В края на този урок студентите трябва:

(1) да разберат какво е наследството, което Исус оставя на учениците Си и на църквата.

(2) да оценят значението на мисията в наследството на Исус.

(3) да разпознават продължаващото влияние на служението на Исус през учениците Му в книгата Деяния на апостолите.

(4) да разработят практични стъпки, чрез които собственото им служение да остави наследство.

Мерилото за нашето служение е какво оставяме след себе си.

Александър служил като уважаван пастор дълги години и наближавало да се пенсионира. На въпроса „Как подготвяш църквата за твоето пенсиониране? Какво е видението на църквата през следващите 10 години?“ той отговорил: „Няма да съм тук, затова не ме интересува какво ще стане.“ Този пастор не разбира един важен принцип за служението: най-големият изпит за нашето служение е какво се случва, когато нас вече ни няма.

Да сравним този пастор с Никола. Никола починал внезапно след 25 години в служение. През този период той ръководил няколко служения в местната си църква – служение за бездомни, програма за лечение на наркозависими и програма за достигане на лидери в областта на бизнеса. На погребението на Никола водачът на програмата за лечение на наркозависими казал: „Миналия месец с Никола се срещнахме, за да обсъдим бюджета за следващата година.“ Водачът на служението за бездомни показал план за нова сграда, която да дава временен подслон на семейства. Никола внимателно бил планирал бъдещето на служението. Той оставил наследство.

В този последен урок ще изучим последните наставления на Исус към учениците Му, последното Му поръчение към тях и служението им след възнесението. Ще научим уроци във връзка с оставянето на наследство.

► Ако тази вечер беше последната вечер от вашия живот, какво наследство ще оставите?

• Какво наследство ще оставите на семейството ви?

• Какво наследство ще оставите на общността ви?

• Какво наследство ще оставите на служението ви?

Йоан 13-16 може да се сравни с последните наставления на Яков, Мойсей, Исус Навиев и Давид в Стария Завет.[1] Последните наставления на Исус съдържат едно от най-дълбоките и съкровени поучения.

Йоан 13:1 дава обстановката, в която Исус поучава за последен път: „…Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца…“ Ако знаехте, че след 48 часа ще умрете, какво бихте казали на тези, които ще продължат вашето служение? Тези ваши думи ще разкрият какво смятате, че е най-важно за вашите последователи.

По време на тази последна вечеря Исус показа абсолютната Си любов към учениците както чрез действията си (измиването на краката), така и чрез думите Си. Исус „беше възлюбил Своите, които бяха на света.“ Сега ги възлюби докрай (Йоан 13:1). „Докрай“ съдържа две идеи:

1. Исус ги обичаше до последния миг от времето, което Му беше отредено с тях.

2. Исус ги обичаше абсолютно и безрезервно.

► Прочетете Йоан 13:31-14:31.

Заповеди и обещания в последните наставления на Исус

Заповед: Да се любите един друг (Йоан 13:34).

„Нова заповед ви давам: Да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг.“ Това беше трудна заповед за групата ученици, които бяха по-известни с караниците си отколкото с любовта си един към друг.

Защо това беше нова заповед? Дори и в Стария Завет е заповядано „обичай ближния си.“ В поучението на Исус за любовта има два нови аспекта.[2]

Първо, Исус даде модел на любовта, която заповядваше. Учениците трябваше да обичат както Той обичаше. След като смирено изми краката им, Исус каза: „Както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг.“ Той беше въплъщение на любов, която намира израз в смирено служене. И преди, и сега, учениците трябва да обичат както Исус обичаше. Тази любов взима кърпата, за да послужи. Тази любов служи дори на предателя. Тази любов постоянства дори до смърт.

Второ, любовта между християните трябваше да бъде уникалното свидетелство за истината на Исусовото послание. „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:35). По-късно Исус се моли: „да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил“ (Йоан 17:23). Любовта и единството на църквата трябва да свидетелстват за посланието на Исус.

Много християни са установили, че е по-лесно да обичаш невярващия ближен отколкото вярващия брат с многобройните му недостатъци. Като християни обаче на нас ни е заповядано да се обичаме един друг. Петдесет години по-късно Йоан напомня това на църквата:

Ако каже някой: Любя Бога, а мрази брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, когото не е видял. И тази заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си (1Йоан 4:20-21).

Исус започва последните си наставления със заповедта да се обичаме един друг. Тази заповед е в основата на всичко останало, за което говори в Своето послание.

Заповед: Да не се смущава сърцето ви; вярвайте (Йоан 14:1).

Както често правеше, Петър прекъсна Исус и Го попита „Господи, къде отиваш?“ В отговора си Исус предрече отричането на Петър. След това Исус продължи с послание към Петър, към останалите ученици и към нас днес. „Да не се смущава сърцето ви.“

Понеже тук историята от 13:38 спира, често възприемаме Йоан 14:1 като начало на ново послание. Йоан 14:1 е част отговора към Петър. Прочетете го по следния начин:

Петре, ти ще се отречеш три пъти от Мен. Много по-слаб си отколкото си мислиш, но не се отчайвай. Имам думи на надежда за теб, Петре, и за всички вас, които скоро ще се разбягате от страх, когато Ме арестуват. Да не се смущават сърцата ви. Вярвайте в Бога, вярвайте и в Мене.

Петър имаше нужда да знае, че въпреки грешката му Исус има послание на надежда за него. Учениците имаха нужда да знаят, че въпреки страха им Исус имаше послание на надежда за тях. „Да не се смущава сърцето ви“ е в сегашно време. Поради предупрежденията, отправени от Исус и опозицията на религиозните водачи, учениците вече бяха уплашени. Исус каза: „Не се смущавайте…. Вярвайте в Бога, вярвайте и в Мене.“

Вярата е единственият начин да избегнем стреса в служението. По целия свят има пастори, които в понеделник се чувстват обезсърчени. Предишния ден сте проповядвали и някой се е ядосал. Проповядвали сте послание на покаяние и никой не е откликнал. Поканили сте невярващи на служба и никой не дошъл.

В някои държави църквата бива преследвана от властите. В други е заплашвана от ислямски военни групировки. В трети обществото е безразлично към нея – никой не го е грижа. Исус казва: „Не се смущавайте. Вярвайте в Бога, вярвайте и в Мене.“

Обещание: Аз съм пътят (Йоан 14:6).

Исус насърчи учениците Си, че отива да им приготви място. Тома Го прекъсна: „Господи, не знаем къде отиваш; а как да знаем пътя?“

Отговорът на Исус ни учи на един важен принцип на християнския живот. Той не каза: „Отивам там“, а каза: „Аз Съм пътят.“ Исус не ни насочи към път или посока, а към самия Себе Си. В Писанията няма по-ясно твърдение, че Христос е единственият път към Отца. Противно на изявленията на либералните богослови Исус изрично заявява, че Той е единственият път към Бога.

Обещание: по-големи дела ще вършите (Йоан 14:12-14).

Исус обеща, че „който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца.“ Тези дела ще бъдат по-велики не в своето естество, а в мащаба си. В земното си служение Исус беше ограничен в един географски район. Чрез Духа, който Той изпрати, църквата щеше да повлияе на целия свят.

Исус продължи: „И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.“ Две условия придружават това обещание.

(1) „Да поискате в Мое име.“

Това не означава просто да кажем „в името на Исус“ в края на молитвата. Това не са магически думи, които принуждават Исус да отговори на молбите ни. В цялата Библия името на Бога разкрива Неговия характер. „Да се молим в името на Исус“ означава да се молим в съгласие с Неговия характер и воля.

Също така да се молим в името на Исус означава, че идваме при Отца чрез авторитета на Сина. Когато Мойсей отива при Фараон, за да говори в името на Бога (Изход 5:23), той отива с авторитета на Бога, Който го изпраща. Когато се молим в името на Исус, ние се молим с Неговото разрешение и авторитет. Идваме при Отца чрез ходатайството на Сина, Който „всякога е жив, за да ходатайства“ за нас (Евреи 7:25).

(2) „…за да се прослави Отец в Сина.”

Молитвите ни трябва да прославят Бога. Яков предупреди: „искате, но не получавате, защото зле искате, за да го разпилявате в сластите си“ (Яков 4:3). Когато се молим за Исусовите обещания, трябва да сме сигурни, че се молим за Божията слава, а не за собствените си цели.

Заповед: Пазете Моите заповеди (Йоан 14:15).

Исус ни остави стандарт, по който да измерваме любовта си към Него. „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.“ Йоан не е забравил тези думи, когато пише първото си послание: „Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога наистина е съвършена“ (1Йоан 2:5). За разлика от някои съвременни проповедници, Исус никога не е казвал, че учениците Му могат да живеят в съзнателно непокорство към заповедите Му. Доброволното покорство е признак на любов.

Обещание: Той ще ви даде друг Утешител (Йоан 14:16).

Думата, преведена като „Утешител“ в Йоан 14:16, се отнася за адвокат, който ни защитава; някой, който помага или утешава в трудни времена.

Исус каза, че Отец „ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас довека.“ Това показва, че служението на Святия Дух ще бъде като служението на Исус. Духът не дойде като безлична сила, а като личност, точно както и Исус.

Утешителят е Святият Дух, който ще пребъдва „с вас и във вас ще бъде“ (Йоан 14:18). Той „ще ви научи на всичко и ще ви припомни всичко, което съм ви казал“ (Йоан 14:26). Служението Му ще има такова влияние, че Исус заявява: „за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде при вас“ (Йоан 16:7).

Как така за учениците беше по-добре Исус да си отиде? Робърт Колмън обяснява:

Докато Исус физически беше с учениците, нямаше нужда те да разчитат на Духа и затова не бяха познали отблизо по-дълбоката реалност на живота на Исус. В Негово отсъствие те нямаха осезаема подкрепа и за да оцелеят трябваше да научат тайната на вътрешното общение на Исус с Отца. Подтикнати от нуждата, учениците щяха да преживеят много по-близко общение с Христос от когато и да било преди.[3]

Живот в лозата

► Прочетете Йоан 15:1-16:33.

Исус продължи с един от най-силните образи, които използва. „Аз съм истинската лоза и Отец Ми е земеделецът.“ В Стария Завет лозата често е използвана като символ на Израел.[4] Поради греховете си Израел никога не постига целта на Бога за красивата лоза, засадена от Него. Докато благоденства материално, Израел строи олтари на фалшиви богове (Осия 10:2). Вместо да дава плод за благословение на народите, Израел ражда диво грозде[5] (Исая 5:2). Греховете на Израел стават толкова много, че Бог няма какво да направи освен да използва стъблото на лозата за гориво (Езекиил 15:1-6).

Исус дойде като истинската лоза. Той дойде да осъществи това, в което Израел се провали; дойде да изпълни призива към Израел да бъде благословение за народите.

Исус каза на учениците, че Той е лозата, а те са пръчките. Посланието Му беше ясно: даването на плод зависи изцяло от желанието ни да пребъдваме в Него.

Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо (Йоан 15:5).

Учениците не можеха да направят нищо отделени от лозата. Същото важи за нас днес. Когато се опитваме да служим с нашите сили, сме обречени на разочарование и безсилие. Защо? Защото замисълът никога не е бил да даваме плод сами.

Духовният ни живот произтича от непрекъснатата ни връзка с лозата. Ако някой не пребъдва в лозата, „той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и събират ги, та ги хвърлят в огъня, и те изгарят“ (Йоан 15:6). Този стих е едновременно предупреждение и насърчение. Отделени от лозата ние сме безполезни и лишени от стойност. Обаче ако пребъдваме в лозата, имаме живот и даваме плод. Духовният ни живот не зависи от собствената ни сила; ние живеем „в лозата.“

Тази тема отново се появява в послание към евреите. Нашият велик първосвещеник Исус „винаги е жив, за да ходатайства“ за онези, които идват при Бога (Евреи 7:25). Хауърд Хендрикс насърчава пастори, които се чувстват изолирани: „Ако няма кой да се моли за вас, помнете, че Христос се моли за вас.“ Той е нашият ходатай и източникът на духовния ни живот.

Исус напомни на учениците, че трябва да пребъдват в лозата. Това е вярно и днес. Като пастори и църковни водачи вие не служите с вашата сила. Живеете чрез силата на лозата и силата на великия първосвещеник, Който ходатайства за вас, когато не сте способни да ходатайствате за себе си.

В останалата част от последните си наставления Исус отново поучаваше учениците Си, че трябва да се обичат един друг. Той ги подготвяше за омразата на този свят. Светът мразеше Исус и щеше да мрази и Неговите верни последователи.

След това Исус обясни повече за работата на Святия Дух. По-рано Той беше обещал да изпрати Духа. Сега разказа повече за действието на Духа. Духът щеше да обвини света за грях; да води учениците на всяка истина; да прославя Сина.

Исус отново им обясни, че скоро щеше да си тръгне и пак им говори за мир насред проблемите. По-рано Той заповяда: „Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене“ (Йоан 14:1). Накрая завърши наставленията Си с подобно насърчение: „В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33).

Забележете, че и в двата случая Христос е нашата единствена надежда. Не е нужно да се боим, ако вярваме в Христос. Дори трябва да се одързостим, защото Той победи света! Животът в лозата е живот в увереност и мир. Увереността ни не се основава на обстоятелствата, а на Христос и победата Му над света.

Мишна е сборник с древни юдейски традиции. Един от разделите в него е посветен на празничната вечеря за Пасха.[1] По време на пасхалната вечеря Исус и учениците вероятно са следвали същите обичаи, които продължават да се спазват 2000 години по-късно.

Поднася се първата чаша с вино, смесена с вода. Благословът над чашата включва обещанието от Изход: „Ще ви изведа.“

Втора чаша с вино, смесено с вода, се подготвя, но още не се поднася. Най-младият син пита: „Защо тази нощ е различна от всички останали?“ В отговор бащата разказва история за избавлението на Израел от Египет.

След тази история семейството изпява първия от химните за Пасха, псалми 133-114. Изпиват втората чаша с обещанието: „Ще ви избавя от робството.“

След благословия се поднася храната. Тя включва горчиви билки, безквасен хляб, агнешко и сос от плодове, подправки и оцет. Бащата си измива ръцете, разчупва и благославя хляба, взима парче хляб, увива го в горчиви билки, потапя го в соса и яде. След това благодари и взима парче агнешко месо. След това всички останали от семейството ядат.

Третата чаша се благославя с пасхалното обещание: „Аз ще ви изкупя.“

Четвъртата чаша се благославя с пасхалното обещание: „Ще ви взема като народ.“

Семейството изпява последния пасхален химн, псалми 115-118.[2]

С пасхалната вечеря юдеите си припомнят, че Бог ги е избавил от робството. Освен това те поглеждат с надежда към пълното изпълнение на Божиите обещания за Месия, Който ще ги освободи веднъж завинаги.

В деня след пасхалната вечеря Исус щеше да умре като съвършения пасхален Агнец. Обещанието за избавление беше изпълнено на кръста.

► Прочетете Йоан 17.

Последната записана молитва на Исус с учениците Му е важна за разбирането на Неговото наследство за учениците и за църквата днес. Тази молитва е наречена „Светая Светих на Исусовите молитви.“ Това е Неговата най-съкровена молитва.

Исус се помоли за Себе си (Йоан 17:1-5)

Исус се помоли на Отца: „прослави Сина Си, за да Те прослави Синът.“ Учениците не разбираха тази молитва, но скоро щяха да бъдат шокиране от факта, че тя щеше да бъде отговорена на един римски кръст.

В понеделник от Страстната седмица Исус каза: „И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.“ Йоан обяснява: „А като казваше това, Той даваше да се разбере от каква смърт щеше да умре“ (Йоан 12:32-33). Исус се прослави не чрез победа, а чрез явен провал. Той се прослави чрез кръста.

Исус се помоли за учениците (Йоан 17:6-19)

Исус се помоли за три неща за Своите ученици – Отец да ги опази в Неговото име; да бъдат опазени от лукавия; Отец да ги освети чрез истината.

Исус се помоли за всички вярващи (Йоан 17:20-26)

Исус се помоли за всички онези, които щяха да повярват в Него в бъдеще. Той се помоли те да бъдат едно. Това единство щеше да бъде свидетелство за света: „за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.“

Исус не се помоли за света: „Не се моля за света, а за тези, които си Ми дал“ (Йоан 17:9). Той се помоли за християните, за да може светът да повярва. В последната Си молитва за църквата Исус се помоли да бъдем свидетелство за света чрез нашето единство и вярност.

Наследството на Исус бяха група вярващи, които щяха да осъществят Неговата цел в света. В Стария Завет Бог благослови Израел, за да бъдат благословени чрез него всички народи (Битие 12:1-3). В Новия Завет Бог благослови църквата, за да бъдат благословени чрез нея всички народи. Исус се помоли ние да изпълним нашия призив да бъдем благословение за всички хора.

► Прочетете Матей 28:16-20, Марк 16:15, Лука 24:44-49 и Деяния 1:6-11.

Трайното влияние на един водач до голяма степен се определя от способността му да споделя видението си с другите. Исус ни дава модел за споделяне на видение по начин, който вдъхновява посветени последователи. Това видение беше причината учениците да посветят живота си на разпространяване на посланието за Божието царство в цялата римска империя.

В евангелията откриваме три части на поръчението на Исус. Всяка част разкрива различен аспект. Матей подчертава властта, необходима за мисията. Марк отбелязва нейния обхват: „по целия свят.“ Лука обобщава съдържанието на посланието, което апостолите щяха да проповядват.

Последното поръчение на Исус е предадено най-пълно в Матей 28:18-20.

Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас пред всичките дни до свършека на века.

Основната заповед в това поръчение е „правете ученици.“ За да я изпълним, трябва да отидем, да кръщаваме новоповярвали и да обучаваме млади вярващи. Това включва заповедта „правете ученици.“ Евангелизирането, социалната дейност, образованието и всички други аспекти на служението се ръководят от този основен приоритет: заръчано ни е да правим ученици.

Целта на пастора

Американският пастор Ед Маркуърт вечерял с румънския пастор Ричард Вурмбранд, който бил прекарал много години в комунистически затвор. По време на вечерята Вурмбранд се обърнал към един човек от църквата на Маркуърт с въпроса: „Вашият пастор добър пастор ли е?“ Човекът отговорил утвърдително.

Вурмбранд попитал: “Защо е добър пастор?” Отговорът бил: „Защото проповядва добре.“

Тогава Вурмбранд попитал: „А той прави ли ученици?” Пастор Маркуърт разказва, че този въпроси променил посоката на цялото му служение. Ето какво казва той:

Целта на Бог за всички пастори… е да правят ученици на Исус Христос. Това са хора, които обичат Исус Христос, следват Го и Го наричат свой Господ. Това е нашият призив: да правим ученици на Исус Христос. Не да правим членове на църкви, неделни училища, сгради… Трябва да правим ученици на Исус Христос. За това става дума.[1]

Събитията от служението на Исус през последната седмица от живота Му разкриват мисията Му да създаде царство, включващо всички етноси, раси и националности. Сцените от последната седмица на служението на Исус обрисуват тази мисия.

• Исус влезе в града на магаре. Матей и Йоан цитират пророчеството на Захария: „Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел.“ Захария описва царуването на този цар. „Той ще възвести мир на народите; и владението Му ще бъде от море до море“ (Матей 21:5, Захария 9:9-10).

• Когато Исус изгони търговците от храма, Той цитира Исая: „Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи?“ (Марк 11:17, цитирайки Исая 56:7). Юдейските водачи бяха превърнали двора на храма, където езичниците се молеха, в тържище за обменители на пари и търговци на гълъби.

• Когато учениците смъмриха Мария, че е прахосала скъпоценно миро, Исус отговори: „Истина ви казвам: Където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва в нейна памет това, което тя стори“ (Марк 14:9).

• В проповедта на Елеонския хълм Исус пророкува за деня, когато „това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът“ (Матей 24:14). Исус каза на тези ученици юдеи, които си мислеха, че Божието царство ще бъде само за избрания народ, че благата вест ще бъде проповядвана по целия свят.

Пророците в Стария Завет пророкуват, че Месия ще дойде за всички народи. През последната седмица от публичното Си служение Исус учеше учениците Си, че Божието царство ще включва хора от всички нации. Обещанието, дадено на пророците, щеше да се изпълни посредством църквата.

Много книги за живота на Христос свършват с възнесението, но служението на Исус не доведе до кръста или дори до празния гроб, то доведе до Петдесятница. Исус обеща да изпрати друг Утешител, който да бъде с тях довека (Йоан 14:16). Това обещание се изпълни в книгата Деяния. Две от сцените там показват изпълнението на наследството на Исус.

Църквата на Петдесятница

► Прочетете Деяния 1:4-11 и Деяния 2:1-41.

Точно преди възнесението учениците попитаха: „Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството?“ Те очакваха Исус да установи земно, политическо царство. Възкресението възроди идеята им за земно царство. Според тях всичко, което Исус трябваше да направи, беше да отхвърли властта на Рим. Исус им отговори следното:

Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт; но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята (Деяния 1:7-8).

„Времената на царството не са ваша отговорност“, намеква Исус. „Трябва да осъществите мисията, която съм ви поверил: да бъдете свидетели за Мен до краищата на земята. Преди да тръгнете обаче трябва да изчакате.“ В евангелие от Лука Исус казва: „А вие стойте в града [Йерусалим], докато се облечете със сила отгоре“ (Лука 24:49).

Петдесет дни след Пасха, когато 120 ученици се бяха събрали в горницата, обещанието за идването на Святия Дух се изпълни. Те започнаха да говорят на езиците на хората, дошли от най-различни места за юдейския празник Петдесятница (Деяния 2:4, 6-11). Това беше символ на изпълнението на плана на Христос църквата да бъде съставена от хора от всички народи.

Изброяването на народите в Деяния 2 напомня на Битие 10. Бог осуети опита на човеците да установят универсално царство във Вавилон като разбърка езиците им. В Деяния 2 Бог започна да изгражда Своето царство като направи така, че всеки да разбира какво се говори.

Петдесятница беше началото на „по-великите дела“, които Исус обеща (Йоан 14:12). Изпълнението на наследството на Исус беше започнало. Обещаният Свят Дух вече работеше в служението на апостолите. От този момент нататък църквата щеше да започне да изпълнява великата цел на Бога да изгради Своето царство. Както става ясно от проповедта на Петър обещанията в Стария Завет започват да се изпълняват чрез църквата.

Джон Стот дава четири аспекта на деня на Петдесятница.[1]

• Денят на Петдесятница беше последният спасителен акт на Исус на земята.

• В деня на Петдесятница апостолите бяха подготвени за Великото Поръчение.

• Денят на Петдесятница сложи началото на новата ера на Духа. В Стария Завет Святият Дух овластяваше Божиите слуги в определени моменти. След Петдесятница християните имат достъп до служението на Духа по всяко време и на всяко място.

• Първото християнско съживление започна на Петдесятница.

Ефектите от Петдесятница са видими в останалата част от книгата Деяния на апостолите. Знаменията на този ден бяха специални. Радостта, общението на вярващите, смелостта за свидетелстване и силата за служение щяха да бъдат обичайни проявления на служението със силата на Святия Дух.

Всекидневният живот в ранната църква

► Прочетете Деяния 2:42-47.

Втората сцена, която показва изпълнението на наследството на Исус, се намира в края на втора глава на Деяния. Там виждаме всекидневния живот на ранната църква.

В първосвещеническата Си молитва Исус се помоли за единството на Своите последователи. Той се помоли „да бъдат едно, както и Ние сме едно“ (Йоан 17:22). Отговорът на тази молитва започва в Деяния 2. „Вярващите бяха заедно“; те „посещаваха храма заедно и разчупваха хляба в домовете си“; Бог „всеки ден прибавяше към църквата онези, които се спасяваха.“

Думата „единодушно“ изразява единството на ранната църква. Църквата остана единна въпреки трудностите на общуването между юдеи и езичници, преследването от юдейските водачи и личностните конфликти между апостолите. Независимо от всичко молитвата на Исус „да бъдат едно“ се изпълни.

► Църквата описана в Деяния 2:42-47 прилича ли на вашата църква? Служите ли със силата на Духа? Ако не, кои са пречките пред работата на Духа в и през вашето служение? Непокорство? Липса на молитва? Липса на вяра? Липса на единство? Как можете да видите изливане на Святия Дух във вашето служение?

Лидери на служения, които вече са се оттеглили, споделят следното за тяхното наследство, подготовката да напуснат ръководните позиции и уроци за този преход.[1]

(1) Водачите, които оставят наследство, правят планове за бъдещето.

Представете си, че попитате един строител: „Какво строиш?“ Ще бъдете изумени, ако той отговори: „Все още не знам. Ще видя какво ще излезе.“

Строителят планира крайния резултат, преди да започне строителството. Водачите, които оставят наследство, знаят какво искат да оставят след себе си.

Успешните лидери знаят какво наследство искат да оставят и не служат „на сляпо.“ Те вярват, че това, което вършат, е „това, което Бог ги е призовал да правят на мястото, където служат.“

[2]Наследството на Исус беше група ученици, подготвени да водят църквата. От началото на служението Си Той отдели достатъчно време и енергия да подготви тези мъже като Негово наследство.

Ако искате да оставите наследство, трябва да правите планове за бъдещето. Тъжно е колко много хора градят живот, без да мислят за целта. Ако ги попитате „Какво градите с живота си?“, когато са на 30, 50 или 70 години, ще ви отговорят „Не знам. Чакам да видя какво ще стане.“

(2) Водачите, които оставят наследство, внимателно подготвят предаването на ръководството.

Представете си, че отивате при един строител в края на мащабен проект. Стените са готови, покривът е завършен, почти е време за нанасяне. Питате: „Какви са последните стъпки преди сградата да бъде завършена?“

Ще се стъписате, ако ви отговори така: „Не знам! Не съм обмислял последните стъпки.“ Не! Строителят оставя нещо, което ще го надживее и внимателно планира всяка стъпка. Може да ви каже: „На тази дата ще завършим сградата. В този ден ще се нанесе собственикът.“ Всичко, свързано с прехода, е планирано.

Водачите, които оставят наследство, внимателно планират смяната на лидерството. Когато е възможно, предварително планират оттеглянето си, давайки възможност организацията да избере кой да поеме поста и той да се подготви за новите отговорности. В някои случаи новият и старият водач известно време работят заедно, като новият лидер взима решенията, а старият е на разположение за съвети.

Водачите, които оставя наследство, подготвят воденото от тях служение за прехода от един водач към друг. При своето оттегляне добрите лидери внушават увереност в Божието снабдяване за бъдещето. Те подготвят хората да работят добре с новия лидер и се стараят всички в организацията да се чувстват сигурни по време на прехода. Един водач пише: „Целта ми беше нещата да протекат толкова гладко, че служителите дори да не усетят, че ме няма.“

(3) Водачите, които оставят наследство, знаят кога да си тръгнат.

Водачите трябва да са готови да предадат отговорностите на своя наследник и да си тръгнат без съжаления. Те трябва да бъдат на разположение да дадат съвет, но само ако новият водач им поиска такъв.

В този курс видяхме как Исус подготви учениците да поемат водачеството на църквата. Още от начало, Той внимателно ги обучи, а по-късно ги изпрати да служат и след завръщането им им даде оценка. По време на пасхалната вечеря Той им даде последни инструкции за служението. Преди да се възнесе, за последен път им напомни за най-голямото им поръчение. Исус се подготви добре за прехода.

За съжаление много християнски водачи пренебрегват прехода при смяната на лидерството като си мислят следното: „Ще си върша работата, докато не дойде следващият. След това няма да е мой проблем.“ Естествено има случаи, когато внезапна болест, смърт или голяма промяна в служението правят подготовката за такъв преход невъзможна. Когато е възможно обаче, винаги трябва да планираме смяната на водачите. Това е една от най-важните стъпки при оставянето на наследство.

Напишете есе с дължина 3-5 страници като следвате следните указания:

(1) Помислете за водач на служение или член на семейството, който е оставил наследство, което е повлияло на християнския ви живот и служение. Опишете влиянието на този човек в живота ви в рамките на една страница. Отговорете на два въпроса.

• Как този човек е повлиял на живота ви?

• Кои техни действия или думи са имали толкова значим ефект?

(2) Какво наследство искате да оставите след смъртта си? Бъдете конкретни в отговора си. Отговорете в рамките на 1-2 страници.

• Какво наследство искате да оставите на семейството си?

• Какво наследство искате да оставите на общността си?

• Какво наследство искате да оставите на служението си?

(3) За всяка от трите подточки по-горе опишете конкретни практики, които трябва да следвате сега, за да оставите наследството, което искате. Отговорете в рамките на 1-2 страници.

Запазете есето и се връщайте към него всяка седмица през следващите шест месеца. Използвайте го, за да започнете планирате наследството, което да оставите на следващото поколение.