. Те трябва заедно да помислят как да помогнат на местните си църкви с разпространяването на благовестието и ученичеството.

Служението на малките групи има най-различни форми. Има различни видове малки групи, създадени за различни цели. Малките групи могат да се събират за изучаване на Словото, за поддържане на отговорност между вярващите, за служение, за молитва или за специални проекти.

В някои църкви има домашни групи, които функционират като малки църкви. Църквите в Новия Завет са функционирали така.

В църквите, които растат и са ефективни, обикновено има някаква система от малки групи.

В този раздел ще говорим за ефективността на малките групи по отношение на ученичеството.

Джон Уесли (Великобритания, 18-ти век) не е първият, който формира малки групи, но системата, която разработва, е много ефективна.

Уесли развил система за ученичество с различни по големина групи, наречени общества, класове и групи.[1] Първоначално методиката на Уесли не е била пълна, но постепенно се развивала съобразно нуждите. Много от хората, повярвали чрез Уесли, имали нужда от насърчение, съвет и молитва. Поради големият им брой, Уесли организирал събирания всеки четвъртък.

На всяко място, където Уесли и неговите проповедници занасяли благовестието, те организирали новоповярвалите в групи, които се събирали редовно. Поради големите събрания много хора нямали възможност да споделят личните си духовни нужди и да получат необходимото им внимание. Образували се по-малки групи, наречени класове, чийто водачи служели като пастори, насърчавайки и водейки другите. Всеки член на групата, който упорствал в греха си, бил изключван от нея и му бил отказван достъп до събиранията.

Били съставени и по-малки групи, където хората имали възможност да споделят своите битки и да се държат отговорни един друг. По време на тези събирания водачите описвали собственото си духовно състояние, след което задавали на останалите въпроси за тяхното състояние, грехове и изкушения. Тези групи се състояли само от мъже или само от жени.

Провокиран от успеха на Уесли, известният Джордж Уайтфийлд казва следното: „Моят брат Уесли постъпи мъдро – той събра в групи душите, които спечели чрез служението си и така запази плода от своя труд. Аз не направих така и моите хора приличат на въже от пясък.“ В ранните си години американската методистка църква прилага методите на Уесли, но съвременното методистко движение отхвърля неговите принципи за ученичество и неговите доктрини.

Най-старата църковна сграда, открита досега, датира от около 250г.сл.Хр. През първи и втори век църквата е виждала себе си като група от хора, а не като сграда или организация. Църквата се състои от вярващи, които заедно се покланят, благовестват и се покоряват на Библията.

Малките групи са основните градивни елементи на всяка ефективна църковна структура. Програмата за ученичество в малки групи не е някакво ново изобретение, което ще излезе от мода след време. То не е и някакъв метод, който на някои места работи, а на други – не. Малките групи са основните градивни елементи на църквата. Служението на малките групи може да изглежда по различен начин в зависимост от нуждите на съответната църква.

Няма как църквата да постигне целта си, ако членовете не биват обучавани и изграждани в по-лична обстановка от тази на неделната служба или неделното училище.

Предупреждение

Нивото на духовност на малките групи зависи от нивото на духовност на участниците. Групата може да тръгне в лоша посока, ако нейните членове не са посветени ученици, чийто стремеж е да бъдат угодни на Бога, да бъдат верни и да изпълнят мисията на църквата.

Да носим духовна отговорност означава да изградим взаимоотношение с личност или група, пред които споделяме какво е нашето духовно състояние, нашите успехи и провали в духовните дисциплини и нашето посвещение да се развиваме. Този човек или група хора ни казват, когато смятат, че някъде грешим. Те знаят какво сме се посветили да правим и следят дали спазваме поетия ангажимент.

Библейската основа за духовната отговорност в една здрава християнска общност е по-подробно обяснена в предишен урок. Без духовна отговорност няма да можем да изпълним всичко, което ни е заповядано в Писанията и ще пренебрегнем един от инструментите на Божията благодат.

И така, изповядайте един на друг греховете си и се молете един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния човек (Яков 5:16).

Човек би признал прегрешенията си единствено във взаимоотношение, в което се чувства удобно да го направи. Ако той не изповядва слабостите си пред човека, който се моли за него, пренебрегва Божият начин за посрещане на тези нужди.

Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон (Галатяни 6:2).

Знаем теготите само на този, когото познаваме добре. Не можем да изпълним тази заповед в Писанията без наличието на подходящите взаимоотношения.

и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела (Евреи 10:24).

Трябва внимателно да се изпитваме един друг, мотивирани от любов, за да разберем какво насърчение и наставление е необходимо. Насърчението ще е повърхностно, а наставлението няма да бъде послушано, ако липсва специално взаимоотношение с другия човек.

Следните въпроси ще ви помогнат да разберете дали имате духовна отговорност в живота си.

Имам ли взаимоотношения, в които:

• Някой ме подкрепя в най-големите ми трудности?

• Мога да изповядам прегрешенията си пред някого?

• Мога да подкрепя някого в неговите трудности?

• Някой може да ми даде обратна връзка за сегашното ми духовно състояние?

Има ли моменти, когато:

• Няма кой да ме подкрепи?

• Радвам се, че никой не знае в какво състояние се намирам?

• Ще ми е неудобно да кажа колко често се моля или изучавам Библията?

Повечето църкви не могат да поддържат духовна отговорност, ако не изградят система за това. В много случаи това е система от малки групи.

Исус показа приоритета на ученичеството. В началото на Своето служение Той избра няколко човека, които щяха да получат отговорността да ръководят църквата. Исус не проповядваше на множествата през цялото време, а отделяше много време да обучава дванадесетте апостоли. Неговото служение продължи чрез тези, които Той обучи.

Човекът, който се занимава с ученичество, трябва да притежава следните характеристики. Не е необходимо да е съвършен във всяка от тях, но трябва да се стреми да се усъвършенства, там където има нужда. Липсата на някоя от характеристиките ще намали неговата ефективност.

[1](1) Духовно зрял

Водачът трябва да притежава характеристиките на духовната зрялост, описани в предишния урок. Ако не е духовно зрял, няма да дава добър пример и ще му липсва нужния опит.

(2) На разположение

Ако графикът му вече е препълнен и не е добре планиран, няма да остане време за служение в малки групи. Водачът трябва да направи това приоритет.

(3) Надежден

Водачът трябва да е човек, който изпълнява поетите ангажименти, спазва насрочените уговорки и държи другите отговорни за поетите от тях ангажименти.

(4) Уверен

Водачът трябва да вярва в способността си да води група. Ако притежава необходимите умения, но не си вярва, някой трябва да му помогне да натрупа увереност.

(5) Способен да разрешава конфликти

Водачът трябва да умее да запазва правилното отношение, когато хората изразяват несъгласие или причиняват проблеми. Той трябва да умее да помага при разрешаването на конфликти.

(6) Да умее да обяснява

Неговите обяснения разбираеми ли са за хората? Водачът не трябва да обърква хората.

(7) Гладен за Божието Слово

Водачът трябва да се наслаждава в Божието слово, за да може да предаде това и на останалите. Библията трябва да заема важно място в неговото взаимоотношение с Бога.

(8) Зависим от Бога

Водачът трябва да разбира, че духовни резултати се постигат само чрез действието на Святия Дух и да е готов да си сътрудничи с Него. Той трябва да зависи от Божието помазание и да не разчита на убедителността на собствените си обяснения.

(9) Готов да служи

За водача трябва да е ценно да служи на другите. Той не трябва да се стреми другите да му служат, нито да служи, за да показва талантите си. Водачът трябва да е отзивчив и да е готов да доброволства.

(10) Да бъде под нечий духовен авторитет

Водачът трябва да има някого, пред когото да отговаря и да следва напътствията на духовните лидери.

(11) Верен на църквата

Водачът на групата трябва да бъде посветен член на местна църква. Служението на ученичество трябва да повишава ангажираността на хората към църквата.

(12) Амбициозен

Ако водачът има желание да успее, няма да се откаже лесно. Той ще се приспособи към обстоятелствата, ще потърси информация, чрез която да стане по-ефективен, ще прояви инициативност, когато изникне проблем или възможност и ще бъде пълен с енергия и ентусиазъм.

(13) Със стабилни основи на вярата

Водачът на група трябва да има солидна доктринална основа.

(14) Обучен за служение

Не е необходимо водачът да е преминал обучение за служение в академична институция. Обучението започва с наблюдение, когато вярващият вижда как се случва служението. След това се трупа опит чрез поемане на отговорности под нечие наблюдение. Четенето на добри материали също е много важно.

Най-добрата среда за развитие на ученичество е местна църква, която разбира как отговорността и приоритетното място на ученичеството работят заедно.

Затова тези насоки се отнасят за водачите и посветените членове на църквата.

Ако една църква осъзнава, че има върху какво да работи в областта на ученичеството, нейните водачи първо трябва да изучат материала и библейските текстове в този курс и след това да представят наученото. По възможност всички посветени членове на църквата трябва да бъдат включени, за да бъде видението споделено.

На второ място, трябва да се анализира това, което църквата вече прави. В повечето църкви има малки групи, дори и те да не са част от специална програма. Музикантите могат да се събират, може да има хор, който да репетира. Тези групи може да включват още събирания на дяконите, на участниците в неделното училище, на младежите, на семействата. Може да има групи за библейско изучаване и за молитва, за работа по различни проекти и групи във връзка с различни отговорности в църквата.

Възможно е тези групи да не са сформирани в контекста на ученичество или духовна отговорност, но да служат за тези цели. Във всяка църква, която е духовна жива, има групи, които я поддържат такава. Когато една църква реши да подобри програмата си за ученичество, трябва да анализира функционирането на съществуващите групи и да помисли какво да бъде направено за по-добро изпълнение на целите.

Има вероятност да има нужда от нови групи или от различни видове групи – групи за практическо обучение за служение; групи за изучаване на Библията и за молитва; групи за развитие и поддържане на духовна отговорност, в които от участниците се очаква искреност и посвещение.

Целта на групата определя кои ще са участниците и как ще функционира тя. Например, групата за развитие и поддържане на духовна отговорност трябва да се състои от не повече от 10 души. Ако групата е твърде голяма, хората ще се доверят по-трудно, ще споделят по-малко, ще е необходим по-голям контрол и посещаемостта ще бъде по-слаба. Споделянето ще бъде по-ограничено, ако в групата има и мъже, и жени.

Целта на групата определя дали тя ще бъде отворена за нови членове. Групите за развитие и поддържане на духовна отговорност не трябва да приемат нови участници след като са минали няколко събирания. Повечето хора няма да споделят своето духовно състояние, преди да се почувстват в защитена среда. Ако групата изучава дадена тема, не е практично да се приемат нови участници след като изучаването е започнало.

Може да има групи за новоповярвали.[1] Важно е новите във вярата хора да могат да се присъединят към група веднага. Затова уроците трябва да са замислени подобаващо. Водачите трябва да знаят, че някои хора могат да отпаднат от групата, но това не означава, че групата не се движи добре. Дори и да отпадат хора, групата за новоповярвали трябва да е отворена за нови хора.

Ако става дума за група за обучение за служение или за по-дълбоко духовно развитие, участниците трябва да искат да растат духовно и да са готови да се посветят на целите на групата. Ако някои от членовете не приемат присърце целите на групата, това ще й се отрази негативно.

Не чакайте хората да попитат могат ли да се присъединят към групата, поканете ги лично.

Не всички в църквата ще се включат в малките групи. Ако сте водач, не критикувайте тези, които не искат да участват. Препоръчвайте служението на малките групи като описвате ползите от тях.

Постарайте се всеки да разбере колко е важна групата още на първото събиране. Споделете библейски текстове и информация, които показват важността на ученичеството.

За да насърчите посещаемостта, групата може да се събира за определен брой седмици. Обяснете какви конкретни уроци ще се разглеждат и за какъв период от време. По този начин всеки участник ще знае с какво се ангажира. Подчертайте необходимостта събиранията да се посещават редовно. Когато изтече определеното време, групата може да започне да се събира отново с хората, които искат да продължат.

Андрей е вярващ от няколко години, ходи на църква и служи. Той е загрижен, че в църквата няма програма за ученичество. Според него трябва да се формират малки групи, но църковните водачи не проявяват интерес.

► Как трябва да постъпи Андрей?

Андрей трябва да говори с църковните водачи и да поиска тяхното одобрение да води малка група. Той не трябва да критикува служението в църквата, а да опише ползите, които ще донесат малките групи. Ако групата се справя добре, водачите ще започнат да осъзнават предимствата на това служение.

Началото на една група е съпроводено с вълнение и очаквания. Много от членовете не знаят какво точно да очакват, но се надяват групата да им помогне.

Следващите насоки ще спомогнат за това групата да бъде ефективна и да постигне целите си. Има важни принципи при функционирането на малките групи. Ако водачът помага на групата да следва тези принципи, хората ще бъдат по-малко обезкуражени и объркани.

Първото събиране може да протече по-различно от останалите, защото е опознавателно за участниците. Въпреки това то ще зададе посоката на останалите събирания. Ако някой запази мълчание по време на първото събиране, ще си мисли, че ще бъде така и през следващите. Ако някой доминира в дискусията, групата ще приеме, че той ще доминира и в бъдещите събирания. Ако събирането е хаотично или прилича на учебен час, в който учениците са пасивни, участниците в групата ще очакват нещата да протичат по този начин и за в бъдеще.

Групата може да не отговори на очакванията на част от хората и те да я напуснат след известно време. Важно е да водите събиранията по правилния начин, така че членовете, които имат правилните очаквания, да не останат разочаровани.

(1) По възможност нека групата да се събира всяка седмица. Може да е необходимо да се осигури детегледачка.

(2) Събиранията на групата трябва да протичат в следната последователност: (1) време за изучаване на Словото, (2) споделяне на лични молитвени нужди, (3) молитва.

Ако основната цел на групата е библейско изучаване, най-голямата част от времето трябва да бъде отделена за изучаване на Писанията. Другите части трябва да присъстват, макар и по-кратки като време. Ако групата има за цел развитие и поддържане на духовната отговорност, времето за изучаване може да бъде по-кратко, но трябва да има такова.

Ако групата няма някакъв учебен материал, който да изучава, а има само споделяне и дискусия, ще настъпи хаос. Поради личностните си особености някои от участниците ще доминират. Когато има някакъв материал за изучаване, участниците откликват на истината отвъд собствените си представи.

(3) Започвайте и приключвайте събиранията навреме.

Ако започвате или завършвате със закъснение, участниците, които ценят времето си, ще започнат да закъсняват или да пропускат събирания.

(4) Посочете конкретна дата, когато групата ще престане да се събира.

Участниците в групата трябва да знаят каква е продължителността на техния ангажимент. Обикновено след като са минали няколко събирания, нови членове не се допускат с изключение на групите за новоповярвали, където уроците се повтарят. Ако групата изучава някакъв материал, броят събирания може да отговаря на броя уроци. При групите за развитие и поддържане на духовна отговорност периодът на събиранията може да трае шест месеца. След изтичането им може да се сформира нова група. Ако в този момент някои от членовете искат да напуснат групата, трябва да се вземе решение дали да се приемат нови хора.

(5) Нека фокусът на изучаването на Словото да бъде промяна на живота, а не просто знание.

Групата ще има по-голяма стойност за участниците в нея, ако те успяват лично да приложат наученото.

(6) Проследявайте поетите ангажименти.

Ако някой е споделил за свой проблем и се е съгласил да предприеме мерки, попитайте го дали го е направил, когато се съберете следващия път.

(7) Водачът трябва да е на разположение за среща, когато някой от участниците има нужда от духовни напътствия.

Членовете на групата могат да се събират и по друго време, за да се насърчават взаимно.

(8) Изберете подходящо място за събиранията.

Атмосферата на мястото трябва да е неформална и уютна. Най-добре е участниците да сядат в кръг, за да може всеки да вижда лицето на другия. Това насърчава хората да се включват. Изберете място, където няма ви прекъсват или разсейват.

(9) Учете се да бъдете добри слушатели.

Добрият слушател поддържа зрителен контакт, съсредоточено изражение, не се разсейва и реагира на емоциите на говорещия.

(10) Не оставяйте никой от участниците да мълчи през цялото време.

Задавайте въпроси на хората, които са по-мълчаливи (Какво е твоето мнение, Мишо?)

(11) Не настоявайте участниците да споделят лични неща.

Вместо това се опитайте да създадете атмосфера, в която хората ще се чувстват свободни да говорят. Спечелете доверието им като поддържате зрителния контакт и направите позитивен коментар на нещо, казано от тях.

(12) Старайте се да задавате въпроси, на които могат да отговорят, за да изграждате доверие.

Ако някой даде грешен отговор, изтъкнете нещо положително, преди да критикувате.

(13) Опитайте се да кажете нещо положително за всяко изказване, преди да критикувате.

(14) Ако някой от участниците е склонен да говори прекалено много и да отговаря на всички въпроси, опитайте да поставите някакви рамки.

Един от начините да направите това е да адресирате въпросите към конкретни хора. Можете да попитате: „А вие останалите какво мислите?“ По време на дискусията може- те да кажете: „Нека да чуем някой, който още не се е изказал по темата.“

Ако има участник, който въпреки това продължава да говори прекалено много, водачът може да говори с него насаме и да каже нещо като: „Мишо, ти мислиш бързо и активно се включваш в дискусията, но се притеснявам, че така останалите на могат да участват. Ще ми помогнеш ли всички да участват?“

(15) Не позволявайте да се оформят дискусии, в които не участва цялата група.

Ако някой иска да спори дълго по някаква тема, можете да му кажете, че дискусията ще завърши извън събирането.

(16) Не позволявайте хората да се прекъсват един друг.

Вдигнете ръка и решително вземете думата на този, който е прекъснал някой друг, за да може започналият да говори пръв да довърши изказването си. В противен случай дискусията винаги ще бъде доминирана от по-малко тактичните участници. По-неуверените членове ще се чувстват зле, че не могат да се изкажат.

(17) Изслушвайте оплакванията.

Всяко оплакване може да сигнализира за проблем, който може да бъде решен. Не пренебрегвайте признаците на неудовлетворение. Ако някой от участниците има оплаквания как протичат събиранията на групата, има вероятност да не разбира целта на групата или да има основание да се оплаква.

(18) Ако някой от участниците непрекъснато се държи враждебно, отегчено, заяжда се или пречи на дискусията, вероятно не приема целите на групата.

Групата може да не отговаря на очакванията му. Говорете с него насаме, за да му помогнете да разбере каква е целта на групата.

(19) Водачът не е длъжен да има решение за всеки проблем.

Ролята на водача не е да има отговор за всичко, а да води участниците в групата един на друг да носят теготите си като се молят един за друг.

(20) Бъдете гъвкави и търпеливи, когато има промени в планирания график.

Помнете, че събитията в живота ни са част от развитието, което Бог има за нас. Проблемът е възможност.

(21) Ако някой участник заема цялото време на събирането със собствените си нужди, предложете му да го съветвате лично по друго време.

Ако един човек отнема цялото време, другите могат да се почувстват ощетени. Не позволявайте групата да се отклонява от целта си, ако всички участници изрично не се съгласят тази цел да бъде променена.

(22) Не позволявайте дискусиите да придобиват подривен оттенък.

Не допускайте групата да се превръща в платформа за критика по адрес на местната църква или други църковни водачи.

(23) Помнете, че ефективността на групата зависи от действието на Божията сила.

Групата е просто инструмент, който Бог използва.