Много хора са заети, но не се замислят особено за това какво правят. Те смятат, че не е нужно да мислят за това, което трябва да правят.

► Какво се случва, ако човек не размишлява сериозно за приоритетите?

Разгледайте следните твърдения:

• Има по-добри неща за вършене от нещата, които правим.

• Има по-добри начини да правим нещата в сравнение с начина, по който ги правим в момента.

• Бихме могли да постигнем по-добри резултати от досегашните.

► Ако тези твърдения са верни, как ще се научим да се справяме по-добре?

Според Джон Максуел обичайното мислене е

• Прекалено мързеливо, за да усвои процеса на целенасочено мислене

• Прекалено недисциплинирано, за да отприщи силата на стратегическото мислене

• Прекалено повърхностно, за да постави под съмнение достоверността на популярното мислене

• Прекалено горделиво, за да насърчи приемането на споделеното мислене

• Прекалено себе фокусирано, за да преживее удовлетворението от безкористното мислене

• Прекалено нехайно, за да се радва на плодовете на мисленето, ориентирано към постигане на резултати[1]

[2]Когато знаете кои са приоритетите ви, много решения стават лесни. Приоритетите определят вашите цели и начините за тяхното постигане. Приоритетите ви помагат да разпознавате и избирате възможности. Човек, който няма ясни приоритети, ще тръгва след възможности, които не са свързани с правилните цели.

► Кои са някои от приоритетите, които всеки християнин трябва да има?

За християните личните приоритети трябва да се ръководят от определени ценности.

На първо място, вашето спасение и взаимоотношение с Бог са абсолютният приоритет. Никога не трябва да обмисляте да предприемате нещо, което би компрометирало тази ценност. Това означава пълно покорство на Бога.

Джон Уесли учи, че ние знаем определени неща относно Божията воля за нашия живот. Знаем, че Бог иска да бъдем добри и да вършим добро. Затова, когато обмисляме някакво решение, трябва да изберем да постъпим по начин, който е в съответствие с това да бъдем добри и да вършим добро. Не трябва да се поставяме в ситуации, в които има голяма вероятност да не успеем да останем святи в сърцето и в действията си или да направим добро.

Този принцип се отнася до решения като това къде живеем, къде работим, с кого ще встъпим в брак, какво образование търсим, какво работим, от коя църква сме част, какви забавления избираме и какви приятели имаме. За християните истината на Божието слово и Божията воля за нас трябва да бъдат основата за всяка една институция, не само за организациите, които се занимават със служение. Християнинът не трябва да се занимава с бизнес, който е в противоречие с Божието слово.

На второ място, Божият призив към живот на служение има власт над вас. Това означава, че Бог задава посоката на вашия живот. Той може да ви отклони от вашите цели, за да ви насочи към Неговите цели за вас. Не трябва да забравяте, че можете да намерите удовлетворение единствено в Божията воля. Не трябва да се опитвате да направите Божията воля частичен фокус на живота ви, като в същото време собствените ви цели са в центъра на вашето внимание.

Един човек усещал призив да бъде пастор, но не бил сигурен дали ще може да издържа семейството си. Предложили му добра работа на летището и той приел. Трябвало да работи в неделя и не можел да ходи на църква, но си казал: „Това (тази работа на летището) е моята църква.“ Той знаел, че не следва Божия призив да стане пастор, но нямал вяра, че Бог ще снабди, ако напусне тази работа. Работил на летището в продължение на тридесет години. Накрая се пенсионирал с право на ежемесечна пенсия и решил да направи нещо за Бога в старостта си. Правилни ли са били приоритетите му?

Исус казва: „Моята храна е да върша волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да свърша Неговата работа” (Йоан 4:34). Какво означава Божията воля да бъде вашата храна? Храната е това, което ви насища. Следователно вашата храна е това, което ви мотивира.

Приоритетите, описани в този раздел, не са непременно подредени по важност.

Друг приоритет за християнина, това е семейството. Библията ни казва, че този, който не се грижи за своите си, е по-лош и от неверник (1Тимотей 5:8). Отговорността на лидера към семейството включва не само финансово снабдяване, но и духовна грижа и снабдяване на други нужди.

Трябва да съществува баланс между служението и нуждите на семейството. Божията воля не е в конфликт със семейните ви отговорности, защото тези отговорности са част от Божията воля за вас. Понякога хора, които са постигнали големи резултати в служение, не са добри примери за грижа за семействата си. Мисленето, че човек трябва да пренебрегва семейството си заради служението си, е неправилно.

Исус Навиев е водач на един пътуващ народ, повлиян от различни религии. Когато пристигат в Обещаната земя, настъпва моментът да се посветят на завета с Бог. Исус Навиев ги призовава да решат дали ще служат на Бога или не, но не чака отговора им, за да направи своето посвещение. Казва, че какъвто и да е техният избор, той и неговият дом ще служат на Господа (Исус Навиев 24:15). Това е силно лидерство, основано на убеждение. Ако народът избере да служи на друг Бог, Исус Навиев вече няма да бъде техният водач. Той не желае да прави компромис с верността си към Бог. Неговите смелост и убеждение повлияват на народа да направи правилния избор.

Четвъртият приоритет е местната църква. Местната църква е Христовото тяло и Божията пълнота в света (Ефесяни 1:23). Бог екипира Своята църква, за да изпълни намеренията Си (Ефесяни 4:11-13). Чрез църквата Бог ще бъде прославен завинаги (Ефесяни 3:21). Ето защо християнинът не трябва да мисли, че неговите таланти и призив за служение са независими от църквата. Ако той не е посветен член в църква, той не изпълнява Божията съвършена воля за своя живот.

Приоритетите, изброени по-горе, са лесни на думи, но трудно се прилагат и балансират сред предизвикателствата на ежедневието. Понякога се увличаме в подробностите около семейството, служението и работата и бързаме, без да спрем и да помислим да приоритетите ни. Действията ни трябва да са резултат от размишление. Ако сте твърде заети да спрете и да помислите, вероятно сте заети с грешните неща. Може би не работите в посоката на приоритетите, които заявявате, че имате.

► Защо е трудно да бъдете последователни в следването на вашите приоритети?

Принципът на Парето е наречен на италианския икономист Вилфредо Парето, който забелязал, че 20% от населението притежава 80% от земята. Той забелязал, че 80% от граха в градината му се ражда от 20% от шушулките. Парето установил, че това съотношение е валидно за много неща. Други хора прилагат този принцип към лидерството, времето и бизнеса. 

• 20% от търговците в компанията правят 80% от продажбите.

• 20% от клиентите правят 80% от покупките.

• 20% от клиентите правят 80% от оплакванията.

• 20% от пациентите, които ползват медицински грижи потребяват 80% от медицинските ресурси.

• 20% от студентите отнемат 80% от времето на учителя.

• 20% от членовете на църквата вършат 80% от работата на църквата.

• 20% от членовете на църквата осигуряват 80% от финансирането й.

При повечето хора 20% от усилията им произвеждат 80% от техния успех. По-голямата част от хората имат нужда да фокусират по-добре усилията си. Трябва да отделят повече време за най-ефективните дейности и по-малко за най-слабо ефективните.

Използвайте визуална илюстрация, за да се уверите, че тази концепция е разбрана. На лист хартия нарисувайте един голям квадрат. Разделете го на две части от по 20% и 80%. Нарисувайте същия квадрат на друг лист. Сега илюстрирайте като сочите от единия лист към другия. 80% от хората в компанията (посочвате голямата част на квадрата на първия лист) вършат 20% (посочвате малката част на квадрата на другия лист) от работата. 20% от хората (посочвате малката част на квадрата на първия лист) вършат 80% (посочвате голямата част на квадрата на другия лист) от работата.

Ако един лидер е прекалено зает, вероятно трябва да спре да върши някои неща. Какво може да престанете да вършите, без да загубите много?

Повечето пастори отделят 20% от времето си за 80% от хората и 80% от времето си за 20% от хората. Въпросът е дали се фокусират върху правилните хора? Обикновено отделяме най-много време на хората с най-много проблеми. Най-малко време даваме на хората с най-голям потенциал, защото те вече се справят добре. Трябва да инвестираме времето си в хората, които откликват най-много.

► Погледнете отново листовете с квадратите. 80% от вашата дейност произвежда 20% от резултатите. 20% от вашата дейност произвежда 80% от резултатите. Направете списък с вашите отговорности и задачи. Някои от вашите дейности произвеждат ли слаби резултати? Кои са дейностите, с които трябва да се занимавате повече?

Някои хора са много заети и се чувстват сякаш никога не могат да си свършат цялата работа. Заемат се с всяка възможна задача и мислят, че всички задачи са от значение. Тревожат се, че ще разочароват хора, които зависят от тях, но не могат да приключат с всичко навреме. Тези хора често са уморени и стресирани. Не могат да отделят време за планиране, обучение и развитие, защото винаги имат нещо спешно да правят.

Нуждаем се от баланс между спешност и важност. Дейностите на един човек могат да бъдат разпределени в четири категории.[1]

Спешните и важни неща лесно ангажират вниманието ни. В тази категория попадат подготовка на проповед, оказване на помощ на някой със спешен здравословен проблем и набиране на средства за належащи нужди.

Задачи, които са спешни, но не са важни, обикновено са свързани с отговорности, които сме поели, но с които не трябва да се занимаваме. Понякога са лични проекти, които не са свързани със служение. Може да е някакъв бизнес, който не носи кой знае какви резултати или ни лишава от време, което да посветим на по-добри приоритети. Тези дейности може да са спешни, защото трябва да бъдат свършени навреме, но не са важни от гледна точка на резултата, който произвеждат.

Дейности, които не са нито спешни, нито важни, не посрещат никаква важна нужда. Няма да е голяма загуба, ако не бъдат свършени. Понякога са свързани с програми, които вече не постигат резултатите, които са постигали в миналото..

Дейностите, които не са спешни, но са важни, често биват пренебрегвани. Това са неща, които не се свършват бързо, но имат дългосрочна стойност. Примери за това са академично следване (като учител или студент), различни форми на обучение, строителството и подготовката на писмени материали. Тъй като тези дейности няма да бъдат приключени днес и няма да ни донесат полза днес, ние сме склонни да се фокусираме върху по-спешни неща. Лидерът трябва да инвестира време и ресурси в неща, които ще имат стойност в бъдеще. Доколкото е възможно тази инвестиция трябва да се случва ежедневно.

Действията, необходими на организацията, могат да бъдат разделени в две категории.

• Развитието води организацията напред към нови възможности за растеж.

• Управлението поддържа текущите дейности.

Ако лидерът не се фокусира целенасочено върху развитието, ще бъде склонен да отделя цялото си време и внимание на управлението. Една мъдра поговорка гласи: „Смазка се слага на колелото, което скърца.“ Тя изразява склонността ни да обръщаме внимание на проблемите, които ни притесняват точно сега.

Някои водачи скачат от един проблем на друг, но никога не инвестират в бъдещето. Организациите, които са успешни в дългосрочен план, обикновено са тези, които влагат време и ресурси в изследвания, развитие и обучение. Организациите, които не инвестират в бъдещето, ще загубят своята ефективност, когато ситуацията се промени.

► Всеки студент трябва да направи списък с всички свои дейности и отговорности. Нарисувайте четири квадрата, както на фигурата по-горе, и разпределете дейностите в квадратите. Помислете: Кои неща, които са важни, но не са спешни, пренебрегвате? Губите ли време за неща, които нито са важни, нито са спешни?

Лидерът носи отговорност всичко да бъде свършено, но не е необходимо да върши всичко сам. Той трябва да прехвърля отговорности на другите. Задачата работата да бъде свършена добре си остава негова. Водачът непрекъснато трябва да осигурява обучение и развитие за настоящите и потенциалните членове на екипа, за да могат да правят повече в бъдеще.

Една задача не се делегира, защото не е важна. Делегира се, защото някой друг може да я изпълни или да бъде обучен за това и защото тази задача не е запазена единствено за лидерската роля.

Някои задачи не могат да бъдат делегирани, защото само лидерът може да ги свърши. Той представлява организацията и говори от нейно име, както никой друг не може. Също така лидерът трябва да се интересува от бъдещето. Трябва да вижда по-добре от останалите хора възможностите, опасностите и предстоящите промени.

Може да има специфични задачи, за които лидерът притежава специални умения. Ето защо обикновено той не делегира такива задачи. Лидерът обаче не трябва да си оставя задачи, които могат да бъдат делегирани. Някои водачи никога не са доволни от работата на другите и искат самите те да свършат цялата работа, за да е свършена добре.

Има лидери, които се опитват да вършат всичко и не обичат да делегират. Когато все пак го направят, наблюдават работата под лупа и взимат всички решения. Това не е добро лидерство. Добрият водач изгражда екип от хора, които инвестират своята енергия и идеи, поставят си цели, развиват начини на работа и участват във взимането на решения.

Добрият лидер не просто делегира задачи, той делегира лидерската роля. Позволява на другите да ръководят дейности. Ако им казва точно какво да правят и как да го правят, той не им позволява да водят.

Когато лидерът определя своите приоритети, той трябва да помисли над няколко въпроса:

1. „Кой може да ми помогне?” Ако има много задачи, които останалите могат да свършат, но не желаят да го направят, във вашето лидерство има пропуски.

2. „Кои задачи не могат да бъдат свършени без мен?” Лидерът трябва да се съсредоточи върху тези задачи. Примери за това са развитието на екипа, формирането на видение и дългосрочното планиране. Не е необходимо тези задачи да бъдат изпълнени само от лидера, но обикновено не могат да бъдат осъществени без него.

Някои хора си мислят, че водачът има много привилегии. Смятат, че властта, която той има, му позволява да прави какво си иска. В действителност лидерът жертва своите права в името на успеха на групата. Лидерът не е успешен, ако групата не е успешна.

[1]Когато лидерът израства на своята позиция, правата му намаляват, а отговорностите му растат. Например, на най-ниското стъпало на йерархията в дадена компания служителят работи определен брой часове, върши определени задачи и не получава обвинения за неща, които не влизат в неговите отговорности.

На по-високите нива в организацията лидерът работи неограничен брой часове и трябва да осигури каквото е нужно. Може да му се наложи да се откаже от много лични привилегии. Има моменти, в които той иска да си почине, но прави жертва, за да послужи на организацията. Много водачи биват търсени за решение на проблеми по всяко време на денонощието.

С нарастването на личните отговорности човек може да взима по-големи решения в организацията, но се отказва от лични привилегии. Този процес е илюстриран с пирамиди. В основата човек има малко отговорности и много права, защото може да реши до каква степен да се посвети. Когато отговорностите му нарастват, личните му права намаляват.

Да вземем за пример един спортист. Спортистите, които са постигнали голям успех, се радват на слава и богатство, но спазват строги диети, правят упражнения и тренират часове наред всеки ден. Подобен и животът на великите музиканти.

Този, които се подготвя за работа в областта на медицината или преподаването на високо ниво, трябва да прекара години в учене. Той не може да харчи парите си и да прекарва времето си като другите. Пропуска много забавления и почивки и дори може да се лиши от задоволяването на основни потребности, за да постигне целта си.

Когато някой се опитва да започне бизнес, той трябва да отдели ресурси за тази цел. Не може да харчи всички пари, които печели, а инвестира, за да има печалба в бъдеще. Той не може да харчи пари така, както го правят приятелите му. Те могат да го критикуват за неговата предпазливост, но в бъдеще той ще разполага с повече отколкото те.

Този, който един ден ще бъде лидер, трябва да инвестира в бъдещето си сега. Жертвите започват да се правят в етапа на развитие. Изберете да се развивате и да инвестирате във вашето бъдеще. Направете свой приоритет обучението, практиката на служение и прекарването на време с водачи.

Вашите отговорности може да не изглеждат важни, но те развиват умението ви да работите с хора и ви дават възможност да изградите репутация на надежден човек.

► Обсъдете следните параграфи. Какво означават тези твърдения? Какви приложения могат да имат?

Жертвайте утвърждаването за постижение, сигурността за значимост, финансовата полза за бъдещи потенциал, незабавното удоволствие за личен растеж, разпиляването за фокус и приемливото за превъзходното.[2]

Практикувайте приоритетите си целенасочено. „Преди нещо да се превърне в навик, то трябва да бъде практикувано като дисциплина.”[3]

Апостол Павел описва посвещението на състезателя. Състезателите жертват всичко, защото са силно мотивирани да успеят (1Коринтяни 9:25-27). Павел подчертава, че те го правят за временната, земна слава, а ние трябва да работим за вечната награда. Нашата мотивация е различна от тяхната, но не трябва да бъде по-малка.

Дайте възможност на студентите да споделят как очакват да се променят техните цели или действия заради този урок.

1. Приоритети определят вашите цели и начина, по който избирате да ги постигнете.

2. Приоритетите ви помагат да разпознавате възможностите и да избирате измежду тях.

3. Единствено в Божията воля ще намерите удовлетворение.

4. Добрият лидер не делегира само задачи. Той делегира лидерската роля.

5. Когато лидерът израства на своята позиция, правата му намаляват, а отговорностите му растат.

1. В един параграф опишете накратко една животопроменяща концепция от този урок. Обяснете защо е важна. Как може да бъде полезна? Каква вреда може да причини нейното непознаване?

2. Обяснете как ще приложите принципите от този урок във вашия живот. Как този урок променя целите ви? Как планирате да промените действията си?

3. Запомнете петте твърдения от обобщението на Урок 7. Бъдете готови да ги напишете по памет в началото на следващата лекция.

4. Преди следващата лекция прочетете 1Царе 13-15. Какви са проблемите с лидерството на Саул?