(1) Студентите ще могат да обяснят:

• Характеристиките, които показват, че Святият Дух е личност.

• Библейски доказателства за личността и божествеността на Святия Дух.

• Защо доктрините за личността и божествеността на Святия Дух са важни.

• Действието на Святия Дух в историята и днес.

• Практични аспекти на взаимоотношението на вярващия със Святия Дух.

• Християнските вярвания относно Святия Дух.

(2) Студентите ще усвоят някои принципи по отношение на дарбите на Духа.

► Прочетете заедно Псалом 139. Какво ни казва този текст за Духа на Бога?

Понякога Святият Дух бива възприеман като емоция, сила, която да използваме, някаква безлична сила или просто присъствие. Например, някой последовател на Свидетелите на Йехова би казал нещо такова: „Святият Дух не е личност и не е част от Троицата. Той е действената сила на Бога, чрез която Той осъществява Своята воля…До известна степен Святият Дух е като електричеството.”[1]

► Какъв е проблемът с концепцията за Святия Дух на Свидетелите на Йехова?

[2]Според свидетелите на Йехова Святият Дух е безлична сила. Те нямат библейско разбиране за Бога и затова не могат да имат правилно взаимоотношение с Него.

Не трябва да очакваме, че всичко относно Святия Дух ни е ясно. Исус казва, че работата на Духа е като вятъра. Чуваме го, но не знаем откъде идва или накъде отива (Йоан 3:8). Обаче има някои неща, които можем да знаем за Святия Дух и които са важни за нашата връзка с Бога.

[3]Най-подробното описание на взаимодействието между Святия Дух и църквата се намира в книгата Деяния на апостолите. Там виждаме модел за това как ранната църква е откликвала на Святия Дух.

1. Те са почитали Святия Дух като Бог. (Прочети Деяния 5:3-4.)

2. Имали са разбиране за присъствието, водителството и действието на Святия Дух. (Прочети Деяния 15:28.)

3. Осъзнавали са своята зависимост от Святия Дух и отговорността си да Го следват. (Прочети Деяния 4:24, 31.)

За да имаме такова взаимоотношение със Святия Дух, трябва да разбираме, че Той е личност и че е Бог.

Святият Дух няма физическо тяло както Исус, но Той е личност. Истинската личност притежава характеристики на личност, които включват разум, воля и емоции. Святият Дух има ли воля? Той раздава духовните дарби както прецени (1Коринтяни 12:11). Святият Дух има ли разум? Той издирва всичко, дори Божиите дълбочини и ги познава (1Коринтяни 2:10). Святият Дух има ли емоции? Казва се да не наскърбяваме Святия Дух (Ефесяни 4:30). Ако Святият Дух може да бъде наскърбен, това означава, че Той има емоции. Тъй като Святият Дух има разум, воля и емоции, ние знаем, че Той е личност.

► Защо за нас е важно да знаем, че Святият Дух е личност?

Личността е способна да влиза във взаимоотношения. Ако Святият Дух е безлична сила, не е възможно да имаме връзка с Него. Но според Филипяни 2:1 и 2Коринтяни 13:14 Святият Дух може да общува с нас, следователно Той трябва да е личност.

Бележка към водача на курса: За още библейски доказателства за това, че Святият Дух е личност, виж последния раздел в края на урока, озаглавен „Библейски доказателства за личността на Святия Дух.”

Святият Дух е всезнаещият, всевиждащият, всеприсъстващ Бог. Помните ли историята на Анания и Сапфира? Преди Анания да падне мъртъв, Петър му казва: „А Петър рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, та да излъжеш Святия Дух? … Не си лъгал човеци, но Бога” (Деяния 5:3-4). Тук виждаме, че да излъжем Святия Дух е същото като да излъжем Бога, т.е. Святият Дух е Бог.

Святият Дух е всезнаещ. В 1Коринтяни 2:10-11 виждаме, че Той знае всички Божии неща. Това е възможно само за един безграничен разум. Той е вдъхновил старозаветните писания, включително пророчествата, което изисква всезнание. (Прочети 2Петрово 1:21.) Казва се, че Писанията са боговдъхновени (2Тимотей 3:16), следователно Святият Дух е Бог.

Святият Дух присъства навсякъде. В Псалом 139:7-10 четем, че никъде не можем да се скрием от присъствието на Божия Дух. Той е с всеки вярващ, защото Библията казва, че който няма Христовия Дух, не принадлежи на Христос (Римляни 8:9). От контекста разбираме, че Христовият Дух е Святият Дух.

Святият Дух е всемогъщ. Той върши неща, на които е способен само Бог. Той обвинява света за грях, за правда и за съд (Йоан 16:8). За да направи това, Святият Дух трябва да има достъп до съвестта на всеки човек и да е способен да убеди всеки в определени истини. Също така Той може да укрепява отвътре всеки вярващ. (Прочети Ефесяни 3:16.) Духът произвежда духовен плод в живота на всеки вярващ, навсякъде по света. (Прочети Галатяни 5:22-23.) Само божествена сила би могла да стори това.

В Лука 12:10 четем, че Святият Дух може да бъде похулен. Само срещу Бог може да бъде извършено богохулство, което означава, че Святият Дух трябва да е Бог.

Святият Дух е вечен (Евреи 9:14).

Телата ни са наречени храм на Бога, защото Святият Дух живее там (1Коринтяни 3:16).

Библейските доказателства ни показват, че Святият Дух е Бог, трето лице от божествената Троица.

► Защо за нас е важно да вярваме, че Святият Дух е Бог?

Важно е да вярваме, че Святият Дух е Бог, за да можем да Го почитаме и уважаваме така, както заслужава. Липсата на поклонение към Святия Дух е нещо много сериозно.

Когато казваме, че Святият Дух е отделна личност от Отца и Сина, нямаме предвид, че те са отделни така, както хората са отделни същества. Членовете на Троицата обитават един в друг и всички са един и същ Бог, но са достатъчно различни, за да говорят помежду си, да се обичат и да имат истински лични взаимоотношения помежду си и с нас.

Писанията учат за разграничението между личностите в Троицата. Например, в Йоан 14-16 Исус отново и отново говори за Утешител, когото Той ще изпрати, когато се върне при Отца. (Прочети Йоан 14:16-17, 26; Йоан 15:26; Йоан 16:7, 13-15.) Този Утешител ще води учениците и ще ги учи. Ако Исус и Святият Дух са една и съща личност, думите Му, че Святият Дух е друг Утешител, нямат смисъл. Исус би трябвало да говори за друга личност.

Исус казва, че Святият Дух няма да говори от Себе Си, но ще разкрива нещата, които Исус има, получени от Отца (Йоан 16:13-15). Това твърдение не би имало смисъл, ако Исус, Отец и Святият Дух са една и съща личност.

При кръщението на Исус глас от небето казва: „Ти си Моят възлюбен Син” и Святият Дух слиза върху Исус в образа на гълъб (Марк 1:10-11). Тук участват и тримата членове на Троицата, всеки поотделно.

Като отделна личност Святият Дух живее във взаимоотношение на любов с Отца и Сина през цялата вечност. Бог ни е създал, за да участваме в това взаимоотношение. Той искаме да се наслаждаваме на общение с Него (1Йоан 1:3-4) така, както всеки член на Троицата се радва на общение с другите отпреди началото на времето. (Прочети Йоан 17:22-23.)

Святият Дух работи в света от момента на сътворението. Той присъства и участва, когато Земята е създадена (Битие 1:2, 26). Той дава специални умения на хората, които са призовани за специална работа (Изход 35:30-31; Съдии 3:9-10; Съдии 15:14-15). Той дава послания на пророците (Исая 61:1) и вдъхновява писанията (2Петрово 1:21). Святият Дух винаги работи в сърцата на хората, за да се обърнат към Бога (Деяния 7:51).

Той е наречен Духът на живота. (Прочети Римляни 8:2.) Той е Духът, който ни създал и ни е дал живот. Ако Той се оттегли от света, животът ще престане и човекът ще се върне в пръстта. (Йов 33:4, Йов 34:14-15.)

Новият Завет ни разкрива един нов аспект от работата на Святия Дух. Йоан Кръстител казва, че Исус ще кръщава със Святия Дух (Матей 3:11). Исус каза на учениците Си да чакат обещанието от Отца, кръщението със Святия Дух, което се случи на Петдесятница (Деяния 1:4-5, 8).

Исус обещава на учениците, че Святият Дух ще бъде с тях, ще им напомня нещата, които Той им е говорил и ще ги води на всяка истина (Йоан 14:26, Йоан 16:13). Исус нарича Святия Дух друг Утешител (Йоан 14:16, 26; Йоан 15:26; Йоан 16:7). Гръцката дума, използвана от Исус, означава някой, който е с нас, насърчава ни и ни помага. Святият Дух представлява Исус и ни припомня Неговите думи.[1]

► Какво прави Святият Дух?

Работата на Святия Дух в света не може да бъде напълно обяснена, но тук ще изброим някои от нещата, които Той върши.

1. Той изобличава за грях (Йоан 16:8; 1Коринтяни 2:4; 1Солунци 1:5). В противен случай би било невъзможно човек да осъзнае нуждата си от покаяние и да получи прошка.

2. Той подновява, като дава живот на тези, които са били мъртви в греховете си (Тит 3:5; Ефесяни 2:1; Йоан 3:5).

3. Той дава на вярващия лична увереност, че е спасен (Римляни 8:16).

4. Той живее във всеки вярващ (всеки, който е спасен, има Святия Дух) (Римляни 8:9; 1Коринтяни 6:19).

5. Той дава разбиране за Божията истина (1Коринтяни 2:9-10, 13-14; 2Коринтяни 3:14-17; Ефесяни 6:17).

6. Той призовава хората в специфични служения и направлява взимането на решения в служението (Деяния 13:2-4, Деяния 15:28, Деяния 16:6-10).

7. Той освещава вярващия, като очиства сърцето му, за да го направи свят (Деяния 15:8-9; 1Петрово 1:2).

8. Той дава сила за живот в победа над греха (Римляни 8:1, 5, 13; Галатяни 5:16).

9. Той произвежда духовен плод в живота на вярващия (Галатяни 5:22-23).

10. Той дава дарби за служение (1Коринтяни 12:4-10, 28-30; Римляни 12:6-8; 1Петрово 4:10-11).

11. Той дава специално помазание за сила за служение (Деяния 1:8, Деяния 13:9; Галатяни 3:5; 1Петрово 1:12).

12. Той помага на вярващите да се молят според Божията воля (Римляни 8:26-27; Ефесяни 6:18).

13. Той създава единството и общението в църквата (Ефесяни 4:3; Филипяни 2:1).

Бележка към водача на курса: Някой от студентите би могъл да обясни този раздел.

1. Духът работи чрез различните дарби, служби и действия (1Коринтяни 12:4-6).

2. Духовните дарби се раздават според Божията воля, а не според степента на духовност (1Коринтяни 12:11, 1Коринтяни 4:7).

3. Святият Дух е дал на всеки човек някаква способност (1Коринтяни 12:7).

4. Не може да се очаква определена дарба от всеки вярващ (1Коринтяни 12:8-11, 14-30).

5. Дарбите винаги трябва да се употребяват в полза на другите за слава на Бога (1Коринтяни 12:21-22, 25; 1Петрово 4:10-11).

Сред християните съществуват разногласия относно практикуването на дарбата говорене на езици. Някои вярват, че всеки вярващ ще говори на езици, когато приеме Святия Дух.

Други християни смятат, че дарбата говорене на езици се дава само на някои, за да комуникират с хора, които говорят друг език. Те основават вярването си на факта, че на Петдесятница всеки от насъбралите се хора слушаше апостолите да говорят на неговия език (Деяния 2:6). Те вярват, че Бог дава тази или която и да е друга духовна дарба, на когото реши (1Коринтяни 12:4-11). Според тях няма дарба, която всеки вярващ задължително трябва да притежава (1Коринтяни 12:29-30), от което следва, че дарбата не е някакъв белег за вярващия, (1Коринтяни 14:22), въпреки че всеки вярващ има Святия Дух (Римляни 8:9).

Различните виждания относно дарбата говорене на езици могат да попречат на екипната работа на вярващите в някои служения, но не бива да се осъждаме един друг заради разногласията си по този въпрос.

Ако имате взаимоотношение с Бог, то вие имате взаимоотношение със Святия Дух. Не е възможно да познаваме само една от личностите в Троицата. (Прочети Ефесяни 2:18; Йоан 6:44.)

Не е необходимо да познаваме доктрината за Святия Дух, за да бъдем спасени. Учениците не знаеха много за Духа, но Исус им каза, че те Го познават и Той е вече с тях. (Прочети Йоан 14:17.)

Познаването на правилната доктрина за Святия Дух ни помага да се свързваме с Него по правилния начин и да Му позволяваме да работи повече в живота ни. Когато знаем, че Той е личност, знаем, че можем да имаме взаимоотношение с Него. Можем да говорим с Него и Той ще ни отговаря. Обикновено не чуваме глас, но Той ни помага да разбираме Божията воля и да познаваме любовта на Бога. Ако наистина искаме на вършим Божията воля, Святият Дух ще ни води, дори когато не го чувстваме.

Когато знаем, че Той е личност, няма да се държим така, сякаш е само някаква сила или емоция. Когато се покланяме на Бога, ние не просто се наслаждаваме на някакво ирационално чувство, а мислим за това кой и какъв е Той. Когато се молим, обмисляме това, което казваме и се опитваме да разберем какво Бог ни показва, вместо да произнасяме безлични, магически думи, каквито са практиките в други религии.

Знанието, че Святият Дух е Бог, трябва да провокира в нас отношение на почтително поклонение. Когато се молим и усещаме Неговото водителство, трябва да помним, че Той е Богът, който ни обича, познава ни напълно и знае нашето бъдеще. Той също е и абсолютният авторитет, на когото трябва да се покоряваме.

Той е с нас през цялото време. Словото казва, че живеем в Духа и трябва да ходим по Духа (Галатяни 5:25). Трябва да живеем със съзнанието, че сме в Неговото присъствие постоянно, а не само, когато ходим на църква. Той не просто е с нас, но живее в нас. Това ни дава причина да водим живот на чистота и святост. (Прочети 1Коринтяни 6:19.)

Нужно е да помним, че най-голямата цел на Святия Дух е да ни даде победа над греха и да очиства сърцата ни (Римляни 8:13; Галатяни 5:16; Деяния 15:8-9). Не бива да се молим за други неща, ако не Му позволяваме да изпълни Неговия най-важен приоритет. Трябва да се молим с вяра и да уповаваме на Него да ни освети напълно. (Прочети 1Солунци 5:23.)

Святият Дух ни дава вътрешна сила в житейските ни борби (Ефесяни 3:16). Той разбира нас и нашите ситуации и ни дава точно това, от което се нуждаем.

В служението трябва да разчитаме на Него да ни ръководи, да дава сила на Словото Си и да произвежда духовни резултати в сърцата на другите. Виждаме това в книгата Деяния на апостолите. Никоя човешка дейност не може да замести работата на Духа.

Дори след като вече сте били изпълнени със Святия Дух, не трябва да забравяте да поддържате връзка с Него. Заповедта да се изпълваме с Духа означава непрекъснато изпълване. (Прочети Ефесяни 5:18.) Имаме нужда постоянно да се изпълваме с Духа и това става чрез нашето взаимоотношение с Него.

► Прочетете заедно раздела „Християнските вярвания относно Святия Дух” поне два пъти.

Святият Дух е третата личност в Троицата и е Бог наравно с Отца и Сина. Той изобличава за грях, новоражда всеки вярващ и живее в него, като дава победа над греха и очиства сърцето. Той е източникът на единството в църквата, която благославя с плода на Духа и духовните дарби за служение.

Бележка към водача на курса: Този раздел не е задължителен. Може да бъде разгледан в рамките на курса, ако студентите искат още библейски доказателства по този въпрос.

Някои хора отричат, че Святият Дух е личност и твърдят, че Той е безлична сила като електричеството или гравитацията. Невъзможно е обаче една безлична сила да бъде описана така, както Библията описва Святия Дух. Електричеството не може да говори и да разсъждава. Гравитацията не може да бъде излъгана. Сила, която не разсъждава, не може да разбере Божията воля.

Според някои описанието на Святия Дух в Писанията е метафора, но Словото говори за Духа с термини, които се отнасят до личност и хората общуват с Него като с личност. На няколко места за Святия Дух се говори образно като за вещество, като например, когато Библията казва, че Святият Дух ще бъде излят (Деяния 2:17). Подобни примери трябва да се приемат в преносен смисъл, защото обичайно Библията говори за Святия Дух като за личност.

Библейски доказателства за личността на Святия Дух:

• В Матей 28:19 се казва да кръщаваме в името на Отца, Сина и Святия Дух, което означава, че тримата имат еднаква власт.

• 2Коринтяни 13:14 споменава общението на Святия Дух, което говори за интелигентна комуникация.

• В Марк 13:11 на вярващите е обещано, че Святият Дух ще им дава какво да говорят по време на гонение.

• В Йоан 14:17, 26 Святият Дух е наречен Духът на истината, който ще ни учи и ще ни припомня.

• В Йоан 16:7-11 Исус обещава, че Святият Дух ще обвини света за грях, правда и за съд, което изисква интелигентна комуникация.

• Йоан 16:13-15 казва, че Святият Дух няма да говори от Себе Си, а ще изявява Христос.

• Според 1Коринтяни 12:11 Святият Дух избира как да раздава духовните дарби.

• Той свидетелства на нашия дух, че сме Божии деца (Римляни 8:16).

• Той ходатайства за нас пред Отца и притежава ум, който разбира Божията воля (Римляни 8:26-27).

• Според Ефесяни 4:30 Той може да бъде оскърбен, което означава, че разбира нашите реакции и притежава емоции.

• Може да бъде излъган, следователно разбира комуникацията (Деяния 5:3).

• Той говори, напътства и има воля, на която хората трябва да се покоряват (Деяния 13:2-4).

• Той води апостолите по време на мисионерските им пътувания и понякога им забранява да отиват на дадено място (Деяния 16:6).

(1) Задание върху библейски текст: Всеки студент ще получи един от пасажите, изброени по-долу. Преди следващата лекция трябва да прочетете пасажа и да напишете един параграф за това какво казва пасажът за темата на този урок.

• Деяния 1:4-8

• Римляни 8:1-14

• 1Коринтяни 2:9-16

• 1Коринтяни 12:1-13

• Галатяни 5:22-26

(2) Тест: Следващата лекция ще започне с тест върху Урок 10. Подгответе се старателно за тестовите въпроси.

(3) Задание за преподаване: Не забравяйте да направите график за времето, когато ще преподавате извън курса и да информирате водача на курса за него.

(1) Избройте три характеристики на начина, по който ранната църква откликва на Святия Дух.

(2) Откъде знаем, че Святият Дух е личност?

(3) Избройте пет неща, които показват, че Святият Дух е Бог.

(4) Избройте девет неща, които Святият Дух върши.

(5) Кой е най-важният приоритет в работата на Святия Дух в живота ни?