Lesson 5: Слугуващо лидерство

Последният път, когато Исус се храни със Своите ученици, е на празника Пасха. Било е обичай на официална вечеря някой слуга да измие краката на гостите. Обикновено това е било задача на най-нископоставените слуги.

На тази вечеря присъстват само Исус и учениците Му. От начало никой не се заема с миенето на краката. Нито един от учениците не проявява инициатива, защото не искат да вършат работата на един слуга. Всички все още се надяват на високи позиции в новото царство.

Можем да си представим как Петър прошепва на Йоан: „Някой трябва да ни измие краката, направи го ти.“ Може би Йоан е отговорил: „Не, няма да съм аз. Яков трябва да го направи.“ Никой от тях не иска да влезе в ролята на слуга. В края на вечерята Исус става, взима вода и кърпа и започва да мие краката на учениците. Те със сигурност са се почувствали засрамени в онзи момент.

Отначало Петър не приема Исус да му измие краката, като казва, че Го уважава твърде много, за да му позволи да извърши такава нисша работа. Исус казва на Петър: „Ако не те умия, нямаш дял с Мене.“ Той използва малката задача, за да представи голямата цел на въплъщението. Друг път казва: „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Матей 20:28). Служението, което извършва чрез смъртта Си, е засвидетелствано от много други актове на служене, включително измиването на краката в този случай. Ако някой не приема служението на Исус, то този човек не е част от Неговото царство.

След това Исус казва: „Нека ви обясня какво направих.“ Обясни им, че в света лидерът очаква да му служат, но в Божието царство да си водач означава да служиш.

Правилната перспектива спрямо лидерството е служение на всички. Онзи, който забелязва нуждите на другите и намира начини да посрещне тези нужди, ще стане лидер. Хората искат водач, който е загрижен за тях и е способен да посрещне нуждите им и са готови да дадат власт на този, който ще я използва в техен интерес.

Група войници строяла къща от дървени трупи. Мъчели се да вдигнат една тежка трупа и сержантът им крещял. Един минувач се спрял да види какво става. Той казал на сержанта: „Защо не им помогнеш?“ Сержантът ядосано отговорил: „Аз съм сержант.“

Минувачът помогнал на войниците да вдигнат тежкото дърво и разкопчал палтото си, за да покаже униформата си. „Аз съм генерал,“ казал той. Това бил генерал Джордж Вашингтон, който по-късно станал президент на Съединените американски щати.

Дори в светската система желанието да служиш води до повишение. Това се вижда в имената на някои постове. Например, най-високият пост в правителството на Великобритания е министър председател, което буквално означава „пръв слуга.“[1] Най-великите лидери в историята са тези, които са служели на хората. Лидерите по света невинаги служат, водени от правилните мотиви, един последовател на Исус със сигурност трябва да има сърце, което желае да служи.

Президентът на един колеж пристигнал в офиса си с няколко торби. Когато помолил един студент за помощ, студентът отговорил: „Аз не съм слуга.“ Друг студент веднага казал: „Аз мога да помогна. Аз съм слуга.“ Много години по-късно вторият студент станал президент на колежа.

Какво е слугуващо лидерство? Ето една проста дефиниция:

Слугуващо лидерство е да водиш в полза на тези, които са водени.

► Погледнете заедно 1Петрово 5:1-4. Какво казва това слово за лидерството в служение?

Да сте лидери не означава хората да служат на вас. Означава вие да служите на хората.

Робърт Грийнлийф пише:

Цялостният ми опит показва, че хората на най-високи позиции в наистина успешни организации са лидери-слуги. Те са най-смирените, най-почтителните, най-отворените, с най-голямо желание да се учат, проявяват на-голямо уважение, грижа и решителност. Когато хората, които притежават официален авторитет или позиция, ги използват единствено в краен случай, това повишава техния морален авторитет, защото става явно, че те са подчинили своето его и властта, която имат и вместо тях използват разум, убеждаване, добронамереност, емпатия или накратко това, че може да им се има доверие.[1]

Един човек в Аляска описва работата на кучетата, които теглят шейни. Някои кучета стават водачи. Те са първи във впряга, защото са силни, бързи и умни. Кучето, което веднъж е станало водач, повече не иска да заема друга позиция във впряга. Проблемът е, че когато кучето остарее, то вече не може да води. Може да отиде на друга позиция, но отказва да го направи. Понякога собствениците трябва да убият старите кучета, защото грижата за тях струва скъпо, а те не искат да бъдат друго освен водачи.

Моделът на Филипяните

Апостол Павел е бил фокусиран върху необходимостта от изграждане на лидери. Той започва служение на много места, но знае, че работата не може да продължи и да се разширява, без да има много водачи.

► Погледнете заедно Филипяни 2:19-21. Защо понякога Павел не е имал кого да изпрати за дадено служение?

Понякога Павел не е имал кого да изпрати за дадено служение, защото хората, които са били на разположение, са търсели само собствената си изгода. Тези хора са били включени в църквата и са помагали по някакъв начин, но не са заслужавали доверие, че ще служат със сърце на слуги. Поради този проблем не е можело да им се повери сериозна отговорност.

Посланието до Филипяните описва няколко души, които служат безкористно.

[2]Епафродит (2:25-30) служи толкова усърдно, че се разболява почти до смърт. Павел казва, че трябва да се възхищаваме на хора, които показват такова посвещение. Това не означава, че не трябва да се грижим за здравето си, но посвещението на Епафродит го направило герой за църквата.

Павел казва, че самият той има същото посвещение и не се опитва да спечели от хората, на които служи (2:19-22). Казва, че Тимотей е изповядвал същите ценности.

Върховният пример, описан в това послание, е Исус (2:5-8). Той не запази почитта, която Му се полагаше, но беше готов да остави положението Си и да стане слуга. Той отдаде Себе Си изцяло, дори до смърт.

Един лош пример…

Гиезий е слугата на Елисей, водещият пророк в Израел. Може би е бил избран някой ден да заеме мястото на Елисей, доколкото му е служил по същия начин, както Елисей на Илия, преди да го замести.

Когато Нееман идва да търси изцеление и предлага щедро възнаграждение, Елисей отказва. Гиезий остава разочарован, защото обикновено не им дарявали големи суми. Той тайно последва Нееман и взима част от предложените пари.

Елисей казва на Гиезий, че е сгрешил като е преследвал богатство, вместо да се фокусира върху служението (4Царе 5:26). Проказата на Нееман се прехвърлила върху Гиезий и той вече никога не могъл да стане пророк.

Някои хора се включват в служение, защото преследват личен успех. Мислят си, че служението е възможност да заемат лидерска позиция. Вместо да бъдат водени от любов към Бога в служението си, те не се отказват от личния си интерес и оставят той да ги ръководи.

[3]Желанието да се служи трябва да идва от желание да се служи на Бог като се служи на хората. Този, който е ръководен от подобен мотив, ще желае някаква позиция само като възможност да служи (1Тимотей 3:1). Ще иска да е сигурен, че Бог направлява издигането му. Желанието му за успех е основано на желание да бъде верен на Бога.

Пълната отдаденост на Бог често се изразява в смирение. Не можем да почитаме Бог подобаващо, ако не сме смирени спрямо Него.

Тъй като посвещението към Бога е смирено, посвещение означава…

• Завися от Божията сила, за да се прославя Той.

• Нещастен съм, ако моите способности прославят мен, а не Бог.

• Готов съм да върша нисши задачи и да работя извън светлината на прожекторите.

• Претърпявам презрението на хора, които не разбират какво е в сърцето ми.

• Не съм мотивиран от неща, които са символ на статус в света.

• Доверявам се на Бог да избере дали ще бъда издигнат или не.

Не можете да вършите работата на тялото Христово без Христовия Дух. Това означава, че църквата трябва да бъде водена от водачи, които проявяват духа на Христос. Не можете да говорите от името на Бога, ако не сте го слушали, и то не само с цел вдъхновение и водителство, а промяна. Слушате, за да бъдете трансформирани.

► Какво е първото изискване за лидерство в служение?

Христовата любов ни мотивира (2Коринтяни 5:14-15).

Хората правят добри неща по много причини. Понякога те са добри хора с добри мотиви, но не най-добрите.

Божият план за Петър е той да бъде велик водач в църквата. След като Петър се отрича от Исус, Исус разговаря с него, за да го възстанови и отново да го призове в служение.

Исус три пъти пита Петър: „Обичаш ли Ме?” Това подчертава, че любовта към Исус е най-важното изискване за служение (Йоан 21:15-17). Човешките способности не са най-важното нещо. Любовта към хората е много важна, но не е най-важна. Най-важното изискване за да сте лидери на служение е любов към Исус.

Ако обичате Исус, ще Му подражавате и ще заприличвате на Него. Ако Го обичате, искате другите да Го познават и да Го обичат. Най-добрата мотивация за служение е да довеждате другите до взаимоотношение с Исус.

Първото изискване за служение е любов към Бога. Любовта към Бога се проявява в любов и служение към хората. Бог няма никакви физически нужди. Той притежава всички ресурси и цялата власт. Исус обаче казва, че когато посрещаме нуждите на Неговите хора, ние служим на Него (Матей 25:40).

► За кого работите?

Всеки пастор трябва да разбере, че работи за Бог и Бог е крайната инстанция, пред която той отговаря (1Коринтяни 4:1-5). Ние служим на Бог като служим на хората, защото това е отговорността, която Бог ни е поверил.

Библията използва термина настойник за човек, който е водач в служение (1Коринтяни 4:2). Думата настойник е трудна за превод на някои езици. Настойникът е човек, който управлява хора и ресурси за някой друг. Той служи на хората, които управлява, като се грижи за нуждите им и носи отговорност пред този, който го е направил настойник.

Албърт Молер описва ролята на лидерите в служение по следния начин:

• Ние сме настойници на човешките животи и благосъстоянието на хората.

• Ние сме настойници на време и възможности.

• Ние сме настойници на ресурси.

• Ние сме настойници на енергия и внимание.

• Ние сме настойници на репутация и наследство.

• Ние сме настойници на истина и учение.[1]

Джим Колинс изучава различни компании, за да разбере защо някои стават много успешни и остават такива за много години. Той открива принципи, които важат за всяка организация. Една от основните характеристики на успешните компании, е че имат това, което Колинс нарича лидер от пето ниво.[1]

Според описанието на Колинс лидер от първо ниво е човек, който е способен да върши много добра работа. Това му дава влияние.

Член на екипа, който се вписва добре, е лидер от второ ниво, защото работи добре с групата.

Компетентният мениджър е лидер от трето ниво. Той управлява хора и ресурси, за да постигнат целите, които са му поставени.

Лидерът от четвърто ниво мотивира хората в организацията да вложат своята енергия в постигането на ясно видение.

Лидерът от пето ниво извежда институцията до дългосрочен успех чрез комбинация от лично смирение и решителност.

Хората на всички тези нива са ценни и всяка организация би била щастлива да ги има.

Лидерът от четвърто ниво притежава всички качества, които повечето хора очакват от един велик водач. Той е не само мениджър, който организира и ръководи в настоящия момент. Лидерът от четвърто ниво умее да мотивира хората, да комуникира ясно видение и да помогне на хората да споделят целите.

При лидера от пето ниво има една характеристика, която може да отсъства при четвъртото ниво. Лидерът от пето ниво отдава себе си, за да направи институцията успешна. Той е смирен и смята институцията за по-важна от себе си. Не използва институцията, за да се издигне самият той, но отдава себе си за нея. Ако за лидера най-важно е да получи признание за постиженията на организацията, той не е лидер от пето ниво.

Смирението не означава, че той е плах или неуверен. Смирението го прави смел и решителен, защото е по-загрижен за организацията отколкото за себе си.

Има лидери, които изглеждат велики поради таланта си. Те допринасят организацията да порасне. Правят много и добри промени. Обаче използват институцията като платформа за собствена слава. След като престанат да бъдат лидери на организацията, нейният успех не продължава, защото не са я изградили така, че да бъде успешна и без тяхното присъствие.

Нека да разгледаме каква е връзката на този принцип със слугуването. Лидерът от пето ниво е убеден, че работи за институция, която постига добро за хората. Той се посвещава на напредъка й, заради доброто, което се прави. По този начин той служи на хората.

Джим Колинс не се опитва да преподава християнски принципи, но неговото изследване е в унисон с учението на Исус. Истински велик водач е този, който отдава себе си като служи.

Веднъж чужденци идват да видят Исус. Учениците са въодушевени и може би си мислят, че служението им скоро ще стане международно. Но Исус остава фокусиран върху целта на Своето идване.

Исус казва: „Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод“ (Йоан 12:24). Исус няма интерес да става известен религиозен водач. Той идва, за да извърши нещо, което ще послужи на всички хора.

Слугуващото лидерство започва от сърцето. Проблемът, е че всички започваме живота си със сърце, което е себецентрирано. Поради тази причина имаме склонност да търсим собствената си полза преди всичко друго.

Водач на служение, който иска да угоди на Бога като служи на другите, обикновено трябва да премине през духовен процес, който го довежда до това да умре за личните си амбиции. Ако не се предаде напълно на Бога, се превръща в лидер, който работи за собствения си напредък.

► Нека един от студентите прочете пред групата 1Коринтяни 13:1-8. Групата трябва да разгледа стиховете и да обсъди как изглежда лидерството, което е основано на любов.

За да бъдете лидерът, който Бог иска да бъдете, сърцето ви трябва да бъде променено. Признайте, че досега вашето лидерство е било мотивирано от „аз-а.“ Идентифицирайте конкретни цели, които са неправилни поради личния интерес. Идентифицирайте отношение, което е неправилно, защото „аз-ът“ е бил приоритет.

Презирали ли сте чуждия успех? Когато мечтаете за успех, за какво мислите повече – за уважението, което ще спечелите, или за помощта, която можете да окажете на други?

Идентифицирайте конкретни действия, които е трябвало да бъдат различни. Вземете решение да коригирате неправилните думи и действия – направете списък.

Обяснете новата си гледна точка на хората, които водите. Публично разяснение на промяната във вашето сърце няма да подкопае, а ще подсили влиянието ви, ако сте последователни да следвате думите си. Не се ядосвайте, ако някои хора са скептични към новото ви посвещение. Последователността ви ще ги убеди. Молете се Бог да ви помага, когато се изкушавате за търсите почести и власт за себе си.

Трябва да се доверите на Бог да промени сърцето ви, вместо да мислите, че е достатъчна само промяна на ума. Вашето естество не се променя, само защото осъзнавате, че грешите. Само Бог може да промени вашето естество.

Дайте възможност на студентите да споделят как очакват да се променят техните цели или действия заради този урок.

1. Слугуващо лидерство е да водиш в полза на тези, които са водени.

2. Хората са готови да дадат власт на този, който ще я използва в техен интерес.

3. Любовта към Бога се проявява в любов и служение към хората.

4. Лидерът от пето ниво отдава себе си за успеха на институцията.

5. Само Бог може да промени вашето естество, за да служите с искрени мотиви.

1. В един параграф опишете накратко една животопроменяща концепция от този урок. Обяснете защо е важна. Как може да бъде полезна? Каква вреда може да причини нейното непознаване?

2. Обяснете как ще приложите принципите от този урок във вашия живот. Как този урок променя целите ви? Как планирате да промените действията си?

3. Запомнете петте твърдения от обобщението на Урок 5. Бъдете готови да ги напишете по памет в началото на следващата лекция.

4. Преди следващата лекция прочетете Даниил 1:8-15. Запишете характеристики на Даниил, които повлияват на бъдещото му лидерство.