Lesson 16: Истински ученици

► Какво означава да бъдеш ученик на Исус?

Някои хора мислят, че християнин е всеки добър човек. Според други да си християнин означава да вярваш в определени неща. За много от тези хора вярванията не играят особена роля в живота им.

Други са по-близо до истината и знаят, че трябва да има момент на обръщане към Христос, когато човек става християнин. Те вярват, че това се случва в момента, когато човек повярва, че му е простено. Мнозина смятат, че този, който се е покаял истински, има гарантирано място в рая, независимо какво прави.

Истина е, че обръщането трябва да бъде искрено; че прошката се получава по благодат чрез вяра; че християнинът живее в покорство към Бога. Да бъдеш ученик на Исус обаче не включва само това.

Виждаме какво се случва, когато един миг на вяра става единственият критерий за това да бъдеш християнин – резултатът е антиномианизмът, който учи, че Божиите заповеди не са задължителни за християните. Истинската благодат бива подменена с измислена такава, която претендира, че оправдава греха.

В църквите, които рекламират измислената благодат, има хора, които живеят в открит грях. Техните пастори и водачи може да не живеят по този начин, но е възможно да се поддават на греховни навици. Те проповядват, че не е нужно християните да живеят в пълно покорство към Бога, защото са спасени по благодат. Тези църкви са изоставили поръчението на Исус към църквата да привежда хората в покорство на Христовите заповеди. Специалната задача на църквата е да превръща невярващите в святи поклонници на Бога и това е единствената причина за нейното съществуване.

В църквите, които проповядват покорство към Бога, има хора, които грешат в друг аспект. Те съобразяват живота си с изискванията, които смятат за правилни, но им липсва христоподобен дух. Държат се грубо, не прощават, не умеят да се извинят смирено, бързо съдят другите, мнителни са и смятат, че винаги са прави. Имат отговор за всичко, без да проявяват уважение към онези, които не споделят мнението им. Не се интересуват от изгубените, а само от отстояването на мнението си. Доволни са от себе си и нямат намерение да се променят.

Дали тези хора наистина познават Исус и искат да приличат на Него?

Да бъдеш християнин означава да бъдеш ученик на Исус.

Какво означава да бъдеш ученик? Означава ли да се покоряваш на Христос? Да, това е минимумът. Във Великото поръчение, което Исус дава на апостолите, Той им заръчва да учат учениците да пазят всичките Му заповеди (Матей 28:19-20). Да бъдеш ученик на Исус не се изчерпва със спазването на Неговите заповеди.

Учениците на юдейските учители са живели заедно с тях и са възприемали не само техните поучения, но и начина им на живот, тяхното отношение и приоритети.

Това има предвид Исус, когато казва на учениците „Елате след Мен“[1]. Днес Той продължава да призовава ученици чрез благовестието.

[2]Как се става ученик?

Първо, трябва да вярваме в Него – в противен случай нямаме причина да Го следваме.

Трябва да променим посоката си. Никой не следва Исус от самото си раждане – започваме да вървим по свой собствен път. Трябва да изберем да следваме пътя на Исус вместо нашия. Това означава, че разбираме, че нещо в нашия път не е наред. Следването на Исус започва с покаяние – не можем да Го следваме, ако не се покаем за греховете си. Ако не се разкайваме достатъчно, за да оставим греховете си, все още вървим по нашия път.

Преживяваме Неговата прошка и влизаме във взаимоотношение с Него. Започваме да Го опознаваме и да искаме да бъдем като Него.

► Нека един от студентите прочете пред групата Матей 16:21-25.

В този разговор с учениците си Исус описва предстоящата Си смърт. Петър е шокиран от Неговите думи, защото не смята, че страданието и смъртта подхождат на Исус. Той започва да спори с Исус и да Го убеждава да не мисли за смърт.

Исус го смъмря като му казва, че не разбира Божиите неща. Исус заявява, че който иска да бъде Негов ученик, трябва да се отрече от себе си, да вдигне кръста си и да Го следва. Това означава да умрем за себе си. Упрекът е насочен срещу естествената човешка склонност към себереализиране, себеиздигане и самозащита – все неща, които са в разрез с истинското ученичество.

► Защо човешкото естество се противи на ученичеството?

За учениците страданието и смъртта не бяха привлекателни. Те не разбираха напълно какво означаваше да следват Исус. Прошката не ви струва нищо, но следването на Исус ще ви струва всичко. Когато Го следваме, постоянно изпитваме сърцата си, смиряваме се и се променяме.

► Обяснете твърдението: „Следването на Христос ще ви струва всичко.”

Вдигането на кръста е вид смърт в името на вечния живот с Бога. Това е умиране за себе си и за нашия суверенитет. Не става дума само за външно покорство, а за отношение на сърцето. Исус посочва смирението като изискване за влизане в Неговото царство.

Подобно на първите ученици много хора днес не разбират какво означава да бъдат ученици. Църквите предлагат благодат на онези, които не са се покаяли. Така хората тръгват по грешен път и не са готови за това, което предстои. Това няма нищо общо с истинския християнски живот.

Дитрих Бонхофер е германски пастор, екзекутиран по времето на Адолф Хитлер. Той пише следните думи в книгата си „Цената на ученичеството.“

Скъпоценната благодат е съкровището, скрито в нивата; заради него човек с радост ще продаде всичко, което има. Това е скъпоценният бисер, заради който търговецът ще продаде всичките си стоки. Това е царското управление на Христос, заради Когото човек ще извади окото, което го съблазнява; това е призивът на Исус Христос, при който ученикът оставя мрежите и тръгва след Него…такава благодат е скъпа, защото ни призовава да Го следваме.

Да следваме Исус означава да ставаме като Него; да умрем за себе си, защото Той се предаде изцяло; не просто да спрем да правим определени погрешни неща, а да ги оставим, защото Исус би постъпил така. Стремим се да подражаваме на Исус в Неговата чистота, състрадание, доброта и прошка.

Ние не просто вършим правилните неща, въпреки че сърцата ни се противят. Ние искаме сърцата ни да бъдат като Неговото сърце. Той не мразеше никого. Много хора се опълчиха срещу Него, но Той не беше ничий враг. Дори на кръста Той прости.

Истинските Христови последователи не са злобни. Те правят добро на тези, които се отнасят зле с тях; благославят и не кълнат; прощават щедро; отказват се от собственото си право и служат на останалите.

Това е живот на непрекъснато себеотдаване. Този, който се опитва да спаси живота си, ще го загуби, а който изгуби живота си, ще го спаси (Марк 8:35).

► Как да извикаме хората към спасение по такъв начин, че да ги подготвим за ученичеството?

Има процес на духовно изграждане[1], чрез който вярващият достига духовна зрялост.

Вярващите трябва да израстват през целия си живот, но има едно определено ниво на зрялост, което може да бъде наречено духовна зрялост. Апостол Павел казва, че вярващите могат да достигнат ниво, при което вече не са деца (Ефесяни 4:14).

Ученето е част от процеса на духовно изграждане. Затова апостол Павел казва, че незрелите вярващи не са готови за твърда храна (1Коринтяни 3:1-2. Виж също Евреи 5:12-14). Той казва, че зрелите вярващи са утвърдени в доктрините. Понеже ученето е част от духовното изграждане, преподаването е част от ученичеството.

Духовното изграждане не се случва само чрез учене.

Според апостола духовната зрялост е достигане в единство на вярата и на познаване на Божия Син, и в уподобяването на Христос (Ефесяни 4:13). Тази зрялост е повече от знание и не се постига само чрез него.

► Нека един от студентите прочете пред групата 2Петрово 1:2-11.

Този пасаж говори за духовното развитие. Забележете кои са основните моменти в пасажа.

Стих 3: Бог ни е осигурил всичко необходимо за благочестието и ни е призовал към християнска добродетелност.

Стих 4: Бог ни е подарил обещанието за трансформиращата благодат, която ни избавя от греха и ни прави участници в божественото естество.

Стихове 5-7: Не трябва да оставаме само със спасителната вяра, но да развиваме християнските качества.

Стих 8: Тези качества ще родят духовен плод.

Стих 9: Онези, които не развиват тези качества са забравили, че са били очистени от греховете и не знаят накъде вървят.

Стихове 10-11: Не се успокоявайте, че сте спасени, без да работите за развитие на християнските ви качества. Чрез тях ще се утвърдите в това спасение и ще влезете победоносно във вечното царство на Бога.

Втора глава на второто послание от апостол Петър говори за хората, които са отхвърлили духовното развитие. Те търсят само да се наричат християни и като отказват да напредват духовно, оправдават греха. Тези хора развиват лъжливи доктрини, за да оправдаят поведението си. Тези доктрини отново вкарват новоповярвалите под властта на греха и те изпадат в по-лошо състояние от това, в което са били, преди да познаят спасителната Божия благодат (2Петрово 2:18-22).

Посланието завършва с предупреждение. Не трябва да се връщаме в греха, подведени от лъжливи доктрини, а трябва да се стремим да растем в благодатта (2Петрово 3:17-18).

Във Великото поръчение Исус казва, че делото на ученичеството е да привеждаме хората в покорство към Него. Трябва да се покоряваме на истините, които научаваме, в противен случай няма да напредваме. Знанието е предназначено да ни показва как да угодим на Бога и да направлява развитието на нашия характер. Ако продължаваме да учим, но не се покоряваме, не сме ученици. В църквите има много хора, които разполагат с обширни религиозни познания, но не демонстрират живот на зрели вярващи.

► Нека един от студентите прочете пред групата Филипяни 1:9-11.

Вярващите от църквата във Филипи са били чудесни и Павловото послание към тях е изпълнено с радост.

В тези стихове Павел обяснява на филипяните какво представлява духовният растеж. Това обяснение е важно, защото свързва знанието, разпознаването, любовта и поведението.

Павел се моли любовта на филипяните да се умножава и да се проявява чрез разпознаване на това, което е правилно, за да могат те да избират най-доброто отношение и поведение. Такъв живот ще бъде безупречен, когато Исус се завърне и ще принася духовни плодове за прослава на Бога.

► Въз основа на това, което научихме, какво означава да бъдеш ученик на Исус?

Ученик на Исус е този вярващ, който живее в покорство на истината, която е научил, искрено желае да разбира Божията воля все по-добре и разчита на Божията сила, за да развива християнски характер и поведение.

► Сега след като разбирате какво представлява духовното изграждане, как бихте описали човека, който прави ученици?

Той учи на библейските истини, служи за пример за покорство към Исус и насърчава другите да учат, да се покоряват и да позволяват на Бог да работи в тях.

В предишната част на урока разгледахме 2Петрово 1:2-11. В този пасаж научаваме, че Бог е обещал благодат, която ни избавя от силата на греховните ни желания и ни дава свято естество. Това знание ни води в нашето духовно израстване.

Според някои хора не е възможно да живеем в пълно покорство към Бога и да имаме осветено сърце. Тези вярвания влияят върху разбирането им за ученичеството.

Ученичеството означава да изучаваме Христовите заповеди и да ги спазваме. Ако не вярваме, че пълното покорство е възможно, намираме друг критерий, по който да оценим духовното си състояние.

Джон Уесли вярвал, че никой не е способен да изпълни Божиите заповеди без благодат и че тази благодат е на разположение на всеки човек. Според Уесли всеки грешник е способен да откликне на благовестието не със собствени сили, а с помощта на благодатта. Той също така вярвал, че всеки последовател на Христос има благодатта да живее в пълно покорство към Бога.

От богословието на Уесли произлиза един херменевтичен принцип, който може да се нарече „принципът на обещанието.“ Последователите на Уесли вярват, че Бог дава сили на човека да изпълни всичко, което му е заповядал. Това означава, че всяка заповед в Писанията може да бъде разглеждана като обещание за благодат.

Следва обяснението на Уесли на този принцип.[1]

Едно от често срещаните възражения е, че в Божието слово няма подобно обещание (за християнско съвършенство). Обаче има съвсем ясно обещание, че ще обичаме Господ, нашия Бог с целите си сърца. Четем: „Господ, твоят Бог, ще обреже сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да обичаш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа“ (Второзаконие 30:6). Също толкова ясни са думите на нашия Господ, които също са обещание, макар и да са под формата на заповед: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“ (Матей 22:37). Няма по-силни думи от тези; няма по-категорично обещание. По подобен начин думите „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ (Матей 22:39) са толкова обещание, колкото и заповед.

И това необятно обещание, което владее цялата епоха на благовестието: „ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им“ (Евреи 8:10), превръща всички заповеди в обещания; включително и това: „Имайте у себе си същото съзнание, което беше и у Христос Исус“ (Филипяни 2:5). Тази заповед е равносилна на обещание и ни дава основание да очакваме, че Той ще изработи в нас онова, което изисква от нас.

Божията заповед, дадена чрез Свети Петър: но както е свят Този, Който ви е призовал, така бъдете святи и вие в цялото си поведение“ (1Петрово 1:15) крие обещание, че ще бъдем святи, ако поискаме. Бог не задържа нищо. След като ни призовава към святост, Той несъмнено иска и може да я изработи в нас. Понеже за Него е невъзможно да се подиграва на безпомощните си творения като ги призовава да приемат нещо, което не възнамерява да им даде. Бог несъмнено ни призовава към святост, затова ще ни я даде, ако сме покорни на Неговия призив.

„Но обещал ли е Бог да ни избави от греха докато сме в това тяло?“ Категорично, да. Всяка заповед на Бог крие обещание, включително „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“ (Матей 22:37).

[2]Познавайки Божия характер трябва да имаме очакване за Божията благодат. Знаем, че Бог ще ни даде сили за всичко, което заповядва, защото заповедите Му са искрени и не могат да бъдат изпълнени по друг начин.

Можем да вземем на сериозно цялото Писание. Не трябва да изкривяваме значението на библейските твърдения. Принципът на обещанието прославя Бога, защото предполага, че Бог има силата и желанието да изработва във вярващите святостта, която изисква от тях. Не можем да пренебрегваме предупрежденията, обещанията и молитвите в Писанията. Най-добрата проверка за всяко богословие е начинът, по който използва Писанията.

Защо Всемогъщият да не може да освети душата още докато тя е в тялото? Не е ли способен да ви освети както когато сте вкъщи, така и когато сте навън? Нима каменните или тухлени стени могат да Му попречат? Нито те, нито стените от плът и кръв могат да Му попречат да ви освети напълно. За Бог не представлява никакъв проблем да ви избави от греха независимо дали сте в тяло или не. „Обещал ли е Бог да ни избави от греха докато сме в тяло?“ Няма съмнение в това. Понеже всяка Божия заповед крие обещание, включително: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“ (Матей 22:37). Тази и всички останали заповеди са дадени не на мъртвите, а на живите. Тя е изразена в цитираните по-горе думи, че трябва да ходим „в святост и правда пред Него, през всичките си дни (Лука 1:73-75).[1]

Мнозина твърдят, че са християни от много години, но така и не успяват да победят изкушенията. Те напредват в знание и развиват умения за служение, но не израстват в най-важното нещо.

В Библията ясно се казва, че Божието изискване към вярващите е да побеждават греха и сърцата им да бъдат святи (Тит 2:11-12, Деяния 15:9, 1Йоан 3:2-10, 1Йоан 5:1-4). Когато вярващият осъзнае, че не е това, което Бог иска от него, той незабавно трябва усърдно да потърси трансформиращото действие на Божия Дух.

Тези, които са включени в служението на ученичество, трябва да имат ясни приоритети. Най-важният приоритет е победата над греха. Ако някой пада в грях, този, който го обучава, трябва най-напред да го доведе до покаяние и победа.

Отговорете с няколко параграфа на всеки от следните въпроси:

• Какво трябва да очаква човек, ако иска да бъде ученик на Исус?

• Как бихте обяснили основната истина за духовния растеж, която Петър излага?

• Какво представлява „принципът на обещанието“?

Общата дължина на отговора ви трябва да е около две страници.