(1) Студентите ще могат да обяснят:

• Библейската употреба на термина свят.

• Святостта на Бога като основа на християнската святост.

• Значението на святостта за поклонението към Бога и взаимоотношението с Него.

• Библейски примери за освещение.

• Практики за духовна зрялост.

• Християнските вярвания за християнската святост.

(2) Студентите ще имат вяра, че Божията благодат ще ги направи святи в този свят.

Еврейската дума, която се превежда като святост или освещение се среща над 600 пъти в Стария Завет. И еврейската, и гръцката дума за свят в общ смисъл означават отделен, посветен на определена цел. Нещо, което е осветено, се отделя от предишна употреба за нова специфична цел. Обърнете внимание на няколко неща, които са били посветени и смятани за святи в Стария завет:

• Свята земя. Бог отделя парче земя за място за среща с Мойсей (Изход 3:5).

• Свята скиния и храм. Много святи неща са свързани със скинията и с храма, включително одеждите на свещеника (Левит 16:32), хлябът (Изход 29:34) и предметите в скинията (Изход 40:9). Всички те са отделени, за да бъдат използвани в поклонението към Бога.

• Святи дни. Съботният ден е отделен като свят (Битие 2:3; Изход 20:8). Други юдейски празници като Денят на умилостивението също са били специални (Левит 23:26-29). Тези дни са били отделени за почивка, размишление и поклонение.

• Свят Бог. Най-големият пример за святост в Библията е самият Бог. Бог е абсолютно свят. Святи са Неговото име (Левит 22:2), Неговите думи (Еремия 23:9), Неговите пътища (Псалом 77:13). Святостта означава, че Бог е напълно отделен от всичко греховно, нечисто, обичайно, обикновено или неподходящо за Неговата божествена личност и позиция.

Новият Завет описва Исус като свят (Йоан 17:19; Деяния 4:27, 30) и без грях (2Коринтяни 5:21). Ангелите (Марк 8:38) и апостолите и пророците (Ефесяни 3:5) са описани като святи. Всички те са отделени за специална цел.

Библията призовава Божиите хора да бъдат святи (Левит 11:44-45; 1Коринтяни 1:2; 1Петрово 1:15-16). В този урок ще бъде обяснена святостта, която Бог очаква от нас.

► Прочетете заедно Псалом 119:33-40. Какво ни казва този текст за начина, по който Бог преобразява вярващия?

Когато Бог започва да се разкрива, първата Му цел е да покаже какъв Бог е Той. Преди всичко Бог описва Себе Си като свят. Исая често нарича Бог „Святият на Израел.”

Святостта на Бога е обект на поклонение:

Нека славословят Твоето велико и страшно име; Бог е свят. Възвисявайте Господа, нашия Бог и кланяйте се пред подножието Му; Той е свят (Псалом 99:3, 5).

Святостта на Бога е основата за Неговото изискване към човека. Понеже е свят, Той призовава към святост и Своите поклонници. Бог казва: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят” (Левит 11:44-45, Левит 19:2, Левит 20:26, Левит 21:8).

Богът на Израел се различава от лъжливите езически богове и изисква различен вид поклонение.

Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свято място? Онзи, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е предал на суета душата си и не се е клел на лъжа (Псалом 24:3-4).

Тук въпросът е „Чие поклонение бива прието от Бог?” Бог не приема всеки за поклонник. Божиите поклонници трябва да бъдат святи.

Святостта, която Бог очаква не е ритуал или преструвка. Той очаква истинска святост. Стандартът за святост за поклонниците на Бога се повторен и в Новия Завет:

Но както е свят Този, Който ви е призовал, така бъдете святи и вие във всичките си постъпки; защото е писано: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят” (1Петрово 1:15-16).

Постъпки в случая се отнася до поведението и целия начин на живот на човека. Бог не иска от поклонниците Си просто да извършват ритуали за святост или да са престорено святи. Той очаква от тях да живят свят живот.

► Поради какви причини святостта е свързана с поклонението?

Святостта е важна за поклонението, защото:

1. Ние обичаме Бога и искаме да бъдем като Него. Да се покланяме на Бога означава да Го виждаме като най-прекрасната личност, която съществува и да благоговеем пред това, което Той е. Да се покланяме значи да оценяваме характеристиките на Неговото естество. Бог е свят в Своето естество, следователно, ако наистина благоговеем пред Божията природа, ще мразим греха и нечистотата, дори и да ги виждаме у себе си.

2. Ние обичаме Бога и искаме да Му бъдем угодни. Божието изискване не е изненада за нас, ако разбираме какво в действителност представлява поклонението. Ние не се покланяме на Бога от страх, нито Му се покланяме само, защото ни благославя. Покланяме се на Бога, защото Го обичаме.

Библията използва думата освещение, за да опише това, което се случва в живота на всеки вярващ. Павел се обръща към „Божията църква в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани да бъдат светии” (1Коринтяни 1:2). Павел пише: „но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и с Духа на нашия Бог” (1Коринтяни 6:11). Коринтяните вече са били осветени, въпреки че не са достигнали духовна зрялост и все още са били плътски, невръстни в Христос (1Коринтяни 3:1).

По отношение на коринтяните думата освещавам се употребява в най-общ смисъл. Те са били изведени от греха и от света и са били отделени за Бога. Със сигурност не са достигнали до зрялост в освещението, но са били отделени от стария живот и са станали част от Божието семейство.

[1]Когато се срещнем с Бога за първи път, грехът ни пречи да имаме взаимоотношение с Него. Ето защо нашата връзка с Бога не може да започне преди да се покаем, да получим прошка и да получим ново сърце.

В момента, в който биваме помирени с Бога, ние биваме преобразени (Тит 3:5). В духовен план ставаме нови създания. Избавени сме от силата на греха и имаме желание да бъдем угодни на Бога. Християнската святост започва в момента, когато човек се спаси.

Библията ни учи, че спасението веднага води до свят живот. Божията благодат ни учи да живеем благоразумен, праведен и благочестив живот в настоящия свят (Тит 2:11-12). Целта на спасението е да ни освободи от греха и да ни направи святи, за да можем да живеем във взаимоотношение с Бога (Лука 1:74-75, Римляни 6:2, 11-16).

Когато живеем във взаимоотношение с Бога, продължаваме да растем в святост, като разбираме все повече от Неговата истина. Да ходим в светлината означава да продължаваме да се покоряваме на Бога, докато научаваме повече от Неговата истина (1Йоан 1:7). Докато разбираме по-добре какво Му е угодно и какво - не, ние биваме променяни от Неговата истина и от силата на Святия Дух.

Този, който обича Бога, ще желае да бъде напълно свят. Той иска да промени не само действията си, но се стреми към пълна чистота на мотивите си. Давид се моли да е способен да живее в пълна победа над греха, а след това се моли думите му и дори размишленията на сърцето му да бъдат угодни на Бога. (Псалом 19:12-14. Виж също Псалом 119:7, 34, 36, 69, 80 и 112.)

Целият процес на придобиване на духовна зрялост се нарича освещение. Освещението е процес, при който все повече се отделяме от греха и от света и все повече се посвещаваме на Бога. Този процес продължава цял живот. Това е илюстрирано от предупреждението на Павел да не се съобразяваме с вървежа на този свят и от увещанието му „но преобразявайте се [постоянно] чрез обновяване на ума си” (Римляни 12:2). Отделянето от света и обновяването на ума не приключват в някакъв определен момент от живота на християнина. Вярващите непрекъснато се развиват и израстват, докато ходят с Бога. Всичко това е включено в думата освещение.

Наследствената поквареност е упадъкът на моралната природа на човека, който го прави склонен да съгрешава още от раждането. Понякога богословите я наричат още „първороден грях”, защото това е греховното естество, с което се раждаме поради греха на Адам.

Всеки човек се ражда със себична воля и склонност към грях. Волята ни не е свободна да избере правилното, освен ако Бог не ни даде желанието и силата за това. (Римляни 6:16-17.) Наследствената поквареност провокира грехове на сърцето като гордост, завист, омраза и непростителност. Тя също така предизвиква и действия, които са греховни.

► Продължаваме ли да носим наследствената поквареност след като се спасим?

Когато се спасим, вече не сме под властта на наследствената поквареност. Ако все още сме й подвластни, то ще живеем в грях и няма да сме спасени. Библията ни казва, че който се води от плътския си ум е осъден (Римляни 8:6-8, 13). Спасеният човек не е под властта на наследствената поквареност и може да живее в победа над греха чрез силата на Святия Дух (Римляни 8:1, 9, 13).

Обаче спасеният все още се намира под влиянието на наследствената поквареност, докато бъде очистен от нея. Павел казва на вярващите в Коринт, че все още са плътски и разсъждават като хора от света, въпреки че са спасени. (Прочети 1Коринтяни 3:1-3.) Той дори намеква, че това е нормално състояние за новоповярвалите. Павел казва, че това да сме плътски означава да сме като бебета в Христос.

[1]Вярващите в това състояние обичат Бога, но не могат да Го обичат с цялото си сърце, душа, ум и сила (Матей 22:37). Те не могат да кажат, както Павел, че единствената им цел да следват Божия призив (Филипяни 3:13-15). Те знаят, че някои от размишленията на сърцата им не са угодни на Бога (Псалом 19:14).

Бог не ни оставя в това състояние. Дори в древни времена Бог обещава на Израел, че ще извърши благодатно дело, което ще ги направи способни да Го обичат с целите си сърца. (Прочети Второзаконие 30:6.)

Давид се моли за благодат, която е отвъд прошката. Той беше съгрешил и беше осъзнал, че причината за греха му е проблем в сърцето му. Давид знае, че грехът е в природата му, но вярва, че Бог изисква от него да бъде свят. Той се моли за пълно очистване. (Прочети Псалом 51:5-10.)

След обръщането им към Христос на новозаветните вярващи предстои още едно специално събитие. Вярващите в Солун са чудесен пример за вярващи, които са приели благовестието, обърнали са се от идолите, претърпели са гонение, имали са радост в Святия Дух и са чакали връщането на Исус (1 Солунци 1:6-10). Въпреки това нещо не достига на тяхната вяра. Това не е било нещо, което ще придобият в резултат на някакъв дълъг процес или при смъртта си, защото Павел казва, че то може да се случи при неговото посещение при тях. (Прочети 1 Солунци 3:10.) Той се моли така:

А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата, и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос. Верен е Онзи, Който ви призовава и ще извърши това (1 Солунци 5:23-24).

Павел се моли тези вярващи да бъдат осветени напълно. В резултат техните тяло, душа и дух ще бъдат без недостатък при Господнето пришествие.

Учениците на Исус преживяха специално действие на благодатта на Петдесятница. Знаем, че те вече са били спасени, защото Исус казва, че те не са от света, принадлежат на Него и на Отца и имената им са записани в небето (Йоан 15:3, Йоан 17:14, 9-10; Лука 10:20). Обаче те бяха фокусирани върху самите себе си, а не върху Божиите приоритети. Неколкократно Исус ги поправя за тяхното грешно отношение. (Прочети Марк 9:33-34; Марк 10:35-41; Лука 9:54-55.)

След възкресението Си и преди да се възнесе при Отца, Исус казва на учениците си, че ще бъдат свидетели в света, но първо трябва да бъдат кръстени със Святия Дух. (Прочети Лука 24:49; Йоан 20:22; Деяния 1:2-5, 8.) Той вече им е казал доста за работата на Святия Дух, особено в Йоан 14-16.

[2]В деня на Петдесятница учениците биват изпъ­лнени със Святия Дух (Деяния 2:4). Това изпълване променя техните мотиви, приоритети и действия. В останалите събития от Новия Завет те демонстрират христоподобно отноше­ние и приоритети, въпреки че все още има неща, които не разбират и допускат грешки. Посланията, написани от Петър и Йоан отра­зяват сърцето и посланието на Христос. Изпъ­лва­нето със Святия Дух им дава способност да обичат Господ, техния Бог с цялото си сърце, душа, ум и сила и да обичат ближния си както себе си (Матей 22:37-39). Тъй като те изцяло са се предали на Святия Дух, Той е живял чрез тях, така както е живял чрез Христос (Лука 4:1, 14, 18; Деяния 2:22).

Някои християнски учители се фокусират върху процеса на освещението, а други – върху някакво преломно събитие. Преживяването в деня на Петдесятница и кръщаването със Святия Дух са примери за преживяване на конкретно събитие на освещение. Фактът, че нещо може да бъде завършено или пълно означава, че то се случва в даден момент от времето. Важно е да не ограничаваме това, което евангелието може да направи, дори в момент на вяра и пълно предаване (Римляни 12:1-2). Всичко, което Исус осигури чрез Своята смърт и възкресение е достъпно за всички, които:

1. Считат себе си за мъртви за греха с Исус (Римляни 6:11)

2. Не позволяват на греха да владее телата им (Римляни 6:12)

3. Предоставят своите тела като инструменти на правдата (Римляни 6:13)

През годините известни християни са свидетелствали за моменти, когато са влизали в живот, изпълнен с Духа и в по-дълбоко взаимоотношение с Бога, включително мъже и жени като Джон Бъниян, Хъдсън Тейлър, Дуайт Л. Муди, Сами Морис, Осуалд Чеймбърс, Франсис Ридли Хавергал и Ейми Кармайкъл.[3]

Въпреки че е важно да не ограничаваме това, което Бог може да направи за един момент, трябва да помним, че работата на Святия Дух е процес. Въпреки че понякога този вид освещение се описва като пълно освещение, това не предполага, че няма място за по-нататъшно развитие. Например, след като вече знаем френски език, това не означава, че не можем да продължаваме да подобряваме владеенето на езика. Онези, които са били напълно осветени, са стигнали до място, където са преживели освещение, каквото не са били преживели до онзи момент. Това обаче не е абсолютно състояние на съвършенство, а живот на святост, в който вярващите продължават да се развиват.

Библията описва живота на зрелия вярващ. Святият Дух работи в живота на вярващия с цел развиване на християнски качества. Неговата работа включва специални моменти на очистване или помазание и също бива и процес. Вярващите не трябва да се задоволяват с духовен живот, който не съответства на библейското описание на зрелите вярващи.

Авторът на Евреи казва, че някои от неговите читатели все още са като деца (Евреи 5:12). Той ги насърчава да оставят първоначалните учения за Христос и да се стремят към зрялост (Евреи 6:1).

Молитвите на апостолите за вярващите ни показват каква е Божията воля за нас.

Любов

Павел се моли: „И Господ да направи да растете и да преизобилствате в любов един към друг и към всичките…” (1Солунци 3:12-13). Също така, той се моли за ефесяните:

…та, вкоренени и утвърдени в любовта, да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание (Ефесяни 3:17-19).

Павел се моли тези вярващи да растат и да изобилстват в любов. В 1Коринтяни 13 той описва как изглежда любовта на зрелия вярващ. Животът на освещение не е нищо друго освен да обичаш Бога с цялото си сърце, душа, ум и сила и да обичаш ближния си както себе си (Лука 10:27). Това е взаимоотношението, което святите хора имат с Бога и с хората.

Непорочност

Павел се моли за солунците Бог да утвърди сърцата им непорочни в святост (1Солунци 3:12-13). Две глави по-късно той се моли те да бъдат осветени напълно, така че техният дух, душа и тяло да бъдат запазени без порок до пришествието на Господ Исус Христос (1Солунци 5:23). Непорочността не означава съвършенство във всяко отношение. Непорочният човек допуска грешки, но притежава характера и поведението, които се изискват.

Вътрешна сила

[1]Павел се моли ефесяните да бъдат утвърдени в сила чрез Божия Дух във вътрешния им човек (Ефесяни 3:15-16). С напредването във вярата вътрешният човек се укрепява. Вътрешната сила е способността да се правят правилни избори и да се отхвърлят погрешни решения.

Христос да живее в нас

Молитвата на Павел продължава с думите Христос да се вселява в сърцата им (Ефесяни 3:17). Думата, преведена като „вселява” в този пасаж, означава постоянно пребиваване, а не временен престой. Това ни показва, че Исус иска да живее с нас, а не само да ни посещава. Христос се удоволства и наслаждава в онези, които постоянстват в духовния си живот.

Божията пълнота

Павел завършва молитвата си за ефесяните с молбата те да се изпълнят в цялата Божия пълнота (Ефесяни 3:14-19). Това е физическа илюстрация на духовна реалност и означава, че Бог иска да управлява изцяло всяка част от нас – нашия ум, воля, емоции, действия, нагласи, желания и реакции. Това може би е най-силното описание на живота на святост, което Библията дава – да бъдем толкова изпълнени с Бога, че да няма никакво място за нечистота.

Молитвата завършва със следващите два стиха:

А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса във всичките поколения отвека и довека! Амин (Ефесяни 3:20-21).

Тази благословия ни казва, че Бог може да направи повече отколкото искаме или мислим. Павел не говори за финансово изобилие, а за духовния живот. Не трябва да подценяваме нивото на святост и зрялост, което можем да достигнем с помощта на действащата в нас сила.

Новият Завет ни дава практики, чрез които да растем в святост и зрялост.

Да пазим съвестта си чиста. Павел пише на Тимотей, че начинът да воюва в доброто войнстване (илюстрация на побе­доносния християнски живот) е като държи вярата и чистата съвест (1Тимотей 1:18-19).[1] Павел казва още: „Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците” (Деяния 24:16). Вслушването в съвестта ни може да ни помогне да се покаем, да се помирим с някого или да променим поведението си. Да имаме добра съвест означава да изповядваме греховете си и да се покайваме всеки път, когато осъзнаем, че сме сгрешили.

Да бъдем посветени на Бога. В Римляни 12:1 Павел горещо ни увещава: „И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.” Вярващите в Рим вече са предоставили себе си на Бога, когато са повярвали, но Павел ги насърчава към по-пълно предаване.

Да не се съобразяваме с този свят (Римляни 12:2). Съобразяването със света означава да възприемем перспективата на невярващото общество до степен, в която започваме да споделяме неговите ценности и поведение. Хората от света си намират оправдание за това, че са егоисти и несправедливи и че изпълняват желанията на плътта по грешни начини. При вярващите е различно (2 Коринтяни 10:3-4).

Да обновяваме ума си. Павел продължава да увещава римляните като казва:

…но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено (Римляни 12:2).

Колкото повече отхвърляме светския начин на мислене и приемаме Божия начин на мислене, толкова повече ще се преобразяваме.

Да ходим в светлината. Йоан пише: „Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христa] ни очиства от всеки грях” (1 Йоан 1:7). Светлината е метафора за истината. Следователно, да ходим в светлината означава непрестанно да се поучаваме в истината и да я следваме.

Да претърпяваме страданията чрез вяра. Благословията на Петър в 1 Петрово 5:10 посочва славната цел на живота като новороден, силен и стабилен вярващ, но описва един доста неприятен начин за нейното постигане. „След като пострадате малко, Бог на всяка благодат… ще ви усъвършенства, утвърди и укрепи [и направи непоколебими]” (1 Петрово 5:10). Страданието очиства нагласите ни и коригира поведението ни. Бог допуска страдание, чрез което се развиваме. Трябва да го приемем и да се опитаме да усвоим това, на което Бог иска да ни научи (2 Коринтяни 12:7-10).

► Прочетете заедно раздела „Християнските вярвания относно християнската святост” поне два пъти.

Християнската святост започва, когато грешникът се покае и бъде преобразен от Божията благодат. Вярващите растат духовно като израстват в разбирането си на Божията воля и й се покоряват. Освещението е действието на Бога което очиства вярващите и ги води към свят характер и свят живот.

(1) Задание върху библейски текст: Всеки студент ще получи един от пасажите, изброени по-долу. Преди следващата лекция трябва да прочетете пасажа и да напишете един параграф за това какво казва пасажът за темата на този урок.

• Исая 6:1-8

• Деяния 2:1-18

• 1Коринтяни 10:1-13

• 1Солунци 5:14-24

• Тит 2:11-14

(2) Тест: Следващата лекция ще започне с тест върху Урок 11. Подгответе се старателно за тестовите въпроси.

(3) Задание за преподаване: Не забравяйте да направите график за времето, когато ще преподавате извън курса и да информирате водача на курса за него.

(1) Какво е основното значение на думата свят?

(2) Какво означава, че Бог е свят?

(3) Защо святостта е важна за поклонението?

(4) Кога започва християнската святост?

(5) Какво означава да ходим в светлината?

(6) Какво се случва с вярващите по време на процеса на освещение, който продължава цял живот?

(7) Какво представлява наследствената поквареност?

(8) Как тялото, душата и духът на вярващите могат да бъдат запазени непорочни до Господнето пришествие?