Lesson 10: Споделяне на благовестието по метода „Римски път“

Студентите трябва да разкажат за споделянето на благовестието с помощта на рисунката с моста.

Павел планирал пътуване до Рим, където искал да проповядва благовестието (Римляни 1:15), да укрепи вярващите (Римляни 1:11-12) и да получи помощ от църквата в Рим за мисионерско пътуване до Испания (Римляни 15:24).

Целта на посланието до римляните е Павел да се представи на вярващите в Рим и да ги запознае с неговото богословие на спасението. Обяснението на богословието на спасението в посланието разкрива основата за мисионерска дейност в световен мащаб.

Павел възнамерявал да използва църквата в Рим като отправна точка за мисионерска работа в Испания – най-старата римска колония на запад и центъра на римската цивилизация в онази част на света.

Посещението на Павел в Рим не протекло според очакванията му. Той бил арестуван в Йерусалим и когато изглеждало, че няма да получи справедливост, се отнесъл до императора. След изпълнено с опасности пътуване, включително корабокрушение, Павел пристигнал в Рим като затворник през 60г. Въпреки че бил под арест, можел да приема посетители и служението му обхванало целия град (Деяния 28:30-31). Павел казва, че събитията в Рим са подпомогнали разпространението на благовестието (Филипяни 1:12). Дори хора от дома на императора станали християни. Павел бил освободен след две години, като не се знае дали е пътувал до Испания или не.

Относно молбата на Павел за помощ за неговото мисионерско пътуване естествено могат да възникнат няколко въпроса. Един от тях може да бъде „Защо трябва да отидеш точно ти?“ Затова Павел започва посланието като споменава посвещението си на делото на благовестието (Римляни 1:1). По-късно обяснява специфичния си призив и успех като апостол сред езичниците (Римляни 15:15-20).

Друг въпрос би могъл да бъде „Защо всеки трябва да чуе благовестието? Може би не навсякъде имат нужда от това послание.“ Павел обяснява потенциала на благовестието за човечеството по целия свят (Римляни 1:14-16, Римляни 10:12) и спешността на мисионерската работа (Римляни 10:14-15). Той показва, че посланието се отнася за всеки човек по света и всеки отчаяно се нуждае да го чуе.

Посланието продължава да служи на първоначалната си цел да осигури основа за мисионерското дело, но това не е всичко. Докато обяснява защо всеки трябва да чуе това послание, Павел всъщност обяснява в какво се състои то и защо няма друг начин за спасение. Също така дава отговор на някои често срещани възражения. Разяснението и защитата на посланието, което той проповядва, заемат по-голямата част от книгата и обуславят нейната структура.

Посланието към римляните е обяснение на богословието на спасението. Павловото богословие на спасението представлява защита срещу твърденията на юдеите-християни, според които повярвалите в Христос са длъжни да спазват Мойсеевия закон и предоставя аргументи за коригиране на грешки в доктрината за спасението, появили се в нашето съвремие.

В пролога към книгата Римляни Уилям Тиндейл казва, че целта на Павел е да изложи накратко пълното учение за Христовото благовестие и да подготви въведение към целия Стар Завет. [1]

През годините Бог използва посланието към римляните, за да възстановява най-важните истини, когато са били забравяни.

През 386г. Августин се зарекъл да скъса с греховния си начин на живот след като прочел Римляни 13:13-14.

През 1515г. Мартин Лутер осъзнал значението на Римляни 1:17. Той разбрал, че само онзи, който има спасителна вяра, ще избегне Божия съд. Това дало на Лутер дълго търсеното от него основание за увереност в спасението и залегнало в основата на посланието му, че вярата е единственият начин за спасение.

[2]През 1738г. Джон Уесли открил увереността в своето спасение, която бил търсил с години. Това се случило на едно събиране с други млади мъже, които редовно се събирали, за да изучават как да живеят според Божието слово. Докато някой четял предговора на Лутер към посланието към римляните, Уесли усетил странна топлина в сърцето си. Ето какво казва той: „Почувствах, че наистина вярвам на Христос и само на Христос, за своето спасение: и получих увереност, че Той е премахнал моите грехове, дори моите, и ме е спасил от закона на греха и на смъртта.“[3]

За тези трима мъже осъзнаването на посланието на книгата Римляни става мотив за ревностно благовестване. Като обяснява богословието на спасението, книгата продължава да постига целта си да осигурява основа за мисионерската работа.

Цялото послание към римляните представлява обяснение на твърденията в Римляни 1:16-18.

Всичко в стихове 1-14 води към твърдението в стих 15, където Павел казва: „Готов съм да проповядвам благовестието.“ В стихове 16-18 накратко се обяснява в какво се състои благовестието и защо всеки трябва да го чуе. Благовестието е посланието, че грешниците могат да бъдат оправдани чрез вяра. Причината това послание да трябва да достигне до всеки е, че всички са обект на Божия гняв.

Друг начин, по който може да бъде формулирана основната цел на книгата Римляни е, че това е обяснение на благовестието, основано на постановлението на Бога, че който повярва ще бъде спасен, а който не повярва ще бъде осъден.

Кулминацията на посланието откриваме в Римляни 10:13-15, където Павел обяснява защо разпространяването на благовестието не търпи отлагане. Хората се спасяват когато повярват, но няма как да повярват, ако не чуят.

Стиховете от посланието към римляните са достатъчни, за да обясним благата вест. Това обяснение на благовестието понякога се нарича „Римският път.“

Най-важно е да запомните първото изречение от разяснението на всеки стих.

Римляни 3:23

„Всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.“

Всеки човек е съгрешил като е извършил неща, за които знае, че са неправилни.

Този стих разкрива какъв е истинският проблем на хората. Те не се покоряват на Бога и съзнателно се бунтуват срещу Него. Никой не прави изключение. Никой не може да бъде приет от Бога на основание на това, че винаги е постъпвал правилно.

За още по-силен акцент върху този аргумент можете да използвате Римляни 3:10 („Няма праведен нито един“) и Римляни 5:12 („Смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха“).

Римляни 6:23

„Заплатата за греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“

Грешниците заслужават вечна смърт, но Бог им предлага дара на вечния живот чрез Исус.

Този стих показва защо грехът е толкова сериозен. Поради греха наказанието на смъртта засяга всички хора. Това е вечна смърт, присъдата от Бога, която всеки грешник заслужава.

За разлика от смъртта, която заслужаваме, Бог ни предлага дара на живота - нещо, което не сме заслужили.

Римляни 5:8

„Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.“

Божият дар ни беше даден чрез смъртта на Христос за нас.

Бог не искаше да ни остави да получим присъдата, която заслужаваме. Понеже ни обича, Той ни осигури начин да придобием милост. Чрез жертвената смърт на Исус получаваме прошка. Бог не изчака ние да направим нещо, за да заслужим спасението, а ни го даде още докато бяхме грешници. Спасението не е за добрите хора, а за грешниците.

Римляни 10:9

„Ако изповядаш…и повярваш… ще се спасиш.”

Единственото условие за спасение е грешникът да признае вината си и да повярва в Божието обещание за прошка поради смъртта и възкресението на Исус.

Ами покаянието? Ако човек признае, че е съгрешил и поиска прошка, това означава, че той е готов да остави греховете си.

Римляни 10:13

„Всеки, който призове Господнето име, ще се спаси.”

Спасението е достъпно за всеки човек.

Никой не прави изключение и няма други изисквания.

Римляни 5:1

„И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога.“

Когато повярваме в Божието обещание, ставаме приятели на Бога и вината ни бива заличена.

Да имаме мир с Бога означава, че сме примирени с Него и вече не сме Негови врагове. Грехът, който ни отделя от Бога, е премахнат. Да бъдем оправдани означава, че вече не сме считани за виновни. Оправданието чрез вяра означава, че вярата в Божието обещание е всичко, което ни е нужно, за да получим прошка.

Римляни 8:1

„И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христа Исуса.“

Понеже сме свързани с Христос, вече не биваме осъждани за извършените от нас грехове.

Христос живя безгрешен живот и удовлетвори изискванията на справедливостта като умря на кръста. Чрез вяра ние ставаме едно с Него и Бог Отец ни приема, и се отнася с нас така, сякаш никога не сме съгрешавали.

Заключение

Обяснете, че невярващият може да бъде спасен като се помоли на Бога, признае, че е грешник и Го помоли за прошка въз основа на жертвената смърт на Исус и на Неговото възкресение.

Най-добрият начин за усвояване и практикуване на този метод е първо да отбележите всеки от използваните стихове от книгата Римляни като го оградите или подчертаете във вашата Библия. След това ги номерирайте според поредността, в която се използват. Например: до стиха, който се използва първи, напишете цифрата 1.

Упражнявайте се да споделяте благовестието. Прочетете всеки стих и дайте придружаващото го обяснение. Задължително включете идеите, заложени в първото изречение, дадено след всеки стих (по-горе). След това добавете още разяснения, като използвате останалите изречения, ако са от полза. Не е необходимо да използвате абсолютно същите думи, които са използвани в урока.

Упражнявайте се докато не ви е нужно да поглеждате другаде освен в Библията.

Бележка към водача на курса: Двама или трима студенти трябва да споделят благовестието пред групата по метода „Римски път“. Обсъдете какво в тяхното представяне може да се подобри. След това студентите трябва да се разделят за упражнение по двойки. Всеки студент трябва да представи благовестието на двама различни слушатели.

(1) Споделете благовестието с поне трима души като използвате метода „Римски път“. Опишете всеки разговор в един параграф. Бъдете готови да разкажете за преживяното на следващата лекция.

(2) Бъдете подготвени да напишете по памет (като използвате само вашата Библия) стиховете, които се използват в метода „Римски път“ и поне по едно изречение, което обяснява всеки стих в началото на следващата лекция.

(3) Следващият урок се занимава с проповядването на благовестието. Като подготовка за този урок напишете план или резюме на благовестителска проповед, която вие сте проповядвали, слушали или бихте искали да изнесете. Донесете написаното на следващата лекция.

Прегледаем или за печат PDF е наличен тук.

Запишете библейските стихове, които се използват при споделяне на благовестието по метода „Римски път.“ Под всеки стих запишете поне едно изречение, което го обяснява. Не пишете самите стихове.

(1) Римляни ______

(2) Римляни ______

(3) Римляни ______

(4) Римляни ______

(5) Римляни ______

(6) Римляни ______

(7) Римляни ______