Бележка към водача на курса: Освен библейските стихове, разгледани в този урок, в бележките под линия се съдържат още много библейски препратки. Възможно е да няма достатъчно време всички те да бъдат прочетени по време на лекцията. Можете да подберете няколко, които да прочетете.

Терминът обръщане към Христос се отнася до промяната, която се случва, когато човек бъде спасен. Целта на евангелизирането е невярващият човек да преживее това обръщане.

► Нека един от студентите прочете пред групата 1Солунци 1. Какви са подробностите около промяната, която се случва със солунците при тяхното обръщане?

За да осъзнаем защо е необходимо човек да бъде обърнат и какво се случва при това обръщане, трябва да разберем състоянието на грешника преди да се обърне към Христос.

► Как бихте описали състоянието на човек, който все още не се е обърнал към Христос?

Поради греха на Адам всеки човек се ражда отделен от Бога (Римляни 5:12). Това означава, че всеки е егоцентричен и сам избира пътя си.

Четири характеристики на грешниците, които не са преживяли обръщане

В момента, в който човек започне да прави избори, той започва да съгрешава. Всеки е виновен за множество греховни постъпки (Римляни 3:23).

Грехът е нарушаване на Божия закон (1Йоан 3:4, Яков 2:10-11). Понеже Бог е абсолютно справедлив, Той не оправдава нито един грях и всеки човек ще бъде съден за делата си (2Коринтяни 5:10, Откровение 20:12-13). Нито вината, нито присъдата, която заслужават хората, подлежат на съмнение. Всеки грешник е вече осъден (Йоан 3:18-19).

Грешникът, който не се е обърнал към Христос, е враг на Бога (Римляни 5:10). Грешникът не може да влезе във взаимоотношение с Бога, ако прегрешенията му спрямо Него не бъдат заличени.

Преди обръщането грешникът се намира в състояние, в което не е способен да бъде във взаимоотношение с Бога поради покварените си желания (Ефесяни 2:3). Тъй като е роб на греха, грешникът е безсилен да промени своето състояние (Римляни 5:20, Римляни 7:23).

В такъв случай от какво спасение се нуждае грешникът, който не се е обърнал? Грешникът е виновен, следователно има нужда от прошка. Той е враг на Бога и затова спасението означава помирение. Поквареността му изисква спасението да включва очистване. Безсилието означава, че спасението е избавление. Това са само някои от аспектите на спасението, от което всеки човек се нуждае.

В момента на обръщането грешникът бива простен, помирен с Бога, очистен и избавен от властта на греха. Павел описва предишното греховно състояние на вярващите в Коринт, което е включвало множество ужасни грехове. След това казва: „но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте…“ (1Коринтяни 6:11).

Никой не може да изплати греховете си. Грехът е извършен срещу един безкраен Бог и човек не разполага с нищо с неизмерима стойност, с което да плати.

Човек няма какво да направи за тази своя нужда, затова няма изискване, чието изпълнение да осигури спасение (Галатяни 3:21). Ако за човека беше възможно сам да постигне спасението си, нямаше да бъде нужно Исус да умре на кръста (Галатяни 2:21).

► Ако Бог е искал да прости, защо не го е направил без кръста?

Тъй като Бог е свят, Той трябва да съди според истината и справедливостта (Римляни 2:5-6).

Да си представим, че жертвата на Христос не се е случила. Какво би означавало, ако Бог просто прости греха, без да бъде извършено умилостивение?

Ако Бог прости греха, без да бъде извършено умилостивение, това би означавало, че:

• Грехът е без значение.

• Бог е несправедлив и дори лишен от святост.

• Бог не прави разлика между този, който върши добро и този, който върши зло.

Прошката без умилостивение ни отнема възможността да се покланяме на Бога такъв какъвто е – свят и справедлив. Прошка без умилостивение в крайна сметка би опозорила Бога вместо да Го почете.

Бог обаче е любящ и иска да прости. Той не иска да остави човечеството да бъде завинаги погубено в греховете си, въпреки че това е съдбата, която заслужава.

Жертвата на Исус на кръста беше жертвата, която беше необходима, защото стойността й е неоценима. Исус покри изискванията към жертвата, защото (1) беше безгрешен (2Коринтяни 5:21) (съвършен, без самият Той да има нужда от спасение) и (2) защото беше едновременно Бог и човек.

Умилостивението дава основание за прошка. Сега Бог може да прости на този, който се покае и повярва в Неговото обещание. Никой, който разбира жертвата на кръста, не може да мисли, че Бог счита греха за маловажен.

Умилостивението предоставя на Бога начин да счита за праведен грешника, който вярва в обещанието, като в същото време това не противоречи на Божията справедливост. В Римляни 3:20-26 е обяснена логиката, по която умилостивението работи.

Библията ни казва, че спасението, което Бог осигурява, е единственото възможно. Този, който отхвърля спасението по благодат чрез вяра в Христос, не може да бъде спасен (Марк 16:15-16; Деяния 4:12; Евреи 2:3).

Ето защо е важно да познаваме доктрината за спасение само по благодат, което се получава само чрез вяра. Спасяваме се само по благодат, защото не можем да направим нищо, с което да спечелим или заслужим спасение. Спасяваме се само чрез вяра, защото няма друг начин, по който да получим спасението. Можем единствено да вярваме в Божието обещание.

► Кое се случва първо: откликът на човека към Бога или Божието действие вътре в човека?

Божията благодат достига до сърцето на невярващия, изобличава го за греховете му и го кара да пожелае прошка (Тит 2:11; Йоан 1:9; Римляни 1:20). Грешникът не е в състояние да се освободи от греха си без Божията помощ. Бог го прави способен да откликне на благата вест (Йоан 6:44). Ако човек не е спасен, това не се дължи на липсата на благодат, а на липсата на отклик към благодатта, която Бог му е дал.

Исус умря за греховете на целия свят и Бог желае всеки да бъде спасен (2Петрово 3:9; 1Йоан 2:2; 1Тимотей 4:10). Божията благодат дава на всеки способност да откликне, но не принуждава никого. Затова Бог призовава грешниците да се покаят и да повярват (Марк 1:15).

► Какво е покаяние?

Покаянието означава, че грешникът осъзнава, че е виновен и заслужава наказание, но иска да се отвърне от греховете си.

Този стих от книгата на пророк Исая описва покаянието:

Нека остави нечестивият пътя си и неправедният – помислите си. Нека се обърне към Господа и Той ще се смили над него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро (Исая 55:7).

Покаянието не значи, че грешникът трябва да поправи живота си и да стане праведен преди Бог да му прости. Това е невъзможно, защото човекът е роб на греха и не може да се избави сам. Грешникът трябва да иска Бог да го избави от греховете му.

► Ако получаваме спасението по благодат, защо е необходимо покаяние?

Единственото условие за получаване на прошка е вяра, а искрената вяра в Христос непременно ще доведе до покаяние за греховете. Обръщането към Христос (повярването) и отвръщането от греха (покаянието) се случват в един и същи момент, но вярата е тази, която ни прави способни да обърнем гръб на греха. Спасителната вяра е дар от Бога (Ефесяни 2:8-9). Онзи, които не иска да се покае, не иска да бъде спасен от греха.

Ако човек не се покае, то той не признава злината на греха. Ако не разбира защо трябва да се отвърне от греха, то тогава той не осъзнава, че грехът действително е нещо зло. В такъв случай и нуждата от прошка остава неразбрана.

Ако не осъзнаваме, че наистина сме виновни и нямаме извинение, и че заслужаваме наказание, не сме се покаяли истински. Ако признаваме, че сме грешни, но искаме религия, която ни позволява да продължаваме да живеем в греха, не сме преживяли същинско покаяние, тъй като все още искаме да вършим това, което ни прави виновни.

► В какво вярва този, който има спасителна вяра?

(1) Той разбира, че не може да направи нищо, с което да се оправдае.

Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой (Ефесяни 2:8-9).

Той осъзнава, че с нищо, което прави (никакви дела), не може да заслужи спасение, дори частично.

(2) Той вярва, че жертвата на Христос е достатъчна за получаване на прошка.

Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят (1Йоан 2:2).

Умилостивението това е жертвата, която прави прошката възможна.

(3) Той вярва, че неговата вяра е единственото условие да получи Божията прошка.

Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда (1Йоан 1:9).

Ако си мисли, че за спасението му има други условия, то той смята, че се спасява и чрез дела, а не изцяло по благодат.

► Нека един от студентите прочете пред групата Деяния 26:16-18. Какво е служението на апостол Павел според тези стихове?

Служението на Павел е да води хората до това да се обърнат към Христос. Обръщането е описано в стих 18. То включва обръщане от тъмнината към светлината, от властта на Сатана към Бога, приемане на прошка и получаване на наследство между осветените. Това се случва чрез вяра в Христос.

[1]Обръщането на невярващия във вярващ е огромна трансформация. Библията го нарича ново създание (2Коринтяни 5:17). Със старото е свършено и всичко става ново.

Обърналият се човек изоставя идолите и всякакви религиозни практики, които са в противоречие с пълната лоялност към Бога (1Солунци 1:9).

Обикновено промяната е шокираща за останалите (1Петрово 4:3-4). Те не разбират защо някой ще се промени толкова драстично. Възможно е най-близките роднини и приятели на човека да се настроят срещу него (Матей 10:34-36).

Обърналият се човек вече не споделя желанията и приоритетите на света. Този контраст е едно от доказателството за обръщането (1Йоан 2:15). Такъв човек обича останалите вярващи и желае да общува с тях (1Йоан 3:14).

Когато човек се обърне, желанията му се променят. Все още ще бъде изкушаван да съгрешава, но ще може да се съпротивлява и да устоява, защото греховните желания вече не го владеят. Той вече копнее за Божието Слово, защото е преживял Божията благодат (1Петрово 2:2-3).

Обърналият се човек обича Бога и иска да Му бъде угоден. Божиите заповеди няма да му се виждат тежки или неприятни (1Йоан 5:2-4).

Обърналият се човек поддържа лично взаимоотношение с Бога, изразено особено в молитва (1Коринтяни 1:2).

► Опишете със свои думи трансформацията, която се случва с човека при обръщането му към Христос.

Библията казва, че когато човек се новороди, всичко става ново. Новите неща включват следното:

• Ново естество—божественото естество (2Петрово 1:4)

• Нов Господар—Христос чрез Святия Дух (Матей 23:10, Римляни 8:14)

• Нов глад за Божието Слово (1Петрово 2:2)

• Ново отношение на любов (Римляни 5:5, 1Йоан 4:7-8)

• Ново взаимоотношение с Бога като Негов син/дъщеря (Йоан 1:12)

• Нов помощник в лицето на Святия Дух (Йоан 14:16, Римляни 8:26-27)

• Нов ходатай в лицето на Исус Христос, ако паднем в грях (1Йоан 2:1)

• Нова и жива надежда за вечен живот (Йоан 3:15, 1Петрово 1:3)

► Кои са неправилните причини, поради които човек може да си мисли, че е вярващ?

Човек може да се мисли за вярващ, защото:

• е бил кръстен

• членува в църква

• вярва в определени християнски доктрини

• спазва определени религиозни обичаи

• спазва стандарт на правилно поведение

• имал е духовни преживявания

• взел е решение и е направил изповед на вяра

Според Библията нито едно от изброените не е достатъчно, за да потвърди дали някой е вярващ.

Библията ни казва, че можем да сме сигурни, че сме новородени. Можем да сме уверени, че Бог ни е приел. Не е нужно да живеем в страх, защото Божият Дух ни уверява, че сме осиновени деца на Бога (Римляни 8:15-16).

Тази увереност е пълна и няма защо да се страхуваме от деня на съда (1Йоан 4:17). Някои хора се надяват да бъдат допуснати в рая, но ние имаме по-добра надежда. Вярата във възможността за спасение на човечеството като цяло не е достатъчна. Всеки трябва да е убеден, че лично е получил прошка.

► Как да бъдем сигурни, че сме оправдани?

Има хора, които разчитат на чувствата си, но те са променливи и подвеждащи.

Промененият живот е доказателство, че човек се е обърнал към Христос, но в началото това не се вижда. Необходимо е време, за да се проявят резултатите от спасението. Следователно промененият живот не е в основата на увереността.

Вярващите могат да бъдат сигурни в спасението си, когато знаят, че са следвали библейския път към него. Всеки, който истински се е покаял и е повярвал, така както учи Библията, има право да вярва, че Бог му е простил. Когато се покаем и повярваме, Бог ни дава Святия Дух като свидетел за това, че сме станали Божии деца.

Онзи, който не се е покаял наистина, но се опитва да се чувства като роден от Бога, ще се обърка и може да се заблуди.

Онзи, който (1) се покае истински, (2) повярва на обещанието на Бога в Неговото Слово и (3) приеме свидетелството на Духа, няма да се заблуди. Неговата увереност се основава на Божието Слово, което е абсолютно достоверно. Бог винаги спазва обещанията Си.

Помирение: Означава, че тези, които преди са били врагове, сега са в мир помежду си. При спасението Бог ни примирява със Себе Си и ние имаме мир с Него (2Коринтяни 5:19; Римляни 5:1).

Реабилитиране: Означава, че започваме на чисто. При спасението греховете ни биват заличени (Евреи 8:12).

Умилостивение: Отнася се до нещо, което се дава, за да се уталожи нечий гняв. При спасението жертвата на Исус отмахва праведния гняв на Бога към нас (1Йоан 2:2).

Избавление: Означава, че сме освободени от нечия власт. При спасението сме освободени от властта на Сатана и на греха (Лука 1:74; Римляни 6:6, 12-18).

Изкупление: Означава, че за нечия свобода е платена цена. При спасението смъртта на Исус е цената, която е платена, за да бъдем свободни от робството и наказанието на греха (Ефесяни 1:7; Тит 2:14).

Оправдание: Означава, че сме обявени за праведни или невинни. При спасението виновният грешник е счетен за праведен, защото Исус пострада вместо него (Римляни 5:1; 2Коринтяни 5:19).

Освещение: Означава да станем святи. При спасението виновният грешник бива променен в свято Божие дете. В много от посланията вярващите са наречени „светии“ (Ефесяни 1:1, Филипяни 1:1, Колосяни 1:1).

Осиновление: Означава, че някой става законно дете на някого. При спасението ставаме деца на Бога (1:12; Римляни 8:15).

Възобновяване / Новораждане: Означава започване на нов живот. При спасението духовният живот на вярващия се възобновява и той започва да живее нов живот (Ефесяни 2:1, Йоан 7:38-39, Галатяни 4:29, Йоан 3:5).

Запечатване: Означава, че нещо е обозначено като нечия собственост. При спасението Святият Дух ни обозначава като притежание на Бога (Ефесяни 1:13).

Има хора, които, веднага решават, че са спасени, когато чуят, че спасението е по благодат чрез вяра. Те не са преживели истинско покаяние, защото не са осъзнали нуждата от такова. Никога не са се възприемали като грешници, които заслужават Божия съд. Такива хора приемат благодатта като позволение да вършат нещата по техния начин. Те си мислят, че са християни, понеже са приели истината на християнството, въпреки че не са претърпели трансформация. Не са предали волята си на Бога, а само са Го приели като част от живота си, като продължават да следват собствените си желания. Спасителното взаимоотношение с Бога, описано в Библията, не изглежда по този начин.

(1) В този урок се запознахме с 10 думи, които описват аспектите на спасението. В няколко параграфа опишете които от тях имат най-голямо значение за вас във вашето взаимоотношение с Бога. За кои от тях трябва да помислите по-задълбочено?

(2) Според видовете християнство във вашата страна и във вашия район каква е представата на хората за това да бъдеш християнин? В рамките на 2-3 страници опишете няколко вида хора и какво според тях означава да бъдеш християнин. Обяснете къде грешат в идеите си за покаянието, спасителната вяра или друга доктрина.