Lesson 13: Адаптиране на методите за евангелизиране

► Според вас по какво се различава задачата да благовестваме днес и във времената на Новия Завет?

► Според вас с какво се различава евангелизирането във вашата страна днес от времето, когато са дошли първите мисионери?

Джон Уиклиф е бил пастор в Англия, живял от 1324 до 1384г. По това време хората не са разполагали с Библия на собствения си език и са разчитали на това, което ги учела римокатолическата църква. Повечето хора не са знаели каква е благата вест, дори много от католическите свещеници не познавали добре Библията. Свещениците обикаляли страната, извършвайки религиозни ритуали и молейки за пари. Свещениците, които били начело на повечето църкви, не проповядвали благовестието. Уиклиф и неговите помощници превели Библията на английски език. Тогава печатарската преса още не е била изобретена и словото се преписвало на ръка. Те пътували по двама и проповядвали Словото навсякъде. Хората ги наричали „бедните свещеници“, защото не искали пари.

Методите на евангелизиране трябва да бъдат адаптирани към ситуацията в обществото. Уиклиф и помощниците му осъществили основната част от разпространяването на благовестието – занесли посланието на Библията директно на хората.

Джон Уесли живял в Англия (1703-1791).[1] През този период англиканската църква била станала църквата на богатите. Тя била пълна с ритуали и не проповядвала ясно благовестието. Повечето от бедните хора не били добре дошли в църквата и били невежи относно благовестието. Уесли бил англикански свещеник, но искал благата вест да стигне до хората. Една сутрин отишъл на полето, откъдето много миньори във въглищните мини минавали на път за работа. Там той проповядвал и мнозина се спрели да го слушат. След тази случка той проповядвал навън почти всеки ден до края на живота си. Хиляди хора повярвали чрез неговото служение.

► Името на кой мисионер, който е бил от първите, донесли благовестието във вашия район все още се помни?

През 2003г. един човек бил на посещение в Лондон със семейството си и се отбил в един парк да си почине. Там забелязал една жена, стояща на един хълм. Тя държала Библия и говорела. Приближил се и чул, че говори на религиозна тема. Тя била там с неин приятел и човекът го попитал какво става. Приятелят отговорил: „Ние сме част от група, която продължава традицията на Уесли да се проповядва навън. От време на време отиваме на някое обществено място, за да проповядваме.“ Човекът обаче забелязал, че жената е застанала на място, което не било оживено. Там нямало как много хора да я чуят и начинът й на говорене не привличал вниманието. Тя се опитвала да продължи традицията, но била изгубила всичко, което първоначално е направило този метод ефективен.

Методите трябва да бъдат адаптирани към обстоятелствата. Понякога хората мислят, че има само един начин да се проповядва благовестието и се придържат към него, дори когато той вече не работи. Други пък погрешно смятат, че ако един метод е бил ефективен на едно място, ще работи навсякъде.

На много места църквата е разпространявала благовестието като е ходила от врата на врата, в домовете на хора, които не познава. В резултата на тази дейност много хора са повярвали в Христос, но той не може да бъде приложен навсякъде.

Някои църкви купуват автобуси и предлагат на хората да ги закарат на църква. В неделя сутрин обикалят квартала и търсят хора. Макар много хора да са се обърнали към Христос чрез това служение, то не може да се приложи навсякъде.

Много църкви благовестват като се проповядва на хората, дошли на църква в неделя. Отправя се покана да излязат на олтара и да се помолят за прошка за греховете си. Хиляди са се обърнали по този начин, но повечето невярващи не ходят на църква. Много хора няма да чуят благата вест, ако някой не им я сподели в личен разговор.

Апостол Павел е пример за това как се адаптират методите на евангелизиране. Като обучен равин, той е можел да говори в юдейските синагоги, където е поучавал, че Исус е Месия. Също така е говорел на места, където хората са се събирали да обсъждат философски идеи. Понякога е говорел по пазарите, друг път на групи хора, събрани в нечий дом.

Има различни начини да се започне разговор за благата вест. Някои църкви правят анкети сред хората и задават въпроси като: „Според вас какво трябва да прави църквата в общността? Кое е най-важното вярване в християнството? Как ще обясните какво е да си християнин? Как човек става християнин?“ След като търпеливо е изслушал мнението на човека отсреща, вярващият може да го попита: „Мога ли да ти кажа какво ние вярваме, че Библията казва относно това какво е да си християнин?“

Някои благовестители рисуват картини на някое обществено място, които илюстрират благовестието, други рисуват с тебешир. Трети използват рисунки на хартия, с които разказват история.[1]

Някои църкви организират семинари на практични теми, от които общността има нужда. Например взаимоотношения в брака, възпитание на децата, бизнес принципи, здраве или някакъв вид обучение. Църквата върши нещо добро, когато служи на нуждите на общността. Тя носи отговорност да демонстрира как библейските истини се прилагат в ежедневието. На тези семинари благовестието може да не се проповядва директно, но те учат на библейските истини и създават връзка между църквата и жителите на района.

Някои църкви правят временна молитвена станция на места, където минават много хора. Поставят табела „Молитвена станция“ и предлагат на минувачите да се молят за тях като ги питат „Имате ли молитвена нужда, за която бихте искали да се помоля?“ Служителите в тези станции изразяват загриженост, а не търсят спорове. Често се появява възможност да споделят благата вест.[2]

Най-същественият елемент на всеки метод за разпространяване на благовестието е то да бъде представено ясно на онези, които имат нужда да го чуят. Когато представя благата вест ясно и директно, методът ще бъде по-ефективен, защото Бог прави словото Си да действа и Святият Дух изобличава тези, които слушат.

Предизвикателството пред църквата навсякъде и по всяко време е да намери начин да привлече вниманието на хората и да сподели благовестието в обществото.

► По какви начини църквите във вашия град привличат вниманието на хората? Използваните начини споделят ли благата вест?

Най-ефективната форма на благовестие е, когато обясняваме благовестието на човек, който ни познава и ни има доверие.

Последователите на Христос трябва да свидетелстват най-добре на приятели и познати, защото дават пример с живота си. Ако този пример е добър, вероятността за отклик е по-голяма. Важно е вярващите да показват своята вяра и околните да знаят, че те са християни. Вярващите не трябва да се срамуват, ако хората ги видят да четат Библията или да се молят. Хората в обкръжението на вярващия човек не трябва да се изненадват, когато разберат за вярата му.

Последователите на Христос могат да бъдат за пример в училище или на работа и да бъдат уважавани дори от онези, които не харесват християнството. Даже хората, които преследват вярващите, ще уважават примера им, ако видят последователност в думите и действията им. Някои ще ги потърсят за молитва и съвет.

Има хора, които мислят, че трябва да познават по-отблизо човека, на когото благовестват. Те се опитват да се сприятелят с него, преди да му говорят за Бога. Вярно е, че сме по-склонни да слушаме приятелите си, но е възможно да покажем искрена загриженост и интерес към някога още при запознанството ни с него. Ако не се научим да споделяме благовестието с хората, които срещаме, ще пропуснем много възможности. Предишният урок “Как да започнем разговор за благата вест” дава начини за започване на разговор за благата вест.

Един човек е казал: „Всеки път, когато съм насаме с някого за няколко минути, използвам времето като среща, която Бог е уредил.“ С тези си думи той има предвид, че Бог го среща с хора, на които да разкаже благата вест.

Ние можем да разпространяваме благата вест по начин, по който апостол Павел не е могъл.

Разполагаме с метод за евангелизиране, който не е бил достъпен за църквата векове наред: информацията може да бъде печатана на хартия с машини.

► С какво е било по-различно служението преди да съществува възможността за печат на хартия?

Опитайте се да си представите служението във времената преди печатните материали. Всеки екземпляр от книга е изисквал някой образован човек да работи дни наред, защото се е преписвало на ръка. Може да си мислите, че днес книгите са скъпи, но си представете колко би струвала книга, за която трябва да платите на обучен професионалист, който да работи над нея 10 дни.

Много малко хора са имали собствен екземпляр от Писанията. Дори и пасторите не винаги са имали цялата Библия. Представете си да нямате възможност да четете Библията вкъщи всеки ден.

Обучението на пасторите е ставало основно чрез устно поучение и те е трябвало да запомнят чутото. Не е имало начин да разпращат обучителни материали. Без възможност за печатане нищо не е могло да се напише и разпространи в голямо количество.

► По какъв начин печатните материали спомагат за разпространението на благовестието?

Благовестителските брошури са кратки печатни материали, които представят благата вест. Вярващите могат да ги раздават на хората, които срещат; могат да се раздават на обществени места и да бъдат оставяни на места, където хората ще ги прочетат.

Ако човек няма голям опит в благовестването на непознати, раздаването на брошури е добро начало.

Благовестителската брошура трябва да е цветна и да носи интересно заглавие. Когато раздавате такива брошури на улицата или на някое обществено място, поздравявайте хората и им се усмихвайте. Можете да кажете нещо като: „Здравейте, взехте ли си вече от тези?“ Така ще предизвикате любопитството им.

Има голяма вероятност повечето хора да не проявяват интерес към брошурите, които раздавате и да ги изхвърлят, без дори да ги прочетат. Възможно е обаче да има и добри резултати. Има хора, които са повярвали в Христос чрез такава брошура. В повечето случаи няма как да знаете какъв ефект са имали раздадените от вас брошури.

[1]Понякога хората имат практична житейска нужда – нямат достатъчно храна, подслон или достъп до медицински грижи и за тях тези неща са по-важни от духовните им нужди. Църквата може да помага в посрещането на тези нужди като начин да разпространява благовестието. Възможно е да възникне проблем, ако тя пренасочи вниманието си от духовните нужди към земните, както правят и хората, които не са спасени.

Църквата трябва да помага за практичните нужди, но трябва да поддържа определени практики, които поддържат духовните приоритети.

1. Служителите трябва да обясняват, че помагайки за дадена нужда, те показват любовта на Бога.

2. Те трябва да работят заедно като семейство, сплотено от вярата, а не да образуват отделна от църквата организация.

3. Те трябва да канят хората да станат част от църквата, където хората се грижат един за друг.

4. Те трябва да благовестват като поучават, че вечният живот и благословенията идват от познаването на Бога.

Много служения са ориентирани към посрещане на материални нужди в общността според разполагаемите ресурси. Целта им е да създават възможности за споделяне на благовестието. Според тях осигуряването на практична помощ ще създаде приятелства и ще привлече вниманието към благовестието. Тяхната формула е Програма, после Взаимоотношение, после Благовестие.

Програмите за помощ могат да се объркат по много начини. Предоставената помощ може да не доведе до изграждане на друго взаимоотношение освен това между даващ и получаващ. Понякога изглежда, че благата вест няма връзка с осигурената помощ и хората могат да я получат и без да се интересуват от благата вест. Дори хората, заети в самата програма, биват погълнати от това да помагат и не благовестват.

Тази формула трябва да бъде пренаписана. Благовестието трябва да бъде приоритет за църквата при нейния първи контакт с всеки един.

Когато църквата разпространява благовестието, трябва да включи и описание на новия живот в църквата. Спасението не е само лично решение, след което човек остава сам в един странен нов живот. Невярващите рядко ще откликнат на благата вест, без да са привлечени от общността на вярващите, които благовестват.

В служението на Исус и апостолите виждаме, че благовестието е добрата вест за Божието царство. То е посланието, че грешниците могат да получат прошка и да влязат във взаимоотношение с Бога. Те са избавени от властта на греха и са нови създания. Те влизат в семейството на вярващите, където техните духовни братя и сестри ги подкрепят и им помагат в техните нужди.

Споделянето на благата вест трябва да бъде най-важната мисия на църквата, върху която да се работи постоянно. Всички трябва да знаят, че предназначението на църквата е да се спасяват души. Тогава църквата ще привлича правилните хора – тези, които се интересуват от благата вест. Tези хора започват взаимоотношение с църквата и така служението на благовестието създава взаимоотношение.

След това църквата помага на хората, които имат връзка с нея. Може би не всички от тях са вярващи, но те участват във взаимоотношение и са привлечени от благовестителското служение на църквата.

Така че пренаписаната формула е Благовестие, после Взаимоотношение, после Помощ (не програма). Църквата не бива да бъде просто една организация, която предлага програми за помощ и подкрепа. Тя трябва да бъде група от хора, които помагат на хората, с които имат взаимоотношения. Ако се започне от програмите, хората ще идват заради тях, без да има взаимоотношение.

(1) Наблюдавайте методите за разпространяване на благовестието, които църквите във вашия район използват. Тези методи успяват ли да привлекат вниманието на хора извън църквата? Представят ли ясно благата вест? Опишете наблюденията си в 2-3 страници.

(2) Раздайте поне 100 благовестителски брошури. Опишете преживяването си с няколко изречения.