► Нека един от студентите прочете пред групата Ефесяни 1:4-9. Какви важни доктрини виждаме в този пасаж?

Евангелската църква учи на библейското благовестие за спасение само по благодат само чрез вяра. Никакви добри дела не могат да допълнят изкуплението, извършено от Христос и да ни заслужат спасение.

За евангелската църква разпространението на благовестието е приоритет, защото повярвалите в него знаят, че няма нищо по-важно.

Благовестието е специално съкровище, поверено на църквата от Бога и тя желае да го сподели със света.

За повечето евангелските църкви са типични следните характеристики:

1. Евангелистите вярват в абсолютния авторитет на Библията. Отричането на авторитета на Библията би означавало благовестието да бъде поставено под съмнение.

2. Евангелистите вярват в историческите, основополагащи доктрини на християнството. Отричането на тези доктрини би било в противоречие с благовестието. Например, култове, които отричат божествеността на Христос, отричат и достатъчността на извършеното от Него изкупление за спасението на човечеството и проповядват спасение чрез дела.

3. Евангелските църкви акцентират върху личната духовна опитност. Това е така, защото те вярват в личното обръщане към Христос и осъзнатата вяра. Ето защо за евангелистите са важни евангелизирането на невярващите и духовното изграждане на вярващите.

► Как се проявяват тези характеристики във вашата църква? Има ли други характеристики, които показват, че благовестието е приоритет?

Благовестието задава на църквата нейната мисия. Ако за църквата благовестието не е приоритет, тя е забравила поверената й от Бога мисия.

[1]Разгледахме Великото поръчение, дадено в Матей 28:18-20. Каква е основната мисия на църквата?

Благовестието създава църква на всяко място, където се проповядва. Исторически погледнато истинската църква е там, където се проповядва благовестието. От времето на апостолите досега наследството на църквата не се състои в развитието на институции, а в преданото и непрестанно разпространение на благовестието.

Всички институции, създадени от църквата, трябва да бъдат ръководени от благовестието като приоритет. Например, обучителната програма за пастори трябва да ги подготвя да водят църквата в изпълнението на нейната мисия за евангелизиране и ученичество.

Често се случва институциите да поемат по собствен път на развитие и да забравят първоначалната си мисия. Възобновяването на фокуса върху благовестието винаги води до реформиране на институциите.

Църквата развива традиции по отношение на вярванията, формите на поклонение, християнския начин на живот и църковните политики, но възобновяването на фокуса върху благовестието предизвиква реформиране на традицията.

Пример 1

Когато църквата работи за изпълнение на благовестителската си мисия, е необходимо да се състави план, да се формират екипи, да се разработят програми и да се осигури финансова подкрепа. Църквата създава институции, които да реализират цели. Често институциите се създават във време на духовно съживление, когато хората са отдадени и църквата е мотивирана да изпълни своята мисия.

Институциите са необходими. Институцията представлява дългосрочна организация на хора и ресурси. Ако няма институции, няма да има църковни сгради, мисии зад граница, няма да се издават библии или друг вид литература, няма да има християнски училища или християнски образователни програми, нито ще има финансова подкрепа за служенията. Дори местната църква е институция, която няма да съществува, ако група хора не са се посветили да се занимават с това.

Когато институцията е успешна, тя често се разраства като брой хора и като бюджет, с който работи. Поддръжката на институцията изисква много усилия и разходи. Понякога изграждането на институцията става първостепенна цел за работещите в нея и те се съсредоточават върху това вместо да се стремят тя да изпълнява първоначалната си мисия.

Въпреки че институциите са необходими, те често трябва да бъдат оценявани и реформирани с оглед на приоритета на благовестието.

Пример 2

Той като служенията имат потенциал да генерират приходи, понякога хората започват служение като бизнес. Не е погрешно дадено служение да продава неща, за да помага за издръжката си, както и да търси финансова подкрепа. Ако мотивът за развиване на служение обаче е пари, а не приоритетът на благовестието, то това е неправилно и не е угодно в очите на Бога (1Петрово 5:1-2, 2Петрово 2:3).

Симон искаше духовна дарба заради статуса и финансовите облаги, но апостол Петър го изобличи (Деяния 8:18-23).

► Какво нередно има, когато пасторът се опитва да продаде църквата си? Къде греши той в разбирането си за същността на църквата?

Пример 3

Синкретизмът е смесица от християнство и противоречиви вярвания и практики от други религии. Пример за синкретизъм от времето на Новия завет е религията на самаряните. Чужденци, които се покланяли на идоли, се заселили в Израел и смесили идолопоклонството си с религията на израелския народ. За тях Исус казва, че не знаят на какво се покланят (Йоан 4:22).

Друг пример за синкретизъм откриваме в историята на Хаити. По времето, когато Хаити е била френска колония, робите от Африка са били заставяни да приемат християнството. Те смесили предишните си религии с римокатолицизма. Много хаитяни все още се занимават с вуду практики, които представляват поклонение на духове, като в същото време използват християнски символи и имена на християнски светци.

Понякога синкретизмът е резултат от доминирането на християнска нация над нехристиянска такава. За да придобият благоволението на господарите, хората приемат религиозните традиции на християнството, но запазват първоначалните си вярвания.

► Какви примери за смесица между християнство и други религии сте виждали?

Светските мотиви могат да доведат до поява на синкретизъм. Ако хората си мислят, че приемането на благовестието ще им донесе финансова полза, политическо влияние или благоразположението на влиятелни хора, те привидно ще приемат християнството, без да приемат наистина Христос в сърцата си. В този случай те продължават да следват старите си вярвания и практики, но ги наричат с християнски имена. Най-добре е църквата да проповядва благовестието, без да предлага нещо, което да изкушава хората да приемат, водени от грешни мотиви.

Когато благата вест се донася от мисионери от чужда страна, християнството може да изглежда като някаква чужда религия. Затова е важно християнството да бъде посадено в дадената култура и да приеме форма, която е съобразена с нея. То не трябва да продължава да изглежда като чужда религия. В същото време за мисионерите и благовестителите е важно да могат да разпознаят кои елементи на културата не са съвместими с християнството. Това разпознаване е бавен процес и за него е нужна помощта на местните вярващи.

Пример 4

При някои народи има една религия, която е традиционна. В едни държави повечето хора са мюсюлмани, в други – католици. Много от хората не се придържат истински към моралните стандарти на тяхната религия и само понякога практикуват определени религиозни обичаи, но заявяват, че са последователи на съответната религия.

Много хора се наричат християни, защото в техния социален кръг всички добри хора се считат за такива. При тях отсъства истинско покаяние и те следват собствен морален стандарт.

Благовестието е призив към покаяние и покорство на Христос. Исус казва, че никой не може да бъде ученик, ако не умре за себе си и не стане истински последовател (Лука 9:23).

Дефиницията за това какво означава да си християнин не може да бъде модифицирана така че да се хареса на едно греховно общество. Обичайният обществен морал винаги е на много по-ниско ниво от християнския морал и съществува ярък контраст между християните и света.

► По какви начини най-често се демонстрира във вашето общество популярното християнство, при което отсъства покаяние?

Пример 5

Не можем да очакваме, че всички вярващи ще са съгласни по всички доктрини. Съществуват различия между вярващите, въпреки че приемат Библията като авторитет по отношение на доктрините.

Понякога църквите акцентират върху доктрините, които ги отличават от други църкви, но тези доктрини не са толкова важни колкото основополагащите доктрини на християнството. Една църква няма право да казва за друга църква, че не е християнска, ако учи на истинското благовестие.

Църквите не трябва да изграждат своята идентичност като си съперничат с други църкви. Църковната идентичност се изгражда първо чрез благовестието и след това чрез създаването на сплотена общност от посветени членове.

► На какво основание една църква трябва да приема друга църква за наистина християнска?

Пример 6

Дори една правилна доктрина може да бъде преекспонирана така че да влезе в противоречие с друга истина. Ако една църква прекалено много акцентира върху благодатта, може да създаде впечатление, че се пренебрегва необходимостта от покорство към Бога. Процесът на ученичество би могъл да остане на заден план, ако фокусът е само върху моментът на покаяние и обръщане към Христос. Въпреки че подчертава Божията вярност към отстъпника, църквата може да пропусне да предупреди за опасността от вероотстъпничество. Почитта към духовните дарби може да доведе до занемаряване на дълбоката духовност и християнския характер.

С течение на времето дисбалансът в доктрините си проличава и има дългосрочен ефект. Всяко учение, което (1) има за резултат нехайно отношение към греха, (2) отнема възможността да имаме увереност в спасението си, (3) поставя допълнителни пречки пред този, който би откликна на благовестието или (4) крие благовестието, е учение, в което има доктринален дисбаланс.

В определени моменти от църковната история изглежда, че големите институции са забравили за благовестието. Грешки като институционализма, синкретизма и доктриналния дисбаланс са измествали благовестието от центъра на вниманието. От водачите се е очаквало да бъдат примери за духовност, но вместо това те са демонстрирали грешни мотиви, лош характер и стремеж към светските неща.

Понякога Бог е изпращал на църквата си големи съживления. Съживлението ,което води до дълготрайни и добри резултати, има три аспекта.

1. Случва се реформация в богословието, когато хората се върнат към духовна истина, която са изоставили.

2. Настъпва духовно обновление с множество събрания, в които хората разпалено се молят и хвалят Бога и много невярващи приемат Христос.

3. Развиват се нови методи за служене, тъй като църквата открива нови начини да благовества и да прави ученици.

Протестантската Реформация (в Европа през 16-ти век) е възстановяване на благовестието за спасение само по благодат и само чрез вяра. Хиляди се обръщат към Христос по това време. Писанията са преведени на различни езици и стават достъпни.

Анабаптистите (в Европа през 16-ти век и по-късно) били обезпокоени от мисленето на много последователи на Реформацията, че вярата в правилните доктрини е достатъчна за спасение. Често се случвало хора да изповядват истината на благовестието, без да са преживели истинско обръщане. Анабаптистите акцентирали на личното обръщане.

Пиетистите (края на 17-ти век в Германия) разбирали важността на ученичеството. Те развивали служението в малки групи и система за обучение на вярващите за израстване в християнска зрялост.

Методисткото съживление (края на 18-ти век в Англия) започнало със служението на Джон Уесли. Повечето свещеници в църквата в Англия отричали възможността за лична увереност в спасението. Уесли проповядвал, че всеки човек може да бъде сигурен, че има жива вяра в Христос и увереност, че е спасен, която Святият Дух му дава.

► Коя значима истина има нужда да бъде утвърдена във вашето общество?

Много малки и големи християнски институции (включително местните църкви) в началото имат за свой приоритет благовестието. С течение на времето при много от тях този приоритет отпада.

За възстановим ефективността на църквата не ни трябват странни нови доктрини или ново откровение. Това, от което се нуждаем, е да се върнем към евангелския принцип за приоритета на благовестието.

В началото на следващата лекция ще направите тест върху Урок 5. Внимателно прегледайте въпросите, за да се подготвите.

(1) Кои са трите характеристики на евангелските църкви?

(2) Кои са шестте примера за това, че една църква е пренебрегнала приоритета на благовестието?

(3) Кои са четирите показателя, че една доктрина не е балансирана?

(4) Кои са трите аспекта на дългосрочното съживление?

(5) Напишете по едно вярно твърдение за всяко от изброените:

• Протестантската Реформация

• Анабаптистите

• Пиетистите

• Методисткото съживление