Lesson 8: Методът на Исус

► Нека един от студентите прочете пред групата Матей 19:16-22. Какво ви изненадва в отговора на Исус? Ако ваш приятел отговори по този начин на някого, който пита как да получи вечен живот, какво ще искате да обясните на този ваш приятел?

Представете си, че сте в добро здраве, но ваш приятел идва и ви казва, че е купил лекарство срещу смъртоносна болест. [1] Продал е къщата си и всичко, което има, за да го купи за вас.

► Какво ще кажете на вашия приятел, когато ви даде този подарък?

Ще му благодарите за щедростта, но няма да разберете подаръка. Защо той ще жертва толкова много, за да ви купи нещо, което не ви трябва?

Сега си представете друга история. След посещение при лекаря разбирате, че страдате от нелечимо заболяване. Лекарствата за него са скъпи и не можете да си ги позволите. Прибирате се вкъщи, мислейки за смъртта и за това как семейството ви ще ви загуби и надеждите ви за живота ви няма да се осъществят.

Тогава един приятел идва и ви казва, че е дал всичко, за да ви купи лекарството. Вие го оценявате, защото вече знаете, че се нуждаете от него. Неговият подарък ви носи живот.

Сега помислете за отклика на хората в света, когато чуят евангелието. Думата евангелие означава „добра вест“, но много хора не разбират какво е доброто в нея.

Да си представим един човек на име Иван. Негов приятел му казва: „Исус умря на кръста и стана жертва, за да бъдат простени твоите грехове.“

Иван си мисли: „Аз не съм лош човек. Държа се добре с приятелите и семейството си. Защо за греховете ми е необходима такава огромна жертва? Защо прошката е толкова важна?“ Иван може да се ядоса, че приятелят му го смята за такъв голям грешник, че трябва Исус да умре, за да му осигури прошка.

Библията ни казва, че хората негодуват срещу кръста и искат да се оправдаят сами. Те не приемат, че се нуждаят от жертвата на Исус, затова кръстът им изглежда като глупост (1Коринтяни 1:18).

Както в примера с лекарството за болестта, хората не ценят кръста, защото не разбират защо им е нужен.

Библейският начин да подготвим хората за благата вест е да им покажем защо се нуждаят от нея. Те трябва да разберат, че са грешници, които скоро ще застанат пред Божието съдилище.

► Защо човек трябва да се радва да чуе благата вест?

Фактът, че невярващите ще бъдат съдени и наказани, е най-важната причина те да се зарадват, когато чуят благата вест.

…и както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд (Евреи 9:27).

И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден (Матей 12:36).

► Прочетете описанието на съдния ден в Откровение 20:12-15.

Предстоящият съд на невярващите е основната причина те да се нуждаят от спасение.

Бог заповядва на всеки един да се покае: „тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо“ (Деяния 17:30-31).

Ако човек не разбира сериозността на греха, той не разполага с най-важната причина да желае спасение.

► Какво би накарало човек да осъзнае, че грехът е нещо сериозно?

Много хора не се интересуват от благата вест, защото не се смятат за виновни. Библията казва, че повечето хора се мислят за добри (Притчи 20:6). Ако попитате някого дали е добър човек, той най-вероятно ще ви отговори положително и ще бъде готов да защитава мнението си. Голяма част от хората си мислят, че греховете им не са нещо лошо и заслужават оправдание. Няма смисъл да предлагаме на такива хора благодат и прошка.

Човек трябва да осъзнае, че е грешник и да бъде изобличен от съвестта си, преди да прозре нуждата си от благодат. Бог е дал закона, за да бъде изявен грехът.

Под термина закон нямаме предвид конкретните разпоредби относно ритуалите на поклонение в храма, описани в Стария Завет. Не става дума и за законите, дадени на народа на Израел, които не се отнасят за нас по същия начин. Става дума за Божия стандарт за праведност. В Псалом 119 Давид пише, че обича Божия закон толкова, колкото обича и самия Бог, защото законът произлиза от Божия свят характер.

Божият закон ни показва как трябва да живеем и когато не го спазваме, ставаме виновни. Никой няма да се оправдае с дела по закона (Галатяни 2:16, Римляни 3:20), защото всеки един вече е съгрешил. Погрешно е спазването на закона да се възприема като средство за постигане на спасение.

Божият закон направлява живота ни (1Коринтяни 9:21), но не е средството, чрез което се спасяваме. Законът не може да ни донесе спасение, защото не сме се способни да го изпълним съвършено още от раждането си (Римляни 8:3, Галатяни 3:21).

Законът и благата вест не са в конфликт в Божия план. Библията ни казва, че чрез закона невярващите осъзнават своята нужда от спасение. Благовестието не разрушава закона (Матей 5:17), нито отнема значението му за нас. И в древни времена, и днес, законът служи като чудесна подготовка за благата вест.

Законът е учител, който ни води при Христос (Галатяни 3:24). Съществува разбирането, че времето на закона е отминало и сега живеем във времето на благодатта. Всъщност, всеки човек трябва да се сблъска със закона на Бога и да разбере, че е осъден, преди да може да разбере благодатта. Апостол Павел казва: „Не бих познал греха, освен чрез закона” (Римляни 7:7).

Павел казва, че законът е даден, за да могат грешниците да осъзнаят вината си и че нямат извинение; хората разбират, че са грешници благодарение на закона (Римляни 3:19-20). Всеки човек е под осъждението на закона докато не бъде спасен.

За онзи, който не съзнава сериозността на греха си, благата вест не е блага. Тя е такава само за този, който знае, че е виновен и Бог ще го съди.

► Нека един от студентите прочете пред групата Лука 18:10-14. Как щеше да реагира фарисеят, ако му бяха казали, че ще получи прошка безплатно заради Божията благодат?

Днес много благовестители не обичат да акцентират върху това, че всеки човек е грешник и заслужава Божието наказание.

Те не искат да кажат на хората: „вие сте лоши.“

Искат да говорят за положителни неща.

[1]Желаят да предложат непосредствените ползи от спасението вместо вечните такива, защото говорят на хора, които са погълнати от нещата на този свят.

Внушава се, че Божият закон е нещо лошо, враг на спасението, и че е важен само за онези, които искат да се спасят чрез дела. Библията казва, че законът е добър и свят (Римляни 7:12-14); този, който иска да угоди на Бога, ще се старае да следва Божиите повеления през целия си живот (Псалом 119:1-8).

Внушава се още, че Божият стандарт е неизпълним и неразумен, и че не носим вина за греховете си.

Проблемът е, че когато няма осъзнаване за вина, няма истинско покаяние. Човек не съжалява за нещо, което е извършил, ако не го намира за погрешно. Ако някой моли за прошка, без действително да се възприема като грешник, тогава той просто иска Бог да приеме човешките му слабости.

Невярващите не са осъдени поради грешното естество, с което са родени, а поради съзнателно извършените грехове и отношението на бунт срещу Бога (Юда 15).

Много хора вярват, че Бог е любящ и прощаващ, но не разбират, че Той също е справедлив съдия. Те си мислят, че ако някога застанат пред Бога, Той ще им прости, дори и да не са се покаяли. Поради непълното благовестие, което са чули, те се чувстват добре в греховете си.

Много съвременни благовестители подчертават, че ако човек се обърне към Бога, ще живее по-щастлив живот, защото грехът не носи удовлетворение, за разлика от Бог. Твърдят, че човек ще получи любов, мир и радост, че Бог има чудесен план за всеки един и този план ще се изпълни, ако човек реши да последва Бога.

Тези обещания могат да бъдат изтълкувани погрешно. Бог дава любов и мир, но вярващите и невярващите ще бъдат в конфликт помежду си (Матей 10:34-36). Бог дава радост, но в същото време може да има и гонения (1Солунци 1:6). Той има чудесен план за всеки човек, но това не означава отсъствие на тежки ситуации и трагедии (2Коринтяни 11:24-27). Ако човек реши да стане християнин, защото си мисли, че животът му ще се подобри, може да остане разочарован. Много вярващи страдат жестоко поради вярата си в Христос.

Като последователи на Христос ние разбираме, че животът с Бог е страхотен, дори когато преминаваме през изпитания. Можем да кажем, че животът в служба на Бога е прекрасен. Повечето невярващи обаче имат друга представа за прекрасен живот, която включва здраве, пари, свобода, мир и други благоприятни обстоятелства. Те не биха разбрали как е възможно животът на преследваните, страдащи последователи на Христос да е прекрасен. Ето защо, ако кажете на един невярващ, че ако последва Христос, ще си живее чудесно, той едва ли ще разбере какво му обещавате.

С погрешното разбиране на благовестието има и друг проблем. Хората могат да приемат посланието, без да се възприемат като грешници, които заслужават наказание. При тях не настъпва истинско покаяние, защото липсва осъзнаване за сериозността на греха. Такива хора не търсят спасение от греха, а други облаги, и е възможно да се мислят за спасени, когато всъщност не са.

Те дори не получават истинските ползи от спасението, защото не са се обърнали истински. Така, след като опитват за известно време, те се разочароват и се отказват.

Най-лошият резултат от погрешното благовестие е, че вероятността човек, който веднъж се е разочаровал, да откликне на благовестието на по-късен етап, е малка.

В обобщение, проблемите с благовестието на по-добър живот са следните:

1. То обещава неща, които Бог не обещава.

2. То бива неправилно разбрано от невярващите.

3. Човек може да не се обърне истински.

4. Той няма да получи добрите неща, които очаква.

5. Има по-малка вероятност да откликне на благовестието в бъдеще.

► Нека един от студентите прочете пред групата Деяния 14:21-23. Според думите на апостолите какво трябваше да очакват новоповярвалите?

Исус предупреждава учениците Си, че ще бъдат мразени заради вярата си и им казва, че няма да се спасят, ако не устоят докрай. Тези Негови думи са записани в три от евангелията (Матей 10:22, Марк 13:13, Лука 21:17). Повечето от първите апостоли умират за Христос.

Милиони християни са били убити заради вярата си. Това не се е случвало само в миналото. Повече от половината от християнските мъченици са загинали през 20-ти век.

Когато човек е повярвал само поради обещанието за спасение, без очакване за лесен живот, трудностите няма да го разколебаят. Той с готовност ще издържа изпитанията в името на вечното спасение, което за него ще стане дори още по-ценно.

► Защо последователите на Христос търпят гонения?

► Нека един от студентите прочете пред групата 2Тимотей 2:24-26. Какво ни казват тези стихове за отношението на благовестителя?

Не трябва да изглежда така, сякаш благовестителят спори с тези, на които благовества. Врагът е Сатана и невярващите са негови пленници. Трябва да разясняваме истината с кротост. Целта ни е да им помогнем, а не да спечелим спора. Думите, използвани в този пасаж, включват кротост, увещание и търпение.

► Нека един от студентите прочете пред групата Тит 3:2-5. Какво се казва в този пасаж за поведението на благовестителя?

Не трябва да забравяме, че без Божията благодат, не бихме се различавали от хората в света. Бог дойде при нас с любов и доброта, а не с осъждение.

Благовестителят не трябва да изглежда ядосан на невярващите, а на греха и на Сатана. Също така не бива да изглежда суров или като някой, който се радва да открива грешките на невярващите. Благовестителят трябва да показва, че е загрижен за спасението им.

В този урок научихме, че не показваме на невярващите любов като им обещаваме неща, които Бог не обещава. Не показваме състрадание като придаваме по-голямо значение на житейските им проблеми отколкото на вечната им участ.

Исус изпълни пророчеството, че Месия няма да бъде жесток, а кротък и няма да смаже човека, който вече е поразен от греха (Матей 12:19-20).

► По какви начини можем да покажем Божията любов, когато благовестваме?

Библейският подход към благовестването се състои в това да използваме Божия закон, за да подготвим хората да приемат благовестието. Законът обвинява невярващите и им показва, че ще бъдат осъдени, ако не получат прошка.

Йоан Кръстител проповядва, че хората трябва да се покаят, за да се подготвят за идването на Господа и да избегнат съда (Матей 3:1-12).

Исус много пъти проповядва за съда и за ада. Той предлага благодат на всеки, който се покае.

► Нека един от студентите прочете пред групата Лука 7:36-50. На какъв човек бива предложена прошка?

В служението на Исус не откриваме случаи Той да предлага прошка на хора, които не се разкайват за греховете си. Исус предупреждава за предстоящия съд. Той казва на тълпата, че ако не се покаят, всички ще загинат като хората, върху които е паднала Силоамската кула (Лука 13:1-5).

Исус разказва историята за различния начин, по който се молят бирникът и фарисеят. Бирникът се покая и получи прошка, фарисеят се опита да се оправдае. Би било безсмислено да се предлага прошка на фарисея, защото той не мисли, че се нуждае от нея.

Апостол Петър проповядва обещанието за вечен живот и призовава хората да се покаят и да приемат прошка (Деяния 2:38, Деяния 3:19, Деяния 5:31).

Когато проповядва на юдейските първенци, Стефан не им говори за благодат, а ги обвинява, че се противопоставят на Бога и нарушават Неговия закон (Деяния 7:51-53).

Павел проповядва, че хората трябва да се покаят, защото Бог няма да ги оневини за греховете им (Деяния 17:30-31).

Не е погрешно да говорим за радостта и благословенията, на които се радват последователите на Христос, но основният метод, който благовестителите в Библията използваха, беше да проповядват за изобличение на греховете, покаяние и спасение от съда.

► Нека един от студентите прочете пред групата 2Коринтяни 5:11. Какво казва Павел, че ще използва като аргумент?

► Нека един от студентите прочете пред групата Деяния 24:25. За какво говори Павел на Феликс? Как реагира Феликс?

Андрей раздавал брошури за църковната служба, когато срещнал Явор.

Явор: Не ми трябва църква.

Андрей: Библията казва, че всеки ще застане пред Бога, за да отговаря за греховете си. Мислиш, ли че Бог ще те приеме такъв, какъвто си?

Явор: Да, така мисля.

Андрей: Добър човек ли си?

Явор: Да, смятам, че съм добър човек.

Андрей: Може би в сравнение с много други ти си добър човек. Може би се държиш добре със семейството и приятелите си. Знаеш ли обаче какъв е Божият стандарт? Библията ни казва как Бог отсъжда кое е правилно и кое не. Например, някои от правилата Му се наричат десетте Божии заповеди. Знаеш ли какви са?

Явор: Знам някои.

Андрей: Например, една от тях гласи: „Не лъжесвидетелствай против ближния си“. Някога в живота си изричал ли си нещо, което не е било истина?

Явор: Разбира се, на всеки се случва.

Андрей: Лъжата е нарушение на Божията заповед. Друга от заповедите е да не крадем. Някога крал ли си?

Явор: Само дреболии, а и никога не съм наранил никого, като съм откраднал нещо.

Андрей: Но Бог не ни оставя да решаваме какво можем да крадем. Той ни заповядва да не го правим. Друга заповед гласи да не изговаряме Божието име напразно, неуважително или в сквернословия.

[Всяка от заповедите може да бъде дадена за пример и не е нужно да изброяваме всички в разговора. По-долу са дадени примери.]

• Бог ни заповядва да не прелюбодействаме и Исус ни казва, че който пожелае жена вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.

• Бог ни заповядва да не убиваме и Исус ни казва, че да мразим някого означава да извършим убийство в сърцето си.

• Бог ни заповядва да пазим деня, който Той е осветил. Спазваш ли това всяка седмица?

• Бог ни заповядва да не пожелаваме притежанията на ближния си и да не мислим, че щастието ни идва от тях, защото то идва от Бога.

• Бог ни заповядва да нямаме други богове, да не оставяме нищо да Го измести от първото място, което означава да не допускаме нищо да ни попречи да Му се покоряваме и да Го почитаме както заслужава.

[След като дадем за пример няколко заповеди, за да покажем на човека, че е виновен, пристъпваме към заключението.]

Андрей: Ако Бог те съди днес, няма да преминеш теста. По Неговите стандарти, ще излезеш виновен. Искаш ли да знаеш как можеш да получиш прошка и да не се страхуваш от Божия съд?

[След това благовестителят може да сподели благата вест и да покани събеседника да се помоли.]

► Нека двама от студентите да разиграят разговор, в който единият представя благата вест чрез десетте заповеди. Групата може да обсъди разговора. След това студентите трябва да се разделят по двойки и да упражнят този начин на споделяне на благовестието.

► Как разбираме дали сме представили благовестието успешно?

Разбира се, ако човекът, с когото разговаряме, реши да се покае и да последва Христос след като сме му споделили благата вест, то значи сме се справили успешно. Това обаче не е единственото мерило за успех. Бог е отговорен да утвърди истината в сърцето на събеседника ни. Ако сме представили благовестието по разбираем начин, сме постигнали нещо важно, дори и никога да не видим резултата. Ако човекът срещу нас е усетил нашата загриженост и желание да помогнем, това също е добре. Ако се е ядосал или подиграл, това не означава, че сме се провалили, особено ако се е ядосал на истината. С посланието на благовестието почитаме Бога и когато го споделяме успяваме в нещо значимо.

Това е ефективен метод за представяне на благовестието. Важно е студентите да се научат да го използват. По време на следващата лекция дайте възможност на студентите да споделят опита си от представянето на благовестието по този метод. Нека се насърчат взаимно и да се съветват един друг. Може да си заслужава да отделите една лекция за това, преди да преминете към следващия урок.

Споделете благовестието с поне трима души по начина, по който го прави Андрей в този урок. Опишете всеки разговор в един параграф. Бъдете готови да разкажете за преживяното на следващата лекция.