Lesson 2: Да се молим като Исус

В края на този урок студентите трябва:

(1) да осъзнават важността на молитвата в живота и служението на Исус

(2) да усвоят принципи на молитвата от поучението на Исус

(3) да разберат важността на молитвата в нашето служение днес

(4) да разработят конкретни стъпки, чрез които да станат хора на молитва

Ако искаме да служим като Исус, трябва да се молим като Исус.

В едно свое послание за молитвата професор Хауърд Хендрикс прави следното изобличение:

Сатана няма проблем с вас, ако си четете Библията, но не се молите, защото тогава Словото никога няма да трансформира живота ви. Дори у вас може да се породи силна духовна гордост, защото знаете Писанията толкова добре.

Сатана няма проблем с вас, ако споделяте вярата си, но не се молите, защото знае, че е далеч по-важно да говорите с Бог за хората отколкото с хората за Бог.

Сатана няма проблем с вас, ако служите в местната църква, но не се молите, защото тогава ще бъдете активни, без да постигнете кой знае какво.[1]

Молитвата заемаше централно място в земното служение на Исус. Тя беше с най-висок приоритет. В основата на служението на Исус беше взаимоотношението Му с Неговия небесен Баща. Това взаимоотношение беше поддържано чрез молитва и интимно общение с Бога.

[2]► Преди да преминете този урок, направете оценка на ролята на молитвата във вашия живот и служение. Запитайте се:

• Последователен ли е молитвеният ми живот?

• Кога беше последният път, когато получих конкретен отговор на молитва?

• Кои са най-големите предизвикателства в молитвения ми живот?

• Наблюдавам ли растеж в молитвения си живот?

В цялото служение на Исус виждаме, че Той се моли в ключови моменти. В Евангелията са записани 15 конкретни ситуации, когато Исус се моли. Молитвата винаги е играла първостепенна роля в живота Му и никога не е била на втори план.

Лука набляга на мястото на молитвата в служението на Исус повече от който и да е друг автор. Само той ни казва, че Исус се моли цяла нощ, преди да избере дванадесетте ученици (Лука 6:12). Отново само Лука пише, че преображението се случва, когато Исус е взел със Себе Си Петър, Яков и Йоан в планината, за да се молят (Лука 9:28). Този фокус продължава и в Деяния, където Лука пише за ролята на молитвата в ранната църква 35 пъти.

Молитвата в ежедневното служение на Исус

► Прочетете Марк 1:32-39.

Тази история от началото на Исусовото служение показва връзката между молитвата и служението. Забележете хода на разказа. Предишната вечер множество хора се бяха събрали пред къщата, където Исус беше отседнал и Той изцели мнозина от тях.

Рано сутринта Исус отиде на усамотено място, за да се моли. Симон Петър отиде при Него и Му каза: „Всички Те търсят.“ Исус отговори: „Да идем другаде, в близките градове, та и там да проповядвам; защото затова съм излязъл.” Моделът в служението на Исус беше молитва, придружена от служение.

Такъв трябва да бъде моделът в служението. Без молитва нашето служене ни изтощава духовно. Без служение молитвеният ни живот става себецентриран и ние не полагаме никакви усилия да послужим на хората около нас. Исус показва, че молитвата и служението трябва да бъдат свързани.

Молитва при вземане на решения

► Прочетете Лука 6:12-16.

Едно от най-важните решения в служението на Исус е изборът на дванадесетте апостоли. От хилядите, които са слушали поученията Му, много са били достатъчно близки, за да се нарекат ученици (Йоан 6:60, 66). 72 души от Неговите последователи бяха достатъчно близки, за да ги изпрати да поучават (Лука 10:1). Обаче Исус избра само дванадесет души да бъдат апостоли.

Дванадесетте апостоли прекарваха много време с Исус. Те бяха с Него и в края на земното Му служение. След възнесението Му единадесет от тях станаха водачи на ранната църква. Изборът на дванадесетте е ключово решение. Исус не е написал никакви книги, нито е основал училища. Тези мъже щяха да осъществят Неговото видение за църквата.

Какво направи Исус преди да избере дванадесетте апостоли? Той се моли. Изправен през съдбоносно решение, Той прекара нощта в молитва. Ако Божият Син се моли така усърдно преди да вземе важно решение, то колко повече ние трябва да направим молитвата приоритет, когато взимаме решения!

Молитва при предстоящо страдание

► Прочетете Матей 26:36-46.

Няколко часа преди да бъде арестуван, Исус отиде в Гетсиманската градина, за да се моли. Той се подготвяше за предстоящото страдание чрез молитва. Исус никога не използва Своята божественост, за да избегне болката, която претърпя като човек. Вместо това Той черпеше сила от молитвата, за да понесе страданието.

Исусовата молитва в градината е пример за нас днес. Молитвата Му не беше изкуствена, предстоеше Му да страда. Насърчени ли сте от факта, че Исус реагира на болката като обикновен човек? Пред лицето на страданието Исус се моли за облекчение:

Той не се моли: „О, Господи, толкова съм благодарен, че ме избра да страдам.“ Не, Той изпитваше мъка, страх, отхвърляне и дори беше близо до отчаяние. Въпреки това устоя, защото знаеше, че в центъра на вселената е Неговият Баща, един любящ Бог, на Когото може да се довери без значение как изглеждат нещата.[1]

Когато сме изправени пред страдание, не трябва да се преструваме на по-силни отколкото сме. Като Йов, можем да плачем, когато ни боли. Човекът Исус направи същото! Също като Исус обаче ние можем да останем верни, защото знаем, че нашият любящ небесен Баща е в пълен контрол.

Молитвата е мястото, където можем да приемем волята на нашия Отец. Ключът в молитвата на Исус пред лицето на страданието и ключът в нашата молитва е предаването на волята на Отца: „Не обаче както Аз искам, но както Ти искаш.“

Исус не само демонстрира важността на молитвата чрез личен пример, но тя е и тема на голяма част от поученията Му. Исус знаеше, че духовният живот на учениците Му изисква силен молитвен живот и затова ги учеше как да се молят.

Поучението на Исус в проповедта на планината

► Прочетете Матей 6:1-18.

В проповедта на планината Исус поучава в три области на духовна дейност: даване на милостиня, молитва и пост. От тази проповед става ясно, че Той очаква онези, които Го следват да вършат тези неща. Исус не казва „Ако давате милостиня…“ или „Ако се молите…“, или „Ако постите…“. Той очаква последователите Му да бъдат щедри, дисциплинирани и молещи се ученици.

Исус ни показва, че тези добри неща могат да са лишени от смисъл, ако вършенето им е продиктувано от нечисти мотиви. В древността лицемерът е бил актьор, който е сменял различни маски по време на представление, за да играе различни роли. Възможно е да „играем религиозна роля“ пред останалите.

• Възможно е да даваме милостиня, за да впечатлим другите с нашата щедрост. Исус казва: „Те са получили вече своята награда.”

• Възможно е да се молим, за да впечатлим околните с красноречието си. Исус казва: „Те са получили вече своята награда.”

• Възможно е да постим, за да впечатлим другите с нашата набожност и самодисциплина. Исус казва: „Те са получили вече своята награда.”

Във всеки от тези случаи този, който дава милостиня, моли се или пости, го прави, за да се представи добре пред други хора. Тяхната оценка е неговата награда и той няма да получи награда от Бога.

Мотивацията зад тези духовни дейности трябва да бъде да угодим на нашия небесен Баща. Независимо дали даваме милостиня, молим се или постим, нашата награда е самият Бог. Не трябва да вършим тези неща, за да получим одобрението на света. Вместо това мотивът ни трябва да бъде непрекъснатото нарастващият ни копнеж по Бога.

Исус учеше учениците Си да се молят по много простичък и директен начин:

Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята; дай ни днес ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия (Матей 6:9-13).

Това не е молитва, която да повтаряме механично, както празнословията, които Исус заклеймява в Матей 6:7-8. В нея виждаме отношението, с което трябва да се молим:

Взаимоотношение

„Отче наш, Който си на небесата“ разкрива близкото ни взаимоотношение с Бога. За нас Бог не е някакво далечно божество, а баща, който обича да дава добри дарове на Своите деца (Матей 7:11). Тези думи носят както близост („Отче наш“), така и авторитет („Който си на небесата“). Бог е едновременно велик и близък.

Уважение

„Да се свети Твоето име“ показва разликата между нас и нашия небесен Баща. Въпреки че Бог е любящ баща, Той е свят.[1] Мъдрият човек в Еклесиаст разбира, че в Божието присъствие се влиза със страхопочитание (Еклесиаст 5:2).

Покорство

„Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята“ представя съзнателното ни покорство пред властта на Бога. Трябва да се молим Божията воля да се изпълнява на земята така съвършено, както бива изпълнявана в небето.

Снабдяване

Голям процент от хората по света трябва да работят за храната си ежедневно. „Дай ни днес ежедневния хляб“ намеква за ежедневното ни упование в Бог Отец. Като Негови деца ние трябва да Му се доверяваме за снабдяването на нашите нужди.

Изповед

„И прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници” В Лука 11:2-4 тази молитва звучи така: „Прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник.” Тъй като нашият грях ни прави длъжници на Бога (Колосяни 2:14), значението в евангелията от Матей и Лука е едно и също.

Когато прави връзка между нашата простителност и прошката, която Бог ни е дал, Исус няма предвид, че си спечелваме прошката. Ние, като простени, избираме да простим на прегрешилите спрямо нас. Притчата на Исус за немилостивия слуга показва връзката между получената от нас прошка и желанието ни да прощаваме на другите (Матей 18:21-35).

Победа

„И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия“ е молитва за победа над изкушенията и изпитанията. Бог никога не изкушава децата Си (Яков 1:13), но всеки от нас ще премине през изкушения и изпитания (1Петрово 1:6-7). В тези ситуации Бог никога няма да позволи да бъдем изпитани повече отколкото можем да понесем (1Коринтяни 10:13).

Поучението на Исус за дръзновената молитва

► Прочетете Лука 11:1-13.

След Господната молитва Лука разказва една притча, която ни учи да се молим смело на Баща, който обича да дава добри дарове на децата Си. В Близкия Изток е било нещо обичайно да се поискаш назаем от съседите, когато имаш гости. Ако човек е искал смело, съседът му му давал необходимото. В онази култура отказът се е възприемал като грубост. Съседът би откликнал, въпреки нежеланието си да притеснява семейството си.

В много по-голяма степен Бог желае да дава добри дарове на Своите деца, които искат с дръзновение. Можем да пристъпим с увереност към нашия небесен Баща, както човекът в притчата. Защо? Не защото Бог би се срамувал да откаже на нашата молба, а защото имаме разрешение да искаме, да търсим и да хлопаме (Лука 11:9).

В Лука 11:1-13 Исус разказва историята за един човек, който не иска да стане от леглото си и да заеме хляб на съседа си, който има гости.

За да разберем тази притча, трябва да разберем юдейския метод на поучение – от по-малкия към по-големия аргумент. Този метод на поучение казва: „Ако А (по-малкото) е вярно, то колко повече В (по-голямото) трябва да е вярно.“ Днес бихме могли да кажем: „Ако човек ще нахрани един гладен непознат (А), то колко повече един любящ баща ще нахрани децата си (В).“

Когато четете притчата, не си мислете „Бог е като този неотзивчив съсед. Трябва да Го убедя да отговори на молитвите ми.“ Исус противопоставя неотзивчивия приятел и отзивчивия небесен Баща. Ако съседът откликва на смелата молба, колко повече нашият небесен Отец ще отговори на децата Си!

Поучението на Исус за дръзновената молитва (продължение)

Молитвата е взаимоотношение.

Ако Бог иска да отговаря на молитвите на децата Си, защо понякога отговорите се бавят? Искайте, търсете и хлопайте са заповеди в сегашно време, тоест ние трябва да продължаваме да искаме, да търсим и да хлопаме. Защо?

Една от причините е, че молитвата не е просто списък с искания. Тя е непрекъснато взаимоотношение с нашия небесен Баща. Както Павел ни заповядва „Непрестанно се [1]молете” (1Солунци 5:17), така Исус ни заповядва да продължаваме да искаме, да търсим и да хлопаме. Този непрестанен разговор задълбочава връзката ни с Бога. Молитвата е повече от списък с искания, тя е взаимоотношение.

Притча за настойчивата молитва

В Лука 17 фарисеите попитаха Исус кога ще дойде Божието царство. Той им отговори да не очакват кой знае какви явни знаци и им каза, че „Божието царство е сред вас” (Лука 17:20-21). Божието царство вече беше вътре в онези, които следваха Исус.

След това Исус се обърна към учениците Си и ги поучаваше относно Божието царство. Те очакваха Той веднага да установи политическо царство, но Исус ги подготви за това, че трябваше да чакат дори и след смъртта Му и че докато чакаха трябваше да постоянстват в молитва и да не се обезсърчават. След това Исус разказа една история за постоянството в молитва.

► Прочетете Лука 18:1-8.

В много градове в древността съдиите били непочтени и без подкуп нямало как да разгледат даден случай. Вдовицата нямала пари, за да плати на съдията и той отказал да разгледа нейния случай. Упоритата жена обаче не се отказала и накрая неправедният съдия казала: „Понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото.”

[2]В тази притча се използва същият метод на поучение „от по-малкия аргумент към по-големия“, както в притчата за настоятелния съсед. Когато четете тази притча, трябва да разберете:

• Бог не е неправеден съдия. Той иска да отдаде правото на Своите избрани.

• Ние не сме вдовицата. Тя беше непозната, ние сме Божии деца.

• Тя не можеше да стигне до съдията; ние имаме достъп до Бога чрез Исус.

Това е притча на контрастите. Ако неправедният съдия ще отговори на настоятелната вдовица, то колко повече нашият небесен Баща ще отговори на молитвите на децата Си.

Притча за смирената молитва

► Прочетете Лука 18:9-14.

Следваща притча на Исус за молитвата е предназначена за „някои, които се уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите.” Тя учи какво е правилното отношение, когато се молим.

Темата на притчата е в края й: „всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.” Фарисеите смятаха, че молитвите им получават отговор поради тяхната праведност. Исус показа, че Бог отговаря на молитва заради Своята благодат към онези, които нямат собствена праведност. Никой не заслужава молитвата му да бъде отговорена. Отговорът на молитвите е проява на Божията благодат към тези, които не заслужават нищо.

Хората, които подражават на Христос, са хора на молитва. Джон Чарлз Райл, англиканският епископ на Ливърпул през 19-ти век, изучавал живота на именити християни през вековете. Сред тях имало богати и бедни, образовани и необразовани, калвинисти и арминианци. Някои са следвали по-стриктни богослужебни практики, други – по-свободни. „Обаче всички имаха нещо общо. Всички бяха хора на молитва.“[1]

През цялата църковна история подражателите на Христос са били хора на молитва. Големият християнски водач Едуард Маккендри Баундс се молел от 4ч. до 7ч. всяка сутрин. Той пише: „Святият Дух не работи чрез методики, а чрез хора. Той не слиза върху машини, а върху хора. Той не помазва планове, а хора – хора на молитва.“[2]

Георг Мюлер е ръководел сиропиталища за хиляди деца. Бил решен никога да не иска помощ от хора, а да разчита само на молитва. Благодарение само на молитвите си той получава над 7 милиона долара, с които не само издържа сиропиталищата, но и помага на други служения. Георг Мюлер е познавал силата на молитвата.

Защо се молим?

Молим се, защото сме зависими от Бога.

[3]Човекът Исус разчиташе на молитвата, за да общува със Своя Баща. Молитвата е израз на зависимост от Бога и показва, че ние разчитаме не на себе си, а на Бога.

► Прочетете Матей 26:31-46.

Провалът на Симон Петър показва важността на молитвата. Исус предупреди учениците Си: „Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ.” Думите на Исус към Петър са още по-директни: „Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички“ (Лука 22:31). Две слабости станаха причина за провала на Петър.

1. Петър беше твърде самоуверен. Той настояваше: „Дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня…Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе” (Матей 26:33, 35). Гордостта направи Петър твърде уверен в собствената си сила.

2. Петър не се помоли. Петър не уповаваше на Бога, защото разчиташе на собствените си сили. Той заспа, вместо да се моли заедно с Исус. Молим се най-усърдно, когато осъзнаем, че сме напълно зависими от Бога. Дик Ийстман пише: „Само в молитва изцяло предаваме проблемите си на Бога.“[4]

Молим се, за да познаваме Бог все повече.

[5]Една от най-големите слабости на съвременната църква е повърхностното ни познаване на Бога. Твърде често се молим само за материални нужди и лично удовлетворение. Много от нас се молят много повече с молитвата „Боже, моля те помогни на децата ми да си намерят добра работа“ вместо „Боже, моля те оформяй децата ми според Твоя образ.“ Молим се по-усърдно за физическо отколкото за духовно изцеление. Това показва колко малко разбираме истинския смисъл на молитвата.

Една от първостепенните цели на молитвата е да познаваме Бог все повече. В молитва ние се настройваме на честотата на Божието сърце. Целта на молитвата не е да накараме Бог да направи това, което искаме. Чрез молитвата опознаваме сърцето на Бога докато започнем да искаме същото, което иска и Той.

Когато стигнем на това място, Исус казва: „Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне“ (Марк 11:24). Понеже нашето сърце е в синхрон с Божието, ние няма да се молим с погрешни мотиви или противно на Божията воля (Яков 4:3 и 1Йоан 5:14). Това познаване на Божието сърце произтича от последователна молитва.

Пуританите казват, че трябва „да се молим, докато започнем да се молим.“ С други думи, трябва да се молим достатъчно дълго и търпеливо, за да преминем отвъд празните думи и да влезем в Божието присъствие. Трябва да се молим докато започнем да се наслаждаваме в Бога.

► Разкажете за ситуация, когато в молитва сте получили по-дълбоко откровение за Бога и за Неговата воля.

Как да се молим?

Като изучаваме Исусовия пример за молитва, научаваме важни уроци за ефективната молитва.

Молим се търпеливо.

Исус е Божият Син. Сигурно си мислите, че молитвеният Му живот е изглеждал нещо като „Татко, какво искаш да направя?“ и отговорът веднага е идвал! Напротив, виждаме Исус да прекарва цяла нощ в молитва преди да избере дванадесетте апостоли. Виждаме борбата Му в молитва в Гетсиманската градина. Дори за Исус молитвата изискваше търпение и време. В молитва ние чакаме Бога.

Глен Патерсън пише по повод важността на чакането в молитва: „Това, което Бог извършва в нас докато чакаме е също толкова важно, колкото и онова, което чакаме. Чакането е част от Божия начин да ни направи такива каквито иска.“ Докато чакаме Бога, ние се научаваме да Го познаваме по-добре.

В Псалом 37:1-9 откриваме важни уроци за молитвата. Погледнете тези заповеди:

• Не се раздразнявай.

• Уповавай се на Господа.

• Весели се в Господа.

• Повери на Господа пътя си.

• Уповавай се на Него.

• Престани с негодуванието.

• Чакай Него.

• Остави гнева.

• Не се раздразнявай (отново!)

Тези заповеди ни водят към търпеливо доверие в един Бог, който се грижи за нас и ще ни даде попросеното от сърцето ни (Псалом 37:4). Чрез търпението в молитва в нас се изгражда онова доверие в Бога, което Той иска да имаме.

Пример за постоянство в молитва

[6]В началото на християнския си живот Георг Мюлер започнал да се моли за спасението на петима свои приятели. След много месеци един от тях се покаял. Двама други се покаяли след десет години. Покаянието на четвъртия отнело 25 години.

Мюлер продължил да се моли за петия си приятел до смъртта си. В продължение на 52 години той никога не се отказал да се моли приятелят му да приеме Христос! Този човек се спасил няколко дни след погребението на Мюлер. Той вярвал в постоянството в молитва.

Молим се смирено.

Исус се помоли: „обаче не Моята воля, но Твоята да бъде” (Лука 22:42). Исус знаеше, че може да се довери на съвършената воля на Своя Баща.

Молитвата е акт на смирение. Молим се за другите, защото не можем да им помогнем с нашата мъдрост и трябва да разчитаме на Бог. Молим се за себе си, защото не можем със собствени сили да управляваме живота си и трябва да разчитаме на Бог.

Молитвата признава нуждата ни от Божията помощ. Когато сме уверени в способността си да се справим с житейските проблеми, не сме склонни да се молим усърдно. Когато осъзнаем, че не можем сами да управляваме живота си, тогава се молим смирено.

Трябва да се молим със смирена увереност. Докато чакаме Бог да отговори, можем да имаме сигурност и мир, защото се молим на небесен Баща, който ни обича и желае най-доброто за децата Си. Под натиска на проблемите в живота и служението смирената молитва ни помага тихо да уповаваме на Бога.

Молим се лично.

Исус учеше учениците Си да започват молитвата с лично обръщение към Бога – „Отче наш.“ Истинската молитва е лична. Пол Милър пише: „За много хора е трудно да се научат да се молят, защото се фокусират върху самата молитва, а не върху Бога.“[7] Много често „казваме молитви“ вместо да разговаряме с Бога. Исус има предвид точно това, когато предупреждава да не се молим с „излишни думи“ (Матей 6:7).

Представете си, че някой сяда на вечеря с набор от заучени фрази и казва: „Искам да разговарям със семейството, затова съм си подготвил реч.“ Това не е истински разговор! Очаква се човек да се съсредоточи върху хората около масата, а не върху думите, които ще използва.

Ако ние или някой друг сме написали някаква молитва, това може да ни помогне да си припомним темите, които да включим в нея, но фокусът на молитвата е Бог, а не набор от заучени фрази. Молитвата не е система, а взаимоотношение. Молитвата трябва да бъде лична.

Как да се превърнем в хора на молитва?

През пети век римската аристократка Аниция Фалтония Проба помолила Августин за съвет относно молитвата. Тя искала да знае как да стане човек на молитва. Августин написал дълго писмо с мъдри съвети за молитвата.[8] В този раздел ще разгледаме принципите на Августин за молитвата.

Какъв човек може да стане човек на молитва?

Първо, Августин казва, че човекът на молитва не трябва да разполага с никакви други ресурси. Той е човек, който разчита единствено на молитвата.

Проба е била вдовицата на един от най-влиятелните и богати мъже в Рим. Трима от синовете й са били римски консули. Първото нещо, което Августин казва на Проба е, че трябва „да се счита за окаяна в този свят.“ Без значение колко влиятелни, богати или успешни сме, ние трябва да признаем своята безпомощност пред Бога. В противен случай нашите молитви ще бъдат като молитвите на фарисея, а не като тези на бирника.

За какво трябва да се молим?

Августин дава интересен съвет на Проба – „Моли се за щастлив живот.“ Това може да звучи егоистично, но Августин обяснява, че истинското щастие идва само от Бог. Човек „е истински щастлив, когато има всичко, което иска да има и не иска да има нищо, което не би трябвало да иска.“

Християнинът е щастлив, защото има Бог и не иска да има нещо, което Бог не би желал той да има. Подобно на псалмиста Божието присъствие ни е достатъчно.

Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся – да живея в дома Господен през всичките дни на живота си, за да гледам красотата на Господа и да Го диря в храма Му (Псалом 27:4).

Ако истински копнеем за Божието присъствие повече от всичко друго, можем да се молим за щастие, като знаем, че Бог ще задоволи най-съкровените ни желания като ни даде самия Себе Си!

Как трябва да се молим в смутни времена?

Августин напомня на Проба, че Павел пише, че ще има моменти, когато „не знаем да се молим както трябва” (Римляни 8:26). Как да се молим, когато изпаднем в безизходица?

Августин посочва три места в Писанията. Първо, той говори за примера на Павел, когато се моли да бъде избавен от „трън в плътта.“ Вместо избавление Бог му обещава: „Стига ти Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена.” Павел свидетелства: „И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да се всели в мене Христовата сила…. Защото, когато съм немощен, тогава съм силен” (2Коринтяни 12:8-10).

Второ, Августин посочва примера на Исус в Гетсимания. Исус предаде желанията си на Бога. Той се молеше за избавление: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша”, но завърши с думите: „не обаче както Аз искам, но както Ти искаш” (Матей 26:39).

Накрая, Августин цитира Римляни 8:26. Когато не знаем как да се молим, Святият Дух води сърцата ни. Той ни помага в нашата немощ и ходатайства за нас с неизговорими стенания. Когато сме без думи, Святият Дух отнася нашите молитви при Отца, Който ги приема и прави всичко да съдейства за добро на тези, които са призвани според Неговото намерение (Римляни 8:26-28).

Понякога всичко, което можете да направите, е да мълчите.[1] Искате да се молите, но не знаете как, молитвата не върви. Какво правите? Една от тайните е да разберете, че Христос е нашият велик Първосвещеник.

Като евангелски вярващи ние вярваме, че всеки вярващ е свещеник. Тази велика доктрина на Реформацията учи, че всеки от нас има достъп до Отца. Неправилното разбиране на тази доктрина обаче може да доведе до духовни терзания. Можем да бъдем завладени от съмнения: „Достатъчно ли се молих? Изпълних ли своята част?“

На една конференция през 2013г. професор Алън Торънс разказва за своята борба с тези въпроси.

През януари 2008г. съпругата ми Джейн почина от рак. Тя беше най-прекрасната християнка, съпруга и майка. Да я гледам как умира в болки, докато ракът превземаше тялото й беше трудно. Още по-трудно беше да гледам как децата ми ставаха свидетели на нейното страдание. Имаше моменти, в които, в скръбта си, ми беше трудно да разбера как и за какво да се моля. Не знаех как да се моля.

В този период свещеничеството на Христос стана актуално както никога преди. Докато държах Джейн в обятията си, възнеслият се свещеник (Исус Христос) ходатайстваше за нас. Можехме да си почиваме в Неговото присъствие.

Молитвата, която ме крепеше в онези моменти, беше Господната молитва. Не бях оставен да се моля сам. Отче мой, Който си на небесата – далеч от мен.“ Вместо това чрез Святия Дух аз се молех: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля.”

Да открием значимостта на вечното свещеничество на Христос означава да открием благата вест по начин, който трансформира всяка част от нашия живот и поклонение.

Разбираме неправилно свещеничеството на всички вярващи, ако мислим, че то означава да стигнем до Отца със собствената си духовна сила. Това е грешка. Свещеничеството на всички вярващи акцентира върху факта, че не ни нужен друг посредник освен Христос. Той е този, който ходатайства за нас като взима несъвършените ни опити за молитва и ги представя пред Отца като угодни жертви. Молитвата ни е овластена от Духа и подпомогната от нашия велик Първосвещеник Исус Христос.

Когато не знаете как да се молите, не се отчайвайте. Има Един, Който се моли за нас, коленичи до нас, ходатайства пред Отца, казвайки това, което ние не можем.

(1) Като използвате конкорданс или онлайн приложение намерете три примера за молитва в Библията. Сравнете всяка от молитвите с Господната молитва. Кои елементи от Господната молитва откривате в другите молитви? Запишете наблюденията си в таблицата на следващата страница.

(2) Водете си молитвен дневник в продължение на един месец. Записвайте трудностите, които срещате в молитва, победите си и отговорите, които Бог е дал на вашите молитви. Използвайте този дневник като мотивация да израствате в молитвения си живот.

Прегледаем или за печат PDF е наличен тук и в приложението или допълнителните файлове.