Идентичност и цел на организацията
Много организации, включително църкви, никога не са се замисляли каква е тяхната цел, защото тя изглежда очевидна. Тъй като смятат, че са наясно със своята цел, изглежда логично, че има определени дейности, които трябва да се вършат. Така организациите се стремят просто да вършат тези дейности успешно.
Мениджърите се стараят работата да бъде свършена добре, но лидерите трябва да мислят каква работа е необходимо да се свърши. Важно е да правим нещата правилно, но първо трябва да правим правилните неща. Пасторът не трябва да е просто мениджър, но и лидер.
Има процес на развитие, който е важен за всеки тип организация, независимо дали става дума за служение, бизнес или друго.
Църква „Х“ може да смята, че съществува, за да има добри служби, да се грижи за членовете си и да благовества на общността. Много църкви обаче никога не съставят план как тези неща да се правят целенасочено.
Организацията трябва да премине през процес на развитие, който включва задълбочено себеизследване.
-
Какво е най-важно за нас?
-
Защо съществува организацията?
-
Какво би означавало за нас да сме успешни?
-
Какви конкретни успехи можем да планираме да постигнем?
-
Какво можем да направим сега, за да постигнем целите си?
Тези въпроси съответстват на първите пет етапа от развитието на организацията. Процесът на организационно развитие има следните етапи:
1. Ценности
2. Глобална цел
3. Видение
4. Конкретни цели
5. Стратегия
6. Действие
7. Постижение
Етапите не са напълно изолирани един от друг. Например, организацията вероятно вече планира стратегията си и предприема действия, дори докато още е в процес на установяване на ценностите си. Различни програми и отдели могат да работят по различните етапи от този процес.
Подредбата е важна, защото всеки етап влияе на следващия. Промените в един етап ще доведат до промени в следващите. Например, ако организацията промени разбирането за своята глобална цел, ще последват промени и в конкретните цели и в дефиницията за постижение.
Този процес не протича еднократно. Ценностите и глобалната цел трябва да се запазят, след като са били разбрани добре, но всичко останало се променя. Независимо дали конкретните цели са постигнати, трябва да се поставят нови. Какъвто и да е крайният резултат – успех или провал, организацията трябва отново да прегледа ценностите и глобалната си цел, да изясни видението си, да си постави нови конкретни цели, да планира нова стратегия и т.н.
► Защо много организации никога не обясняват своята глобална цел?
Етап 1: Установяване на ценности
[1]Ценностите са нещата, които смятаме за най-важни. Всеки човек има ценности. Хората формират групи въз основа на споделени ценности. Организациите имат ценности. Те съществуват, за да служат на тези ценности.
За християнина, най-голямата ценност е да бъде угоден на Бога, независимо дали говорим за бизнес или за служение. Ценностите на организацията, която е създадена, за бъде угодна на Бога (и не трябва да има друг вид организации) ще се отнасят сериозно към библейските истини, църквата и евангелието.
Дори организациите, които не се идентифицират като християнски, обикновено стъпват на някакви добри ценности, защото съществуват, за да посрещат различни нужди. Една бизнес организация декларира следните ценности: почтеност във всичко, качествена грижа, взаимоотношения и учене.
За всеки бизнес една от важните ценности е да генерира печалба, защото без печалба той не може да изпълнява целта си. Въпреки това, дори в бизнес организациите печалбата не е най-съществената ценности.
Друга голяма фирма посочва следните ценности: безопасност, обслужване, забавление и успех. Успехът означава печалба, но тя не се постига отделно от другите ценности. Те увеличават възможностите за печалба, защото хората не искат да са клиенти на бизнес, който не посреща някаква тяхна нужда.
Възможно е една организация да бъде основана на недобри ценности като неограничена еднолична власт или омраза към определени групи хора. Подобен тип организации рядко остават силни дълго време и винаги имат разрушителен ефект.
Ценностите обясняват как хората в организацията трябва да се държат докато работят за постигане на целите. Не е достатъчно да се постигат цели. Човек трябва да е удовлетворен от начина, по който е постигнал целта. Например, не можем да сме доволни от победата си, ако сме я спечелили с измама. За да се насладим истински на победата, не използваме измама, защото се лишаваме от истинската победа.
► Помислете за някоя ваша цел. Защо е важно да сте удовлетворени от начина, по който сте я постигнали?
Ценностите се подреждат по важност. Например, фирма „Y“ поставя на първо място почтеността, защото почтеността не бива да бъде жертвана, за да се реализира друга ценност. Друга фирма слага безопасността преди обслужването, защо сигурността на хората е по-важна от тяхното удобство.
Подредбата на ценностите е важна. Например: ако сред ценностите на една фирма са печалбата и честността и служителят има възможност да спечели по нечестен начин, как ще постъпи той? Какво ще направи, ако честността може да му струва печалбата? Ако честността е преди печалбата в списъка с ценностите, той ще знае как да постъпи. Начинът, по който бива разрешен конфликтът между ценностите оформя организацията. Върховната ценност на църквата е да почита Бог и никоя цел не трябва да бъде постигана по начин, който позори Бога.
Организацията трябва да изследва сама себе си, за да открие своите ценности. Тя вече следва някакви ценности, които трябва да бъдат установени.
Организацията не може просто да декларира някакви ценности. Има организации, които заявяват ценности, които всъщност не следват и служителите и клиентите им знаят, че това са празни думи.
Списъкът с основни ценности трябва да е кратък, простичко формулиран, известен на всеки и прилаган във всяка ситуация. Списъкът не трябва да е дълъг (да съдържа 4-5 точки), за да могат хората да се фокусират по-лесно.
Ценностите не се избират, защото произвеждат добри резултати. Ако бъдат избирани с тази мотивация, то те ще подлежат на промяна с цел подобряване на резултатите. Ценностите не се избират, защото работят добре, а защото наистина са най-важни.
Понякога определен продукт или идея дават успешен старт на организацията. Хората в нея могат да мислят, че организацията съществува, за да произвежда продукта или да следва идеята. Обаче този продукт или идея не винаги може да е в съгласие с ценностите на организацията. По-добре е първо да бъдат установени ценностите и след това да се направи каквото е необходимо за тяхното реализиране.
Една мисионерска организация осигурявала месечна финансова помощ на голям брой църкви. По-голямата част от бюджета се изразходвала за рутинна помощ, но лидерите започнали да осъзнават, че най-важната им ценност е развитието на църкви, които се ръководят и подпомагат на местно ниво. Рутинната помощ, която предоставяли на църквите, възпрепятствала постигането на тази цел. Започнали да променят стратегията си и действията си съобразно ценностите си. Осъзнали, че целта им е да помагат на църквите да бъдат по-силни, а не да ги правят зависими.
„Единственият истински надежден източник на стабилност е здраво ядро (от ценности) и желанието да се променя и адаптира всичко освен това ядро.”[2] Организацията трябва да демонстрира своите ценности автентично и последователно във всичко, което прави.
[3]Не само лидерите на организацията изповядват нейните ценности. Необходимо е всички в нея да вярват в ценностите и да ги следват. Ако хора с влияние не вярват в ценностите и не ги подкрепят, това прави организацията слаба. Организацията непрекъснато трябва да промотира хората, които се придържат към ценностите й, а онези, които не го правят не трябва да бъдат издигани на лидерски позиции. Атмосферата в организацията трябва да насърчава подкрепата за ценностите толкова много, че някои хора да избират да си тръгнат, а други да бъдат привлечени да се присъединят.
Строгата дисциплина в една организация не означава, че липса гъвкавост и динамика. Ако хората са посветени, динамика може да има почти във всичко, с изключение на ценностите. Строгата дисциплина означава, че хората в организацията трябва да се съобразяват с ценностите във всичко, което правят.
Ценностите стават реални само, когато биват видими във вашето поведение и в поведението, което изисквате от останалите. Ако сте склонни да действате в разрез с заявените от вас ценности, за да свършите нещо, то има разминаване между истинските ви ценности и тези, които заявявате. Има нещо друго, което е по-важно за вас.
Успешни задълго
Колинс и Порас изучават сходни компании, като едни са се задържали на върха дълго време, а други не са били успешни. Те наричат по-добрите компании „визионерски компании.“[4]
Визионерските компании, за разлика от неуспешните, учат служителите си на ключовите ценности много по-задълбочено. Те създават толкова силни култури, че почти превръщат ценностите в религия.
Визионерските компании изграждат и подбират управленческия екип по-внимателно, въз основа на това как той се вписва в ценностите.
В сравнение с неуспешните компании визионерските много повече се стремят хората им да бъдат последователни в следването на ключовите ценности.
Организацията трябва да намери начин да наложи ключовите ценности, да обучава как се прилагат и да прилага практики за получаване на обратна връзка и корекция. Всички политики и действия на компанията трябва да отразяват ценностите.
Етап 2: Реализиране на глобалната цел
Глобалната цел на компанията се основава на ключовите ценности. Не е задължително тази цел да бъде уникална спрямо други организации.
Глобалната цел ръководи и вдъхновява стремеж към превъзходно представяне. Организацията трябва да бъде оценявана според това колко добре изпълнява целта си.
Глобалната цел не се променя, за разлика от конкретните цели, които се менят. Понякога организацията променя начина, по който постига глобалната си цел. За да се придържа към първоначалната си глобална цел, организацията трябва се приспособява към променящите се нужди.
Преди откриването на електричеството, в домовете няма хладилници. Млякото се е доставяло по домовете ежедневно. Днес, в много градове, повечето хора имат хладилници и млякото може да престои няколко дни. Ако една фирма съществува само, за да доставя мляко, вече няма да има нужда от нея. Обаче, ако целта й да доставя продукти, както е удобно за клиентите, може да намери друг начин да я постигне. Може да създаде център за продажба на мляко и млечни продукти. Също може да започне да доставя по домовете други продукти вместо мляко.
Една църква била разположена в квартал, който се променял. В него идвали много бедни хора от различни етнически групи. Хората от църквата не знаели как да благовестват на новите жители на квартала. Понеже църквата нямала цел, която да им даде видение за квартала, сградата била продадена и църквата се преместила другаде.
Етап 3: Споделяне на видението
Видението описва нещата такива каквито трябва да бъдат. То отговаря на въпроса: „Как биха изглеждали нещата, ако постигнем пълен успех?“
Видението е реалността такава каквато би била, ако организацията успее напълно. Лидерът трябва да има тази картина в ума си и да я комуникира по различни начини. Той трябва да общува и да се държи по начин, който не оставя у хората съмнение относно неговата страст и посвещение към видението.
Хората действат, движени от основно разбиране за реалността, което определя как гледат на отделните проблеми. Те имат разбиране за това как стоят нещата и как би трябвало да стоят. От това разбиране зависи как възприемат различните въпроси, които възникват.
Алберт Молер казва: „Лидерът трябва да оформи мисленето на последователите си относно това кое е реално, кое е вярно, кое е правилно и кое е важно… Лидерите се стремят да постигнат трайна промяна и общо съгласие по тези въпроси.”[5] Лидерът трябва постоянно да обяснява какви са нещата и какви трябва да бъдат.
Група вярващи основали църква в беден район на един голям град. Техните ценности били евангелието, местната църква и семейството. Глобалната им цел била да покажат живота заедно в църквата в този беден район. Видението им било този географски район да се промени вследствие на това, че хората започват да живеят живота в църквата според Божието намерение. Целите им били да предадат живота на църквата на общността по специфични начини.
Етап 4: Залагане на цели
Целите са конкретни стъпки за реализиране на видението. Те трябва да са измерими и лесно видими.
Целите са основани на ценностите, защото те показват как ценностите трябва да влияят върху клиентите, екипа, общността и света. Всички цели трябва да отразяват влиянието, което ценностите трябва да оказват.
Бланчард описва връзката между ценностите и целите по следния начин: „Целите се отнасят за бъдещето. Ценностите се отнасят за настоящето. Целите се залагат. Ценностите се живеят. Целите се променят. Ценностите са твърди устои. Целите задвижват хората. Ценностите ги насърчават да полагат усилия.”[6]
Целите не трябва да са постоянни. Те трябва да се променят, когато ситуацията се променя. Ценностите остават постоянни, но целите трябва да се променят, за да могат да служат на ценностите в променящата се обстановка.
Една американска компания произвеждала продукти за коне, които се използвали за транспорт. С навлизането на автомобилите търсенето на тези продукти намаляло. Компанията прекратила дейност, защото не е имала глобална цел, която да бъде изразена в конкретни цели за нови продукти.
Кенет Бланчард пише: „Ключът към екип, който е изключителен, вдъхновен, гъвкав и в крак с времето, е да направите така, че хората да бъдат мотивирани от ценностите, а не от целите.”[7]
Добрият екип е мотивиран от голяма цел. Целта няма да бъде истинска цел, ако екипът смята, че е непостижима. От друга страна, тя трябва да бъде толкова висока, че постигането й да бъде голям успех, който изисква сериозни усилия. Хора извън организацията може да виждат целта като невъзможна, но в очите на един мотивиран екип тя трябва да изглежда възможна.
Постигането на целите трябва да се празнува и помни, за да служат за знаци по пътя към видението.
► Какво се случва, ако една група се опитва да работи усилено, без да има конкретни цели?
Етап 5: Планиране на стратегия
Стратегията представлява изготвяне на план за действие за постигане на целта. Стратегията трябва да стъпва на реалистична преценка на обстоятелствата, на наличните ресурси и умения и на разумни, но предизвикателни цели.
Стратегията също така включва установяване на политики. Хората в организацията имат нужда от модели, които да следват, които демонстрират ценностите и постигат глобалната цел. В противен случай, липсва цялостност по отношение на качеството.
Хората в църквата трябва да бъдат обучавани как да посрещат посетители, как да се молят с някого на олтара, какъв вид ученичество да предложат на някой, който наскоро е повярвал, как да отговорят на материални нужди в църковната общност и на много други практики . Ако тези неща не се обсъждат в църквата и не се изготви добър план, не може да се очаква да бъдат свършени добре.
Залагането на целите предшества стратегията, но целите ще се адаптират, докато стратегията се изготвя. Стратегията пък ще се напасва по време на действията, когато се виждат резултатите от тях. Рядко се случва стратегията да е толкова съвършена, че да не се нуждае от преразглеждане. Да вървиш упорито в грешна посока е по-груба грешка отколкото да тръгнеш в грешна посока.
Значителните промени в стратегията могат да струват скъпо като време, труд и ресурси, затова направете максимално добра стратегия още при първите предприети действия. Ако има възможност да опитате нещо в умален вариант, ще разберете дали работи или не. Най-добре е да инвестирате в развитието на нещо, което вече е опитано и работи.
Армията на всяка държава има за цел да пази народа по време на война. Повечето нации не воюват през по-голямата част от времето. Затова хиляди мъже преминават специално обучение, след което запълват времето си с други неща. Армията трудно си намира цел, когато няма война. Тя често произвежда множество правила и политики, които да ангажират хората без наличие на ясна цел.
Ако една църква няма ясна цел, може да прекали с развитието на правила, политики и процедури.
Етап 6: Предприемане на действие
Действията трябва да следват стратегията. Те включват намиране на помощници, изпълнение на задачи, управление на дейности, непрекъсната настройка на методологията, поддържане на мотивацията на хората и следене на ефективността.
Една мисионерска организация подпомагала финансово стотици църкви в няколко държави. Само че, разсъждавайки за своите ценности, организацията осъзнала, че първоначално дейността им е била да изпращат хора, които да носят евангелието на недостигнати общности. Разпространението на евангелието било основната им ценност и достигането на благовестието до нови места – тяхната глобална цел. Те решили да поставят нови цели и да планират нови действия. Вместо да подпомагат вече установени църкви, щели да се съсредоточат върху набирането и изпращането на мисионери на нови места.
Етап 7: Постижение
Постижението не се ограничава само до реализиране на голяма цел. Успешното осъществяване на всички цели по пътя е постижение. Всеки видим прогрес в посоката на видението е постижение.
Една мисионерска организация работела за основаването на църкви чрез обучение и разработване на проекти. Поддържали връзка с много църкви, повечето от които не били основани от организацията, но укрепнали под нейно влияние. Лидерите разбрали, че тяхната ценност били развитието и укрепяването на църквите. Следователно тяхната основна цел не била евангелизирането и започването на църкви, а подпомагането на самите църковни общности да провеждат тези дейности. Затова започнали да се фокусират върху разработването на обучения за църквите.
Група християни благовествали на хора с наркотична или алкохолна зависимост. Някои от тях приели Христос за Господ и Спасител. Посещавали различни църкви, но им било трудно да намерят църква, която ги разбира и приема. Стартирали нова църква, ръководена от благовестителския екип. Ценностите на тази църква са евангелието и промяната на хора, които страдат от някаква зависимост. Целта им е да подпомагат евангелизирането и специфичното ученичество при зависимите. Стратегията им включва разработване на дейности и програми, които посрещат духовните нужди на хора с настоящи и минали зависимости.
Дайте възможност на студентите да споделят как очакват да се променят техните цели или действия заради този урок.
- Дж. Хъдсън Тейлър
-Джеймс Кеш Пени