Lesson 6: Исус и Божието царство

В края на този урок студентите трябва:

(1) да разбират значението на Божието царство в евангелията.

(2) да разпознават настоящите и бъдещите аспекти на Божието царство.

(3) да следват принципите на Исус за живот в царството според проповедта на планината.

(4) да тълкуват правилно притчите на Исус за царството.

(5) да се покоряват на изискванията на Исус за ученичество.

Ние служим като посланици, които представляват Божието царство в този свят.

Божието царство е основна тема в Новия Завет.[1] Думата царство се среща 54 пъти в евангелие от Матей, 14 пъти в евангелие от Марк, 39 пъти при Лука и 5 пъти при Йоан.[2]

В почти половината от притчите Си Исус говори за Божието царство. Той проповядва за Божието царство и изцелява и изгонва демони, за да демонстрира силата на царството. След възнесението ранната църква продължава да проповядва посланието за царството (Деяния 8:12, Деяния 28:23).

В този урок ще се занимаем с Божието царство в служението на Исус и влиянието на царството върху служението днес. В края на курса е поместена проповед за Божието царство, проповядвана в Нигерия. Тази проповед илюстрира как посланието за царството влияе върху служението в съвременния свят.

При изучаването на Божието царство има два въвеждащи въпроса.[1]

1. Какво представлява Божието царство?

2. Кога бива установено Божието царство?

Какво представлява Божието царство?

► Прочетете Деяния 1:1-8.

През четиридесетте дни след възкресението Си, Исус беше с учениците Си и им говореше за Божието царство. Точно преди възнесението те попитаха: „Господи, сега ли ще възстановиш царството на Израил?“ Учениците очакваха:

1. Царство веднага: “сега.” Те си мислеха, че Исус веднага ще установи царството.

2. Политическо и географско царство: “възстанови.” Те очакваха Исус да отхвърли властта на Рим и да възстанови политическия авторитет на Израил.

3. Царство на народа на Израил: “царството на Израил.” Те очакваха Исус да управлява народа както царете от потеклото на Давид в Стария Завет.[2]

Исус отговори: „Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт; но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

Отговорът на Исус показва, че Неговото царство е:

1. Царство, което не се вписва в човешките стандарти за време: „години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт.” Царството на Исус не зависи от човешките времена, а от Божието време.

2. Свръхестествено царство: „сила, когато дойде върху вас Святият Дух.” Царството на Исус е основано на силата на Святия Дух, не на политическа власт.

3. Царство на всички народи: „до края на земята.” Царството на Исус обхваща всички народи и не се ограничава само до Израил.

Исус каза на учениците, че не е необходимо да знаят времената. Те трябваше да обърнат внимание на две неща: идването на Святия Дух и да бъдат свидетели до края на земята.

Кога бива установено Божието царство?

[3]Сред богословите съществуват три основни възгледа относно Божието царство.

Царството ще дойде.

Според някои богослови Исус ще установи царството Си на земята по време на хилядагодишното царство. Те стъпват на Матей 24-25, които подчертават политическите и териториални аспекти на царството.

Царството вече е дошло.

Според други богослови царството на Исус е било установено, когато Той е бил на земята. Те се аргументират със стихове като „небесното царство наближи“ и „Божието царство е достигнало до вас“ (Матей 4:17 и Лука 11:20). Този възглед за царството се съсредоточава върху духовната природа на царството и Божието управление в сърцата на вярващите.

Царството вече е дошло, но още не е напълно установено.

Много богослови са на мнение, че царството има настоящи и бъдещи аспекти. Според тях Божието царство е започнало по време на земното служение на Исус, продължава да се разпространява чрез дейността на църквата и ще бъде напълно установено, когато Христос се върне да царува.[4] При Своето завръщане Христос ще предаде царството на Бог Отец, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила (1Коринтяни 15:24). Това ще бъде окончателното установяване на Божието царство.

► Кой от тези възгледи за царството поддържате? Какъв практически ефект оказва всеки възглед върху служението?

В този урок ще разгледаме аспекти на царството, които вече са факт и такива, които предстои да се осъществят. Едно царство включва:

• Цар: От мъдреците, които се поклониха при раждането на Исус, до надписа на кръста, Исус е Царят.

• Власт: Исус показа Своята власт чрез извършените чудеса и победата над смъртта.

• Закон: Исус обобщи законите на царството в проповедта на планината.

• Територия: Исус учеше, че Неговото царство се простира до краищата на земята и обхваща хора от всеки език и народ.

• Поданици: Всички, които са изкупени от Царя и са под Неговото управление са поданици на царството на Исус.

► Прочетете Матей 3:1-12.

Йоан Кръстител е първият, който проповядва за Божието царство в Новия Завет. Като последен старозаветен пророк Йоан заклеймява лицемерието на религиозните водачи на Израил. Като пръв вестител на Новия Завет той подготвя пътя за новия цар. „Покайте се, понеже наближи небесното царство“ (Матей 3:2). Думата „наближи“ означава, че царството е било все по-близо. Още не е било дошло, но е било много близо. Йоан проповядва, за да подготви Израил за идването на Месия, Който ще ни въведе в ново царство.

Публичното служение на Исус започна скоро след арестуването на Йоан. Той пътуваше през Галилея, възвестявайки благовестието на царството (Матей 4:23). Подобно на Йоан Кръстител Той казваше: „Покайте се, защото наближи небесното царство“ (Матей 4:17).

► Прочетете Матей 10:5-42.

Исус изпрати дванадесетте ученици да проповядват благовестието на царството на изгубените овце от Израил. Подобно на Йоан Кръстител и Исус те проповядваха: „Небесното царство наближи“ (Матей 10:5-7).

Учениците подражаваха в служението си на своя Учител. По подобие на Исус те трябваше да възвестяват царството и да посрещат материалните нужди на хората. По подобие на Исус те изцеляваха болните и изгонваха демони като знак, че Божието царство настъпваше в територията на Сатана. Исус изпрати Своите представители да изцеляват болни, да възкресяват мъртви, да очистват прокажени и да изгонват демони (Матей 10:8).

► Прочетете Матей 12:22-32.

Обещанието за царство не беше ново. Старозаветните пророци бяха обещали бъдеще царство. Исус обяви, че царството не беше само някаква надежда в бъдещето, а непосредствена реалност. Той възвести началото на Божието царство. Божието царство беше там, където беше Исус.

С властта си над демоните Исус показа авторитета на Царя, Който е победил царството на Сатана. Когато Исус изцели един обладан човек, фарисеите Го обвиниха, че изгонва нечистите духове чрез началника на бесовете Веелзевул. Исус отговори, че побеждава царството на Сатана чрез Божията сила: „Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас“ (Матей 12:28). Исус надделя над царството на Сатана.

► Прочетете Матей 11:1-24.

Чудесата, които Исус вършеше, бяха знаци за началото на Неговото царство. В своето евангелие Йоан нарича чудесата на Исус знамения. Чудесата бяха белег за божествеността на Исус и доказателства за новото царство.

Йоан Кръстител обяви, че „небесното царство наближи.“ Той очакваше политическо царство, което да донесе свобода на Израил. Вместо това се озова в затвора със смъртна присъда! Той изпрати учениците си да попитат: „Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме?“ (Матей 11:3). Исусовото служение не отговаряше на очакванията на Йоан за политически Месия, който да установи земно царство.

Исус отговори като посочи делата Си като Месия.

Исус им отговори: Идете, съобщете на Йоан това, което чувате и виждате: Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани и на сиромасите се проповядва благовестието. И блажен онзи, който не се съблазни поради (Матей 11:4-6).

Исус припомни на Йоан знаменията, за които е било предсказано, че Месия ще изпълни. Въпреки че Исус хвалеше силата и смелостта на Йоан, Той заяви, че най-малкият в небесното царство е по-голям от Йоан. Защо? Исус беше дошъл да установи нов завет с всички привилегии на царството. Най-незначителният новозаветен вярващ разполага с привилегии, които най-великите старозаветни вярващи никога не са имали. Новозаветните вярващи видяха изпълнението на обещанията, дадени в Стария Завет. Обещаното царство започна.

Най-дългата проповед, записана в евангелията, е проповедта на планината. Божието царство е обединяващата тема в тази проповед. Това се вижда в няколко посоки:

• Според първото блаженство небесното царство принадлежи на нищите по дух (Матей 5:3). Според последното блаженство небесното царство принадлежи на гонените заради правдата (Матей 5:10). Тези две блаженства формират рамка около останалите, което показва, че основната тема на блаженствата е небесното царство.

• Исус претендира, че има авторитета да тълкува закона (Матей 5:21-48). Това е заявка на цар, който има авторитета да тълкува и прилага законите в Своето царство.

• Исус научи учениците да се молят: „Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята“ (Матей 6:9-13). Ние сме призовани да се молим за разширяването на Божието царство на земята. Когато Божиите хора живеят според проповедта на планината, царството расте и Божият авторитет се разпростира върху нови поданици на царството.

• Исус завършва проповедта с това, че големите дела сами по себе си не са достатъчни, за да влезем в небесното царство. В него ще влязат само онези, които вършат волята на Отца (Матей 7:21).

Принципи за четене на проповедта на планината

Когато четем проповедта на планината, трябва да помним три принципа.

(1) Изпълнението на заповедите в проповедта на планината не ни „спечелва“ достъп до небесното царство.

Не трябва да си мислим „Живей по този начин и ще станеш християнин.“ Тази проповед трябва да ни служи като ръководство за това как да живеем като граждани на царството: „Живей по този начин, защото си християнин.“ Ние сме спасени само по благодат; след това, като част от Божието царство, ние се покоряваме на неговите заповеди.

(2) Проповедта на планината е предназначена за ученици, не за невярващи.

Това не е конституцията на някоя светска държава. Не се изненадвайте, ако невярващите ви съседи отказват да живеят според тези принципи! Това е описание на живота в Божието царство, не в царствата на хората.

(3) Проповедта на планината се отнася за всеки вярващ.

Много хора се опитват да пренебрегват изискванията на тази проповед с мотива, че тези принципи не се отнасят за обикновените вярващи. Някои твърдят, че „тези закони са за бъдещето хилядагодишно царство.“ Други казват, че „това се отнася само за някои светии и повечето християни не могат да спазват тези заповеди.“ Според трети „тази проповед показва, че никога не можем да изпълним Божиите стандарти и когато го разберем, ще разчитаме единствено на благодатта.“

Само че ранната църква е приемала тази проповед като инструкции за всеки вярващ. Посланието на Яков и първото послание на Петър повтарят много от нейните заповеди. Исус отказа да свали стандарта на Божията святост. Той не призова Своите последователи към стандарт по-нисък от този на фарисеите, а към по-висок: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство“ (Матей 5:20).

Живот в Божието царство

► Прочетете Матей 5-7.

Ако Исус е основал царството по време на земното Си служение, то сега ние живеем в Божието царство. Проповедта на планината описва характера на гражданите на небесното царство. Следва кратък преглед на темите в проповедта.

(1) Ценностите на Божието царство са противоположни на ценностите на света.

Никой земен владетел не би казал, че е блажено да си беден, да скърбиш, да се откажеш от правата си или да бъдеш преследван. Блаженствата изповядват ценности, които са пълна противоположност на ценностите в Римската империя по времето на Исус, както и на съвременните ценности. Царството на Бога е различно от царството на човека.

(2) Гражданите на Божието царство трябва да влияят в света, в който живеят.

Според есеите съвременници на Исус праведниците трябва да се оттеглят от обществото и да установят Божието царство в изолация. Исус каза „Не! Вие трябва да бъдете сол, която съхранява и подправя вашия свят и светлина, която носи слава на вашия небесен Отец.“ Въпреки че Божието царство е най-вече духовна реалност, присъствието на неговите граждани трябва да носи политически, икономически и социални ползи на нашия свят.

[1]Можем да дадем много примери за християни, които са били сол и светлина в светското общество. Уилям Уилбърфорс кара парламента да отмени търговията с роби в Британската империя; методисткото съживление довежда до социални реформи в цялото английско общество; Уилям Кери се бори със законното детеубийство и сати (изгаряне на вдовици) в Индия; християните са помагали за повишаване на грамотността, откривали са болници и сиропиталища и са служили на бедните и на нуждаещите се в много страни по света.

(3) Гражданите на Божието царство отиват отвъд минималните изисквания на закона, за да покажат любовта на Отца.

Исус не дойде да отмени закона, а да го изпълни. „…не съм дошъл да разруша, а да изпълня“ (Матей 5:17). Да изпълниш нещо означава да го доведеш до край. Исус не дойде да отмени закона, а да разкрие духа на закона. В шест примера Исус показа, че праведността на гражданите на царството трябва да надмине праведността на книжниците и фарисеите.

(4) За гражданите на царството е по-важно да угодят на Бога, отколкото на хората.

Фарисеите искаха хората да видят тяхната щедрост; гражданите на царството дават в тайно. Лицемерите искаха високопарните им молитви да бъдат забелязани; гражданите на царството се молят просто и искрено. Фарисеите искаха да ги уважават заради дългото им постене; гражданите на царството постят само заради наградата от Отца.

(5) Гражданите на царството не уповават на богатството си и не се тревожат за нуждите си.

Те уповават на снабдяването от техния небесен Отец.

(6) Гражданите на царството не съдят другите.

Независимо от това те са внимателни да разпознават лъжеучителите по лошите плодове.

(7) Гражданите на царството се молят с увереност.

Гражданите на царството се молят уверено, защото знаят, че техният небесен Отец дава добри неща на онези, които искат от Него! (Матей 7:11).

(8) Гражданите на царството знаят, че има само два пътя.

Има широка врата и тясна врата. Има добро дърво и лошо дърво. Има разумен строител и неразумен строител. Гражданите на царството умеят да разпознават нещата.

Живот според принципите на царството

[3]Как можем да живеем според принципите в проповедта на планината? Ключът се намира в Матей 5:48. Гражданите на царството са призовани да бъдат като нашия небесен Отец. Учението на Исус е така просто и така трудно. Само Божията благодат ни прави способни да живеем, следвайки учението на Исус. Никога не можем да изпълним изискванията на тази проповед с наши сили. Само Духът прави живота според принципите на царството възможен.

Трябва да разбираме този принцип, когато проповядваме проповедта на планината. Ако я проповядваме само като закон, ще разочароваме и обезсърчим хората. Само когато проповядваме тази проповед като модел за живот в царството – осигурен от Божията благодат, купен с цената на живота на Божия Син и възможен чрез Святия Дух, тя наистина става блага вест, „добрата новина.“

► След като прочетете проповедта на планината и това резюме, обсъдете:

• Кои учения от проповедта на планината най-много затрудняват християните във вашето общество?

• Кои учения от проповедта на планината са най-трудни за вас като християнски водачи?

Юдейските учители са знаели, че историите се помнят много по-дълго от твърденията. Поради тази причина притчите са били популярен учебен метод сред юдейските равини. Исус използваше притчи, за да предаде дълбоки истини за царството.

В началото на Неговото служение притчите позволяваха на Исус да поучава учениците, без да влиза в директен конфликт с враговете Си. По-късно Той щеше да се конфронтира пряко с религиозните водачи в Йерусалим, но в тези първи години фокусът Му беше обучението на учениците.

Много хора не разбираха притчите. Слушаха, но не разбираха, гледаха, но не виждаха (Матей 13:14). Защо? Понеже бяха закоравили сърцата си. Исая пророкува:

Сърцето на тези люде е задебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си склопиха; да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля (Матей 13:15, цитирайки Исая 6:9).

Чрез притчи Исус можеше да поучава тези, чиито уши бяха отворени.

В Матей 13 има поредица от притчи за тайните на царството (Матей 13:11). Тези притчи разкриват на последователите на Исус същността на Божието царство, като в същото време голяма част от поучението остава скрита за невярващите водачи.

► Преди да продължите, спрете и прочетете Матей 13:1-52 и Лука 19:11-27. Докато изучавате всяка притча, обобщете основната тема на всяка в едно-две изречения в таблицата на следващата страница. За всяка притча посочете по едно нейно приложение в съвременното служение. В таблицата е посочен пример за първата притча.

Прегледаем или за печат PDF е наличен тук и в приложението или допълнителните файлове.

Притчата за сеяча (Матей 13:3-9, 18-23; Лука 8:5-18)

Първата притча от поредицата притчи за царството учи, че нашият отклик към семето определя колко плод ще даде то. В небесното царство някои ще вярват и ще дават плод, докато други ще откажат да вярват или ще отпаднат след като първоначално са откликнали.

Можем да наречем тази притча и притча за почвите, защото разказва за различни почви, не за различни сеячи. Във всеки пример семето и сеячът са едни и същи, разликата е в почвата. Когато проповядваме благовестието на царството, не трябва да се учудваме, ако някои хора не са толкова отворени и не трябва да се обезсърчаваме. Исус учеше, че някои хора ще бъдат плодородна почва, а други ще се закоравят срещу Словото.

Краят на притчата в евангелието от Лука ни говори, че това е притча за слушането на истината. „Затова, внимавайте как слушате; защото, който има, на него ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има“ (Лука 8:18). Когато откликнем положително на истината, получаваме повече истина. Преди да разкаже другите притчи, Исус показа на събралите се хора как да слушат като плодородна почва.

Притчата за плевелите (Матей 13:24-30, 36-43)

Юдеите очакваха Божието царство да въздаде справедливост веднага. Исус подготви учениците Си за период, в който вярващи и невярващи щяха да живеят заедно в света. В тази история полето е светът (Матей 13:38). Едва в края на века ангелите ще съберат плевелите и ще ги изгорят (Матей 13:40). Божието царство се развива според Божието време, а не според човешкото.

Притчата за синаповото зърно (Матей 13:31-32)

Никой, който е наблюдавал земното служение на Исус, не е предполагал как ще се разрасне църквата. Учениците бяха необразовани, бедни и изпълнени със страх. Липсваха им привлекателност, социално положение, политическа власт. Те бяха като миниатюрното синапово зърно. Както мъничкото синапово зърно израства в голямо дърво или храст, така и Божието царство ще се разпростре по целия свят.

Слушателите на Исус сигурно са били шокирани да Го чуят да сравнява Божието царство със синапово зърно. Юдейските равини са очаквали царството на Бога да дойде със сила и слава и грешниците да бъдат наказани. Очаквали са военен бунт срещу Рим и социален обрат с установяването на новото царство на Израил. Исус подготви учениците за незабележимо начало на царството.

Когато четем Новия Завет, може би забравяме колко незначителна е била Юдея през първи век. Макар да е в центъра на Новия Завет, тя далеч не е била центърът на света от първи век. Помислете за столицата на вашата държава. През първи век столицата на света е бил Рим, не Юдея. Помислете за някой град, в който има голям университет или добре развита образователна система. През първи век такива градове са били Атина или Александрия, не Юдея.

В сравнение с други народи Юдея не е имала важна политическа, икономическа или социална роля. Помислете за някой от най-слаборазвитите региони във вашата страна. Такова е било мястото на Юдея в Римската империя.

Притчата за синаповото зърно показва израстването на Божието царство от малка група хора от задния двор на Римската империя в дърво, което достига до всички народи.[1] Юдейските равини са учели, че Божието царство ще бъде само за юдеите. Исус учеше, че Божието царство ще достигне до краищата на земята.

Притчата за кваса (Матей 13:33)

Притчата за кваса също илюстрира свръхестествения растеж на царството. Исус използва кваса като метафора за нарастването на царството. Три мери брашно ще произведат хляб за 100 души. Царството щеше да стане силно независимо от невзрачното си начало.

Притчата за кваса показва стабилния растеж на царството. При кваса нещата не се развиват внезапно, той не е като динамита. Квасът тихо работи в тестото. Юдейските равини са поучавали, че Божието царство ще дойде със знамения от световен мащаб. Исус показа, че царството ще расте бавно, но сигурно, докато покрие целия свят.

Притчите за скритото съкровище и скъпоценния бисер (Матей 13:44-46)

Тези две притчи разказват за радостта в царството. И в двете един човек намира нещо толкова ценно, че продава всичко, което има, за да го купи. Фокусът на притчите не е жертвата, която човекът прави, а радостта му от откритието на нещо толкова ценно. В радостта си той отива и продава всичко! Истинските ученици с радост дават всичко, за да следват Христос.

Тези притчи показват огромната стойност на царството. Божието царство повлиява на нашето отношение към всичко в живота. На друго място Исус каза: „И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла“ (Марк 9:47). Влизането в Божието царство си струва да жертваме всичко земно.

Притчата за мрежата (Матей 13:47-50)

Рибарските лодки в Галилейското езеро са използвали голяма мрежа, в която са хващали и ядливи и неядливи риби. На брега рибарите са сортирали рибите.

Подобно на притчата за плевелите, тази притча напомня на учениците за предстоящия съд в края на века. Вместо да очакват незабавна присъда, те трябва да проповядват царството, знаейки, че Бог на Неговото време ще съди злите и праведните. Ще има окончателен съд, който ще отсее добрите и злите, но трябва да оставим това да се случи на Божието време.

Притчата за домакина (Матей 13:51-52)

Исус започна тази поредица от притчи като каза на учениците, че трябва да бъдат добра почва и завърши с това, че имат отговорност да споделят с другите. Всеки обучен книжник трябва да вади от съкровището на познанието си нещо, на което да научи другите. Не учим само за собствена полза. Учениците бяха обучени, за да могат да обучават други ученици.

Притчата за десетте мнаси (Лука 19:11-27)

[2] ► Прочетете Лука 19:11-27.

Тази притча се намира в евангелието от Лука, но Матей включва подобна история, която Исус разказа на Елеонския хълм. Исус разказа притчата за десетте мнаси, когато беше близо до Йерусалим, защото хората мислеха, че Божието царство ще настъпи веднага (Лука 19:11).

Колкото повече Исус се приближаваше до Йерусалим, толкова повече растяха очакванията на хората за идването на един политически Месия. Целта на тази притча беше да научи учениците да останат верни докато чакат царството. Те не трябваше да крият това, което Господарят им беше дал, а да го използват за разширяването на царството.

► Прочетете Матей 24-25.

Голяма част от ранното поучение на Исус беше съсредоточено върху наближаващото начало на царството. В края на Своето земно служение Исус говореше повече за бъдещото пълно установяване на царството. Проповедта на Елеонския хълм в Матей 24 и 25 е най-разширеното поучение на Исус за предстоящото изпълнение на обещанията за царството.

През 19г. пр. Хр. Ирод Велики започнал голяма реконструкция на храма.[1] Този храм, завършен през 516 г. пр. Хр. от Зорававел, е бил по-малък и по-обикновен от храма, издигнат от Соломон. Ирод е възнамерявал да възстанови първоначалното великолепие на храма. Неговият проект за възстановяване е продължил повече от 80 години. Той наема 10 000 умели строители и обучава 1 000 левити, които да работят по онези части, където само свещениците имат достъп.

Ирод се надявал да бъде запомнен като строителят на най-внушителния храм в света. Когато Исус започва служението Си, работата по храма е продължавала вече 46 години (Йоан 2:20). Храмът е завършен през 63 г. сл. Хр. и е разрушен само седем години по-късно при обсадата на Йерусалим от римския генерал Тит през 70 г. сл. Хр.

Храмът, построен от Ирод, е два пъти по-голям от този на Соломон и е разполагал с много място за хилядите юдейски поклонници, които са се стичали в Йерусалим за празниците. Той е бил едно от големите чудеса на Римската империя.

През последната седмица на Исус в Йерусалим учениците Му показаха зданията на храма. Понеже реконструкцията на храма все още е била в ход, вероятно те са Му показвали нещо, което е било променено в сравнение с предишния път, когато са били там.

Исус им отговори с пророчество за разрушаването на храма. „Не виждате ли всичко това? Истина ви казвам: Няма да остане тука камък върху камък, който да не се срине.“ Учениците попитаха: „Кажи ни, кога ще бъде това и какъв ще бъде белегът за Твоето пришествие и за свършека на века?“ (Матей 24:2, 3).

Въпросът на учениците се състоеше от две части и отговорът на Исус беше от две части. Както старозаветните пророчества съдържаха аспекти от настоящето и от бъдещето, така и Исусовото пророчество включваше събития, които щяха да се случат скоро и такива, които ще се случат при свършека на века.

• Учениците попитаха: „Кога ще бъде това?” „Това” (разрушаването на храма, при което няма да остане камък върху камък) се случва през 70г. сл. Хр.

• Учениците попитаха: „Какъв ще бъде белегът за Твоето пришествие и за свършека на века?” Исус разказа за бъдещото завръщане на „Човешкия Син, идващ на небесните облаци със сила и голяма слава“ (Матей 24:30).

Исус разкри, че царството ще включва хора от всички народи, както юдеи, така и езичници. Включването на езичниците в царството е било част от Божия план „от създанието на света“ (Матей 25:34). Божието царство е вечният план на Бога за Неговите хора.

Две от притчите в проповедта на Елеонския хълм ни учат да бъдем верни докато чакаме царството. Петте неразумни девици чакаха, но не бяха подготвени. Слугата с единия талант чакаше, но не го управляваше с вярност. Като граждани на царството ние сме призовани да служим на Царя с вярност и постоянство.

Разделянето на злите и добрите, обещано в Матей 13, ще се случи в деня на последния съд. Основният урок не е кога и как ще се случи този съд. Исус ни учи как да живеем днес като граждани на царството, подготвяйки се за последния съд. В онзи ден Царят ще каже: „Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тези най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили“ (Матей 25:40). Трябва да живеем в непрекъсната готовност за завръщането на Царя и Той трябва да ни намери верни, когато се завърне.

► Прочетете Лука 9:21-27.

Ставаме част от Божието царство само по благодат. Добрите дела не ни ползват. Това обаче не означава, че за живота на ученичество не се заплаща цена. В Лука 9 Исус поучава Своите последователи за цената на ученичеството.

Далас Уилард пише: „Благодатта не се противопоставя на това да полагаме усилия; тя се противопоставя на това да заслужим нещо.“[1] Усилията, които полагаме като ученици, не са в конфликт с благодатта. Всъщност, ние сме способни да бъдем ученици само поради Божията благодат.

Моля забележете последователността в поучението на Исус: кръст и след това слава.

• Исус предсказа Своята смърт и възкресение (Лука 9:21-22). Това беше цената, която Исус плати, за да можем да станем граждани на царството.

• Исус каза на последователите Си, че ще платят цена, за да бъдат Негови ученици (Лука 9:23-25). „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.“ Исус пострада на кръста, за да установи царството. Ние трябва да носим нашия кръст, ако искаме да живеем в царството.

• Исус говореше за Божието царство (Лука 9:26-27). „Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца, и на святите ангели.“

Не можем да участваме в славата на царството, ако не участваме в кръста. Исус „смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог Го превъзвиши…“ (Филипяни 2:8-9).

Като Божии деца за нас се отнася същото. „А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа [Исуса], ще ви усъвършенства, утвърди и укрепи [и направи непоколебими], след като пострадате малко“ (1Петрово 5:10). Така изглежда животът в царството. Христос пострада на кръста, преди да бъде издигнат в слава. Неговите последователи трябва да носят кръста си, преди да влязат в радостта на Неговата вечна слава.

Исус търсеше посветени ученици. Той не искаше от тях да имат невероятен интелект, но искаше лоялни сърца. Колко струва да бъдеш ученик? „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си, и така нека Ме последва“ (Матей 16:24).

1. Ученикът трябва да се отрече от себе си. Да се отречем от себе си е трудно.

2. Ученикът трябва да вдигне кръста си. Последователите на Исус знаеха, че кръстът значи смърт. Кръстът беше символ на срам и страдание. Първите християни знаеха, че ученичеството изисква кръст. Когато Игнатий Богоносец пътува за Рим, за да умре мъченически, той казва: „Започвам да ставам ученик.“ Ученичеството изисква кръст.

3. Ученикът трябва постоянно да подражава на Исус като характер и поведение. Глаголът подражава е в сегашно време.

Струва ли си ученичеството тази цена? Исус даде три причини да бъдем ученици. Иронията в случая е, че точно това са причините, поради които много хора не стават ученици. Защо трябва да платим цената за ученичеството?

1. Безопасност. Който иска да спаси живота си като избегне кръста, ще загине (Лука 9:24).

2. Истинско богатство. Който откаже да се идентифицира с Христос, ще изгуби всичко (Лука 9:25).

3. Награда. Само тези, които следват Христос, ще влязат в царството (Лука 9:26-27).

► Прочетете Лука 14:25-33.

По-късно Исус обясни поучението Си за ученичеството. Насоките Му се делят на три части:

1. Цената на ученичеството (Лука 14:26-27)

2. Глупостта да станем ученици, без да пресметнем цената (Лука 14:28-32)

3. Напомняне за цената на ученичеството (Лука 14:33)

Когато си купувате кола, понякога търговецът ще се опита да скрие крайната цена. Ще каже: „Вижте тази прекрасна кола!“ „Усетете колко е мощна!“ Едва след като сте харесали колата, той ще ви каже цената.

Исус никога не предложи на последователите Си лесен път към царството. Той започна с цената:

Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си, майка си, жена си, чадата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик (Лука 14:26-27).

В този пасаж да мразим нещо означава да го обичаме по-малко от нещо друго. Исус ни казва: „Не можете да бъдете Мои ученици, ако не Ме обичате повече от собствените си баща, майка, съпруга, деца, братя, сестри и дори от собствения си живот!“

Колко струва да бъдем ученици? Всичко! Да бъдем Христови ученици е повече от това да споделяме радостта от месианските обещания. Да бъдем Христови ученици означава да споделяме кръста.

► Евангелието от Йоан дава три допълнителни условия, за да бъдем ученици. Прочетете Йоан 8:31, Йоан 13:35 и Йоан 15:8. Въз основа на условията за ученичество в евангелията от Лука и Йоан, правите ли ученици във вашето служение?

Докато Христос не се върне, няма да разберем в пълнота Неговото учение за царството. Въпреки това в евангелията виждаме много характеристики на Божието царство:

• Божието царство е духовно царство. „Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух“ (Римляни 14:17). Новорождението ни избавя от властта на Сатана и ни прави част от Божието царство.

• Божието царство ще включва физическо и политическо управление в края на времената.

• Божието царство е универсално и не е ограничено само до юдейския народ.

• Божието царство е Божията сила в действие в този свят. То не е физическа територия. В притчата за десетте мнаси царството е властта да се управлява, а не географско местоположение (Лука 19:11-12).

• Божието царство е свръхестествено. Човек засява семето, но не може да го накара да порасне. Царството расте чрез Божията сила.

• Божието царство е повече от мъглява надежда за бъдещето. То е настояща реалност, която изисква незабавен отговор.

• Божието царство започна със служението на Исус. Неговата власт над демоните показа победата на Божието царство над царството на Сатана.

• Божието царство продължава да се развива чрез работата на църквата. Проповедта на планината показва на вярващите как са призовани да живеят в днешно време.

• Божието царство ще бъде окончателно установено, когато Христос се завърне, за да царува в слава. Силата на Сатана ще бъде отнета и Бог ще царува вечно.

► В края на курса е поместена проповед, озаглавена „Благовестието на царството.“ Прочетете я, преди да продължите с Урок 7.

Подгответе поредица от три проповеди въз основа на проповедта на планината. Темата на проповедите трябва да бъде „Живот в Божието царство.“ Покажете как трябва да живеем днес като граждани на Божието царство. Постарайте се да изнесете тази проповед като добра новина. Обяснете как Божията благодат ни прави способни да живеем като граждани на Божието царство.