Lesson 8: Кръстът и възкресението

В края на този урок студентите трябва:

(1) да разпознават различните реакции към служението на Исус по време на Страстната седмица.

(2) да разбират притчата за смокинята.

(3) да разберат каква е слабостта довела до провала на Петър.

(4) да осъзнават ценността на кръста и възкресението като основа на християнския живот и служение.

Ефективното служение се извършва чрез силата на кръста и възкресението.

Страданията на Христос са кулминацията в евангелията. От 89 глави 30 са посветени на седмицата между тържественото влизане в Йерусалим и възкресението. Почти половината от евангелието от Йоан разказва за този период. Това е кулминационният момент в живота и служението на Исус. В този урок ще изучаваме последната седмица от земното служение на Исус, за да извлечем поуки за нашия живот и служение.

► Преди да продължите с урока, обсъдете следните въпроси:

• Какво означава разпятието за мен лично и от богословска гледна точка?

• Какво означава възкресението за мен лично и от богословска гледна точка?

Един от акцентите в евангелията е откликът на хората, които срещаха Исус. Например, в евангелието от Матей виждаме контраста между поклонението на мъдреците пред Исус и опита на Ирод да Го убие като съперник за царската корона. В евангелието от Йоан имаме въпросите на юдейския учител Никодим от една страна и разговора с неуката самарянка на кладенеца.

► Прочетете Матей 10:32-39.

Никой не може да остане безразличен към посланието на Исус: или го приемаме, или го отхвърляме. Исус описва служението Си като меч, който разделя тези две групи. Семейства бяха разделени заради реакциите си спрямо Исус, дори собственото Му семейство не направи изключение (Йоан 7:5, Марк 3:21). Никой не можеше да остане неутрален.

Контрастът в реакциите спрямо Исус се задълбочава през последната седмица от публичното Му служение и продължава и на кръста, където забелязваме драстичната разлика в отношението на двамата разбойници.

Реакции на възкресението на Лазар

► Прочетете Йоан 11:1-57.

Религиозните лидери се противопоставяха на Исус още преди възкресението на Лазар. Когато Исус отиде в Йерусалим през зимата за празника на освещението на храма, юдейските лидери Го обвиниха в богохулство и се опитаха да Го убият с камъни. Понеже още не беше дошло времето Исус да пожертва живота Си, Той се оттегли отвъд река Йордан, далеч от религиозния център Йерусалим (Йоан 10:22-42).

Когато научиха за смъртта на Лазар, учениците знаеха, че беше опасно Исус да се върне в Юдея. Читателите на Новия Завет често се присмиват на съмненията и песимизма на Тома, но той е бил лоялен към своя Господ. Когато Исус настоява да се върне в Юдея, Тома правилно предполага, че там ще Го убият и затова казва на останалите ученици: „Да отидем и ние, за да умрем с Него“ (Йоан 11:16). Не трябва да пренебрегваме лоялността на този страхлив ученик, заради съмненията, които изпитва. Изненадани ли сме от факта, че след възкресението Тома занася благата вест в Индия, където умира като мъченик?

В малко село като Витания възкресението на Лазар нямало как да остане незабелязано. Не е било възможно религиозните водачи да скрият подобно драматично събитие. Йоан ни показва различните реакции, породени от това чудо.

Реакцията на тълпата

След новината за възкресението на Лазар обществеността беше убедена, че Исус ще отхвърли властта на Рим и ще възстанови престола на Давид в Йерусалим. Хората бяха сигурни, че Той е обещаният Месия. „Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което стори Исус, повярваха в Него“ (Йоан 11:45 и 12:11). Толкова много хора повярваха в Исус, че фарисеите казаха: „Ето, светът отиде след Него“ (Йоан 12:19). Ето защо тълпите бяха толкова възторжени, когато Исус влезе в Йерусалим, яздейки магаре.

Реакцията на религиозните водачи

Възкресението на Лазар не остави никаква възможност на религиозните водачи да отрекат твърдението на Исус, че Той е Месия. След като множествата последваха Исус, религиозните водачи имаха два варианта:

1. Да признаят, че Исус е този, за когото се представя. Това обаче щеше да ги принуди да се откажат от амбициите си за власт. Исус вече беше заклеймил лицемерието им. Ако признаеха, че Исус е Месията, щяха да загубят позициите си като водачи на юдейския народ.

2. Да арестуват и убият Исус. Ако откажеха да приемат Исус като Месия, трябваше да Го убият.

Религиозните водачи оправдаха решението си да убият Исус с мотива, че така щеше да бъде най-добре за народа. Както всички слаби лидери в историята, те си намериха извинение. „Какво правим ние? Защото Този Човек върши много знамения? Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат, ще отнемат и страната ни, и народността ни“ (Йоан 11:47-48). Страхуваха се, че Исус ще вдигне въстание срещу Рим, защото не разбираха, че Неговото царство беше духовно.

„Страната ни“ вероятно се отнася за храма, а „народността ни“ – за свободите, които Рим е позволявал юдеите да ползват (виж Деяния 6:13 и Деяния 21:28). Въпреки че Юдея беше под властта на Рим, на юдеите беше разрешено да извършват богослужение в храма, да спазват религиозните си обичаи и да имат някаква форма на гражданско управление в лицето на Синедриона. Всичко това би било изгубено при един неуспешен бунт срещу Рим.

Каяфа убеди Синедриона, че е по-добре един човек да умре, вместо целият народ да пострада (Йоан 11:49-50). По ирония на съдбата опасенията на Синедриона се сбъднаха след смъртта на Исус. Четиридесет години след като Исус беше убит, римляните потушиха въстанието на юдеите, разрушавайки храма и отнемайки всичките им права – точно това, което Каяфа искаше да избегне.

В опит да предпази народа Синедрионът реши да убие и Исус, и Лазар, защото нямаше как да скрие чудото, без да унищожи всички доказателства (Йоан 11:53 и Йоан 12:10). Чудесата не винаги пораждат вяра у невярващите. Често си мислим: „Само ако Бог „се докаже“ чрез някое чудо, всички ще повярват.“ Само че чудото може да доведе скептика до още по-голямо закоравяване.

В историята за богаташа и Лазар (не този Лазар, когото Исус възкреси), богатият човек моли Авраам да изпрати Лазар да предупреди братята му. Авраам казва: „Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят“ (Лука 16:31). Писанията са достатъчно свидетелство за истината. Ако отхвърляме тях, други доказателства няма да ни убедят.

Реакции спрямо Исус: Мария

► Прочетете Матей 26:6-13 и Йоан 12:1-11.

По време на земното служение на Исус Мария, сестрата на Лазар и Марта, беше един от най-посветените Му последователи. В друг момент по-рано, Марта се оплака, че Мария стои в нозете на Исус и Го слуша, докато Марта прислужва на гостите. Тогава Исус похвали Мария, че „избра добрия дял, който не ще се отнеме от нея“ (Лука 10:42).

По-малко от седмица преди смъртта Си Исус, заедно с учениците, посети къщата на Симон прокажения. Лазар и сестрите му също бяха поканени. Когато седяха на трапезата, Мария изля много скъпо миро върху главата и нозете на Исус. Цената на това миро беше 300 денарии, тоест една годишна заплата по онова време. Тогава не е имало банки, така че вероятно това са били спестяванията на Мария.

Учениците се ядосаха на това разхищение на пари (Матей 26:8, Марк 14:5), но за Мария само мнението на Исус беше от значение. Любовта, която я движеше, беше толкова силна, че тя не се интересуваше какво мислеха останалите, нито колко струваше мирото. Най-важното нещо за нея беше да почете своя Учител.

Исус скастри учениците за начина, по който реагираха: „Оставате я…Тя извърши добро дело за Мене“ (Марк 14:6). Исус знаеше, че ще увисне на кръста само след няколко дни и разпозна символиката в действията на Мария: „Стори го, за да Ме приготви за погребение“ (Матей 26:12). Той почете тази жена и нейния самоотвержен акт на любящо поклонение.

Когато четем как Мария помаза Исус, трябва да се запитаме: „Колко обичам Исус? За кое ме е грижа повече – за Него или за хорското мнение?“ Мария наистина обичаше Исус.

Реакции спрямо Исус: Тържественото влизане в Йерусалим

► Прочетете Матей 21:1-11 и Йоан 12:12-19.

Исус влезе в Йерусалим в неделя, яздейки магаре. При нормални обстоятелства в това нямаше да има нищо необичайно – един учител от Галилея идва за празника Пасха с малка група ученици. Обаче обстоятелствата не бяха нормални. Заради възкресението на Лазар поклонението за Пасха се превърна в религиозна и политическа заявка.

Матей подчертава религиозната значимост на влизането на Исус в Йерусалим. Той описва това като изпълнение на пророчеството в книгата на пророк Захария. Тълпите посрещнаха Исус с думите на Псалом 118, пасхален псалм, който описва тържествено влизане в Йерусалим (Матей 21:4-11, Захария 9:9, Псалом 118:26).

Това влизане носи силен политически подтекст:

• Множествата постилат дрехите си по пътя като символ на покорство пред цар (Матей 21:8, 4Царе 9:13).

• От макавейския период палмовите клони символизират военна победа (Йоан 12:13, 1Макавеи 13:51).

• “Осанна!” означава “спаси ни,” тоест вик за избавление.

• “Сине Давидов” е царска и месианска титла.

Хората вярваха, че Исус влизаше в Йерусалим, за да се изправи срещу Рим и да установи царството Си. Дългоочакваният цар от Давидовия род беше дошъл. Скоро щяха да се изпълнят обещанията, пророкувани от пророците.

Само след няколко дни голяма част от същите тези хора щяха да крещят „Разпни Го!“ Защо? Защото приветстваха Исус по грешни причини. Смятаха, че Той ще се опълчи на Рим, а Исус нямаше никакво намерение да вдига военен бунт. Те чакаха политическо царство, а царството на Исус беше духовно. Разочарованата тълпа бързо щеше да се обърне против Него.

Политически влиятелните и с високо обществено положение членове на Синедриона вече бяха решили да убият Исус. Обикновените хора скоро щяха да се обърнат срещу Него. Като знаеше какво следва, Исус плака за съдбата на града, който Го отхвърли (Лука 19:41-44). Той знаеше, че тържественото влизане водеше към кръста. Тълпите цитираха Псалом 118:26: „Благословен, който иде в Господнето име!“ Исус знаеше какво казва следващият стих: „приведете до роговете на олтара вързаната с въжета жертва.“ Исус влезе в Йерусалим като жертвата, която щеше да бъде принесена на „олтара“– един римски кръст.

► Прочетете Марк 11:12-25.

Историята, в която Исус проклина безплодната смокиня през последната седмица от публичното Си служение, присъства и в трите синоптични евангелия. Исус прокле дървото в понеделник, когато дойде в Йерусалим, след като беше прекарал нощта във Витания. Във вторник учениците видяха, че то беше изсъхнало само за 24 часа.

Макар че не беше време за смокини (Марк 11:13), наличието на листа означаваше, че трябваше да има зелени смокини. Плодовете на смокинята се появяват скоро след листата. Ако дървото има листа, но няма плодове, това означава, че то няма да даде плод през годината.

Тази история е нагледен пример за безплодието на Израел.[1] Бог беше избрал Израел да бъде благословение за народите (Битие 12:3). Вместо това Израел беше посрамил името на Йехова.

Храмът трябваше да бъде място за молитва за всички народи (Исая 56:7), но се беше превърнал в свърталище на разбойници, където влиятелните свещеници мамеха бедните.

Смокинята беше безплодна и Израел беше безплоден. Смокинята беше отхвърлена и Израел скоро щеше да бъде отхвърлен.

Проклинането на смокинята е част от поредица послания на осъждение през последните дни на публичното служение на Исус:

1. Живият пример на безплодната смокиня (Марк 11:12-14, 20-25).

2. Изгонването на търговците от храма (Марк 11:15-19).

3. Притчата за наемните земеделци (Марк 12:1-12).

4. Пререканията с религиозните водачи (Марк 12:13-40).

5. Исус предсказва разрушаването на храма (Марк 13:1-37).

Реакции спрямо Исус: Религиозните водачи

► Прочетете Матей 21:23-22:46.

След възкресението на Исус религиозните водачи бяха решени да убият Исус, но популярността Му сред народа беше пречка. Затова търсеха начин да Го дискредитират пред всички. След тържественото влизане в Йерусалим те конфронтираха Исус в храма няколко пъти с цел да Го злепоставят, но винаги се проваляха и всеки път Той ги засрамваше със Своята мъдрост и остроумие.

Първо, главните свещеници поставиха под съмнение авторитета на Исус да изгони търговците от храма и да поучава публично. В отговор Той им зададе въпроса за Йоан Кръстител.

След това Исус заклейми религиозните водачи с три притчи. Притчата за двамата сина показа, че не думите, а покорството са признак за взаимоотношение в царството. Притчата за земеделците разкри последиците от отхвърлянето на Исус като Месия. Третата притча за сватбения пир говореше как религиозните водачи, поканени на празненството, биват отхвърлени и заместени от хора, които привидно са по-малко достойни, но са приели поканата.

В стремежа си да дискредитират Исус религиозните водачи Му задават поредица от въпроси не с цел да разберат истината, а да Го унищожат. Тъй като Исус знаеше, че те не се стремят към истината, не отговаряше директно на въпросите им.

След всички безуспешни опити свещениците се отказаха. Матей завършва тази част като описва техния провал: „И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси“ (Матей 22:46). Марк пише за радостта на обикновените хора от изхода на тези сблъсъци: „И голямото множество Го слушаше с удоволствие“ (Марк 12:37).

► Като пастори или християнски водачи често ще ви задават трудни въпроси. Как ще разпознаете искрения въпрос от опита да ви уловят в капан? По какъв начин отговорите ви на двата типа въпроси трябва да се различават? (Виж Притчи 26:4-5 за пример за тази разлика.)

► Прочетете 1Коринтяни 15:1-8.

Двадесет години след възнесението на Исус Павел основава църква в Коринт, съставена от хора с най-различен произход. В нея е имало както юдеи, които са познавали юдейския закон, така и езичници, които не са имали и най-малка представа за истинския Бог.

Църквата в Коринт е раздирана от конфликти и под заплахата на фалшиви учения. В отговор на тези проблеми Павел напомня на коринтяните посланието, което им е проповядвал от начало. Първите поучения на Павел в този предимно езически град са съсредоточени върху четири исторически събития:

• Христос умря за нашите грехове.

• Беше погребан.

• Възкръсна на третия ден.

• Яви се публично – на Кифа, на дванадесетте, на 500 души наведнъж, на Яков, на всички апостоли и накрая на Павел.

Първата част на Павловото послание в Коринт е за кръста: „Христос умря за нашите грехове.“ Посланието за кръста заема централно място в християнската вяра.

В Стария Завет всеки, който принасяше агне в жертва, полагаше ръка на главата му, за да участва в тази жертвена смърт. Този жест казва: „Това агне умира вместо мен. Заслужавам смърт за греховете ми.“ По същия начин ние заслужаваме смърт за греха си, но Христос зае нашето място и умря. Ние заслужавахме смърт, но Той умря, за да можем да живеем.

Бичуваха ли Го?
Да, за да бъдем изцелени чрез Неговите рани.

Осъдиха ли Го, макар че беше невинен?
Да, за да бъдем ние оправдани, макар че сме виновни.

Носеше ли трънен венец?
Да, за да носим венеца на победата.

Съблякоха ли Го?
Да, за да бъдем облечени във вечна праведност.

Беше ли подиграван и осмиван?
Да, за да бъдем ние почетени и благословени.

Беше ли счетен за злодей и причислен към престъпниците?
Да, за да бъдем ние счетени за невинни и да бъдем оправдани от всичките ни грехове.

Обвиниха ли Го, че не може да спаси Себе Си?
Да, за да може да даде най-голямото възможно спасение на другите.

Накрая, умря ли от най-мъчителната и позорна смърт?
Да, за да можем ние да живеем вечно и да бъдем издигнати в най-голяма слава.

- Ж.С. Райл[1]

Залавянето на Исус

► Прочетете Матей 26:1-5, 14-56.

В сряда от Страстната седмица Исус предсказа, че ще умре след два дни. Синедрионът планираше да Го арестува след като хората се разотидат след Пасха, поне девет дни след предсказаното от Него време. Когато Юда предложи да предаде Учителя си, свещениците решиха да арестуват Исус с помощта на един от учениците Му.

Защо главните свещеници имаха нужда от Юда? Трябваше да арестуват Исус далеч от тълпите, защото в противен случай щяха да възникнат размирици заради популярността Му.

[1]След като сподели пасхалната трапеза със Своите ученици, Исус отиде в Гетсиманската градина, за да се моли. Изправен пред физическите мъки на кръста и духовното страдание от отделянето от Отца, Исус се помоли: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“ (Матей 26:39). Дори в това върховно изпитание Исус се покори на волята на Отца.

По-късно същата вечер Юда дойде с голямо множество, за да арестуват Исус.[2] След като Юда Го целуна, за да Го познаят войниците, Исус им проговори. „И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята“ (Йоан 18:6). Тази голяма група войници се страхуваше от човека, който имаше власт над смъртта. Исус беше в контрол, а не враговете Му. Октавий Уинслоу, проповедник от 19ти век, пише: „Кой предаде Исус на смърт? Не беше Юда, който искаше пари. Не беше Пилат, който се страхуваше. Не бяха юдеите, които завиждаха. Отец Го предаде на смърт поради любовта Си!“[3]

Процесът

► Прочетете Матей 26:57-27:26, Лука 22:54-23:25, Йоан 18:12-19:16.

Исус беше съден и от римляните, и от юдеите. Юдейският закон е бил най-хуманният сред законите в древността и винаги се е стремял да опази човешкия живот. Римските закони са били известни със своята строгост и изчерпателност. Това бяха двете най-добри законодателни системи в древния свят, но те не възпряха грешните човеци да убият Божия Син.

В часовете след ареста Си, Исус премина шест съдебни изслушвания, които включваха изслушвания пред юдейския религиозен съд и пред римския граждански съд. Историците са доказали, че според юдейските закони проведеният религиозен процес е бил незаконен. В устрема си да обвини Исус Синедрионът:

• Проведе процес през нощта (незаконно)

• Не предяви официални обвинения към Исус преди ареста Му (незаконно)

• Не позволи на Исус да представи свидетели в Своя защита (незаконно)

• Проведе процеса по-бързо отколкото юдейският закон позволява (незаконно)

Иронията в случая е, че те направиха всичко това, за да могат да разпънат Исус и да погребат тялото преди Пасха. Те убиха Божия агнец, за да успеят да изядат навреме агнето за Пасха!

Поредност на изслушванията

(1) Изслушване пред Анна (Йоан 18:12-14, 19-23)

Първосвещеническата титла на Анна е била доживотна. Дори след като римляните го сменят със зет му Каяфа, повечето юдеи продължават да го наричат „първосвещеник“. Първото изслушване пред Анна беше неофициално и нямаше нито обвинения, нито свидетели.

(2) Изслушване пред Синедриона (Матей 26:57-68)

Първото изслушване пред пълния състав на Синедриона трябва да се е състояло около 2 часа сутринта. Въпреки че не можеха да проведат официален процес преди изгрев слънце, юдейските първенци бързаха. Официален процес през нощта щеше да бъде незаконен, но Синедрионът проведе неофициално изслушване, в което обвини Исус в богохулство и определи, че Той заслужава смъртна присъда.

(3) Официален процес пред Синедриона (Лука 22:66-71)

С настъпването на деня Синедрионът провежда официален процес, където официално осъжда Исус за богохулство.

(4) Първо изслушване пред Пилат (Лука 23:1-5, Йоан 18:28-38)

Синедрионът не беше упълномощен от римските власти да екзекутира престъпници (Йоан 18:31). За да накарат Пилат да издаде смъртна присъда, юдейските водачи промениха обвинението от религиозно – в богохулство, в политическо – повдигане на бунт. Те обвиниха Исус, че „развращава народа, забранява да се дава данък на кесаря и казва за Себе Си, че е Помазаник Цар“ (Лука 23:2).

По време на Пасха юдеите избягваха да влизат в римски сгради, за да не се осквернят и да не могат да ядат от пасхалното ястие. Поради отказа им да влязат в сградата, Пилат проведе процеса на площадката пред вратите на зданието.

(5) Изслушване пред Ирод Антипа (Лука 23:6-12)

Пилат знаеше, че Исус е невинен, но не искаше да си навлича гнева на юдейските водачи. Когато чу, че Исус „вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал чак до тук“ (Лука 23:5), Пилат реши, че е намерил изход от ситуацията. По време на Пасхата управителят на Галилея Ирод Антипа беше в Йерусалим.[4] Тъй като Исус беше от Галилея, Пилат се надяваше, че Ирод ще разгледа случая и изпрати Исус при него, но Ирод отказа да се намеси.

(6) Последно изслушване пред Пилат (Матей 27:15-26, Лука 23:13-25, Йоан 18:39-19:16)

Когато Исус отново беше върнат при Пилат, той потърси друго решение, защото знаеше, че Исус беше невинен: „Ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Него никаква вина“ (Лука 23:14). Пилат не искаше да осъди един невинен човек, какъвто беше Исус.

Когато юдеите заплашиха да го обвиняват в измяна пред императора, Пилат се поддаде на натиска. Той беше слаб управител. В друг конфликт по-рано Пилат беше позволил войници да носят лика на императора по улиците на Йерусалим, което провокирало юдеите да протестират пред двореца му в продължение на пет дни. Въпреки че ги заплаши със смърт, те отказаха да търпят образа на императора в Святия град и Пилат отстъпи.

Поради тази случка Пилат се страхуваше от юдеите. Освен това, неговият началник в Рим – Сеян, не се доверява на способността му да контролира хората в Юдея. Когато юдейските водачи заплашиха, че ще се оплачат на императора, Пилат предаде Исус на разпятие (Йоан 19:16). Пилат осъди Исус на смърт не защото Го смяташе за виновен, а поради собствената си слабост.

По време на процеса Петър се отрича от Исус.

По време на вечерята за Пасха Исус предупреди Петър: „Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял, преди ти да си се отрекъл три пъти от Мене“ (Йоан 13:38). По време на процеса срещу Исус Петър три пъти се отрече от Него.

Когато четем за провала на Петър, не трябва да забравяме, че не само той предаде Исус през онази нощ. Само Петър и Йоан отидоха на процеса, останалите избягаха от страх.

Безспорно, Петър обичаше Исус. Тогава защо се провали така? По-рано изучавахме изкушенията, пред които беше изправен Исус, за да се научим как да посрещаме изкушенията. От грешката на Петър можем да извлечем поуки, които да ни помогнат, когато ние биваме изкушавани. Има поне две неща, които допринесоха за провала на Петър:

(1) Свръхсамоувереност

Когато Исус предупреди учениците за атаките на Сатана, Петър се похвали: „Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе!“ (Матей 26:35). Прекалената самоувереност ни излага на опасност. Живеем победоносен християнски живот само чрез силата на Духа. Прекалената самоувереност е първа стъпка към духовното падение.

(2) Липса на молитва

В градината Исус предупреди учениците: „Молете се да не паднете в изкушение“ (Лука 22:40). Вместо да се моли, за да има сили за предстоящото изпитание, Петър заспа.

Липсата на молитва със сигурност води до духовно падение. Невъзможно е да водим победоносен християнски живот, без да имаме активен молитвен живот. Сатана се опитва да ангажира християнските служители с безброй дейности, докато накрая не им остане никакво време за молитва. Той знае, че ако сме твърде заети да се молим, скоро ще паднем.

► Помислете за вашия християнски живот и служение. Помислете за моменти, когато сте се поддали на изкушение или сте били на ръба. Кои фактори са допринесли за това? Дали успехът на служението ви ви е направил твърде самоуверени? Били ли сте прекалено заети, за да отделяте достатъчно време за молитва? Има ли други фактори, които могат да послужат като предупреждение за в бъдеще?

Докато тече изслушването Юда се самоубива.

Веднага след като разказва за отричането на Петър, Матей ни разказва за самоубийството на Юда. След като видя какви са последиците от предателството Юда размисли и върна тридесетте сребърника на главните свещеници с думите: „Съгреших, че предадох невинна кръв“ (Матей 27:3-4). Той хвърли парите, които беше получил за предателството на земята, и отиде и се обеси (Матей 27:5). Юда избра самоубийството пред живот, изпълнен с вина.

В евангелието от Матей виждаме разкаянието на Петър и угризенията на Юда. И двамата съжалиха за постъпките си, но в случая на Юда Матей използва дума, която изразява идеята за промяна на мнението, а не думата, която обичайно се използва за истинско покаяние. Тази разлика е важна, за да можем да разберем отклика на хората, когато биват изобличени за грях.

Павел пише за разликата между угризения (съжаление за последиците от греха) и покаянието (съжаление за самия грях и промяна на посоката). Апостолът пише: „Защото скръбта по Бога ражда спасително покаяние, което води до спасение и не оставя разкаяние, а светската скръб ражда смърт“ (2Коринтяни 7:10).

Скръбта по Бога води до истинско покаяние, което има за резултат спасение и живот. Светската скръб носи угризения, които водят само до вина и смърт. И Петър, и Юда съжаляваха, но само Петър истински се покая.

Юда видя резултата от коварството си и избра смъртта пред срама и вината. Той изпитваше угризения, но не се покая. Петър видя резултата от грешката си и избра истинското покаяние. Угризенията на Юда доведоха до смърт, а покаянието на Петър постави началото на живот на служение, което даде изобилен плод.

► Срещали ли сте хора, които са съжалявали за греховете си, но не са се покаяли истински? Какъв е бил резултатът? Как чрез нашето проповядване можем да довеждаме хората до място на истинско покаяние?

Разпятието

► Прочетете Матей 27:27-54.

Юдея била ужасно назначение за римските войници. Местното население ги мразело, а зилотите организирали покушения срещу тях. По време на Пасха войската постоянно била нащрек за бунтове. Това е било възможно най-лошото назначение за един войник. Когато юдейски затворник е бил осъждан на смърт, войниците изливали своята омраза върху него.

Отношението към Исус – бичуването, подигравките, тръненият венец, показва жестокостта на закоравелите войници, които ненавиждат назначението си, мразят хората около себе си и се наслаждават в това да наказват някой, който не може да отвърне. Исус претърпя всичко това, без да пророни и една гневна дума срещу тях.

Много изследователи изучават разпятието през седемте неща, които Исус казва от кръста. Последните думи на човек показват какво е важно за него. Какво каза Исус пред лицето на смъртта?

Думи на прошка

Докато Го приковаваха към кръста, Исус се молеше: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34). Той проявяваше любов и простителност до самия край.

На разбойника, който заслужаваше смърт, Той обеща: „Истина, ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лука 23:43).

Думи на състрадание

Исус повери майка Си на грижите на Йоан, когато каза: „Жено, ето сина ти!“ и на Йоан: „Ето майка ти!“ (Йоан 19:26-27). По-рано Исус беше поучавал, че най-силните семейни връзки са духовни. „Ето майка Ми и братята Ми! Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра, и майка“ (Матей 12:49-50).

Когато Исус умря, физическите Му полубратя бяха невярващи и не бяха част от духовното Му семейство. Затова, Исус повери майка Си на грижите на Свой духовен брат – възлюбения Йоан.

Думи, изразяващи физическо страдание

Въпреки че беше Божият Син, на Исус не Му беше спестена физическата агония на кръста и Той изтърпя цялото мъчение на един осъден престъпник. След часове без вода в нетърпимата горещина Исус извика: „Жаден съм” (Йоан 19:28).

Думи, изразяващи духовно страдание

В евангелията от Матей и Марк са записани най-сърцераздирателните думи на Исус, произнесени на кръста: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Матей 27:46 и Марк 15:34, които цитират Псалом 22:1).

В Своето човешко естество Исус преживя същото чувство на изоставяне каквото беше преживял Давид. По същия начин, по който хората се подиграваха на Давид и клатеха глави (Псалом 22:7), те се подиграваха и на Исус, клатейки глави (Матей 27:39). И както Давид се почувства изоставен от Бога в този момент, така Исус извика: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Матей 27:46).

По-късно обаче Давид разбра, че Бог не го е изоставил. По-нататък в псалома Давид казва: „Защото не е презрял и не е пренебрегнал скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато извика към Него” (Псалом 22:24).

По същия начин Исус разбра, че Бог не Го е изоставил. Следващите думи на Исус от кръста са вик към Неговия Отец. Знаейки, че Неговият Отец не Го е изоставил, Исус се помоли: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си!“ (Лука 23:46).

В Своето човешко естество Исус преживя същото чувство на пълно отчаяние, което ние изпитваме, когато изглежда, че Бог не чува молитвите ни. Исус обаче преживя и реалността на това, че нашият небесен баща никога не изоставя децата Си. Дори когато не усещаме присъствието на Бога, можем да викаме към Него, уверени, че Той ни чува.

Думи на смирение

„Отче, в Твоите ръце предавам духа Си“ (Лука 23:46). Исус изживя целия си живот във вярност и покорство към Отца. Броени часове преди да отиде на кръста Той се помоли: „Не обаче както Аз искам, но както Ти искаш“ (Матей 26:39). Последните Му думи отново изразиха покорството Му на Божията воля.

Думи на триумф

„Свърши се“ (Йоан 19:30). С този вик на победа Исус прогласи, че е изпълнил онова, за което Отец Го беше изпратил. Наказанието за греха беше понесено, Сатана беше сразен. Умилостивението, чийто предобраз бяха агнетата в Стария Завет и което беше пророкувано в Исая 53, беше извършено.

На кръста Бог направи грешен, Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога (2Коринтяни 5:21). В Исая 53 пророкът говори за страдащия Слуга, Който ще понесе нашите грехове (Исая 53:4-12). Павел ни показва, че това заместващо изкупление беше извършено на кръста.

Исус стана грях за нас, за станем ние в Него праведни пред Бога (2Коринтяни 5:21). Вече не живеем под робството на греха; чрез смъртта на Христос, ние ставаме праведни. Павел не просто казва, че в Него се наричаме праведни. В Него ние наистина ставаме праведни пред Бога. Делото на Христос на кръста извърши истинска трансформация. Христос стана грешен, за да можем ние да станем праведни.

О, божествена любов, какво извърши ти!

Безсмъртният Бог умря за мен!

Вечният Син на Отец

понесе всичките ми грехове на дървото.

Безсмъртният Бог умря за мен:

Моят Бог, моят любим беше разпънат!

Беше разпънат за теб и за мен,

за да върне нас бунтовниците при Бога.

Повярвайте, повярвайте,

наистина всички вие сте купени с кръвта на Исус.

от раните Му тече прощение за всеки:

Моят Бог, моят любим беше разпънат!

Всички вие, които минавате,

погледнете окървавения Княз на живота и на мира!

Елате грешници, вижте как умира Спасителят ви

и кажете „Имало ли някога по-голяма скръб?“

Елате да преживеем заедно действието на Неговата кръв:

Моят Бог, моят любим беше разпънат!

- Чарлз Уесли

Погребението

► Прочетете Матей 27:57-61.

В посланието си към коринтяните Павел заявява, че Исус умря за нашите грехове и беше погребан (1Коринтяни 15:3-4). Погребението е било важно за Павел и за ранната църква.

Днес често при отбелязването на Страстната седмица се преминава от Разпети петък направо на неделя и възкресението, но през голяма част от църковната история „святата събота“ е била важна част от великденското бдение. Защо е важно погребението?[1]

Историческа значимост

Погребението показва, че Исус наистина умря. Противно на твърденията на исляма, че Исус е бил в несвяст и по-късно се е събудил, погребението доказва, че той наистина е бил мъртъв. Римляните добре са знаели как да убият един осъден затворник. Било е невъзможно да свалят от кръста жив човек.

Освен това тежкият камък и стражата са гарантирали, че никой не може да излезе от гроба. Дори и римските войници по грешка да са погребали Исус, докато е бил все още жив, идеята, че след часове агония на кръста, разпънатият би могъл да счупи печата на гроба, да отмести тежкия камък и да се пребори с група професионални войници, е налудничава. Погребението потвърждава историческата истина, че Исус от Назарет е бил мъртъв.

Пророческа значимост

Когато пише за агнето, водено на клане, Исая пророкува: „И определиха гроба Му сред злодеите, но при смъртта Си бе при богатия“ (Исая 53:9). Погребението на Исус изпълни пророчеството за Месия.

След като Исус умря, Йосиф от Ариматея поиска тялото от Пилат. Йосиф беше член на Синедриона, но не беше съгласен с осъждането на Исус. Въпреки че повечето от свещениците бяха против Исус, имаше и такива, които търсеха Божието царство. Йосиф беше един от тайните ученици. Той и Никодим погребаха тялото на Исус в гробницата, собственост на Йосиф (Матей 27:57-60, Марк 15:42-46, Лука 23:50-54, Йоан 19:38-42).

Помислете каква смелост се искаше за това. След като дори и учениците бяха изоставили Исус, Йосиф се осмели да се идентифицира с осъден престъпник. Този публичен акт застрашаваше позицията му в Синедриона и в общността. Освен това той рискуваше да си навлече гнева на Пилат. Римските управници рядко са позволявали на приятели или роднини на осъдените на смърт чрез разпъване на кръст да погребват телата. Труповете са били оставяни пред очите на всички за назидание. Позволението на Пилат Йосиф да прибере тялото е още едно доказателство, че той е бил убеден в невинността на Исус.

Богословска значимост

Павел приравнява нашето кръщение с погребението на Исус:

Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме в Исуса Христа, кръстихме се в смъртта Му? Затова, чрез кръщението, ние се погребахме с Него в смъртта, та, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот“ (Римляни 6:3-4).

Погребението беше публично потвърждение на Исусовата смърт. По същия начин кръщението ни е публично свидетелство за участието ни в Неговата смърт. В кръщението ние умираме за стария си начин на живот.

Погребението е последната стъпка при признаването на нечия смърт. В западната култура опечалените хвърлят пръст върху ковчега, за да си вземат последно „сбогом“ на тази земя. Павел подчертава, че ние окончателно сме мъртви за греха. Завръщането към греха след като сме били погребани с Христос е като изравянето на мъртво тяло.[2] Ние сме погребани с Христос и вече сме мъртви за греха.

В Коринт Павел проповядва за кръста; Христос умря за нашите грехове и беше погребан. След това Павел говори за възкресението – Христос бе възкресен на третия ден и се яви на множество свидетели (1Коринтяни 15:3-8). Възкресението е сърцето на християнската вяра.

► Прочетете Матей 27:62-28:15.

Когато свещениците поискаха от Пилат да промени надписа на кръста, той отказа. Исус беше разпънат под надпис, който гласеше: „Исус Назарянин, Юдейският Цар“ (Йоан 19:19). Давайки тази титла на един престъпник, Пилат се подигра на юдеите, които презираше.

След разпятието религиозните водачи поискаха от Пилат да постави римска стража на гроба.

Господарю, спомнихме си, че онзи измамник приживе рече: След три дни ще възкръсна. Заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата (Матей 27:63-64).

Пилат даде разрешение гробницата да се запечата и да се охранява от войници, от отряда, арестувал Исус в градината. Изведнъж:

И, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето, та пристъпи и отвали камъка, и седна на него. Изгледът му беше като светкавица и облеклото му бяло като сняг. И от страха си от него стражарите трепереха и станаха като мъртви (Матей 28:2-4).

Исус възкръсна!

► Прочетете Йоан 20:1-29.

В евангелията е описано, че Исус се явява неколкократно след възкресението на много хора при различни ситуации.

Скептиците понякога спорят: „Жените на гроба са халюцинирали. Видели са това, което са очаквали да видят.“ Само че те не очакваха да видят Исус жив, те знаеха че беше мъртъв! Все още не разбираха пророчествата за Неговото възкресение (Йоан 20:9). Дори когато първите очевидци казаха, че са видели Исус, останалите ученици не им повярваха (Марк 16:13). Те не очакваха Исус да възкръсне от гроба.

Постепенно, след като Исус се яви на Мария Магдалена (Йоан 20:11-18), на двамата ученици по пътя за Емаус (Лука 24:13-32), на единадесетте апостоли (Йоан 20:19-31) и дори на група от 500 души (1Коринтяни 15:6), последователите Му осъзнаха, че наистина беше възкръснал. Службите в ранната църква започвали с думите: „Той възкръсна. Наистина възкръсна!“

Много либерални богослови се опитват да представят възкресението като един мит. Вярата на апостолите обаче не се основаваше на красива история за влиянието на живота на Исус, а на солидни факти за Неговата смърт и възкресение. Апостолите бяха уверени, че Исус умря и възкръсна. Това им даде сили да издържат гонение, дори до смърт. Каква е връзката между смъртта и възкресението на Исус и служението днес?

Служение със силата на кръста

► Прочетете 1Коринтяни 1:17-2:5.

По време на второто си мисионерско пътуване Павел пътува от Атина, където проповядва в Ареопага, към Коринт. Изглежда, че резултатите от служението на Павел в Атина не са големи (Деяния 17:16-34). Той не основава църква в Атина и философски настроените атиняни се присмиват на посланието му за възкресението. Павел изминава 75 километра от Атина до Коринт, най-развитият град в провинция Ахая.

Павел пристига в Коринт след като е срещнал опозиция във всяко от тези три населени места: Солун, Берия и Атина. Може би затова казва: „Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех“ (1Коринтани 2:3). Въпреки че гърците са търсели красноречие и интелект, Павел е решен да проповядва само кръста. Силата на посланието му идва не от красноречието му, а от самия кръст. Павел проповядва: „не с мъдри думи, за не се лиши Христовият кръст от силата си“ (1Коринтяни 1:17).

В Коринт Павел казва: „…бях решил да не зная между вас нещо друго, освен Исуса Христа, и то Него разпнат“ (1Коринтяни 2:2). Павел знае, че мнозина няма да приемат добре посланието за кръста.

Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост; а ние проповядваме един разпнат Помазаник - за юдеите съблазън, а за езичниците – глупост (1Коринтяни 1:22-23).

Това послание е било спънка, нещо скандално за юдеите, които са търсели знаци, по които да разпознаят Месията. Умовете им не могли да приемат идеята един разпнат човек да е избраният Месия. Според закона „обесеният е проклет от Бога“ (Второзаконие 21:23). Юдеите са били скандализирани от твърдението, че разпънатият Исус е Месия.

Посланието за кръста е било глупост за езичниците. Гърците са се възхищавали на благородната мъченическа смърт. Ако Исус беше загинал в битка с римляните, гръцките мислители са щели да Го почитат заради храбростта Му. Кръстната смърт обаче не е била благородна, а позорна. Разпънатите обикновено не са били погребвани и труповете им са били изяждани от птиците или плъховете и костите им са били хвърляни в общи гробове. За езичниците твърдението, че един разпънат юдейски бедняк е „Господ“, е било абсурдно.

Кръстът е бил скандален за юдеите и глупост за езичниците, но Павел проповядва за него без колебание. Павел е пример за нас. Днес, както и през първи век, кръстът ще скандализира едни и ще изглежда като глупост за други, но това е посланието, което трябва да проповядваме.

Увереността ни като служители и църковни лидери не се корени в нашите способности, а в посланието за кръста. Павел е бил високообразован и много интелигентен и е можел да дискутира с най-големите умове на своето време. Обаче той уповава изцяло и само на кръста. Когато печелим хората само с аргументи, вярата им може да почива на човешка мъдрост. Когато им покажем кръста, вярата им ще почива на Божията сила (1Коринтяни 2:5).

Служение със силата на възкресението

► Прочетете Деяния 2:22-36.

В книгата Деяния виждаме, че възкресението е една от основните теми на проповедите в ранната църква. На Петдесятница Петър посочва възкресението като изпълнение на обещанията, изречени от пророците.

Когато се защитава пред Агрипа, Павел казва: „И сега стоя пред съда заради надеждата за обещанието, което Бог е дал на бащите ни, до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат.“ Какво е това обещание? Възкресението. „Защо да се смята между вас за невероятно, че Бог възкресява мъртвите?“ (Деяния 26:6-8).

► Прочетете 1Коринтяни 15:12-34.

В 1Коринтяни Павел показва, че служението му е основано не само на силата на кръста, но и на силата на възкресението и настоява, че това служение няма смисъл без възкресението. „И ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“ (1Коринтяни 15:14). Без възкресението Исус е просто поредният фалшив Месия. Без възкресението той може да е загинал от трагична мъченическа смърт, но не е обещаният Месия.

Възкресението е основата на християнската ни вяра. „И ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си“ (1Коринтяни 15:17). На кръста Исус извърши умилостивение за нашите грехове, но възкресението доказа силата Му над смъртта и греха. Според думите на Павел, ако няма възкресение, вярата ви е напразна и все още сте роби на греховете си.

Възкресението е основата на надеждата ни като християни. „Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде и възкресението на мъртвите. Защото, както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят“ (1Коринтяни 15:21). Павел уверява коринтяните, че те могат да се надяват на възкресение, защото Христос е възкръснал от мъртвите.

През втори век гръцкият писател Луций се присмива на вярата на християните във възкресението. Той казва: „Бедните нещастници са убедени, че ще живеят вечно. Поради тази причина презират смъртта и са готови да жертват живота си за вярата си.“ Луций осмива християните, но думите са верни. Християните от втори век наистина са вярвали, че ще живеят вечно и заради това тяхно вярване са били готови да умрат за вярата си.

Това трябва да важи и за нас днес. Ако наистина вярваме, че Христос е възкръснал от мъртвите, това трябва да ни дава сила да посрещнем гонение и дори смърт. Възкресението е основата за нашата надежда като християни.

Възкресението е основата за християнския ни живот. Павел прави забележително практическо приложение на доктрината за възкресението. „Ако мъртвите не възкръсват, „нека ядем и пием, защото утре ще умрем“. …Трезнейте към правдата и не съгрешавайте“ (1Коринтяни 15:32, 34). Според него възкресението ни дава важна причина да живеем благочестив живот. Ако няма възкресение, можем да живеем според възгледа на епикурейците: „Да ядем и да пием, защото скоро ще умрем.“ Няма смисъл да живеем за вечността, ако няма възкресение. Обаче Павел продължава като казва, че тъй като има възкресение, трябва да се събудим и да живеем живот, свободен от греха. Победата ни над греха е вдъхновена от увереността ни във възкресението.

Историята на възкресението трябва да ни изобличава за липсата ни на вяра при предизвикателствата в служението. Колко често си мислим, че молитвите ни ще останат без отговор? Защо? Защото забравяме за силата на възкресението! Колко често се изправяме пред изкушения, без да сме уверени в победата? Защо? Защото забравяме Павловото обещание: „И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който обитава във вас“ (Римляни 8:11).

Ако Христос живее в нас, ние вече не живеем по плът и вече не сме пленници на греха. В силата на възкресението има живот. Силата, която възкреси Исус, ни дава способност да побеждаваме греха всеки ден. Ето така изглеждат животът и служението със силата на възкресението.

Вашият живот изявява ли Христос?

Лука пише: „И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни“ (Деяния 11:26). Когато хората наблюдавали вярващите в Антиохия, започнали да си казват: „Тези хора постъпват както постъпваше Христос. Трябва да ги наричаме „християни“.“ Когато четете този стих, се запитайте „Моите съседи биха ли ме нарекли християнин като наблюдават моето поведение, думи и отношение? Приличам ли на Христос?“ Начинът на живот на вярващите в Антиохия е отразявал характера на Исус Христос; те са били християни.

След много години като пастор д-р Х.Б. Лондон сега служи като наставник на млади пастори. Той предупреждава за духовните опасности, грозящи пасторите. „Може да се движите в атмосфера на святост, без вие да сте святи. Възможно е да проповядвате за прошка, без да сте простили. Служителите могат да посветят толкова много усилия на служението, че да пренебрегнат здравето на собствената си душа.“[1] Възможно е да проповядвате на другите, но самите вие да не сте одобрени (1Коринтяни 9:27).

Д-р Лондон предлага някои практични съвети, които да помогнат на пасторите да избегнат духовните опасности. Това се неща, които могат да ни помогнат да водим христоподобен живот. Ето какво пише той:

• Живейте това, което проповядвате. Никога не проповядвайте на другите това, което не прилагате в собствения си живот.

• Грижете се за душата си. Някои лекари имат влошено здравословно състояние, защото се грижат за другите, а пренебрегват собственото си здраве. Някои пастори са с влошено духовно здраве. Отделяйте време да се грижите за духовното си благосъстояние.

• Смирявайте се. Помнете, че пасторът пастирува, не ръководи банка. Бъдете слуга.

• Използвайте разочарованията, за да израствате. Ще търпите разочарования в служението. Някой ваш ученик ще се отклони от правия път. Близък приятел ще се обърне срещу вас. Членове на църквата ще ви отхвърлят. Не позволявайте на разочарованието да отнеме надеждата ви. Юда предаде Исус. Димас изостави Павел. Дори през сълзи продължавайте да растете и да се грижите за стадото.

Служението ви изявява ли Христос?

В уроците за живота и служението на Исус видяхме много характеристики на Неговото служение. Вашето служение притежава ли тези характеристики?

Ето някои въпроси, чрез които да направите оценка на вашето служение:

• Спасяват ли се грешниците? Когато Исус проповядваше, хората получаваха нов живот. Водите ли хората към новорождение?

• Вярващите изпълват ли се със Святия Дух? Исус обеща да изпрати Духа на Божиите деца. Изпълнява ли се това обещание сред тези, на които служите?

• Победен ли е Сатана? Падат ли крепостите му? Служението на Исус беше белязано от власт в духовния свят.

• Страдащите намират ли изцеление? Възстановяват ли се разбити семейства? Възстановяват ли се разбити животи? Възстановяват ли се разбити взаимоотношения? Исус изцеляваше физически, емоционални и духовни рани.

• Хората виждат ли благодат и истина? Привличаме ли хората към Исус или ги отблъскваме? Исус говореше истината с изобличение и с благодат.

► Когато обсъждате тези въпроси, потърсете области във вашето служение, в които то може да изявява Христос в по-голяма степен. Помнете, че всеки служител винаги има в какво още да расте, затова използвайте този списък като мотивация за растеж, а не като средство за себеосъждане.

(1) Подгответе проповед или библейски урок за седемте неща, които Исус казва от кръста. Акцентирайте върху посланието на Исусовите думи за християните днес.

(2) Подгответе проповед или библейски урок за значението на възкресението за ежедневния живот на християнина. При подготовката си използвайте разказа за възкресението от евангелията и думите на Павел в 1Коринтяни 15:15-17.