Lesson 7: Да обичаме като Исус

В края на този урок студентите трябва:

(1) да разбират централното място на любовта в живота и служението на Исус.

(2) да разбират, че любовта към Бога включва взаимоотношение с Бога, познаване на Божието слово и доверие в Божията воля.

(3) да проявяват любов като тази на Исус към хората, на които служат.

(4) да зачитат важността на непрекъснатото предаване на Бога.

(5) да изявяват характера на Исус в ежедневието.

Любов като тази на Христос е мотив за служение като това на Христос.

Целият живот и служение на Исус бяха мотивирани от любов. Той непрекъснато показваше, че любовта към Бога и към другите беше в центъра на Неговия живот и служение. Ако следваме Неговия пример, любовта трябва да бъде в центъра на нашия живот и служение. Това се вижда много ясно в притчата за добрия самарянин.

► Прочетете Лука 10:25-37.

Точно преди да разкаже тази притча Исус казва, че Бог е „скрил това от мъдрите и разумните, а го е открил на младенците“ (Лука 10:21). Това е важен урок за разбирането на духовните неща. Проумяването на духовните истини изисква повече от интелектуално усилие, нужно е духовно откровение. Божията истина е достатъчно проста, за да може с помощта на Божия Дух и едно дете да я разбере, но е прекалено сложна за учения, който разчита само на интелекта си.

Как е възможно това? Бог крие ли истината от тези, които желаят да я научат? Отговорът включва два принципа.

1. Духовните истини биват разкрити само с помощта на Святия Дух. Павел пише, че „никой не знае какво има у Бога, освен Божият Дух.” Затова трябва да бъдем „научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци“ (1Коринтяни 2:11, 13).

2. Духовните истини биват разкрити само на възприемчивите слушатели. Павел продължава: „Естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно“ (1Коринтяни 2:14).

Притчата за сеяча показва, че отношението на слушащия определя колко плод ще даде семето (Матей 13:1-23). Само тези, които са отворени да приемат истината, ще разберат истината, която чуват.[1]

Законникът в Лука 10:25 е нагледна илюстрация на втория принцип. Той не зададе въпрос, защото искаше да узнае истината, а защото желаеше да заложи капан на Исус и да Го изпита. След като Исус му отговори, законникът не реагира както би реагирала една добра почва, а зададе друг въпрос, за да се оправдае (Лука 10:29).

На въпроса „Какво да направя, за да наследя вечен живот?“ Исус отговори с писаното в закона: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум, и ближния си, както себе си“ (Лука 10:27).

Това е същността на Исусовия пример за нас. За да живеем и служим като Исус, трябва да обичаме Бога и ближния си както ги обичаше Исус. Без любов подобна на Христовата, уроците в този курс са без значение. Молитва, лидерство, поучение и проповядване – нищо от това няма значение, ако няма любов.

Може би това изглежда твърде просто. Може да си кажете: „Разбира се, че трябва да обичаме Бога и хората. Вече знаем това!“ Обаче в ежедневния товар на служението любовта може да изчезне от сърцата ни. Възможно е да служим на членовете на църквата, без да ги обичаме. Възможно е да служим без любов и на семействата си. Също така можем да вършим християнска работа, без да имаме любов към Бога. Мотивацията ни за християнско служение трябва да бъде христоподобна любов.

Служението на Исус към хората беше мотивирано от Неговата любов към Отца. Нашето служене трябва да бъде вдъхновено от любов към Бога, за да избегнем прегаряне и разочарование в служението. Служение, лишено от любов към Бога, бързо ще се изчерпи и ще стане безплодно.

Три аспекта на любовта на Исус към Отца трябва да ни служат като модел: взаимоотношение, знание и доверие.

Исус поддържаше близко взаимоотношение със Своя Отец

В евангелията многократно виждаме близката връзка на Исус с Отца. Тя си личи в:

• Думите на Исус към родителите Му: „Не знаехте ли, че трябва да съм в дома на Отца Ми?“ (Лука 2:49).

• Съкровената молитва на Исус в Йоан 17.

• Отчаяния вопъл на Исус на кръста: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Матей 27:46).

В Гетсиманската градина Исус се обърна към Бога с интимния език на семейството: „Авва, Отче“ (Марк 14:36). Това бяха думи на Син, Който е напълно уверен във връзката със Своя Баща.

В традиционните юдейски молитви се срещат много имена на Бога: Бог на Авраам, Исаак и Яков; Бог на бащите ни; Благословеният; Могъщият; Изкупителят на Израил. Исус използва близкото обръщение Авва. Исус живееше в близко взаимоотношение със Своя Баща.

Кенет Е. Бейли прекарва много години като учител в Близкия Изток. Той пише, че авва е първата дума, която децата там научават. Детето нарича баща си авва.[1]

Павел ни казва, че като Божии деца, ние също имаме привилегията да викаме „Авва, Отче!“ (Римляни 8:15, Галатяни 4:6) Не се покланяме на един дистанциран Бог. Напротив, подобно на Исус, ние сме сигурни и уверени в любовта на нашия Баща.

Като пастори можем да се изкушим да търсим стойността си в успеха на служението ни. Ако нашата значимост идва от размера на църквата ни, одобрението на събранието или признанието от останалите пастори, ще бъдем изкушени да се стремим към успех с цената на интегритета ни. Ще се обезкуражим, когато усилията ни се провалят. Ако обаче сме уверени, че нашият Авва ни обича независимо колко сме успешни, можем да Му се доверим за резултатите. Неговата любов не зависи от нашето представяне.

Исус знаеше волята на Своя Отец

В края на земното Си служение Исус заяви: „Свърших делото, което Ти Ми даде да върша“ (Йоан 17:4). Исус знаеше за какво Го е изпратил Отец и посвети живота Си на изпълнението на тази мисия.

Като човек Исус научаваше волята на Отца чрез молитва и чрез Словото. Молитвата беше единият от начините, по които Исус разбираше каква е волята на Отца.

Другият начин беше Словото. В Капернаум Исус обобщи мисията Си като изпълнение на пророчествата на Исая (Лука 4:18-19). Когато отговори на пратениците на Йоан Кръстител, Исус използва думите на Исая като доказателство за месианското Си служение (Матей 11:4-5). Исус познаваше Словото.

В целия Нов Завет виждаме християни, които прибягват до Писанията, когато са в трудност. В последната си проповед преди своята мъченическа смърт Стефан цитира множество пророчества от Стария Завет и тяхното изпълнение в Исус Христос (Деяния 7:1-53). Когато юдейските водачи забраниха на вярващите да разгласяват вестта за Исус, църквата се събра да се моли. Тяхната молитва съдържаше дълъг цитат от Псалом 2 (Деяния 4:24-30, Псалом 2:1-2). Първите християни знаеха Писанията и те ги използваха съвсем естествено, когато се молеха и когато проповядваха.

В цялата църковна история проповедниците, които са променили света, са били мъже на Словото. Мартин Лутер свидетелства по време на Вормския райхстаг: „Аз съм обвързан с Писанията и съвестта ми е в плен на Божието Слово.“ Джон Уесли описва себе си като „Човек на Една Книга.“ Чарлз Спърджън казва, че проповедниците трябва да се хранят със Словото докато „самата същност на Библията не започне да тече през тях.“ Хъдсън Тейлър прекарвал толкова много време в четене на Словото, че за него пишат: „Библията беше атмосферата, в която Тейлър живееше.“ Тези мъже промениха света, в който живееха, защото проповядваха Словото с власт.

[2]Ако искаме да служим като Исус, като първите християни и като големите проповедници, ние също трябва да оформим нашето мислене и отношение според Божието слово. Писанията бяха абсолютният авторитет за служението на Павел (2Тимотей 3:16-17). Исус се помоли учениците Му да бъдат осветени, тоест отделени за служение. Това щеше да се случи чрез Словото: „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина“ (Йоан 17:17). Словото беше това, което правеше служението на учениците ефективно. Словото е това, което прави и нашето служение ефективно.

През целия си живот Аджит Фернандо служи в Шри Ланка. Той пише, че никога не проповядва, без твърденията му да са основани на Словото. Така проповядването му е здраво стъпило на Писанията. Като християни ние опознаваме Бога чрез Неговото слово. Като служители изграждаме силни църкви чрез служение, основано на Божието слово.

Исус се доверяваше на Своя Отец

Взаимоотношението на Исус с Отца по време на земното Му служение може да бъде обобщено в думите на молитвата в Гетсиманската градина: „не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“ (Матей 26:39). Това са думи на пълно доверие и безпрекословно покорство.

Трудно е да се покорим изцяло на волята на някого, на когото нямаме доверие. Може да сме принудени да се подчиним външно, но сърцата ни се противят да предадат контрола на някого, на когото не вярваме. Исус се покори на волята на Отца, защото имаше пълно доверие в Неговата любов и доброта.

► Прочетете Йоан 5:1-47.

Цялото служение на Исус показва отношението Му на пълно упование на Отца. Когато юдейските водачи Го конфронтираха, защото изцели един сакат човек в събота, Исус отговори:

Истина, истина ви казвам: не може Синът да върши Сам от Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши…Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя, както чуя; и присъдата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Отца, Който Ме е пратил (Йоан 5:19, 30).

Исус вече беше заявил, че е Бог: „Отец Ми работи досега, и Аз работя“ (Йоан 5:17). Въпреки че беше изцяло Бог, Исус доброволно прие да се покорява по време на мисията Си на земята. Той е равен с Отца, но се покори на волята на Своя Баща.

Няколко месеца по-късно, когато книжниците и фарисеите предизвикаха Исус, Той отново се защити като се позова на авторитета на Своя Отец: „От Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отца, това говоря“ (Йоан 8:28). Исус можеше доброволно да се покори на волята на Отца, защото Му имаше пълно доверие.

Да бъдеш църковен водач изисква труден баланс. Много пастори и водачи имат изявени лидерски качества, силни характери и категорични мнения. Това може да бъде ценно преимущество за един водач, но трябва да бъде балансирано с доброволно покорство към Бога. Ако не се покоряваме на Бога с доверие, ще бъдем склонни да следваме собствените си пътища, а не Божиите.

Вероятно най-добрият библейски пример е Мойсей. Мойсей беше най-кроткият човек на земята (Числа 12:3). Беше едновременно силен и кротък. Той се изправи срещу Фараон – най-могъщия човек в Египет, и преведе упорития народ на Израил през пустинята. Мойсей беше силен водач, но в същото време беше покорен на Бога. Ефективното църковно лидерство изисква да предаваме силните си страни на Бога. Това е възможно само, когато ходим с Бога във вяра и доверие.

► Кой от трите аспекта на любовта към Отца (взаимоотношение, познаване на Словото и покорство, основано на доверие) представлява най-голямо предизвикателство за вас лично?

Лъжливите религиозни култове като Мормоните и Свидетелите на Йехова, както и нехристиянските религии като исляма, отричат божествеността на Исус. Те признават Исус за велик учител или пророк, за първото сътворено същество и дори за Месия, но отказват да се съгласят, че Исус е Бог.[1]

Последователите на тези религии често казват: „Исус никога не е твърдял, че е Бог. Той казва, че е Син на Бога по същия начин както и ние сме Божии деца.“

Исус твърдеше ли, че е Бог? Да. Онези, които Го слушаха, разбираха претенциите Му. Юдейските водачи се опитаха да Го убият, когато нарече Бог „Моят Отец.“ Защо? „Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога“ (Йоан 5:18).

Едно от най-категоричните изявления на Исус, че е Бог е, когато казва на юдейските водачи: „Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм“ (Йоан 8:58). Бог се разкри на Мойсей в горящия храст със същите думи: „Така ще кажеш на израиляните: ОНЗИ, КОЙТО СЪМ ме изпрати при вас“ (Изход 3:14). Казвайки това, Исус твърдеше, че е Богът, Който се е явил на Мойсей и юдейските първенци много добре знаеха какво има предвид Той. В отговор те Го замеряха с камъни, за да го убият. Това беше наказанието за богохулство – претенцията да бъдеш Бог (Левит 24:16).

При процеса срещу Исус Каяфа попита: „Ти ли си Помазаникът, Син на Благословения?“ Исус беше категоричен: „Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци.“ С този отговор Исус заявяваше, че е този, който седи отдясно на Бога и че е Човешкият Син, за когото пророкува Даниил, който ще дойде да съди света (Псалом 110:1 и Даниил 7:13-14). Каяфа разбра, че Исус твърдеше, че е Бог. Той раздра дрехите си и каза: „Чухте богохулството“ (Марк 14:61-64).

Може да откажете да повярвате на твърденията на Исус, но не можете да прочетете внимателно евангелията и да не признаете, че самият Той заявява, че е Божият Син. Онези, които Го слушаха, бяха принудени или да Го приемат като Бог или да Го убият като лъжлив пророк и богохулник.

Когато Исус поучаваше, около Него често се събираха бирници и грешници. Исус не само ги поучаваше, но и споделяше трапезата с тях. Така Той си спечели критиките на фарисеите. В отговор Исус разказа три истории. Когато ги четете, трябва да имате предвид две важни подробности за културата по онова време.

1. По времето на Исус да се храните с някого е означавало да създадете взаимоотношение с този човек.[1] Когато Исус ядеше с грешниците, това означаваше, че Той целенасочено общува с тях. Така Исус ни показа, че Бог не чака хората да дойдат при Него, а активно търси изгубените.

2. Юдеите в дните на Исус са очаквали праведните да избягват контакт с грешниците. Равините са поучавали, че когато Месия дойде, е щял да избягва всякакво съприкосновение с нечестивите и е щял да яде само с праведните.

► Прочетете Лука 15:1-32.

Това е една голяма притча от три части: изгубена овца, изгубена монета и изгубен син. И в трите случая темата на притчата е радостта при намирането на изгубеното нещо. Исус разкрива радостта в небето, когато грешниците се покайват.

[2]Сред равините е била популярна следната поговорка: „Има радост на небето за един грешник, който е съсипан пред Бога.“ Исус я променя: „Има радост на небето за един грешник, който се кае.“ Какво отличаваше Исус от другите учители? Любовта. Исус показа какво означава да се служи със сърдечна любов.

Когато служим без любов, статусът и позицията стават по-важни от хората. Обратно, когато служим от любов, ние сме готови да жертваме статуса заради изгубените. Исус беше готов да стане обект на критики от страна на религиозните водачи, за да покаже любов към тези, които се нуждаеха от нея.

► Ако попитаме „Ще покажете ли любов към блудния син?“, всички ще отговорят „Да.“ Знаем кой е правилният отговор! Вместо това попитайте „Кога беше последният път, когато срещнах блуден син? Как показах любов на този човек?“

Исус показа любов чрез състраданието Си към страдащите

Когато четете евангелията, забелязвате ли, че грешниците, които бягаха от другите религиозни водачи, тичаха към Исус? Какво караше грешниците да търсят присъствието на Исус?

Причината не е, че Той омаловажаваше техния грях. Той постави по-висок стандарт за праведност от който и да е фарисей (Матей 5:20). Грешниците се стичаха при Исус, защото Той проявяваше състрадание. Той не извиняваше греха, но състрадаваше на човека, поробен от греха.

Виждаме това в думите на Исус към жената, хваната в прелюбодеяние. След като обвинителите й си тръгнаха, Исус каза: „Нито Аз те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече“ (Йоан 8:11). Исус не оправдаваше греха и поиска от жената да спре да живее в грях, само че прояви състрадание, вместо да я осъди.

Евангелието от Лука обръща специално внимание на състраданието на Исус. Евангелистът разказва историята на Закхей, бирник, когото другите религиозни водачи са презирали. Събралите се наоколо хора бяха скандализирани, че Исус поиска да гостува на един грешник (Лука 19:7).

► Прочетете Лука 5:12-16.

Лука включва в разказа за това изцеление една подробност, която би шокирала тълпата. Исус се протегна и се докосна до човека. Никой в древния свят не би докоснал прокажен! Имаше риск от зараза, а според юдейския закон докосването до прокажен правеше този, който се е докоснал нечист.

[3]Защо Исус докосна този прокажен? Той го съжали. „Исус се смили, протегна ръка, допря се до него“ (Марк 1:41). Прокаженият се нуждаеше и от физическо, и от емоционално изцеление. Болните от проказа трябваше да стоят далеч от другите хора. Този прокажен не е усещал човешки допир откакто се е бил разболял. Исус можеше да го изцели, без да го докосва, но знаеше, че човекът имаше нужда от допира на друго човешко същество. Исус изпитваше състрадание.

Ако искаме да служим като Исус, трябва да имаме съчувствителни сърца като Неговото. В погледа на Исус грешниците виждаха любящо състрадание. Какво виждат те във вашия поглед?

Исус показваше любов като служеше на нуждаещите се

Лесно е да се каже „Съчувствам на нуждаещите се“, по-трудно е да се посрещнат техните нужди. Исус показваше любов като служеше на хората около Него. Цялото служение на Исус беше служене. Павел пише, че Исус се отказа от всичко, като прие образ на слуга (Филипяни 2:7). Исус каза на учениците Си: „Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Марк 10:45).

Исус служеше чрез чудесата, които извърши. Те бяха белег на мисията Му като Месия, но и начин да посрещне човешките нужди. Понякога чудесата засягаха малка група от хора или хора без власт или влияние. Друг път чудесата ( извършени в съботен ден) водеха до още по-голямо отхвърляне.

Исус не вършеше чудеса, за да си спечели благоволението на силните на деня, а за да послужи на нуждаещите се. В Писанията са записани два случая, когато Исус отказа да извърши чудо. Исус не даде знамение на фарисеите, които спореха с Него като „поискаха от Него знамение от небето“ (Марк 8:11). При процеса срещу Него Исус дори отказа да отговори на Ирод, който се надяваше да види някое знамение от Него (Лука 23:8). Исус не вършеше чудеса по поръчка или за да впечатли скептичната публика.

Макар че Исус отказа да извърши чудо за Ирод Антипа, Той изцели тъщата на един рибар, прокажени, просяци-слепци и демонично обладани хора, които никога не биха могли да Му се отплатят. Исус нахрани 5 000 души, които проявиха неблагодарност като Го изоставиха и изцели слугата на първосвещеника, който беше дошъл да Го арестува. Исус правеше чудеса в служба на нуждаещите се.

За нас като пастори и църковни водачи е лесно да вземем рационално решение да помогнем на този, който може да помогне на нас. Когато прекарваме повече време с богатите отколкото с бедните, може да си кажем „Този бизнесмен може да подпомогне служението.“ Можем да откажем посещението при някоя вдовица за сметка на някой влиятелен чиновник с извинението: „Той има влияние и може да помогне на Божието дело.“ Исус никога не постъпи по този начин. Ако искаме да служим като Исус, трябва да станем слуги като Него. Подобно на Него трябва да се стремим да служим, а не да служат на нас (Матей 20:28). Павел пише: „Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си – като ваши слуги заради Исуса“ (2Коринтяни 4:5).

Някои пастори си мислят: „Имам добро образование. Няма да слугувам на някакъв селскостопански работник в моята църква!“ На Павел никога не са му минавали подобни мисли. Той е изключително високообразован, но става слуга на Коринтяните заради Исус. Можел е да каже: „Вижте образованието ми; учил съм юдейска литература, гръцка философия и християнско богословие. Мога да говоря пред Синедриона, гръцкия ареопаг и римския сенат.“ Вместо това Павел казва: „Аз съм слуга на най-нискообразованите в Коринт заради моя господар, Исус.“

Ако искаме да служим като Исус, трябва да имаме смирението да живеем като слуги. Животът на слугата не е бляскав като живота на някой богаташ. Ако искаме да обичаме като Исус, трябва да служим със смирение.

Исус показваше любов като проявяваше милост към враговете Си

► Прочетете Матей 5:43-48.

Исус учеше последователите Си, че да сме съвършени както е съвършен нашият небесен Отец означава да обичаме както обича Той. Означава да обичаме враговете си и да се молим за онези, които ни гонят. Когато показваме такава любов, светът ще разбере, че сме синове на нашия Отец, Който е на небесата.

Около 200 години преди проповедта на планината юдейският книжник Бен Сира написва сборник с поучения, наречен Сирах. Вижте какви инструкции дава той относно отношението към хората, които не заслужават помощ:[4]

• Ако правиш добро, знай кому го правиш, и ще има благодарност за твоите добрини.

• Прави добро на смирен и не давай на нечестив.

• Затваряй от него хляба и не му давай, да не би чрез това да ти надделее; защото ти бил получил двойно зло за всичкото добро, което би му направил;

• И Всевишният мрази грешниците, а на нечестивците въздава отмъщение.

• Давай на добър и не помагай на грешник.

За юдеите от времето на Исус написаното от Бен Сира е имало авторитет, подобен на авторитета на Писанията. Когато Исус каза: „Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си” (Матей 5:43), може да е имал предвид точно тази книга. Бен Сира пише: „Правете добро само на праведните. Не хабете добри дела за нечестивите.“

► Сега отново прочетете Матей 5:43-48. Разбирате ли защо учението на Исус шокира Неговите слушатели?

В Стария Завет Бог учи Своя народ да обича враговете си. Това не е било нещо ново. Ето какъв въпрос е включил един професор в колеж в изпит върху Стария Завет.

Вашият съсед е неприятел на църквата. Когато минавате покрай къщата му, той ви проклина. Опитва се да ви мами и дори да открадне добитъка ви. Един ден по време на буря виждате, че кравата на този съсед се е отвързала и бяга. Каква е вашата отговорност спрямо вашия съсед?

1. Гоните ли с камшика кравата, за да се отдалечи още?

Студентите знаят, че това не е верният отговор!

2. Оставате ли пасивни като си казвате „Това не е мой проблем?“

Много студенти избират този отговор. Казват си „Това е съседската крава, не е моята. Няма да се бъркам в чужди работи. Освен това съседът не ме харесва и няма да оцени помощта ми.“

3. Покорявате ли се на Изход 23:4? „Ако срещнеш заблудилия се вол или осел на неприятеля си, да му го закараш.”

Дори в Стария Завет Божият народ беше призован да обича враговете си. Обаче по времето на Исус хората са били по-склонни да цитират Сирах отколкото Изход 23. Предпочитали са учението, според което са можели да обичат ближния и да мразят врага! Исус казва: „Трябва да обичате враговете си, защото вашият Небесен Отец обича и злите, и добрите.“

Как изглежда това в реалния живот? Представете си следния сценарий във вашето служение:

Група хора, които привидно споделят голяма част от вашите вярвания, постоянно ви опонират публично. Задават въпроси с цел да ви изложат; убеждават членовете на църквата, че сте лъжлив учител и се надяват, че по някакъв начин ще се злепоставите. Как ще се отнесете към тях?

1. Ще ги прогоните и ще им кажете никога да не се връщат?

2. Ще се отнесете към тях със същото отношение, което те проявяват към вас?

3. Ще бъдете честни за техните грешки, но ще им отговорите с любов?

Фарисеите се противопоставяха на Исус по всякакъв начин. Той не си мълчеше относно грешките им, опитваше се да им покаже истината, но винаги се отнасяше към тях с любов.

Ако искаме да служим като Исус, трябва да обичаме враговете си. Това е едно от най-изискващите поучения на Исус. Ние трябва да проявяваме безусловната любов на Исус към онези, които ни предават, онези, които отхвърлят посланието ни и онези, които ни гонят.

Лесно е да се пише за любов към Бога и любов към ближния. Много по-трудно е да се показва любов всеки ден. Само когато развиваме характера на Исус в собствения си живот, сме подготвени да споделяме за Него в света.

Възможно ли е да имаме характера на Исус? Словото казва, че Бог може да направи така че Неговите хора да мислят както мисли Той. Той иска да даде на своите нов дух, чрез който да искаме същото, което иска и Той и да живеем така, както Той ни призовава да живеем (Езекиил 36:26-27). Бог иска да развива в нас характера на Своя Син.

Вижте какво казва Осуалд Чеймбърс за верността в ежедневното служение:

Необходима е благодат от Всемогъщия, за да се предприеме следващата стъпка, когато няма видение и няма зрители, следващата стъпка на преклонението…когато няма ентусиазъм…Необходима е много повече от Божията благодат, много повече съзнателно черпене на сила на Бога, за да се предприеме тази стъпка, отколкото да се проповядва Евангелието.

Онова обаче, което остава с времето като свидетелство за Бога и за хората, е постоянната неуморна работа зад кулисите и единственият начин да не бъдеш смазан от нея е да живееш с поглед към Бога. Помоли Бога да държи отворени очите на духа ти за Възкръсналия Христос…[1]

Как можем да останем верни в служение? Как можем да продължаваме да обичаме Бога и ближния седмица след седмица, година след година? Трябва да развиваме характера на Исус в нашето всекидневие. За тази цел ни е необходим умът на Христос.

Описание на ума на Христос

► Прочетете Филипяни 2:1-16.

Напътствията на Павел към църквата във Филипи много ясно разкриват какво означава да имаме характера на Исус Христос. Павел пише на църква, раздирана от лични конфликти: „Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, но и за чуждото“ (Филипяни 2:3-4).

Как са могли да го постигнат? Единствено, ако последват указанието на Павел да имат в себе си „същия дух, който е имал и Исус Христос“ (Филипяни 2:5).

Павел изброява четири характеристики, които са чужди на християнския живот.[2] Те саботират свидетелството ни като християни и унищожават ефективността на християнското служение. Павел казва:

(1) Не правете нищо от съперничество (Филипяни 2:3).

[3] Егоистичната амбиция си казва: “Каква полза имам аз? Какво ще спечеля от това?” Можете ли да си представите Исус да казва: „Каква ще е моята изгода?”, преди да изцели прокажен или да отиде на кръста? Разбира се, че не!

Павел казва: „Ако имаме ума на Христос, ако мислим като Христос, няма да правим нищо, водени от егоистична амбиция.” Отношението ни ще бъде отношение на слуга. Ще питаме: „Как мога да послужа?, не „Как може да ми бъде послужено?“

(2) Не правете нищо от тщеславие (Филипяни 2:3).

Тщеславието пита: „Как изглеждам в очите на другите? Ще впечатля ли хората?” Отново, можете ли да си представите Исус да се пита: „Ще впечатля ли хората?“, преди да говори със самарянката на кладенеца? Разбира се, че не!

Павел казва: „Ако имаме ума на Христос, ако мислим като Христос, няма да правим нищо, водени от тщеславие.” Ще търсим възможности да изявим Христос, а не да си завоюваме положение.

(3) Вършете всичко без роптание (Филипяни 2:14).

Роптанието казва: „Заслужавам повече! Можете ли да си представите Исус да казва: „Не трябва да ми се налага да мия краката на учениците. Аз съм учителят. Заслужавам повече.“ Разбира се, че не!

Павел казва: „Ако имаме ума на Христос, ако мислим като Христос, ще служим без роптание, дори и в най-трудните обстоятелства.“ Ще осъзнаем, че не заслужаваме нищо. Когато помним, че всичко, което имаме ни е подарено поради Божията благодат, това променя начина, по който гледаме на предизвикателствата в служението.

Хелън Роузвиър е един от най-известните мисионери на двадесети век. Тя завършва медицина в университета Кеймбридж. Докато работела като лекар в мисия в Заир, Хелън искала да построи болница. Поради липсата на материали, първо било необходимо да се направят тухли. Д-р Роузвиър печала тухлите в пещта заедно с местните работници.

По време на работата нежните ръце на Хелън са разранили. Тя започнала да роптае: „Боже, дойдох в Африка да бъда хирург, не да правя тухли! Със сигурност има други, които да вършат тази нискоквалифицирана работа.“

Няколко седмици по-късно един от работниците й казал: „Докторе, когато сте в операционната, ни ужасявате. Но когато правите тухли и пръстите ви кървят като нашите, вие сте наша сестра и ние ви обичаме.“ Д-р Роузвиър внезапно осъзнала: „Бог не ме е изпратил в Африка само, за да бъда хирург; Той ме е изпратил да изявявам любовта на Христос.“

(4) Вършете всичко без препиране (Филипяни 2:14).

Препирането казва: „Да, Господи, но…. Искам да се покоря, но….” Можете ли да си представите как Исус казва: „Отче, тук съм да Ти служа, защо толкова усложняваш нещата?” Не е възможно Исус да спори с Отца.

Павел казва: „Ако имаме ума на Христос, ако мислим като Христос, няма да спорим и да търсим по-лесния път.“ Няма да правим компромиси с Божията воля в нашия живот като се пазарим за по-лесен начин. Ще отговаряме на Бога: „Да, Господи.“ Ще имаме ума на Христос.

След като Павел призовава филипяните да имат ума на Христос, явно е вярвал, че това е възможно. Той е знаел, че те са могли да имат смирения, покорен дух, който бележеше живота на Исус. Как да получим Христов ум?

Умовете ни биват трансформирани чрез Божието слово

По-рано в този урок видяхме как разбираме каква е Божията воля с помощта на Писанията. Исус познаваше Божието слово. Апостолите също го познаваха. Всяко трайно съживление в историята на църквата е започнало с изучаване на словото на Бога.

Павел предизвика вярващите във Филипи да държат здраво словото на живота (Филипяни 2:16). Вярата им в благовестието и посвещението им към него щяха да ги направят светлина в света, в който живееха.

Започваме да мислим като Исус и да имаме Христов ум, когато задълбочено изследваме Божието слово. Това не означава, че трябва да знаем гръцки език и иврит, за да разберем Писанията или че трябва да имаме библиотека, пълна с библейски коментари. Просто трябва да прекарваме време с Божието слово и това да бъде част от ежедневната ни програма.

Като християни трябва да се храним с Божието слово всеки ден. Това трябва да бъде радост за нас, а не задължение. Никой не казва на здрав човек „Днес трябва да се нахраниш! Ако не се храниш, ще се разболееш.“ Всичко, което трябва да направите, е да осигурите добра храна и здравият човек ще иска да яде! Божието слово трябва да бъде храната за всеки гладен християнин.

Когато се храним с Божието слово, умовете ни все повече заприличват на ума на Христос. Много християни са новородени, но продължават да мислят по същия начин както, когато са били невярващи. Те не са придобили Христов ум. Защо?

След като повярваме, трябва да пренастроим ума си да мисли както мисли Христос. Преди да станете християни, първо сте мислели за собствените си нужди. Може би сте срещали някой бедняк и сте си мислели: „И на мен ми трябват пари. Не мога да дам на този човек.“ В Божието слово четете: „Който дава на сиромасите, няма да изпадне в немотия“ (Притчи 28:27). Чувате думите на Исус: „Давайте и ще ви се даде; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“ (Лука 6:38). Започвате да мислите за парите по начина, по който Исус мислеше за тях. Чрез Божието слово придобивате ума на Христос.

Преди да станем християни, сме се опитвали да нараним тези, които са ни наранили. Когато някой е бил груб с нас, сме избухвали. Но като вярващи четем: „Облечете се в милосърдие“ (Колосяни 3:12). Четем също: „Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив, благославяйте; понеже за това бяхте призвани, за да наследите благословение“ (1Петрово 3:9). Започваме да отговаряме на другите така, както Христос отговаряше на онези, които Го нараняваха. Чрез Божието слово придобиваме ума на Христос.

Нашите умове биват трансформирани чрез всекидневно предаване

Павел заръчва на филипяните да имат същия ум като Христос Исус. Той описва какъв е този ум и как биха могли да го имат. Те трябва да продължат да изработват своето спасение с вярност и покорство, не за да заслужат спасението си, а защото Бог действа в тях „според благоволението Си да желаят това и да го изработват“ (Филипяни 2:12-13). Когато те смирено се предават на Бога, Той ще им даде желание (“да желаят”) и сила (“да изработват”) да водят благочестив живот.

Когато живеем живот на предаване, Святият Дух изработва в нас същите характеристики, които виждаме в живота и служението на Исус. Придобиваме ума на Христос не чрез усилия, а чрез предаване.

Трябва да се предаваме всеки ден. Павел ни призовава да предадем телата си в жива жертва (Римляни 12:1). Живата жертва продължава да живее. От една страна предаваме изцяло нашата воля на Божията, но от друга страна това предаване се случва многократно всеки ден.

Нанси Лий Демос описва предадения живот.[4] Докато четете това описание, се запитайте „Предавам ли ежедневно тази област от живота си? Изявявам ли ума на Христос в тази област?“

• Когато плътта ви иска да критикува, Духът казва: „Недей да злословиш никого” (Тит 3:2). Предаденото сърце казва „Да.“

• Когато плътта ви иска да се оплаква от трудностите, Духът казва: „За всичко благодарете“ (1Солунци 5:18). Предаденото сърце казва „Да.“

• Когато плътта ви иска да опонира на неразумния ви шеф, Духът казва: „Покорявайте се заради Господа“ (1Петрово 2:13). Предаденото сърце казва „Да.“

[5]Когато се предаваме, същият Дух, Който живееше в Христос живее и в нас. Чрез Духа, а не чрез нашите добри намерения, имаме силата да реагираме като Христос на предизвикателствата на ежедневието, разочарованията в служението и изкушенията на Сатана.

► Споделете за скорошна ситуация, в която желанията на плътта са били в конфликт с волята на Бога. Как успявахте да живеете предаден живот пред лицето на изкушението? В момента има ли някакво изкушение, в което отново трябва да се покорите на Божията воля? Молете се един за друг с останалите в курса за тези области.

Живеем в свят с много проблеми. Много от четящите тези уроци се намират в ситуации, в които църквата има неприятности с правителството, с религиозни култове или социален натиск. Рационално ли е да мислим, че наистина можем да променим света като обичаме враговете си? Как можем да ги обичаме, когато те се опитват да ни убият?

Един репортер говорил с християнин, живеещ в Багдад, Ирак.[1] Докато разговаряли, бойци на Ислямска държава били на 40 минути път от дома им. Репортерът попитал: „Църквата ви събира ли се все още?“ Християнинът отговорил: „Да! Всъщност, започнахме две нови молитвени групи - едната се моли за преследваните ни братя и сестри, другата – за тези, които ни преследват.“

В църквата Св.Георги в Багдад се молят за враговете си. Раздават храна на вдовици мюсюлманки. Те обичат враговете си, защото вярват, че са призовани да следват примера на Исус.

Тази статия ни напомня истината, която се вижда в цялата църковна история. Божиите и човешките начини на действие винаги са различни. Хората организираха военни кръстоносни походи срещу исляма през Средновековието. Бог работи чрез Реймънд Лъл, който умира на 82-годишна възраст по време на последното от много мисионерски пътувания в ислямския свят. Човек използва военна сила, Бог работи чрез Хъдсън Тейлър, който посвещава живота си на евангелизирането на вътрешността на Китай. Човек използва сила, Бог често работи чрез слабостта.

Божиите пътища никога не са като човешките, но накрая Бог е Този, Който побеждава. Нашият свят се променя завинаги, когато християните обичат като Исус. Промяната е бавна и често е болезнена, но това е начинът, по който Бог работи в този паднал свят.

За да служим като Исус, трябва да обичаме като Него. Попитали един възрастен християнин каква е тайната на служението. Той отговорил: „Единственият начин хората да разберат колко много ги обича Бог е да видят колко много ги обичате вие.“ Този вярващ е разбирал, че когато Христовата любов тече през нас, хората биват привлечени към Бога. Ето това означава да обичаме като Исус.

В този урок видяхме как обичаше Исус. В това задание от вас се изисква да намерите начини да обичате ближния си според примера на Исус. Написването на заданието не би трябвало да ви отнеме много време, но с прилагането му на практика може да не е така! Задължително практикувайте това, което сте написали. Призовани сме да обичаме както Исус обичаше.

Посочете три конкретни примера от евангелията за любовта на Исус към хората. След това посочете три конкретни приложения във вашия живот. Как ще последвате примера на Исус? Това задание е за вас, бъдете възможно най-конкретни.

Прегледаем или за печат PDF е наличен тук и в приложението или допълнителните файлове.