Lesson 3: Неотложността на евангелизирането

► Може ли човек да се оправдае, без да е чул благовестието? Евангелизирането необходимо ли е?

В Писанията откриваме примери за хора, които са били достигнати от Божията благодат, без да са имали контакт с Израел или с църквата. Йов е праведен и отхвърля злото преди Мойсей да е бил роден и преди да е имало писано Божие Слово. Валаам има взаимоотношение с Бога и е познат като пророкът, който получава послания от Бога, без да изпада в транс. Авимелех постъпва по-правилно от Авраам, който си мисли: „Тук нямат страх от Бога.“ В Римляни 1:21-32 е описан поквареният живот на езичниците, които са в това състояние не защото не познават Бога, а защото отхвърлят онова, което знаят.[1]

„Тайната на Господа е с онези, които се боят от Него, и ще им покаже завета Си.“ (Псалом 25:14) Заветът представлява условията на връзката между Бога и човека. Поради това, че всички са съгрешили, е необходима благодат. Бог ще покаже пътя към взаимоотношение с Него на всеки, който Го почита с цялото си сърце.

В Библията пише, че спасението е възможно единствено чрез името на Исус (Деяния 4:12). За хората от времената на Стария Завет обаче то е непознато. Те полагат вярата си в обещанието на Бога да осигури изкупление и прошка, и това обещание се изпълнява в Исус. По подобен начин хората, които все още не са чували името на Исус, могат да се доверят на Бог за спасение, което Той осигурява чрез Исус.

И така, какво означава, че спасението е възможно единствено чрез името на Исус? Означава, че няма друг начин. Не съществува друг изкупителен план за спасение на човека. Също така това означава и, че онзи, който знае за Исус, не трябва да Го отхвърля, защото това е равносилно на отхвърляне на спасението или търсене на алтернативен вариант за такова.

„Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света“ (Йоан 1:9). Святият Дух носи светлината на Исус дори на онези, които не са чули за Него.

Много хора са получавали видения или друг вид специално откровение, което ги е завело при Бога, преди да чуят благата вест от някой човек. Днес, такъв пример са мюсюлманите, много от които се обръщат към Христос след като са получили послание от Бога.

► Чували ли сте за някого, на когото Бог е говорил, преди да чуе благата вест?

И така, виждаме, че е възможно човек да открие Бога и дори да бъде спасен, без някой да му е благовествал. Въпреки това, Библията описва благата вест като послание, което спешно трябва да достигне до всеки един.

[2]Неотложността на благовестието е описана в книгата Римляни. Апостол Павел казва на римляните, че благовестието е Божията сила за спасение (Римляни 1:16) и че е длъжен да им занесе благовестието (Римляни 1:14). Той утвърждава истината, че сме помирени с Бога само чрез вяра в Неговото обещание да ни даде прошка (Римляни 3:26, Римляни 5:1).

След това идва усещането за спешност. Павел пише: „И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? (Римляни 10:14). И още: „Вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово“ (Римляни 10:17). Бог използва благовестието, за да създаде спасителна вяра в тези, които го чуват. Проповядването на благовестието е обичайният начин, по който Бог спасява изгубените.

Ако спасението може да се случи без благовестител, защо е нужен такъв?

Мисионерът Стив Хайт отговоря на въпроса „Защо са нужни мисионерите?“ по следния начин:

Простият отговор е, че когато хората видяха светлината, те я отхвърлиха. Йоан 1:9 ни казва, че Исус е истинската светлина, която осветява всички. Павел заявява, че творението изявява Бога (Римляни 1:19-20) и че човеците, познаха Бога, но не Го прославиха като Бог (Римляни 1:21). Йоан обобщава ситуацията така: „И това е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината“ (Йоан 3:19). Поквареното човешко сърце предпочита тъмнината. Понеже сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно (Йеремия 17:9), то обръща гръб на Бога.

Затова мисионерите отново трябва да вземат светлината! Бог на втория шанс изпраща Своите посланици с факела на благовестието, за да обърне хората от тъмнината към светлината (Деяния 26:18).

Когато Исус изпраща учениците да проповядват благовестието, Той им казва да отърсят праха от краката си, когато излизат от град, в който посланието им не е прието. Казва още, че този прах ще бъде свидетелство против жителите му в деня на съда. Прахът е свидетелство, че благовестители са били в този град. Тези, които отхвърлят благовестието имат по-лоша участ от тези, които никога не са го чували. Исус казва, че ще бъдат съдени по-строго от содомските жители. Това ни показва, че благовестието носи голямо преимущество на онези, които го чуват (Марк 6:11).

Пастор Ерик Химелик отговаря на въпроса „Защо са нужни мисионерите?“ така:

Изпращаме мисионери, защото благата вест се предава най-добре чрез личен контакт. Истината на благовестието не е набор от сухи факти за Бога или списък с вярвания, които да отметнем. Благовестието е въплътено в личността на Исус Христос. Мисионерите са посланици на Христос, на Неговото послание и на служението Му за помирение (2Коринтяни 5:20).

Мисионерите са необходими, защото без пряка, лична комуникация на благата вест, по-голямата част от посланието ще бъде изгубена. Не ни се иска да вярваме, че хора остават изгубени поради нашето бездействие, но Римляни 10:13-15 категорично заявява: „А как ще чуят без проповедник?“ Тъжната истина е, че няма как. Изпращането и финансирането на мисионери е задължително. Да се надяваме, че Бог ще свърши работата, която е поверил на нас, не е решение. Той ни е дал Великото поръчение и на когото много е дадено, от него много ще се изисква. Изпращаме мисионери в отговор на Божията благодат и с вяра, че Бог работи и привлича хора към Себе Си.

[1]Благовестието е ефективният начин, който Бог е предвидил за спасение на изгубените. То е Божията сила за спасение (Римляни 1:16). Нека пак разгледаме този въпрос: Ако човек може да се спаси и без да чуе благата вест, защо трябва да изпращаме мисионери? Нека разгледаме няколко подобни въпроси. Ако човек може да се спаси без моите молитви, защо да се моля за него? Ако човек може да се спаси като чуе благата вест само веднъж, защо трябва да я повтаряме? Ако човек може да се спаси без църквата, защо са ни църкви? Очевидният отговор е: „Да, човек може да се спаси така, но вероятността за това е много малка.“ Това са начини за спасение, които Бог е създал.

Инструментът, който Святият Дух използва, за да доведе невярващите при Бога, е Божието Слово. Библията дори казва, че хората се раждат отново чрез Божието Слово (1Петрово 1:23, 25).

Мисионерите изключително рядко срещата хора, които са се спасили, преди да са чули благовестието. Фактът, че Бог спасява искрения човек, без да е чул благовестието, показва Неговата справедливост, но не ни оправдава да пренебрегваме благовестването като обичайния начин, който Той е предвидил. Като цяло, тези, които не чуят благата вест, ще бъдат изгубени. „Горко ми, ако не благовествам“ (1Коринтяни 9:16).

► Нека един от студентите прочете пред групата Матей 9:35-38.

Исус състрадаваше на нуждите на хората и не спираше да проповядва и да изцелява.

Той беше най-ангажиран с духовните им нужди и искаше те да се покаят и да познаят Бога. В този пасаж четем, че Исус погледна тълпите и беше изпълнен с дълбоко състрадание за техните духовни нужди. Той видя, че те бяха като овце без пастир. Освен това Исус сравни служението с жътва и тъжеше, че работниците бяха толкова малко.

Исус заръча на учениците да се молят Бог да изпрати работници на жътвата.

► Защо Исус каза на учениците да се молят с тази молитва? Със сигурност Бог иска да бъдем работници, независимо дали се молим или не, нали?

Когато се молим Бог да изпраща работници, ние се молим по Неговата воля. Така знаем, че Той ще отговори на молитвата ни.

Вярващите трябва да се молят с тази молитва и по друга причина. Исус искаше учениците да състрадават като Него и да участват в Неговата евангелизаторска мисия. Колкото повече се молят с тази молитва, толкова повече ще ги е грижа за жътвата и ще искат да участват в това дело, като привличат и съмишленици.

Трябва да искаме да имаме същите желания, каквито Исус имаше. Трябва да се молим с молитвата, която Той даде на учениците, за да има тя същия ефект върху нас, какъвто е имала върху тях.

Една група мисионери отишли да проповядват в затворнически лагер, където имало хиляди затворници. Повечето от тях били убийци и терористи. Мисионерите проповядвали на една платформа на открито, която била заобиколена от въоръжена охрана. В края на проповедта говорителят попитал иска ли някой да излезе напред, за да получи Нов завет. Излезли 30 души.

След няколко седмици мисионерите отново посетили лагера. Преди службата надзирателят им казал, че всички 30 мъже, които били взели Нов завет, били убити от другите затворници. Мисионерите отново проповядвали и отново предложили да дадат Нов завет на всеки, който излезе отпред. Този път 300 мъже излезли. Те знаели, че 30 души са били убити, защото са откликнали на благата вест, но понеже тя била ценна за тях, те били готови да рискуват живота си. Те осъзнавали стойността на посланието, което били чули.

(1) Отговорете на всеки от двата въпроса с по няколко изречения. Има ли някакъв шанс човек, който никога не е чувал благовестието, да се спаси? Защо трябва да изпращаме мисионери и евангелизатори?

(2) Прочетете книгата на пророк Йона. Забележете колко спешно беше нужен благовестител. Какво беше най-важното нещо за Бог в тази история? Какви бяха притесненията на Йона? Опишете вашите наблюдения в 1-2 страници.