Лидерството в служение често включва работа с различни култури, поради задачата на църквата да евангелизира света. Освен това, духовното единство на църквата прави междукултурното служение възможно.

Този, който служи в друга култура, често е считан за лидер заради подготовката и статуса си в организацията, която го изпраща. Ето защо хората, които са включени в междукултурно служение, трябва да се образоват по отношение на лидерството.

► Какви примери за църкви, в които има повече от една култура, знаете?

При междукултурното лидерство вие вдъхновявате хората, които идват от две или повече културни традиции, да участват с вас в изграждането на общност на доверие и след това да ви последват и да бъдат овластени от вас да реализират завладяващо видение на вяра.[1]

Изграждане на общност на доверие

[2]На първо място изградете общност, която живее споделен живот и след това формулирайте видението за това какво може да постигне тази общност. Когато става дума за започване на нова църква, общността може да е малък екип, преди да се сформира църковна общност. При растежа на тази църковна общност трябва да се развиват всички аспекти от живота на една църква. Екипът трябва да си постави това за цел, особено, ако се състои предимно от чужденци. Те ще трябва да преодолеят нагласата „ние и те.“

Как се изгражда доверие? Това става целенасочено и означава поемане на риск, допускане на някои неизбежни грешки и достатъчно любов и честност, за да се правят корекции и да се изгражда взаимоотношение. Ако във връзката тези неща липсват, тя е повърхностна и няма да се стигне до изграждане на особено доверие.

► Какво би означавало да имаме такова доверие на хората?

Какво означава „вдъхновяващ“? Вдъхновението не е просто позитивно чувство. То оформя отношение и мотивира действие. Това засяга както вярванията, така и морала на членовете на групата.

Завладяващо видение на вяра

За лидерството в служение завладяващото видение ще включва евангелието, свят живот, църквата и благовестието. Не бързайте да си съставяте мнение как тези нещо ще изглеждат в една нова култура.

Защо използваме думата „завладяващ“? Видението, описано тук, идва с библейски мандат, който изисква посвещение. То трябва да подтикне членовете на групата към дълбоко посвещение.

Да бъдеш начело

Лидерът трябва да бъде пример за начин на живот – като започне от малка група посветени хора и я разширява. Той трябва да спомогне да се създаде група, която показва как изглежда видението на практика.

Да призовем другите да ни следват

Лидерът кани останалите да последват видението. Той прави това в личните си взаимоотношения, чрез индивидуалното менторство, поучаването и насърчаването на хората да поемат отговорност.

Овластяване на последователите

Истинският лидер дава отговорности на другите. Той приема рисковете, дава възможност за проява на креативност и създава възможности за останалите в групата.

► Какво забелязвате в този подход към лидерството? Кои са силните му страни? Какви са трудностите?

В някои култури високата лидерска позиция се получава само след много години вярна служба. Лидерите в една определена култура казват, че трябва да наблюдават лидера в продължение на десет години. В такива култури новодошлият трудно ще достигне до висока позиция. Понякога мисионерите се разочароват, когато се опитват да заемат позиция, изискваща специфични умения, защото местните лидери предпочитат човек, който се е доказал и е служил вярно дълго време, пред някой, който много добре владее конкретното умение.

Години наред Джоел работил като мисионер в култура, където да превеждаш е просто работа. Той винаги се стараел да наеме най-добрия професионалист, дори и да не го познавал от дълго време.

Сега Джоел работел в култура, в която позицията на преводача била една от високите позиции в организацията. Лидерите настоявали тази позиция да бъде заемана само от преводач, който е бил верен член на църквата. Понякога Джоел изпадал в ситуацията в църквата да има по-добър преводач от избрания да превежда неговата проповед.

В някои култури възрастта и опитът са на по-голяма почит от образованието и таланта. Мисионерите често обучават млади хора, защото те са амбициозни, готови да се променят и се обучават по-лесно от по-възрастните. В повечето култури обаче църквите ще се противопоставят на млади водачи, защото това е проява на неуважение към по-възрастните лидери. Младите лидери трябва да бъдат търпеливи, услужливи и чувствителни към нуждите на по-възрастните водачи, които пък трябва да прехвърлят отговорности към по-младите и да позволяват на лидерския екип да се разширява.

► Как може да се провежда обучение, така че то да демонстрира уважение към възрастта и опита?

Как се избира лидерът? Как лидерът запазва позицията си? Има два противоположни културни възгледа по отношение на статута на лидера.

Според единия лидерът получава позицията си заради способностите и характера си. Той може да бъде избран от хората, които ръководи и тъй като е добър водач, продължава да служи като такъв. Не разполага с абсолютна власт, но се отчита пред определена група хора. Ако му стане физически невъзможно да изпълнява задълженията си, от него се очаква да се оттегли. Ако не се справя добре, може да бъде сменен с новоизбран лидер. Ако извърши неморална или недостойна постъпка, не се счита за подходящ да продължи да заема лидерска позиция, особено в християнска организация.

Според другия възглед лидерът получава позицията си, защото от дълго време работи в организацията и е доказал лоялността си. Назначава се от неколцината, у които е властта. Ако има избори, те не са истински, защото хората гласуват за този, който е одобрен от авторитетите. Накрая той разполага с почти пълна власт и може да се вслушва в съвети, но винаги има последната дума в решенията. След като е бил лидер дълги години, позицията му не зависи от това колко добре води. Не се отчита пред почти никого и не очаква да отговаря на въпроси относно действията си. Дори неморални или недостойни постъпки може да не станат причина за отстраняването му. Може да продължи да заема лидерската позиция даже, когато е с влошено здраве или в напреднала възраст и рядко изпълнява своите отговорности. Последователите му няма да го отстранят освен в краен случай, когато е напълно дискредитиран.

В тази култура предаването на властта не е безконфликтно, освен когато лидерът доброволно не предаде поста си на избран наследник. Ако хората решат да отстранят лидера против волята му, това може да доведе до размяна на обвинения, отказ от съдействие, правни действия, публични конфликти и риск от разцепление в организацията. За съжаление организациите, които се занимават със служение, често следват примера на своята култура и нанасят голяма вреда на християнското си свидетелство.

Джон пастирувал църква дълги години. Когато остарял, здравето му се влошило. Преместил се в друг град и трима помощник-пастори поели църквата. Джон запазил позицията си на пастор, въпреки че рядко посещавал църквата.

Анна бил първосвещеник в Йерусалим. След като се оттеглил, първосвещеник станал неговият зет Каяфа. Въпреки че не заемал официална позиция, Анна продължавал да бъде човекът с най-голям авторитет. Когато арестували Исус, войниците Го завели първо при Анна, а не при Каяфа (Йоан 18:12-13, 24).

Мисионерите от друга култура понякога се затрудняват да разберат концепцията за авторитет в организацията. Те не разбират защо някой, който вече не може да се справя, продължава да заема властова позиция. Не разбират също защо бордовете и комитетите следват само заповедите на главния лидер.

Лидерът, който служи в друга култура, трябва да отдели време да научи как се взимат решенията в нея. Никога не е достатъчно просто да спечелиш най-голям брой гласове. Гласуването предполага, че мнението на всеки има еднаква стойност, в което на практика никой не вярва. Определени хора имат много голямо влияние в организацията и техните претенции трябва да бъдат удовлетворени преди да се вземе решение.

В някои култури лидерите се опитват да изградят взаимоотношения с хората от всички нива на организацията. Собственикът на фабрика би могъл да я обиколи и да говори с работниците като опита да запомни имената им. Водачът би могъл да помогне при разтоварването на камион или при почистването на сградата.

В други култури повечето хора смятат, че има дистанция между тях и лидера. Те не очакват да говорят лично с него и не смятат, че е подходящо той да се занимава с дребни задачи. Ако той ги заговори, оказаното им внимание може да ги зарадва или да ги накара да се почувстват неудобно.

Дуейн Елмър бил директор на едно библейско училище в чужда страна. Един съботен следобед той забелязал, че тревата не била окосена и я окосил. Помислил си, че това негово действие ще бъде пример за смирение и че желанието му за работа ще направи впечатление на околните. Вместо това, учениците и персоналът се разстроили, когато разбрали какво е направил. Според тях хората са изтълкували действията му като признак за нисък авторитет в училищната структура, дотолкова, че той не може да нареди на някого да окоси тревата. Освен това, след като директорът се занимавал с такива маловажни задачи, това правело организацията да изглежда малка и незначителна. През следващите няколко месеца директорът се опитал да поправи нещата като стоя навън и важно наблюдавал работата на останалите.[1]

Едни американски мисионери били отседнали за обяд в една къща, където две жени били наети като готвачки. Мисионерите настояли жените да се хранят с тях. Спорили докато накрая жените все пак седнали на масата, но били притеснени и не хапнали почти нищо.

Християнските водачи, които работят в друга култура, трябва внимателно да прилагат християнските принципи. Знаем, че в църквата не трябва да следваме светските стандарти за статут (Галатяни 3:28). Не трябва да се отнасяме към едни по-добре отколкото към други въз основа на тяхното богатство или позиция (Яков 2:1-4). Исус казва, че лидерът трябва да е готов да послужи, дори с най-непривлекателната задача (Йоан 13:14-16). Исус често изненадва хората, когато не се съобразява с обичаите относно статута (Йоан 4:9, Лука 18:15-16).

Мисионерите трябва да дават пример за любов и уважение към всички хора и за готовност да служат. Независимо от това, те трябва да бъдат съпричастни с притесненията на хората в дадена култура, когато тези притеснения са основателни. Мисионерите трябва да покажат, че уважават установените порядки и няма да смущават реда.

Мойсей има възможност да управлява най-могъщия народ в света по онова време (Египет). Вместо това той избира да се отъждестви с един робски народ (Евреи 11:25). Когато взима това решение, Мойсей не знае, че Бог ще го направи един от най-великите водачи на всички времена. Мойсей ще изведе един народ от роби към свободата, ще го води през вражеска територия в продължение на 40 години, ще им даде система от закони, която по-късно ще окаже влияние на целия цивилизован свят и ще установи форма на поклонение, която ще се практикува векове наред и която подготвя пътя за християнството.

Първото голямо решение на Мойсей е да се отъждестви с Божия народ и да отхвърли фалшивите религии и греховните удоволствия на Египет. Ако беше взел грешно решение, никога нямаше да стане важна част от Божия план.

Мойсей научава много уроци. Научава се да слуша Бога, преди да очаква хората да слушат него самия. Въпреки че е велик, остава смирен, защото уповава на Бога. Желанието му да познава Бога му дава право да говори от Негово име (Изход 33:18). Мойсей настоява, че Израел не може да стори нищо без Божието присъствие (Изход 33:15). Той знае, че целта на лидерството му не е да прославя себе си.

Мойсей обича народа, който води. Веднъж Бог заплашва да унищожи народа на Израел поради граха им и предлага на Мойсей да го направи водач на друг народ. Отговорът на Мойсей е, че предпочита да бъде съден вместо народа, отколкото да бъде лидер без тях (Изход 32:32). Ако един водач лесно оставя хората си заради позиция на друго място, той няма такова сърце на водач каквото е имал Мойсей.

Американците са склонни да мислят, че индивидуалните награди и признание са най-добрите стимули, така че човек може да ги спечели със собствените си усилия. В много култури обаче вярват, че наградите за постигнатото принадлежат на групата. В този случай хората, които се опитват да постигат целите си сами, могат да се сблъскат с негодувание и съпротива. Такива култури не желаят да отдават почит на индивидуалните постижения.

Една японска поговорка гласи: „Пиронът, който стърчи, ще получи удар с чука.“ Това означава, че човек трябва да работи за групата, а не да се стреми да привлича внимание към себе си.

Лидерът, който работи в друга култура, трябва да разбира нейното схващане за целите и наградите. Възможно е да е необходимо наградите да се предлагат на групи, които постигат целите като екип.

Често евангелието е навлизало в новата култура, без да показва уважение към нея. То е било комуникирано като послание от една по-висша култура и е носело детайли от тази култура. За много хора, които са били евангелизирани, откликът на евангелието е означавал да възприемат и чуждата култура.

Терминът привнасяне на култура е полезен. Привнасянето на култура на означава само, че една култура заема елементи от друга. Привнасянето на култура се случва, когато много хора смятат, че чуждата култура превъзхожда тяхната собствена и се опитват да я следват. Особено младежите се стремят да имитират начина обличане, начина на говорене и ценностите на чуждата култура. Те се стремят към роли, които не са съществували преди, като например работата като преводачи, за да могат да работят с новите лидери.

В обстановка, в която една култура превзема друга, предишните позиции на власт и влияние отслабват. Когато средата се променя бързо, младите имат предимство и уважението към възрастните намалява. Младото поколение отхвърля старите порядки. Младите проявяват слаб интерес към историята и културните символи на своя народ, защото са престанали да уважават собствената си култура.

Мисионерите нямат възможност да предотвратят привнасянето на култура, освен ако не са първите чужденци, които взаимодействат с оригиналната култура. На повечето места чуждите икономически интереси вече са започнали процеса на привнасяне на култура.

За съжаление много мисионери вече са участвали в привнасянето на култура и са го пренесли и в църквата. Задачата на мисиите е да създадат библейска църква с местен облик. Такава църква се самоиздържа, самоуправлява и самовъзпроизвежда.

Пречки пред местното развитие са:

• Политики, въвеждани отдалеч

• Въвеждане и продължаване на чужди традиции

• Лидерство, което не е местно

• Непознати процеси на взимане на решения

• Манипулативна употреба на пари

Чуждите мисионери често идват с ресурси и материали, с каквито местните лидери не разполагат. Мисионерът, който основава нова църква, не трябва да бъде неин пастор. Ако мисионерът е първият й пастор, неговите разходи и даване създават роля, която местният пастор няма да може да поеме.

Мисионерите винаги трябва да бъдат възприемани като чужденци, които изпълняват уникална, временна роля. Те трябва да отделят време за допълнително обучение на местни хора, които показват духовно израстване и посвещение и един от тези хора трябва да пастирува новата църква.

Местните пастори трябва да се издържат със средства, осигурявани от местните хора и като работят, ако е необходимо. Ако се издържат със средства от чужбина, местната църква никога няма да поеме финансова отговорност или да създаде финансова отчетност. Общността ще смята, че църквата принадлежи не на тях, а на чуждестранната организация.

Дайте възможност на студентите да споделят как очакват да се променят техните цели или действия заради този урок.

1. В един параграф опишете накратко една животопроменяща концепция от този урок. Обяснете защо е важна. Как може да бъде полезна? Каква вреда може да причини нейното непознаване?

2. Обяснете как ще приложите принципите от този урок във вашия живот. Как този урок променя целите ви? Как планирате да промените действията си?

3. Запомнете дефиницията за муждукултурно лидерство от началото на този урок. Бъдете готови да я напишете по памет и да я обясните в началото на следващата лекция.