(1) Студентите ще могат да обяснят:

• Как Троицата дава отговор на въпроса „Кой е Бог?“
• Как нашата вяра в Троицата ни помага да постигнем по-голяма дълбочина в молитва и поклонение.
• Как Троицата е разкрита в благовестието.
• Ключови библейски пасажи за доктрината за Троицата.
• Значението на специфичните думи, които използваме, когато говорим за Троицата и кои думи трябва да използваме.
• Как Троицата обяснява Божиите цели за творението, изкуплението и църквата.
• Християнските вярвания относно Троицата.

(2) Студентите ще могат да разпознаят лъжеучения, които представят Бог като разделен на отделни части или които не разграничават Отца, Сина и Святия Дух.

Представете си, че срещате някого за първи път.[1] Когато ви попитат „Кой сте Вие?“, какво ще отговорите: „Аз съм силен, мъдър и добър“? или „Аз съм човешко същество—имам тяло и душа”? Разбира се, че не такъв отговор ще дадете! Тези отговори ни казват какъв сте (силно, добро, мъдро човешко същество), но не ни казват кой сте. Когато ни попитат кои сме, казваме името си – например, „Аз съм Иван“ или „ Аз съм Мария.“

Сега помислете над въпроса „Кой е Бог?“ Много хора казват: „Бог е всемогъщ, съвършено добър и съвършено мъдър“ или „Бог е божествено същество; Той е Дух.“ Всички тези неща са верни и са много важни, но те ни казват какъв е Бог (всемогъщ, добър и мъдър дух). Най-добрият отговор на въпроса е: „Бог е Отец, Синът и Святият Дух.“ Това е отговорът на въпроса кой е Бог и ако го разбираме, можем да изградим по-добра връзка с Бога. Латинската дума trinitas (Троица) означава „три“. Троицата е отговорът на въпроса „Кой е Бог?“

Добро нещо е да казваме „Вярвам в Бог“ или да се молим „Боже, помогни ми.“ И мюсюлманите, и евреите могат да говорят и да се молят така. Само християнинът може да каже: „Вярвам в Отца, в Сина и в Святия Дух.“ Само християнинът може да се моли: „Отче, снабди нуждата ми. Исусе, прости ми. Святи Душе, води ме.“ Само християнинът наистина знае кой е Бог.  Ето защо Григорий Богослов пише: „Когато казвам Бог, имам предвид Отец, Син и Свят Дух.“[2]

Ако Троицата дава отговор на въпроса „Кой е Бог?“, тогава изучаването на тази доктрина ще ни помогне да познаваме Бога и да Му отдаваме слава. Доктрината за Троицата ни води към по-големи дълбочини в молитвения ни живот, защото ни прави способни да прославяме Бога като този, който Той е. По-долу е даден пример за вид молитва, която ни помага да растем в личната си връзка с Троицата.

► Прочетете заедно молитвата като група.[1] Ако учите урока следобед или вечер, можете да кажете: „Добър ден, Небесни Татко“ или „Добър вечер, Небесни Татко.“

Добро утро, Небесни Татко.

Добро утро, Господи Исусе.

Добро утро, Святи Душе.

Небесни Татко, покланям Ти се като Създателя и Вседържителя на вселената.

Господи Исусе, покланям Ти се като Спасител и Господ на този свят.

Святи Душе, покланям Ти се като Този, който освещава Божиите хора.

Да бъде слава на Отца, на Сина и на Святия Дух.

Небесни Татко, моля се днес да живея в Твоето присъствие и да Ти бъда все по-угоден.

Господи Исусе, моля се днес да вдигна кръста си и да Те следвам.

Святи Душе, моля се днес да ме изпълваш със Себе Си и да действаш, за да принасям Твоите плодове в живота ми: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие и вярност.

Свята, благословена и славна Троице, три лица в един Бог, смили се над мен. Амин.

В Стария Завет Бог учеше Своя народ да изповядва, че има само един Бог. “Слушай, Израилю: Яхве, нашият Бог, е един Господ [Яхве]” (Второзаконие 6:4). Това вярване различаваше Израел от останалите народи, които вярваха в много богове. Исус и апостолите продължиха да поучават, че има един Бог (Марк 12:29, Първо Тимотей 2:5). Няма трима богове или 10. Има само един невидим, всемогъщ дух, когото наричаме “Бог”.

В същото време Старият Завет загатва, че има някаква троичност или множественост в Бог, Който е един. Когато Бог създава Адам и Ева, казва: “Да създадем човека по Нашия образ, по Нашата прилика…” (Битие 1:26). На кого говори Бог? Защо казва “Нашия образ” (в множествено число)? Когато Исая вижда Бог в храма, той чува ангелите да викат “Свят, свят, свят…” (Исая 6:3), и Бог казва: “…И кой ще отиде за Нас?” (Исая 6:8). В Псалм 110:1 Яхве говори с друга личност, която е Богът на Давид. Как е възможно Господ да говори с Господ?

Новият Завет дава най-добрия отговор на тези въпроси. Библията е една велика история. Има някои истини, които авторът избира да разкрие едва в края на историята, когато ще сме по-подготвени да ги приемем. Бог разкри най-съкровената истина за това кой е Той, когато Бог Отец изпрати Сина Си да се въплъти като човек и когато, по-късно, изпрати Святия Дух на Петдесятница. Благовестието ни разкрива, че наистина има нещо троично в Бога, Който е един Троицата е най-голямото разкриване на Бог пред човека. Тя е в основата на християнската вяра.

Бог разкри повече за Себе Си, като когато се изпълни времето, “…Бог изпрати Сина Си…” (Галатяни 4:4).[1] “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син…” (Йоан 3:16). Ако Бог е изпратил Сина си, то този един Бог трябва да е баща, който има син. Ако Синът беше изпратен в света, то Той е бил син на Бога, преди да бъде изпратен.

Исус заяви, че е син на Бога по начин, който го правеше равен на Бог Отец. Йоан 5:18 казва: “Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога..” Когато Исус каза: “…преди да се е родил Авраам, Аз съм” (Йоан 8:58), Той твърдеше, че е Яхве (Изход 3:14). В Първо Коринтяните 8:6, Павел потвърждава Второзаконие 6:4 (“…един Господ”), но включва Господ Исус Христос в идентичността на единия Бог, който е Създател на всичко.

В Йоан 14:28 Исус казва: “…Отец е по-голям от Мене.” Този стих не може да означава, че Синът е нещо по-малко Бог, защото цялото евангелие от Йоан говори за пълното равенство между Сина и Отца.[1] Йоан 14:28 не трябва да се чете извън контекста. Исус каза на учениците Си: “…Ако Ме любехте, бихте се зарадвали, че отивам при Отца; защото Отец е по-голям от Мене.” Исус сравнява Себе Си като човешко същество на земята (с цялото му страдание) с Неговия Отец на небето (с цялата Му слава). Той казва на учениците Си, че ако Го обичат, ще искат Той да бъде прославен в присъствието на Отца със славата, която е имал у Отца преди създанието на света (виж Йоан 17:5.) Запомнете: Исус е едновременно изцяло Бог и изцяло човек. Като Бог (според Своята божествена природа) Синът е равен на Отца. Като човек (според Своята човешка природа) въплътеният Син стои по-ниско от Отца и Му се покорява. Августин обяснява: „Трябва да признаваме двете природи на Христос – божествената, в която Той е равен на Отца и човешката, спрямо която Отец е по-голям.“

Като Син на Бог Отец, Исус не е Отец. Бащата и неговият син не са едно и също лице. В Йоан 1 Исус е наречен “Бог” (1:1), но също се казва, че Той е “у Бога [Отца]” (1:1), и че е “единственият син на Отца” (1:14 СПБ). Синът беше изпратен от Отца (Йоан 5:23), молеше се на Отца (Матей 26:39) и помоли Отца да Го прослави, за да може Той на Свой ред да прослави Отца (Йоан 17:1). Ако Синът и Отец са едно и също лице, тогава Синът е изпратил сам себе си, говорил е сам със себе си и е помолил себе си да прослави себе си, за да прослави себе си. В това няма никакъв смисъл!

Отец и Синът могат да бъдат ясно разграничени, но са в съвършено единение като един Бог. В Йоан 14:11 Исус казва: “Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене…” Отец и Синът обитават напълно един в друг, защото представляват един вечен, невидим дух. Те не са двама отделни духове или две отделни божества.

Доктрината за Троицата е резултат от сериозен размисъл върху тези поучения на Исус, както и върху поучението Му за Святия Дух.

Исус постоянно говореше за Своя Отец, но говореше и за някой друг – Святия Дух. Исус обеща да помоли Отца да изпрати Святия Дух (Йоан 14:16–17). Също така Той обеща да изпрати Духа, Който изхожда от Отца (Йоан 15:26). Исус увери учениците, че Отец ще изпрати Духа в Неговото име (в името на Исус) (Йоан 14:26). След Своето възкресение и възнесение Исус получи от Отца обещания Святи Дух и Го изля върху учениците на Петдесятница (Деяния на Апостолите 2:33).

Като Духа на Бога, Святият Дух е равен на Отца и на Сина. Когато един човек излъга, Петър го попита: “Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, та да излъжеш Святия Дух... Не си лъгал човеци, но Бога” (Деяния на Апостолите 5:3–4). Святият Дух е Бог. Той е вечен (Евреи 9:14) и всезнаещ (Първо Коринтяните 2:10–11).

В същото време Святият Дух не е Отец, не е и Синът. Святият Дух е друго лице, точно както Синът е друго лице (не е Отец). Духът е изпратен от Отца и от Сина, говори само онова, което чува от Отца и от Сина (Йоан 16:13) и идва, за да прославя Сина (Йоан 16:14). Ако Духът беше Отец и Синът, тогава Духът сам е изпратил себе си, говори какво чува самия себе си да говори и се стреми да прослави самия себе си. В това няма никакъв смисъл!

Матей 3:13–17 е много важен по отношение на доктрината за Троицата, защото показва взаимодействието между Отца, Сина и Святия Дух. Исус е кръстен във вода, Отец проговаря от небето (“…Този е възлюбленият Ми Син, в Когото е Моето благоволение”) и Святият Дух разкрива невидимото Си присъствие като се появява в образа на гълъб и слиза да почива върху Исус. Няма логика да се твърди, че Отец е Синът или че Святият Дух е Синът. Ако това твърдение беше вярно, тогава Синът щеше да изпрати собствения си глас в небето, откъдето да каже, че благоволява в себе си, докато слиза да почива върху себе си! По време на кръщението на Исус присъстват трима.

Сцената с кръщението в Матей 28:19 е ключова за християнското учение за Троицата: “И тъй, идете, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух”. В Стария Завет Бог даде Своето име (Яхве) на народа Си и ги призова да Го провъзгласяват пред народите (Числа 6:27, Второзаконие28:10). В Новия Завет Бог дава името на Отца, името на Сина и името на Святия Дух на Своите хора и ги изпраща с мисия в света. Това показва,че всеки един от тримата – Отец, Син и Дух е Бог, но всеки може да бъде разграничен от останалите. Доктрината за Троицата помага на учениците да разберат какво означава кръщението в името на Троицата. Всъщност това е отправната точка на цялото християнско богословие.

► Диаграмата на тази страница се нарича „Щитът на Троицата“. Тя обобщава някои от важните истини, които научихме досега. Прерисувайте тази диаграма; това ще ви помогне да я запомните. 

Евангелието разкрива, че има нещо троично в Бога, Който е един. Въпреки това Бог не е троичен (три неща) и един в един и същ смисъл. Няма три божества и един бог. Това би било противоречие (и отхвърляне на ясно библейско учение!). Необходими са ни думи, за да обясним в какъв смисъл Бог е трима и в какъв смисъл Бог е “…един Господ” (Второзаконие6:4).

Голяма част от хората в ранната църква са говорели гръцки или латински и векове наред се е обсъждало кои думи да се ползват. Не трябва да се изненадваме, че понякога трудно намираме подходящи думи, с които да говорим за Бога. Човешките езици не могат да опишат съвършено Бога. Все пак, няма нищо по-важно от това какви са нашите вярвания за Бога, затова трябва внимателно да подбираме думите си, за да не объркваме или заблуждаваме другите.

Думите ousia (от гръцки) и substantia (от латински) са признати като най-добрите думи, които описват в какъв смисъл Бог е един – какво е общото между Отца, Сина и Святия Дух. Господ е един ousia или substantia. Тези думи показват какво е даденото нещо (спомнете си примера от началото на урока). Бог е един невидим дух, вечен, съвършен в сила, мъдрост и доброта. На български език думата същност се използва, за да се опише смисълът, в който Бог е един. Думите природа, същество или естество също се използват. Има само една божествена същност или същество.

Думите hypostasis (от гръцки) и persona (от латински) се използват, за да опишат троичността на Бога. Отец, Синът и Святият Дух са три реални и разграничими hypostases или personae. Тези думи показват за някого кой е той. Отново: Троицата дава отговор на въпроса „Кой е Бог?“ На български език думата лица (от латинското personae) се използва, за да опише троичността на Бога.  

Дори тези термини имат своите слабости и ограничения и трябва да бъдат обяснявани внимателно, за да бъдат избегнати недоразумения. Богословите трябва да подбират с внимание думите, които използват, на всеки език. В някои езици няма подходящи думи, но да се открият широко признати и разбираеми думи е много полезно. Например, тези думи ни помагат да обясним ясно какво означава и какво не означава Йоан 10:30. Когато Исус казва: “Аз и Отец едно сме”, Той има предвид, че “Аз и Отец сме с една същност или естество”; Той няма предвид, че “Аз и Отец сме едно и също лице.” Когато Йоан пише “…Словото беше у Бога; и Словото бе Бог” (Йоан 1:1), Той иска да каже: “Синът беше с лицето на Бог Отец и Синът беше със същата божествена същност (или от същото естество) като Отца.“ 

Въпреки че тези обяснения са полезни, все още се затрудняваме да разберем Троицата. Отчасти това се дължи на ограничения ни човешки ум, който никога не би могъл да разбере безкрайния Бог. Има и друга причина, и тя е, че в творението няма други същества, които са три лица от едно и също естество. Обикновено учим като сравняваме новите неща с нещата, които вече знаем, но тук нямаме база за сравнение: не съществува друго същество, което е в три лица.

Да разгледаме човешкото същество. Във всяко човешко тяло и душа има само едно лице —“Йоан” или “Мария.” Ако едно човешко същество твърди, че е повече от едно лице, това няма да има смисъл, защото знаем, че това не е характерно за човешките същества. Обаче Бог не е човек! Бог е абсолютно различен вид същество от всички други видове същества, които можем да наблюдаваме. Бог ни е разкрил, че в едно божествено същество наистина има три лица. Ние просто приемаме и вярваме в това, което Бог е разкрил. Нашите умове не могат да разберат напълно Бога, но ние се радваме в Божието откровение и очакваме да познаваме Бога по-добре и да Му се наслаждаваме повече, когато отидем в небето.

Някои хора се опитват да нагодят Троицата към собствените си разбирания въз основа на това, което наблюдават в творението. Онези които вярват в Троицата трябва да внимават да не: (1) разделят единната същност на Бога, (2) сливат трите лица на Бога или (3) считат някое от лицата на Бога за по-нископоставено или неравнопоставено спрямо друго от Неговите лица по отношение на тяхната същност.

1.    Да не се разделя единната същност на Бога. Бог Отец, Синът и Святият Дух не са три части, които съставляват едно цяло. Бог няма части. Той не е като яйцето, което се състои от три части (черупка, белтък и жълтък). Бог не е като цвете с три венчелистчета. Подобни схващания са типични за ерес, наречена partialism.

2.    Да не се сливат трите лица на Бога. Съществуват твърдения, че Синът е Бог Отец, който се представя в друг образ или че Святият Дух е Синът, изявен под друга форма. Както вече видяхме, обаче, Бог Отец, Синът и Святият Дух са във взаимоотношение помежду си като ясно разграничими лица. Бог Отец не е Синът и Синът не е Святият Дух. Бог не прилича на водната молекула, която може да съществува в три агрегатни състояния (лед, течност или газ). Бог не е човек, който си слага три различни шапки или маски или човек, който играе три роли (баща, съпруг и служител). Подобни твърдения илюстрират ерес, наречена modalism, която отрича, че Синът и Духът са отделни лица. Modalism се нарича още Sabellianism (наречена на лъжеучител от трети век на име Sabellius).

3.    Да считат някое от лицата на Бога за по-нископоставено или неравнопоставено спрямо друго от Неговите лица по отношение на тяхната същност. Друго вредно учение е, че Синът е по-нископоставен от Бог Отец. Съществуват твърдения, че Синът е първото и най-велико същество, създадено от Отца. Поддръжниците на тези твърдения възхвалят Исус и Го обожествяват, но не споделят идеята, че Той е равен на Отца и че е вечно съществуващ. Тази ерес се нарича Arianism (наречена на лъжеучител от четвърти век на име Arius). Привържениците на тази ерес смятат, че Синът има подобна същност на Отца , но е с по-нисък ранг. Противно на това твърдение, Библията ни учи, че Синът и Бог Отец са единосъщни (както посочва Никейският символ на вярата).  Синът и Духът са равни на Отца по сила, слава и вечност. Те са достойни за хвала и могат да спасяват чрез Своето всемогъщество.

► Чували ли сте за други примери за това какво представлява Троицата? Защо те биха могли да са подвеждащи или проблематични?

За да можем наистина да разберем доктрината за Троицата, трябва да разгледаме по-задълбочено трите лица. Защо първото и второто лице се наричат „Отца“ и „Синът“? Защо третото лице се нарича „Святият Дух“? Имената носят смисъл и ни казват нещо истинно и вечно относно Бога. Дори преди създанието на света Бог е бил Отец, Синът и Святият Дух.

„Отец“ и „Синът“

Макар че Бог е нашият небесен Отец (Матей 6:9), това не е причината, поради която първото лице от Троицата се нарича „Отец“. Първото лице се нарича „Отец“, защото Той е вечният баща на един Син! По същия начин второто лице се нарича „Синът“, защото е вечният Син на Отца. Имената Отец и Син посочват вечното взаимоотношение помежду им. И Отец, и Синът имат в себе си вечния, несътворен живот, който принадлежи единствено на Бога, но Отец дава този живот на Сина (Йоан 5:26).

Понеже и Отец, и Синът са вечни, Отец не е „дал“ живот на Сина в определен момент от времето. Отец не е създал Сина. Отец вечно „дава“ Сина или ражда Сина във вечността по начин, който е познат само на Бога. Това е едно от основните твърдения в Никейския символ на вярата: Вярваме в..Един Господ Исус Христос, Сина Божий, Единородния, роден от Отца, тоест от същността на Отца; Бог от Бог, Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен. “

Това е велика тайна. Ние едва разбираме човешкото раждане! Колко по-трудно можем да разберем как Бог Отец ражда Сина във вечността? Църковните отци често се обръщат към Евреи 1:3, където се казва, че Синът е “…сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество...” Светлината винаги има своя блясък.[1] Докато гори, свещта излъчва светлина. Тъй като Отец е вечна светлина, Той винаги излъчва Сина – това излъчване няма начало и не ще има край. Отец и Синът съществуват във вечно взаимоотношение, което би могло да бъде наречено „да излъчваш“ и „да бъдеш излъчван“. Исус е „Бог от Бог (Отца), Светлина от Светлина (Отца)“ (Никейски символ на вярата). 

„Духът“

Името Дух също сочи към нещо, което е вечна истина относно третото лице в Троицата. Изразът Духът на Бога няма общо с изразите духът на Моисей или душата на Авраам, в които „дух“ и „душа“ се отнасят до духовната или нематериалната част на човешкото същество. Бог е само дух и няма части. Напротив, фразата „Духът на Бога“ показва,че Духът изхожда от Отца, както Синът изхожда от Отца. Думата за Дух, използвана в Библията, може да бъде преведена и като „Дъх“. Както някой издишва своя дъх, така Духът “изхожда” от Отца (Йоан 15:26). Много християни вярват и че Духът вечно изхожда от Сина.[2]

Понеже Духът е вечен, Той не се е появил в определен момент от времето. Духът не е създаден от Отца. Духът е вечното дихание на Отца. Ние не знаем какво точно означава това, че Духът вечно изхожда от Отца, но знаем, че това не е същото като да бъде роден. Ако не беше така, Отец щеше да има втори Син!

Ключовите истини, които вярващите трябва да знаят, са обобщени в Атанасиевия символ на вярата:

1. Отец няма произход. Той не е сътворен или роден (Той е несътворен).

2. Синът изхожда единствено от Отца. Той не е сътворен или създаден. Той е  роден във вечността.

3. Святият Дух изхожда от Отца [и от Сина]. Той не е създаден, сътворен или роден. Той вечно изхожда.

4. Затова има един Отец, не трима Отци. Има един Син, не трима Синове. Има един Свят Дух, не три Святи Духове.

Това поучение обяснява защо обикновено говорим за Отца, Сина и Духа (в този ред), вместо за Духа, Сина и Отца (или някаква друга последователност). Трите лица са равни по сила и власт, защото са един Бог; все пак Отец е вечният източник на Сина и Отец [и Синът] са вечният източник на Духа. Затова е редно да говорим за тях в последователността Отец, Син и Дух.

Това поучение обяснява също защо Библията говори за „Божия Син“ и „Божия Дух“, а не за „Бог Син“ или „Бог Святи Дух“. Тъй като Синът е Бог и Духът е Бог, ние можем да ги наричаме така, но е редно да говорим за Сина и за Духа във връзката им с Отца. Изразът „Бог Син“ подчертава, че Исус е Бог; изразът „Божи Син“ показва, че Исус е „Бог от Бог“ (Никейски символ на вярата).

Накрая, това поучение ни помага да разберем по-добре благовестието. Всяко едно от лицата в Троицата можеше да се въплъти като човек и да ни спаси. Въпреки това, е правилно Синът, който е роден от Отца във вечността да бъде изпратен от Отца. Правилно е Синът, който е роден от Отца във вечността, без да има майка, да бъде роден в определен момент от времето от майка, но без баща. Правилно е Духът, Който вечно изхожда от Отца [и от Сина] да бъде изпратен от Отца и от Сина, за да ни даде живот. Благовестието отразява една вечна истина за Бога!

Когато изучаваме доктрината за Троицата, започваме да разбираме по-добре кой е Бог, което на свой ред ни помага да осъзнаваме защо Бог прави това, което прави. В заключение разгледайте три ключови точки.

1. Троицата обяснява значението на думите „Бог е любов“. Представете си един човек, който живее сам в колиба в пустинята и никога не е говорил с никого. Тогава, след като са минали 20 години, той излиза от колибата си и ви казва: „Аз обичам.“ Ще му повярвате ли? Едва ли! Този, който обича, живее във взаимоотношение с другите и не се изолира от останалите. Библията казва:   “…Бог е любов” (1 Йоан 4:8). Ако Бог е само едно лице, кого е обичал Бог преди да сътвори света?  Но ако Бог е три лица, тогава думите „Бог е любов“ имат смисъл. Исус се помоли на Отца с думите: “…си Ме възлюбил преди създанието на света” (Йоан 17:24). Ако можехте да погледнете във вечността преди Битие 1:1, щяхте да видите само едно: Бог, Който обича. Бог Отец, Който обича Сина и Духа; Сина, Който обича Отца и Духа; и Духа, Който обича Отца и Сина. Каква прекрасна картина! Самата същност на Бог, Който е един, е общение между любящи лица! Бог е любов!

2. Троицата обяснява защо Бог е създал света и го е изкупил. Бог не е създал света, защото се е чувствал самотен. Бог не е имал нужда от някого, когото да обича. Природата на любовта е да споделя себе си и да ражда нов живот. Бог създаде света, движен от чиста любов и доброта. Той създаде човешките същества за да преживяват Неговата любов. Адам и Ева се разхождаха с Бога в прохладата на вечерта в Едемската градина (Битие 3:8). Човешките същества бяха създадени, за да познаят, да обичат и да се наслаждават на Отца, на Сина и на Святия Дух. Ние бяхме създадени за Троицата! Когато човешките същества избраха да не се покорят на Бога и съгрешиха, Бог не ни изостави. Отец изпрати Сина и Духа да ни спасят, за да бъде възстановена целта, за която бяхме създадени. Целта на спасението е да ни върне у дома, при Троицата!

3. Троицата обяснява целта на църквата и нейната окончателна съдба. Бог създаде човешките същества по Свой образ и прилика (Битие 1:26) и каза, че не е добре за човека да бъде сам (Битие 2:18). Когато живеем във взаимоотношения на любов един към друг, отразяваме любовта в Троицата. Има хора, които се гордеят с факта, че са сами и заявяват: „Нямам нужда от никого!“ Това е тъжна последица от грехопадението. Възможно е такива хора да са били наранени и да искат да се предпазят. Божието намерение за нас не е да живеем по такъв начин. Заради Бог, Който е в три лица, трябва да поемем риска да живеем в любяща общност. В църквата Бог събира отново хората, между които грехът е внесъл разделение. В Йоан 17:22 Исус се моли църквата да стане едно, както Той и Отца са едно. Очевидно е, че стотиците членове на църквата не могат да станат един човек. Когато обаче живеем в единство и хармония, ние отразяваме съвършеното единство в Троицата. В небето църквата ще живее в съвършено общение с Отца, Сина и Святия Дух. Колко възхитително ще бъде!

Завършете този урок с хваление и поклонение. Цялото християнско поклонение е поклонение пред Троицата, защото на нея отдаваме слава!

► Кажете заедно следната хвалебна молитва. Тази древна молитва на поклонение пред Троицата все още се практикува от много християни във всекидневните им молитви и във всяка църковна служба.

Слава да бъде на Отца, и на Сина, и на Святия Дух, както беше в началото, както е сега и както ще бъде завинаги. Амин.

► Кажете заедно Второ Коринтяни 13:14. Много последователи на Христос включват тази благословия в ежедневните си молитви и в църковните си служби.

Благодатта на Господа Исуса Христа и любовта на Бога, и общението на Святия Дух да бъдат с [нас] всички вас.

►Прочетете заедно раздела „Християнските вярвания относно Троицата“ поне два пъти.

В единия истински жив Бог има три лица, които трябва да бъдат разграничени: Отец, Синът и Святият Дух. Те са еднакви по същност, сила и вечност, които не трябва да бъдат делени. Синът е роден от Отца във вечността и Святият Дух вечно изхожда от Отца [и от Сина].

Бележка към водача на курса: Не е необходимо да четете това по време на занятието.

Атанасиевият символ на вярата е наречен така по името на Атанасий Александрийски, който през четвърти век защитава християнската вяра срещу лъжеучителя Арий. Текстът започва с предупреждение към онези, които не „пазят“ вярата, тоест онези, които са приели истинската вяра, но след това са избрали да я отхвърлят. Много църкви четат този символ по време на службата на Пета неделя след Петдесятница, неделята след Петдесятница.

Който иска да се спаси, трябва най-напред да се придържа към вселенската вяра.
Който не пази вярата цяла и непокътната, безспорно ще погине завинаги.

А ето каква е същността на съборната вяра:

Че се покланяме на един Бог в Троица и на Троицата в Нейното единство.
Без да сливаме лицата и без да разделяме същността.

Понеже лицето на Отца,
Лицето на Сина – друго, Лицето на Светия Дух – трето.

Но божествеността на Отца, Сина и Светия Дух е една, славата им е равна, величието им – съвечно.

Какъвто е Отец, такъв е и Синът, такъв и Светият Дух.

Отец не е сътворен,
Синът не е сътворен
и Светият Дух не е сътворен.

Отец е безкраен,
Синът е безкраен
и Светият Дух е безкраен.

Отец е вечен,
Синът е вечен
и Светият Дух е вечен.

Всъщност не три са вечни, а Един е вечен,

точно както три не са сътворени, а Един не е сътворен,
и три не са безкрайни, а Един е безкраен.

По същия начин Отец е всемогъщ,
Синът е всемогъщ
и Светият Дух е всемогъщ.
Но има не трима всемогъщи, а Един всемогъщ.

Така Отец е Бог,
Синът е Бог
и Светият Дух е Бог.
Но има не три Бога, а един Бог.

Така Отец е Господ,
Синът е Господ
и Светият Дух е Господ.
Но има не три Господа, а един Господ.

Защото както християнската истина ни задължава
да признаваме всяко лице
за Бог и Господ,
така и вселенската вяра ни забранява
да говорим за три Бога или за три Господа.

Отец не е сътворен или създаден, не е роден от нищо.

Синът е само от Отца – не е създаден или сътворен, а роден.

Светият Дух е от Отца и от Сина – не е сътворен, не е създаден и роден, а изхожда.

И така, има един Отец, а не трима отци;
един Син, а не трима синове;
един Свети Дух, а не три свети духове.

И в тази Троица няма пръв и последен,
няма по-голям и по-малък;
а и трите Лица са съвечни и равни помежду си.

И така, както вече бе казано,
трябва да се покланяме на Един в Трима
и пред Трима в Един.

Който иска да се спаси,
трябва така да разбира Светата Троица.

Но за вечното спасение е нужно да вярваме
предано и във Въплъщението на нашия Господ Исус Христос.

Защото правилната вяра е:

вяра и изповедание,
че нашият Господ Исус Христос, Синът Божий,
е еднакво Бог и Човек.

Той е Бог, Единороден Син Божий,
роден преди всички векове, единосъщен на Него;
Той е Човек, роден във времето от естеството на майката.

Той е и съвършен Бог, и съвършен Човек,
състои се от разумна душа и от човешка плът.

Той е равен на Отца като Бог,
по-малък е от Отца като човек.

Макар че е и Бог, и човек,
Той не е двама, а един Христос.

Но Той е един,
не защото Неговата божественост се е превърнала в плът, а защото
е пренесъл човешката природа в Бога.

Той наистина е един, но не чрез сливането на природите,

а чрез единството на Личността.

Понеже както разумната душа и плътта правят един човек,
така Бог и човек правят един Христос;

Който е страдал за нашето спасение;
слязъл е в ада;
възкръснал е от мъртвите;
възлязъл е на небесата
и седи отдясно на Отца;
откъдето пак ще дойде, за да съди живите и мъртвите.

При идването Му всички човеци ще възкръснат в тяло
и ще дадат отчет за делата си.
Които са вършили добри дела, ще живеят вечно;
които са вършили зли дела, ще горят във вечен огън.

Такава е вселенската вяра:
който не вярва в нея предано и непоколебимо, не може да бъде спасен.

(1) Задание върху библейски текст: Всеки студент ще получи един от пасажите, изброени по-долу. Преди следващото занятие от курса трябва да прочетете пасажа и да напишете един параграф за това какво казва пасажът за темата на този урок.

• Йоан 17:1–5
• Ефесяни 1:3–14
• Ефесяни 1:15–23
• Колосяни 1:9–19
• Евреи 1

(2) Тест: Следващата лекция ще започне с тест върху Урок 3. Подгответе се старателно за тестовите въпроси.

(3) Задание за преподаване: Не забравяйте да направите график за времето, когато ще преподавате извън курса и да информирате водача на курса за него.

(4) Прочетете внимателно Атанасиевия символ на вярата, поместен по-горе.

(1) Кой е най-правилният отговор на въпроса “Кой е Бог?”

(2) Как доктрината за Троицата ни води до по-големи дълбочини в молитвения ни живот?

(3) Чрез кои две важни събития в Новия Завет Бог разкрива Себе си като Троицата? Кое лице от Троицата бива разкрито във всяко от събитията?

(4) Прилича ли Бог на яйце? Защо или защо не?

(5) Прилича ли Бог на човек, който има три маски? Защо или защо не?

(6) Защо първото и второто лице от Троицата са наречени „Отец“ и „Синът“?

(7) С каква цел бяха създадени човешките същества?