Lesson 17: Лични въпроси: Пари, време и облекло

Принципът на отговорността

► Нека един от студентите прочете пред групата Матей 25:14-30. Какво ни казва този пасаж за управлението на парите?

Парите са важен ресурс за служението. Лидерите трябва така да управляват парите, че да постигат най-добър резултат. Ще отговаряме пред Бога за ресурсите, които ни е дал да управляваме.

Помните ли историята за самарянина, който помогна на ранения пътник? (Лука 10:30-35). Нейната цел е да покаже какво означава да обичаме хората, които срещаме. Можем обаче да проследим и друга нишка като наблюдаваме определени подробности, въпреки че тази нишка не е непременно замислена от автора.

Самарянинът имаше магаре и пари, за да плати да се погрижат за ранения. Какво щеше да стане, ако беше изразходвал ресурсите си, преди да го срещне? Нямаше да може да му помогне много. Много хора казват, че са съпричастни с чуждото страдание и нуждата от разпространение на благовестието, но не управляват своите ресурси така, че да могат да посрещат нужди. Те никога не са в състояние да окажат помощ.

Можем да харчим парите си за кратковременни неща, които преминават или за неща с вечна стойност в този свят и във вечността. Необходимо е да харчим пари за нашите нужди, но колкото се може повече трябва да инвестираме в бъдещето.

Много хора никога не инвестират, защото мислят, че нямат достатъчно. Но ако човек спестява и редовно прави малки инвестиции, ще пожъне големи резултати. Колкото и да е беден един фермер, той знае, че трябва да спести достатъчно, за да засее отново. Трябва да намерим начини да спестяваме и инвестираме нашите ресурси.

► Кои са някои от начините за спестяване и инвестиране на малки суми?

Принципът на вярата

Апостол Павел дава голямо обещание на църквата във Филипи. Те са направили жертва, за да подпомогнат служението. Павел им обещава, че Бог ще снабди техните нужди (Филипяни 4:19).

Исус каза на учениците Си да не се безпокоят, но да се доверяват на Божието снабдяване (Матей 6:25-34). Божието царство трябваше да бъде техният приоритет, с предимство дори пред основните им нужди.

Вярата не означава бягството от отговорността ни да се грижим за себе си и хората, които разчитат на нас. От нас се очаква да работим, за да можем да снабдяваме нужди (Ефесяни 4:28). Ако някой не се грижи за семейството си, той не е пример за вярващ човек (1 Тимотей 5:8).

Не трябва да лентяйстваме и да чакаме Бог да снабди. Бог е предвидил да печелим като работим и създаваме стойност.

Вярата означава, че осъзнаваме, че не можем да оцелеем без Божието благословение. Силата и възможностите ни за работа идват от Бога и Той ни благославя не само чрез нашата работа. Понеже сме зависими от Бога, трябва да се молим както ни зе заръчал Исус: „Дай ни ежедневния хляб.“

Трябва да бъдем щедри с другите, защото:

• Знаем, че Бог се грижи за нас.

• Не всичко, което имаме, идва в резултат на нашата работа.

• Не заслужаваме Божиите благословения.

• Чрез даването показваме Божията любов.

Не трябва да се държим като себични деца, които взимат най-голямото парче торта или крият бонбоните си, защото знаят, че няма да получат още. Бог е Бог на изобилието и не е необходимо да сме алчни или потайни, сякаш Той никога няма да ни даде още.

Лидерът на служение управлява не само своите пари, но и тези на служението. Бог ще снабдява за служение, което следва Неговата воля. Само че Неговата воля не винаги съвпада с това, което ни изглежда очевидно. Понякога хората се фокусират върху поддържане на институцията и пренебрегват търсенето на ясно водителство от Бога. Понякога се опитваме да правим добри неща, но не по начина, по който Бог иска да ги правим. Не всякога ще имаме съвършено разпознаване в тази област, но липсата на финанси за служение трябва да ни накара да търсим по-добро разбиране на Божията воля.

Принципът на честността

Принципът на вярата води до принципа на честността. Тъй като искаме да угодим на Бога и да бъдем благословени от Него, никога не трябва да правим нещо, което не Му е угодно.

Ако разчитате на Бога и Му се доверявате, ще отхвърляте всякаква възможност да спечелите по нечестен начин. Когато ви се предостави възможност, трябва да се зададете въпроса: „Бог би ли снабдил по такъв начин?“ Ако имаме възможност да спечелим по нечестен начин, знаем, че това не е Божият начин на снабдяване. Ако някой постъпва нередно, за да се обогати, той не се доверява на Бога за своите нужди.

Когато сме включени в служение, обикновено ресурсите, които управляваме, не са наши. Важно е да правим разлика между парите на служението и личните ни такива. В някои култури това правило е трудно за разбиране. Въпреки това независимо дали става дума за служение, държавна служба или бизнес, хората не поставят някого на влиятелна позиция, ако той не умее да прави това разграничение. Когато парите на институцията се използват като лични, това разрушава доверието (1 Коринтяни 4:2).

Водачът на служението трябва да установи политики, чрез които се поддържа изрядна отчетност за парите на институцията. Той не трябва сам да събира и администрира финансовите средства. Няколко души трябва да участват във воденето на отчетност и разходването.

Принципът на подпомагане на служението

Бог е определил служението да бъде подпомагано финансово, но често неговият лидер ще се сблъсква с недостиг на средства.

Парите никога не трябва да бъдат мотивация за християнските водачи да поемат лидерска позиция или да положат максимални усилия. Мотивацията да служим е нашият дълг да се покоряваме на Бога, желанието да Му угодим и любовта към хората, на които служим (1Петрово 5:2, 1Коринтяни 9:16, Йоан 21:15-17).

[1]Исус изпраща учениците Си да служат с думите: „Даром сте приели, даром давайте” (Матей 10:8). Погрешно е на служението да се поставя цена. Един от силните упреци в Библията е отправен към един човек, който поиска да си купи духовна сила, за да може да печели от нея (Деяния 8:18-23).

Служението не генерира парични средства както други видове работа, защото не произвежда продукт или услуга за продан. Служението бива финансирано само, когато хора, които имат друг вид заетост, решат, че ще го финансират.

Водачът на служението може да насърчава хората да подкрепят служението като ги запознава с неговата стойност и със своето посвещение към него. Рядко може да се очаква финансова подкрепа за едно служение преди то да е започнало. Лидерът трябва да дава редовни, реалистични и напълно откровени доклади за своето служение.

Най-често хората започват да подкрепят едно служение, когато се убедят, че то е ценно, а не защото служителят се нуждае от подпомагане. Водачът на служението не трябва да се опитва да набира средства като говори за нуждите си, а като произвежда резултати и разяснява видението си за това служение. Също така е важно той да изгражда взаимоотношения с хората, на които служи, така че те да виждат посвещението му и да оценяват начина, по който им служи.

Някои хора може да предпочитат да подпомагат финансово самия лидер, а не организацията. Той трябва да внимава да не изработва подкрепа за себе си, но да развива организацията. Това е неговата задача.

Лидерът трябва да избягва да трупа дългове. Заемането на пари означава да се харчат средства от бъдещето. Задлъжнялостта ви лишава от свободата да взимате решения в бъдеще. Тя означава, че взимате решения за бъдещето, преди още да сте стигнали там. Дълговете представляват изразходване на бъдещи ресурси, без да знаем бъдещите нужди.

Водачите трябва да избягват личната задлъжнялост, защото това ограничава бъдещите решения, касаещи служението. Те не бива да стават причина организацията да трупа дългове. Използвайте само парите, които Бог е снабдил. Не взимайте назаем с мисълта, че Бог ще осигури средствата за покриване на дълга. Ако Бог иска да снабди определена нужда, Той е способен да го стори, преди да вземете заем, а не след това. Прибягването до заеми ни лишава от възможност да разпознаем Божията воля, защото означава, че не чакаме да видим какво Бог ще снабди.

Дайте възможност на няколко студенти да споделят как очакват да променят своите цели или действия във връзка с принципите за парите.

Ценността на времето според Библията

► Нека един от студентите прочете пред групата Псалм 90:9-12. Какви твърдения за живота откриваме в този пасаж?

Библията ни казва, че времето е ценно, защото животът се измерва с време. Пасажът ни казва, че трябва да изпълваме със стойност дните си, защото животът бързо отминава. Времето е ценно, защото животът е ценен.

Библията говори за времето като за оскъден ресурс. Исус казва, че работи, без да губи време, защото времето за работа е малко (Йоан 9:4).

Исус сравнява служението с жътва (Матей 9:37-38). При жътвата винаги има елемент на спешност, защото реколтата трябва да бъде прибрана, преди да се похаби. В условията на ограничено време недостигът на работници води до криза. Исус ни обръща внимание, че служението е спешно, още повече, защото работниците са малко.

Семейство, което се занимава със земеделие, би се засрамило от син, който пилее времето си по време на жътва (Притчи 10:5). Християните трябва да изпитват още по-голям срам, ако си губят времето, вместо да правят всичко възможно да изпълнят мисията на църквата, преди времето да е изтекло.

Библията ни казва, че трябва да използваме времето си по най-добрия начин (Ефесяни 5:16, Колосяни 4:5). Повечето възможности не траят вечно. Мързеливият пропуска възможностите, защото не желае да се труди здраво.

► Нека един от студентите прочете пред групата Притчи 6:6-11. Какво казва този пасаж за времето и възможността?

Апостол Павел учи, че служението трябва да бъде подкрепяно финансово (1Коринтяни 9:4-14, 1Тимотей 5:17-18). Въпреки това, той често работи, за да се издържа, защото иска да проповядва евангелието, без да бъде в тежест (1Коринтяни 9:18). Понякога работи ден и нощ (1Солунци 2:9). Друг път издържа себе си и другите от мисионерския екип (Деяния 20:33-34).

Въпреки че служението на Павел заслужава издръжка, той не чака да я получи, преди да му се посвети. Той иска да управлява времето си, така че да успява да върши всичко, което е необходимо.

Целенасочено използване на времето

Има хора, които нямат дългосрочни цели. Те просто вършат ежедневните си задачи, без да се замислят особено за бъдещето. След като приключат със задълженията си за деня, прекарват остатъка от него, без да правят нещо съществено.

Когато човек има цели, той не си губи времето, защото мисли за бъдещето. Той знае какво иска да постигне за няколко години и не просто прави каквото трябва да бъде направено днес, но върши неща, които допринасят за постигане на дългосрочната му цел. Времето никога не му стига за всички задачи, които има. Когато му остане някакво свободно време след като е свършил необходимата работа, той избира да прекарва това време, така че да създава стойност.

Всеки, който иска работата му да бъде на високо професионално ниво, не пилее времето си, защото непрекъснато се усъвършенства. Той открива начини да работи по-добре, отделя време да се учи от другите, чете, учи и винаги има нещо за правене.

Целеустременият лидер не си губи времето да чака заповеди от някого другиго и не смята, че няма какво да се прави, ако никой не му дал конкретна задача. Той знае, че може да се заеме с неща, които да подпомогнат работата – да говори с хора, да организира, наблюдава или проучва. Не прахосва времето си, само защото е изпълнил служебните си задължения.

Много хора прекарват времето си като не правят нищо, защото си мислят, че няма нищо за правене. Този, който има много време да бездейства, няма дългосрочни цели, не се стреми да се развива като качествен професионалист или целеустремен лидер.

Представете си, че сте получили специално предложение. В продължение на 30 дни ще получавате по 1000 долара на ден и ще можете да ги харчите както решите. В края на всеки ден можете да задържите покупките си, но трябва да върнете парите, които не сте похарчили.

► За какво ще похарчите тези пари?

Ако сте мъдри, ще купувате неща, които ще бъдат ценни за вас след изтичането на тези тридесет дни. Няма да изхарчите по-голямата част от парите за забавления или скъпа храна и със сигурност ще направите така, че в края на деня да не ви е останала голяма сума, която да връщате.

Същото е и с времето. Можете да прекарвате времето си в правене на неща, които няма да имат никаква стойност след време или да го инвестирате в неща, които ще имат стойност. В края на всеки ден неизползваното време се губи, не можете да си го запазите за по-късно.

[1]Този пример може да се приложи и към живота и вечността. През вашия живот вие можете да инвестирате във вечността. Когато той изтече, всичко, което не сте инвестирали в нея, е изгубено.

Инвестиране на времето

В урока за приоритетите (Урок 7) видяхме диаграмата, в която дейностите бяха разделени на важни и неважни и на спешни и неспешни. Една дейност може да не е спешна, но да е от голямо значение за бъдещето. Например, личното обучение и обучаването на други хора обикновено е важно, но не е спешно.

Не отделяйте време само за това, което е наложително в момента. Инвестирайте време в бъдещето. Стремете се всекидневно да инвестирате време в неща, които ще имат стойност за дълги години занапред.

Бъдете като човек, който засажда дървета. Той знае, че дървото ще бъде ценно след години, когато порасне. Дървото не се засажда, за да посрещне някаква нужда незабавно, а като инвестиция за бъдещето.

Прекъсвания и закъснения

Не трябва да забравяме, че Бог има суверенна власт над нашите планове (Яков 4:13-17). Понякога обстоятелствата се променят и това забавя плановете ни.

Понякога Бог прекъсва нашия план, за да постигне някаква друга цел. Трябва да сме готови да се откажем от нашите планове и да реагираме на спешни ситуации и на нуждите на другите. Не бива да мислим, че си губим времето, защото Бог знае най-добре и е в контрол.

Понякога закъсняваме с нашата работа, защото чакаме някой друг да приключи с нещо. Не пилейте часове или дни в чакане, а намерете нещо стойностно, с което да се занимавате, докато чакате.

В повечето държави много време се прекарва в пътуване или чакане по опашки. Планирайте как да оползотворите това време. Винаги носете със себе си нещо за писане или четене, за да използвате времето. Мнозинството от хората твърдят, че нямат време за учене, а същевременно прекарват часове в автобуса или в чакалнята, без да правят нищо докато са там.

Едно момче на име Ейб, работело много, за да помага на семейството си. Той правел огради от дървета, които отсичал с брадва. Ейб прекарвал дълги часове в изкопаване на бразди и понякога слагал книга на дръжките на ралото и четял. Друг пък четял късно вечер на светлината на огъня. Когато пораснал, се изучил и станал адвокат. В крайна сметка бил избран на правителствен пост и по-късно станал президент на Съединените щати. (Това бил Ейбрахам Линкълн.)

Взаимоотношения

Взаимоотношенията изискват време и са важни за християнина. Неговата връзка с Бога изисква време – не само в работа за Бога, но и време насаме в молитва. Всеки има семейство и приятели и трябва да отделя време, не само за задълженията, свързани с тези взаимоотношения, но и за да показва на тези хора, че ги цени.

Трябва да инвестираме време не само в постигането на измерими резултати, но и във взаимоотношенията. От тях получаваме помощ и ресурси, но всъщност взаимоотношенията са важни, защото хората са важни.

► Какво да кажем за часовете, прекарани в разговори с приятели? Как да преценим кога сме инвестирали времето си добре и кога сме го пропилели?

Времето, прекарано в разговори, може да бъде ценно по много начини: да оформи мнения и ценности; да донесе информация; да покаже любов; да насърчи или утеши; да освежи или изгради някого духовно. Въпреки това много хора оставят часовете да минават безцелно.

Дайте възможност на няколко студенти да споделят как очакват да променят своите цели или действия във връзка с принципите за времето.

Несъмнено облеклото е значим аспект от човешкия живот. Всеки човек избира как да се облича, ако възможностите му са над минималните.

Облеклото създава първото впечатление за човека. То показва какво той мисли за себе си и какво би искал останалите да мислят за него. Облеклото не само е свързано с характера, но и целенасочено го изразява.

Библейски съображения

В Библията виждаме няколко неща относно облеклото на християните.

1Тимотей 5:2 ни казва, че водачите трябва да комуникират с противоположния пол в пълна чистота. Част от поведението в чистота е лидерът, независимо дали е мъж или жена, да се облича по начин, който няма за цел да събужда греховни физически желания.

1Петрово 5:5 ни заръчва да се обличаме със смирение. Апостолът няма предвид конкретното физическо облекло, а това, че смирението трябва да бъде нашата дреха. Това обаче също означава, че не трябва да се обличаме по начин, който е несъвместим със смирението.

Някои хора избират да носят облекло, с което ще изглеждат нещо повече от останалите. Има часовници, аксесоари и дрехи, чийто дизайн демонстрира високата им цена. Има хора, които искат да се изтъкнат като много успешни и да покажат, че превъзхождат другите. Това не е отношението на един слуга. Християните трябва да отхвърлят светското желание да демонстрират превъзходство над останалите.

Един лидер или пастор може да се облича по-изискано от хората, които води, но не защото иска да се изтъкне, а за да покаже почит към тези, на които служи. Той се облича добре, за да покаже, че иска да служи добре. Например, сервитьорите в някой скъп ресторант може да се облечени по-добре от клиентите. Причината не е, че показват превъзходство, а че почитат клиентите със своите услуги. Когато някой отказва да спази изискванията за облекло на дадено събитие, той проявява неуважение към останалите присъстващи.

Какво ще си помислите за човек, който е дошъл на сватба с мръсни работни дрехи? По подобен начин как ще погледнете на лидер, който провежда важно събитие, без да се е погрижил за външния си вид? Начинът, по който той изглежда показва неуважение.

► Как може да се направи разлика между облекло, чиято цел е да демонстрира превъзходство и облекло, което показва посветеност към служението? Какви дрехи могат да се носят в двата случая, в зависимост от мотивацията на човека?

Римляни 12:10 ни учи, че трябва да почитаме другите, вместо да се опитваме да се поставяме над тях. Стихът не говори конкретно за облеклото, но внушава, че не трябва да използваме дрехите като средство за демонстриране на превъзходство.

Облеклото на християнина трябва да показва, че той притежава характера, който Бог иска от него. Вътрешното естество на човека е по-важно от външността му, но външният вид трябва да изявява характера му.

Социални и практични съображения

Лидерът трябва да поддържа чист и спретнат външен вид и никога не трябва да засрамва своите приятели и хората, които води с начина, по който изглежда.

► Кои са някои от детайлите, свързани с личната чистота и спретнатото облекло?

Лидерът трябва да е облечен подходящо в зависимост от дейността, която извършва. Например, той не се облича по един и същи начин, когато помага на строителен обект и когато е в църквата.

Професионални съображения

Някои професии имат отличително облекло. Войниците и полицаите носят униформи. Когато носи униформата си, полицаят получава съдействие много по-бързо, защото хората го разпознават. Без униформата работата му ще бъде затруднена, защото непрекъснато ще трябва да доказва авторитета си.

Лекарите носят отличителни дрехи в болницата, защото искат лесно да бъдат разпознавани.

Представете си, че отивате в болницата и чакате в чакалнята за преглед. В помещението влиза човек, облечен в мръсни, опърпани панталони и тениска с картинка на рок група, с дълга, сплъстена коса и татуировка на шията. Отначало може да помислите, че това е друг пациент. Тогава мъжът проговаря и казва: „Здравейте, аз съм лекарят.“ Каква ще бъде вашата реакция?

► В горната история защо пациентът би се усъмнил, че този човек наистина е лекар?

Хората имат очаквания към облеклото на работното място. Ако някой е облечен по начин, който се разминава с очакванията им, той трудно ще спечели доверието им. Това важи за много позиции, включително тези на пастор и учител.

С начина си на обличане показвате, че се отнасяте сериозно към това, което правите. Ако при изпълнение на лидерските си ангажименти се обличате по същия начин, както когато спортувате, почивате си вкъщи или извършвате физически труд, хората могат да решат, че за вас не е важно, че сте водач.

Лидерството е влияние. Влиянието ви намалява, ако външният ви вид предизвиква съмнение в способностите ви. Принципът е съвсем прост: Външният вид на човека трябва да съответства на това какъв е той. Всеки ден се срещате с някакви хора за първи път. Голяма част от тях бързо преценяват дали искат да ви оставят да им влияете. Тъй като облеклото ви е първото нещо, което виждат, то не трябва да намалява влиянието ви.

Дайте възможност на няколко студенти да споделят как очакват да променят своите цели или действия във връзка с принципите за облеклото.

Завършете последния урок като насърчите и предизвикате студентите да продължат да се развиват и да се учат как да прилагат научените принципи. Припомнете им, че работят най-вече за разрастване на Божието дело, за Божия слава и за вечна награда.

Можете да използвате следните цитати, за да насърчавате студентите да продължават да дават най-доброто от себе си.

Не е важен този, който критикува, нито този, който сочи с пръсти грешките на силния или обяснява как нещо е могло да бъде свършено по-добре. Заслугата принадлежи на този, който всъщност е на арената, чието лице е изцапано с прах, пот и кръв; който се бори смело; който греши и се проваля отново и отново, защото всяко усилие е придружено от грешки и недостатъци, но пак се стреми да върши дела; на когото не са чужди силният ентусиазъм и дълбокото посвещение; който се раздава за достойна кауза; който в най-добрите моменти познава триумфа на великите постижения и в най-лошите, ако се провали, поне се проваля с голяма дързост. Затова мястото му никога няма да е при онези със студени и плахи души, които не познават нито победата, нито поражението.[1]

Предполага се, че следващите думи са част от записките на един пастор от Зимбабве, намерени след мъченическата му смърт за вярата.

Аз съм част от общността на онези, които не се срамуват. Жребият е хвърлен. Прекрачих границата. Решението е взето. Аз съм Негов ученик и няма да погледна назад, да се отпусна, да забавя темпо, да отстъпя или да мълча.

Миналото ми е изкупено. Настоящето ми има смисъл. Бъдещето ми е сигурно. Приключих с живота с наведена глава, ходенето с виждане, малките планове, коленете, които не се прегъват за молитва, безцветните мечти, плахите видения, светското говорене, евтиното живеене и миниатюрните цели.

Вече не се нуждая от статус, просперитет, позиция, повишение, аплодисменти или популярност. Не настоявам да съм прав, или пръв, или на върха, или признат, хвален или награждаван. Живея чрез вяра, уповавам на Неговото присъствие, ходя с търпение, привдигам се чрез молитва и се трудя чрез силата на Святия Дух.

Имам посока. Крача бързо. Моята цел е небето. Може пътят ми да е тесен и труден и да имам малко спътници, но имам надежден водач и ясна мисия.

Не мога да бъда купен и нищо не може да ме накара да направя компромис, да ме отклони пътя, да ме подмами, да ме върне назад, да ме заблуди или забави.

Няма да трепна пред необходимостта да се жертвам или да се поколебая в присъствието на врага. Няма да преговарям с него, да мисля за популярност или да се лутам в лабиринта на посредствеността.

Няма да се предам, да млъкна или да се откажа, докато не съм стоял и работил до край за каузата на Христос, докато не съм се молил за и инвестирал в нея до край и докато не съм я проповядвал до край.

Аз съм ученик на Исус. Трябва да се раздам изцяло, да проповядвам докато всеки един чуе и да работя докато Той дойде. И когато дойде за своите Си, ще ме разпознае без проблем. Няма да има и сянка от съмнение на кого съм верен!