Lesson 9: Въпроси, свързани със спасението

(1) Студентите ще могат да обяснят:

• Привилегията и важността на победата на вярващия над греха.

• Благодатта, която Бог дава за победоносен живот.

• Духовният живот, който произтича от взаимоотношението с Христос.

• Предупрежденията в Писанията за отпадането от благодатта.

• Християнските вярвания относно някои въпроси, свързани със спасението.

(2) Студентите ще бъдат насърчени да живеят в победа над греха.

► Прочетете заедно Римляни 6. Какво ни казва този текст за последиците от спасението?

Личната увереност в спасението е една от основните теми в първото послание от апостол Йоан. Той посочва следната причина за написване на посланието: „Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот [и да вярвате в името на Божия Син]” (1Йоан 5:13).

► Какво трябва да направим, ако се съмняваме, че сме спасени?

Апостолът знае, че в някои моменти вярващите ще се нуждаят от уверение, че са спасени. Йоан показва, че е добре те да търсят доказателства, върху които да стъпят. В посланието си той дава няколко примера за доказателства с формулировката „по това знаем”.[1] Вярващите могат да използват тези доказателства, за да уверят сърцата си (1Йоан 3:19).

Характеристиката на вярващите, на която първото послание от Йоан най-силно набляга, е победата над греха. Апостолът казва: „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите” (1Йоан 2:1). Тези думи показват, че вярващите трябва да живеят, без да съгрешават умишлено.[2] Йоан пише, за да покаже колко е важен победоносният живот.

…но ако някой съгреши, имаме Ходатай при Отца, Исус Христос Праведния. Той е умилостивение за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят (1Йоан 2:1-2).

Тук Йоан отбелязва, че може да се случи да съгрешим и ни уверява, че ако го направим, жертвата на Христос може да изкупи този грях. Това обаче не означава, че вярващите могат да се върнат към греховете си и автоматично да получат прошка, без да се покаят. Този стих просто казва, че има направена жертва, която важи и за всички грехове на целия свят. Знаем, че всички хора не се спасяват автоматично. Ако вярващият съгреши, той трябва да се покае, за да продължи връзката си с Бога.

Следващите стихове от 1Йоан показват, че основната отличителна черта на вярващите е победата над съзнателния грях. В скоби са добавени коментари.

И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. [Непокорните на Бога не разполагат с такова доказателство]. Който казва: Познавам Го, но не пази заповедите Му, лъжец е и истината не е в него (1Йоан 2:3-4).

Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие; и знаете, че Той се яви, за да вземе греховете ни. В Него няма грях. Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал (1Йоан 3:4-6).

Дечица, никой да не ви заблуждава; който върши правда, е праведен [Не някой, който някак се счита за праведен, докато продължава да съгрешава], както и Христос е праведен. Който върши грях, от дявола е: защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, за да съсипе делата на дявола (1Йоан 3:7-8).

Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога. (1Йоан 3:9).

И който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в него; и по това познаваме, че Той пребъдва в нас, по Духа, който ни е дал (1Йоан 3:24). [Пребъдването в Христос е несъвместимо с постоянното нарушаване на Божиите заповеди.]

По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди; защото тази е Божията любов: да пазим Неговите заповеди (1 Йоан 5:2-3). [Истинската любов е мотив за покорство. Непокорството е признак за липса на любов.]

Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света; [изкушенията и духа на света] и тази е победата, която е победила света, нашата вяра (1Йоан 5:4).

Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но онзи, който се е родил от Бога, пази себе си и лукавият не се докосва до него. (1Йоан 5:18).

► Коя отличителна характеристика на вярващите се забелязва в тези стихове?

От тези стихове става ясно, че отличителната характеристика на вярващите е живот на покорство към Бога. Победата над съзнателния грях е огромна привилегия за вярващите.

Понякога хората, които не са съгласни, че вярващият може да победи съзнателния грях, цитират 1Йоан 1:8: „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.” Обаче какво означава да имаме грях? Означава ли, че дори вярващите продължават съзнателно да съгрешават? Това не отговаря на цитираните по-горе твърдения от 1Йоан 3. Как може Йоан да казва подобни неща в трета глава, ако преди това е казал „Всеки човек, включително всеки вярващ, продължава да съгрешава?” Няма логика.

Значението става ясно от контекста. В 1Йоан 1:7 е обещано очистване от греха. То е за тези, които ходят в светлината, тоест живеят според истината, в покорство към Бога. Онези, които сега живеят в покорство към Бога, са очистени от миналите си грехове чрез кръвта на Христос.

Има обаче и хора, които не признават, че са съгрешили и имат нужда да бъдат очистени. Те са тези, които казват, че нямат грях и се заблуждават. Те твърдят, че никога не са съгрешавали или са решили проблема с греховете си без Христос.

Прошка и очистване са обещани и в 1Йоан 1:9. В 1Йоан 1:10 отново се казва, че онези, които казват, че нямат грях противоречат на самия Бог.

Йоан пише, за да изтръгне от заблудата им онези, които не са смятали, че имат нужда от очистването и прошката, осигурени от Христос – онези, които са мислели, че нямат нужда от спасение. Йоан не казва, че вярващите продължават да съгрешават, защото това би било в противоречие с основния акцент и твърденията в неговото послание.

Победоносният живот не винаги е лесен поради наследствената поквареност и човешката слабост. Заради тези две неща мнозина вярват, че живот без съзнателно извършени грехове е невъзможен. Божията благодат обаче има отговор и за двата проблема.

► Какво представлява наследствената поквареност?

Наследствената поквареност е упадъкът на моралната природа на човека, който го прави склонен да съгрешава още от раждането. След обръщането си към Христос вярващите се борят със склонността да съгрешават. Бог осигурява благодат, за да имаме победа не само ден за ден, но и за очистване от наследствената поквареност (Деяния 15:9; 1Солунци 5:23; 1Йоан 1:7).

Не е нужно да сме подвластни на греховното ни естество през целия си земен живот. За да живее в победа, вярващият трябва да стигне до място, където безрезервно предава сърцето си на Бога (Римляни 12:1). Когато Святият Дух изпълни вярващия, Той му дава способност да обича Бог с цяло сърце.

► Какво представлява човешката слабост?

Човешките слабости са физически или психически ограничения и дефицити. Поради грехопадението на Адам и продължаващият грях на човечеството, ние сме интелектуално, физически и емоционално по-слаби отколкото Бог ни е създал да бъдем.

[1]Човешките слабости ни карат да допускаме грешки. Може да не знаем как да постъпим правилно в дадена ситуация; да имаме погрешно мнение за определени класи от обществото или етнически групи. Погрешните идеи не са коригират автоматично при спасението. Те водят до погрешни действия, защото когато човек е заблуден относно това как да постъпи, постъпва неправилно.

Слабостите могат да създадат трудности по няколко причини. Възможно е да не знаем как да прилагаме библейските принципи или да не сме развили дисциплина, която да ни помага да устояваме на импулсите си. Може би нямаме навици, които да ни помогнат да бъдем силни в ежедневието си или не разбираме колко е важно да ходим по Духа.

Не бива да бързаме да съдим другите, защото невинаги знаем кога те съгрешават умишлено. Често хората грешат поради липса на знание или на духовна зрялост.

Били ли сте изправени пред изкушение, с което сте мислили, че никой друг не се е сблъсквал? Питали ли сте се дали пълната победа над греха е наистина възможна? Бог ни е обещал благодат, която далеч надминава нашата слабост в изкушенията:

Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите (1Коринтяни 10:13).

► Какво научаваме от този стих?

Този стих ни казва няколко важни неща.

1. Имаме изкушения, защото сме хора. Това означава, че не сте единствените, които имате битки.

2. Бог знае колко можем да издържим. Той разбира колко можем да понесем. Ние не знаем, но Той знае.

3. Бог ограничава изкушенията, с които се сблъскваме. Той иска да живеем победоносен живот. Според този стих победата във всеки един момент е възможна.

4. Бог осигурява това, от което се нуждаем, за да победим. Той дава изходния път. Неговото намерение е да живеем като победители. Бог дава благодат за победоносен живот.

► Отворете Римляни 8 и погледнете стиховете, които са използвани в този раздел.

[1]В Римляни 8 има чудесно описание на работата на Духа в живота на вярващия. Римляни 8:26 ни казва, че дори не знаем как да се молим, но Святият Дух се моли чрез нас.

Тази глава ни казва как да живеем като победители. Няма да бъдем осъдени, ако вместо плътта следваме Духа (Римляни 8:1, 4). Можем да постигнем праведността, която Бог очаква от нас, защото силата на Духа работи в нас (Римляни 8:4).

Този, който е контролиран от греховното естество, не може да угоди на Бога (Римляни 8:8), попада под осъждение (Римляни 8:1) и Бог го осъжда (“ще умре” в Римляни 8:13). Можем да прекратим греховните постъпки чрез силата и водителството на Святия Дух (Римляни 8:13-14).

В Йоан 15:1-10 се намира известната метафора за лозата и пръчките. Тя дава отговор на няколко важни въпроса.

Как пребъдваме в Христос? „Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми” (Йоан 15:10). Да спрем да пребъдваме в Христос би означавало да спрем да Му се покоряваме. Какво се случва тогава?

„Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и събират ги, та ги хвърлят в огъня, и те изгарят” (Йоан 15:6). Всеки, който спре да се покорява и по този начин спре да пребъдва в Христос, бива отхвърлен. Пълното отхвърляне е илюстрирано от пръчките, които се изгарят.

„Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене” (Йоан 15:4). „Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва” (Йоан 15:2). Ако не пребъдваме в Христос чрез покорство, не можем да даваме плод. Плодоносният живот е живот, който е променен, благословен и ръководен от благодатта на Бога. Ако не се покоряваме на Бога, ние биваме отделени от потока на Божия живот и не можем да живеем в Божията благодат. Онези, които не дават плод, биват отхвърлени.

Христос е като лоза, която ни дава живот (Йоан 15:6). Спасението се получава чрез взаимоотношение. Ние поддържаме спасително взаимоотношение с Христос като се доверяваме на Бога и Му се покоряваме (Йоан 15:10).

Електрическите крушки и електричеството са съвременен пример за същата концепция. Крушката свети докато през нея тече електричество. Тя изгасва, ако е отделена от източника на енергия. По подобен начин ние имаме вечен живот чрез нашето взаимоотношение с Христос (Йоан 17:3). Неговият живот тече през нас. Не можем да задържим този живот, ако сме отделени от Него.

Някои хора вярват, че името им веднъж записано в книгата на живота не може да бъде заличено, но има поне една причина това да се случи:

и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от книгата на живота и от святия град, които са описани в тази книга. (Откровение 22:19).

Малцина са тези, които в действителност са премахнали част от книгата Откровение. Въпросът е, че съществува възможност нечие име да бъде заличено от книгата на живота.

Исус дава обещание и отправя предупреждение, когато казва: „Който победи, ще се облече в бели дрехи; и Аз никога няма да залича името му от книгата на живота” (Revelation 3:5).

В един момент Павел е бил разтревожен, че вярващите в Солун, на които той е благовествал, може да са отпаднали от вярата. Ако това се е било случило, неговият труд да ги достигне с евангелието би бил напразен (1Солунци 3:5). Това показва, че е възможно вярващият да отпадне от вярата толкова сериозно, че първоначалното му обръщане към Христос да изгуби стойност.

Във 2 Петрово 2:18-21 откриваме, че има лъжливи учители, които заблуждават вярващите, които вече са избягали от светската поквареност чрез познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Тези доскорошни вярващи са познали пътя на праведността, но са го изоставили. Текстът казва, че за тях би било по-добре да не са повярвали въобще вместо да се връщат към греха. Следователно съществува възможността човек да загуби спасението си като се върне към греха. Ако не беше така, не би имало начин човек да бъде в състояние по-лошо от това преди да е бил спасен.

Ние можем да бъде деца на различни родители. Някога сме били деца на дявола (Йоан 8:44) и на гнева (Ефесяни 2:2), но това се променя, когато Бог ни осинови (Римляни 8:15). Блудният син губи всичките си привилегии, когато изоставя баща си. Когато се завръща, баща му говори за него като за мъртъв (Лука 15:32).

Бог иска вярващите да имат увереност, но не да се облягат на измамливи чувства, които ги поставят в реална опасност. Не трябва да им обещаваме нещо, което Бог не е обещал. Той не ни обещава, че не можем да изгубим спасението си каквото и да правим. Това, което обещава, е да ни води и да ни прави способни да живеем като победители над греха. Тази увереност е достатъчна, за да не се страхуваме.

Понякога вярващите изпитват съмнения относно своето спасение. Макар да са сигурни, че са били спасени, в настоящия момент може да се колебаят дали все още са в спасително взаимоотношение с Бог. Библията е ясна по този въпрос. По Божията воля е вярващите да бъдат толкова уверени в своето спасение, че да имат дръзновение в съдния ден (1Йоан 4:17), без да се питат дали ще преминат Божията проверка.

Когато вярващите се съмняват в спасението си, не бива да пренебрегват тези съмнения, защото са сигурни, че веднъж са били спасени. Необходимо е да изпитваме себе си дали сме във вярата (2Коринтяни 13:5). Този, който знае, че е бил спасен, следвайки стъпките, описани в Словото, и пребъдва в Христос като ходи в покорство към Него, може да бъде сигурен, че има духовен живот.

Бележка към водача на курса: Двама души от курса биха могли да обяснят този и следващия раздел.

Победата над греха изглежда невъзможна по две причини: човешката слабост и наследствената поквареност. Трябва да помним, че Бог не ни осъжда заради ограниченията ни като хора. Чрез Духа Си Бог ни дава сили да изпълняваме Неговата воля. Слабостите не са грях и не е нужно да съгрешаваме заради тях.

Влиянието на наследствената поквареност продължава и след обръщането към Христос, но Бог дава благодат за очистване. Не носим вина, че се раждаме с тази поквареност, но сме виновни, ако допускаме тя да продължава да ни влияе. Ето защо нито човешката ни слабост, нито наследствената поквареност трябва да отнемат надеждата ни да живеем от място на победа.

Ние се съединяваме с Христос чрез вяра в Него. Отъждествяваме се с Него в Неговата смърт и възкресение, като за нас това означава, че умираме за греха и биваме възкресени за нов живот (Римляни 6:3-11). Той е в нас и ние сме в Него. Християнският живот не се състои само в нашия искрен стремеж да следваме Христовия пример. Християнският живот се живее чрез Христос в нас. Когато беше на земята, Той победи греха и продължава да живее тази победа в нас.

На един тротоар в един голям град седи една бедна, дрипава жена. Косата й е разчорлена и мръсна. Кожата й също е покрита с мръсотия. Тя седи в пълно отчаяние. Внезапно настава суматоха и зад ъгъла се появява каляската на великия принц на царството заедно с неговите придворни. Принцът е силен, красив и добър! Докато каляската минава покрай мръсната жена, той извиква „Спрете!”

Каляската спира и принцът казва на слугите си: „Онази жена, която седи на тротоара, е жената, за която искам да се оженя!”

След това се пренасяме в друга сцена – двореца в сватбения ден. Какво виждаме? Една мръсна жена, все още облечена в дрипи и с мръсна и сплъстена коса. Около нея сноват слугите, които държат сватбената рокля, сапуни, парфюми, но невястата не проявява никакъв интерес към подготовката за своя сватбен ден. Една от слугините пита: „Милейди, не искате ли да се приготвите за сватбата?” Невястата отговаря: „Изглеждах така, когато той ме видя и поиска да се ожени за мен, така че предполагам няма значение как изглеждам сега.”

Подобно отношение би трябвало да ни шокира. Понеже принцът я обича, той не иска тя да остане в това състояние. Тъй като принцът я е обикнал, когато е била непривлекателна, тя трябва да иска да изглежда по най-добрия начин за него.

Бог ни обича в нашето състояние на грешници, но това не означава, че грехът е без значение. Точно защото ни обича, Той иска да промени нашето състояние. Неговата любов към нас трябва да ни мотивира да се стремим да придобиваме образа и характера, които са Му угодни.

Навсякъде по света християнската истина се смесва със суеверия. Като средства за победа над греха се проповядват повтаряща се молитва, емоционални преживявания, смъмряне на зли духове (за които се смята, че са причината за определени грехове), самонараняване, носене на амулети, поставяне на духовни символи в дома или помазване със специални масла. Погрешно е да се очаква победа чрез духовна магия!

Други пък прекалено много опростяват победата над греха, като твърдят, че спасението и изпълването със Святия Дух завинаги разрушават силата на греха. Това, което пропускат, е нуждата от духовен растеж, дисциплина и постоянна бдителност.

Онези, които не успяват да постигнат трайна победа над света и греха, трябва да си зададат следните въпроси:

1. Преживял ли съм истинско новорождение? Умрял ли съм за стария си живот; покаял ли съм се и обърнал ли съм гръб на старото? Живея ли нов живот в Христо – ново отношение, нови желания и нов глад за Божиите неща (2Коринтяни 5:17)? Христос дошъл ли е да живее в сърцето ми чрез Святия Дух? Със силата на своята воля ли се опитвам да победя греха или уповавам на силата на Бог, който живее в мен (Галатяни 2:20)?

2. Пазя ли Божието Слово в сърцето си? Псалмистът свидетелства: „В сърцето си опазих Твоето слово, за да не Ти съгрешавам” (Псалом 119:11). Трябва да сме гладни за Божието слово и да се храним с него така лакомо, както гладното бебе се храни с майчиното мляко (1Петрово 2:2).

3. Наистина ли приемам себе си като мъртъв за греха и жив за Бога? „Така и вие считайте себе си мъртви за греха, а живи за Бога в Христа Исуса.” (Римляни 6:11). Отхвърлям ли изкушенията с увереността, че те нямат власт над мен?

4. Уповавам ли на Бога за победа? Апостол Йоан заявява, че роденият от Бога побеждава света. „И тази е победата, която е победила света, нашата вяра.” (1Йоан 5:4). Апостол Павел казва, че уповава само на кръста на Исус, защото чрез кръста светските неща губят своята привлекателност и сила (Галатяни 6:14). Невъзможно е да живеем победоносен живот, ако забравяме, че Исус е източникът на всяка праведност.

5. Обличам се ежедневно с Господ Исус чрез вяра и отхвърлям ли всеки грях? Победата никога не идва автоматично, независимо докъде сме стигнали в нашето християнско пътуване. Трябва целенасочено да възприемаме отношението на Исус към греха и да следваме Исусовия пример. (Римляни 13:14; Ефесяни 4:24)

6. Обличам ли се с Божието всеоръжие? Много вярващи биват ранени от огнените стрели на Сатана на бойното поле на живота, защото пренебрегват духовните оръжия (Ефесяни 6:11).

7. Практикувам ли самодисциплина? Винаги ще имаме нужда от самодисциплина, независимо колко зрели сме във вярата. Дисциплинирам ли тялото си? Естествените желания, които Бог ни е дал (желание за храна, сън или секс) трябва да бъдат контролирани, за да служат на новородената ни душа. Тъй като тялото е опорочено от греха, неговите желания се намират в дисбаланс. Тялото трябва да служи на духа, а не да управлява. Павел казва, че дисциплинира тялото си и го поробва, да не би той самият да стане неодобрен (1Коринтяни 9:25-27). Тази дисциплина е необходима за всеки християнин.

8. Живея ли живот на покорство? Апостол Йоан ни призовава: „Ходете в светлината (1Йоан 1:7). Поради многото капани, спънки и опасности по пътя към небето, винаги трябва да ходим в светлината на Божието Слово (Псалом 119:105) и в присъствието на Святия Дух (Йоан 14:26). Покорството носи обещанието, че кръвта на Исус ще ни пази чисти. Онези, които ходят в тъмнина и отказват да се върнат в пътя на светлината, се препъват и в крайна сметка умират.

► Прочетете раздела „Християнските вярвания относно някои въпроси, свързани със спасението” поне два пъти.

Победоносният християнски живот е привилегия и дълг на всеки вярващ. Вярващите черпят своя живот от връзката си с Христос. Вярващите, които отхвърлят Божията воля и се връщат към греха, отслабват и потенциално рушат своята вяра, която е връзката им с Бога. Бог дава благодат, която ни дава сила да преодолеем всяко изкушение.

(1) Задание върху библейски текст: Всеки студент ще получи един от пасажите, изброени по-долу. Преди следващата лекция трябва да прочетете пасажа и да напишете един параграф за това какво казва пасажът за темата на този урок.

• Матей 13:18-23

• Евреи 10:23-39

• Яков 1:21-27

• 2Петрово 1:1-11

• Откровение 3:14-22

(2) Тест: Следващата лекция ще започне с тест върху Урок 9. Подгответе се старателно за тестовите въпроси.

(3) Задание за преподаване: Не забравяйте да направите график за времето, когато ще преподавате извън курса и да информирате водача на курса за него.

(1) Коя е една от основните теми в 1Йоан?

(2) На коя характеристика на вярващия се набляга най-силно в 1Йоан?

(3) Кои четири неща научаваме от 1Коринтяни 10:13?

(4) Как вярващите пребъдват в Христос?

(5) Как поддържаме спасително взаимоотношение с Христос?