Lesson 15: Предназначението на църквата

Иван обича да разказва за първите години на своята църква. „Започнахме да се събираме в един парк и канехме всеки срещнат. Когато стана студено, преместихме събиранията в един стар бус. Нямаше тоалетни. По-късно се събирахме в един гимнастически салон, след това наехме помещение в една стара църковна сграда.“

Църквата на Иван е растяла през тази години. Хората, които са я посещавали, не са били привлечени от сградата, а от хората.

В този урок, когато говорим за това как да изградим църква, няма да говорим за сградата. Много известни църкви са започнали при трудни обстоятелства.

Някои църкви се оплакват, че не могат да привлекат хора, защото нямат достатъчно добра сграда. Истината е, че им липсва нещо по-важно от една сграда.

Навсякъде вярващите канят хора да посетят църквите им като се надяват, че ще им хареса и ще продължат да идват. Надяват се, че посетителите ще откликнат на благовестието.

► Когато каните някого на църква, какво означава тази покана? Какво предлагате?

Не искаме от хората да участват в религиозни упражнения, сякаш ще посрещнат някаква нужда или задължение. Не вярваме, че е полезно да се практикуват религиозни ритуали, без да има вяра.

Не очакваме от тях да разбират поклонението към Бога, преди да се повярвали в Него.

Надяваме се, че ще им допадне дружелюбното отношение на хората и ще поискат отново да бъдат в тази среда.

Надяваме се, че ще откликнат на благовестието.

Някои църкви се опитват да направят програмата си привлекателна за хора, които нямат никакви духовни търсения. Надяват се, че ако програмата им хареса, ще продължат да идват. Проблемът тук е, че забавлението привлича хора с погрешни интереси. Събранието става разнородна група, в която много хора не искат да се покланят на Бога, а просто търсят развлечение. Хвалителите и музикантите се превръщат в изпълнители. Накрая, се появяват водачи на хваление, които не се интересуват от хвалението и то се изкривява.

► Помислете пак върху този въпрос. Когато каните някого на църква, какво му предлагате? Какво би трябвало да му предложите?

Помислете каква голяма промяна настъпва у човека, след като той се обърне към Христос. Той оставя предишната си религия, което може да означава и раздяла със семейството и приятелите му. Покайва се за греховете си, което може да означава, че ще престане да прави много от нещата, които е харесвал. Той предава контрола върху живота си на Бога.

Заради тази голяма промяна, обикновено човек не решава да се обърне, без да помисли за общността, която оставя и за тази, в която влиза. Когато сме привлечени от личното свидетелство на някой вярващ, искаме да видим общността от вярващи, от която той е част и как те живеят тази вяра на практика. Представяме си, че посланието, което чуваме, вече е създало общност от вярващи, към която ще се присъединим. Все едно питаме: „Къде са хората, които вярват в това послание и живеят според него? Как ли ще се чувствам като част от тази група?“

[1]Исус проповядваше благовестието на Царството и често говореше за небесното царство. Той каза на хората, че Божието царство е наближило до тях (Лука 10:9). Хората, които влизаха в Божието царство, приемаха Бог за свой Господар, живееха според законите на това царство и споделяха живота си. Верността им към Бога ги правеше общност на вяра.

Понеже хората имат нужда да видят общността на вяра, създадена от благовестието, неговото разпространение не може да се ограничи само до процеса, при който един човек убеждава друг. Това означава, че местната църква е необходима. Тя трябва да бъде една привлекателна общност на вяра.

► Какво ще иска да види един човек, преди да стане част от една общност на вяра?

Бог е проектирал църквата и й е възложил мисия. Всяка местна църква трябва да се стреми да се доближава максимално до Божия стандарт. Не трябва да променяме църквата, за да привлечем хора. Не трябва да я представяме като нещо, което тя не е.

Ако една църква изпълнява целта, която Бог е определил за нея, тя ще привлече правилните хора и ще гради общност от посветени хора.

(1) Членовете й показват, че връзката им с Бога е истинска и удовлетворяваща. Невярващите нямат връзка с Бога. Когато видят как изглежда животът с Бога, ще усетят нужда. Членовете на църквата показват удовлетворението си като свидетелстват за радостта от познаването на Бога и живеят посветен живот. Ако някой член на църквата продължава да живее в грях, това говори, че той не е намерил удовлетворение в Бога.

(2) Църквата представя доктрините не само като истина, но и като описание на условията за взаимоотношение с Бога. Не учим хората на доктрини, само защото са истина. Ние трябва да познаваме доктрините, защото искаме да живеем с Бога. В нашето взаимоотношение с Него има обещания за посвещение, така както и в брака. Доктрината обяснява как да живеем в това взаимоотношение.

(3) Църквата демонстрира радостта, която идва от поклонението пред Бога. Радостта от поклонението е различна от тази при забавлението. Тези, които не се покланят на истинския Бог, не усещат радостта от поклонението. Ние сме създадени за поклонение, затова и когато невярващите видят как църквата се покланя с радост, ще усетят нуждата в себе си.

(4) Членовете на църквата показват целта на живота от перспективата на вечността. Последователите на Христос не се колебаят дали животът им е от значение. Те имат утеха и кураж в житейските трудности. Невярващите са тези, които се мъчат да открият цел в живота, която да им донесе удовлетворение и не знаят как да посрещнат смъртта и вечността.

(5) Църквата показва, че отдава приоритет на взаимоотношенията, а не на егоистичните цели. Църквата не разпространява благовестието и не се грижи за хората в събранието, с цел да расте като организация. Хората в света пренебрегват взаимоотношенията или ги използват за егоистични цели.

(6) Посланието на църквата посреща дълбоки духовни нужди. Неспасеният човек има духовен глад, който нищо в света не може да засити. Проповядването, поучението и съветването в църквата трябва да посреща истинските нужди на хората.

(7) Църквата е семейство от вярващи, което обича своите членове и се грижи за тях. Други видове групи могат да помагат на своите членове с различни неща, но само последователите на Христос могат да имат истинско християнско общение.

► По какви начини църквата може да показва тези характеристики? Какво трябва да започне да прави една църква, за да показва по-добре правилните приоритети?

Църквата трябва да се постарае нейните програми и организация да спомагат за изпълнението на мисията й по разпространяване на благовестието и развитие на ученичество. Всичко, което църквата прави, трябва да се ръководи от този приоритет.

Посрещане на посетителите

Църквата трябва да е подготвена да посреща посетители и да им помага да се чувстват удобно. Някои хора не познават църковните порядки и не знаят какво да очакват, когато са в църква, нито какво се очаква от тях. През първите няколко минути след като пристигнат или ще се радват, че са дошли или ще съжалят. В църквата трябва да има хора, подготвени да посрещат посетителите.

Църквата не трябва да отхвърля хората, защото са бедни. Облеклото, което се очаква от хората в църквата, не трябва да кара бедните да се чувстват изключени.

Църквата трябва да е подготвена да служи на децата, които идват без родителите си. Трябва да има специално обучени хора, които да работят с децата, които идват в църквата.

Трябва да поканите посетителя на събиране в малка група или домашна група, където може да учи и да задава въпроси.

Извън стените на църквата

На първо място, църквата има отговорност да се грижи за посветените членове на събранието. В същото време тя трябва да се протяга навън към хората в квартала и да провежда дейности, чрез които да им показва какво върши и да им даде възможност да чуят благата вест. Тези дейности ще бъдат както спонтанни, така и организирани. Според своите умения членовете на църквата трябва да бъдат обучавани за този вид дейности.

Църквата трябва да намира начини да откликва на нуждите на хората в квартала. За нея изявяването на Божията любов и демонстрирането на библейските принципи винаги трябва да са приоритет.

Служение в малки групи

Когато човек се спаси, той не само трябва да бъде поканен на служба, но веднага да бъде включен в система за ученичество. Може да започне с лични разговори с пастора или с посещение на ежеседмичните събирания на някоя малка група.

В една здрава църква обикновено има малки групи, които са центрове на духовен живот. Това може да са домашни църкви, поучения в неделното училище или други видове групи. Духовната отговорност и промяната в живота обикновено се случват в малки групи. Водачите на църквата трябва да се стремят да развиват малки групи, които постигат тези цели. Ако съществуващите църковни структури не насърчават духовния живот, има нужда от промяна.

Ясни изисквания за членство

Хората, които искат да станат част от църквата, трябва да знаят какво означава това. Някои църкви твърдят, че нямат членска структура, но всяка църква разпознава своите членове по някакъв начин. Всеки трябва да знае кои са хората, които съставляват църквата.

Всеки трябва да знае какви са изискванията за членство. Те, заедно с процеса по присъединяване към църквата, трябва да са налични на хартиен носител.

Всеки новоповярвал, който се присъедини към църквата, трябва да може веднага да е полезен. Това не означава да получи някаква лидерска позиция или отговорности. Важното е да знае, че е част от църквата.

Бързо приобщаване на новоповярвалите

Ученичеството започва при обръщането. Всеки новоповярвал има няколко неотложни нужди. За да продължи току-що започналото си взаимоотношение с Бога, той трябва да се научи как да се моли и да чете Библията. Трябват му и нови приятели, защото ще изгуби голяма част от старите. Необходими са му напътствия по много житейски въпроси.

Църквата трябва да включи новоповярвалия в процес на ученичество веднага. Веднага не означава следващата неделя, а в момента когато изрече молитвата за покаяние. Някой трябва да поеме отговорност да контактува с него всекидневно, поне през първата седмица. Той трябва да се среща с вярващи от местната църква и да има възможност да обсъжда промените, които му се случват, и да задава въпроси.

Трябва да поканите новоповярвалия в малка група, където може да задава въпроси и да бъде окуражаван. По възможност трябва да се запознае с някои от членовете на групата преди да започне да я посещава. Те могат да му се обадят по телефона, за да се запознаят с него и да го приветстват в групата. По този начин той ще започне да се чувства част от общността.

Новоповярвалият трябва да се присъедини към групата при следващото й събиране. Уроците трябва да се въртят, така че всеки път да има възможност да се присъединява нов човек. Така новите хора веднага стават част от група за подкрепа. Всеки завършва курса, когато мине всички уроци.

Грижа за нужди

Църквата трябва да се грижи за финансовите нужди на хората в събранието. Посрещането на повечето нужди трябва да става чрез взаимопомощ между членовете без намесата на църковното ръководство. Ако повечето членове не се чувстват отговорни да помагат на другите, църквата все още е незряла.

Дяконите в църквата трябва да следят за нуждите. В книгата Деяния първите дякони бяха назначени точно с тази цел.

Грижата за нуждите е необходима за мисията на благовестието. Хората трябва да могат да видят, че църквата е семейство на вяра, чийто членове се грижат един за друг.

Представете си църква, която прави всичко, описано в този урок. Напишете разказ за измислен човек, който посещава църквата, покайва се и става посветен неин член. Опишете как се случва всичко.